№ 362
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100901635 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, подадена от
“Т. УК” ООД, ЕИК ****, за откриване на производство по несъстоятелност на
“ПС И.” ЕООД, ЕИК ****, поради неплатежоспособност.
Молителят твърди, че има вземания към ответното дружество,
произтичащи от търговска сделка. Твърди, че с договор за цесия от 21.10.2019
г., сключен между “Т. УК” ООД, като цедент, и “ПС И.” ЕООД, като
цесионер, цедентът е прехвърлил на ответника цесионер своите вземания към
“Л.” ООД, произтичащи от договори за покупко-продажба на дървесина, в
общ 144 779,65 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 139 379,65
лева, считано от 28.09.2019 г. до окончателното й плащане, срещу цена в
размер на 141 000 лева, платима от ответника разсрочено. Молителят твърди,
че е договорено, че при просрочване на някоя от вноските с повече от седем
дни от падежа, остатъкът от цялото задължение става предсрочно изискуем и
цедентът има право по реда на чл. 417 и сл. от ГПК да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
Молителят твърди, че ответникът е просрочил втора и трета вноска от
цената по договора и съответно не е платил падежиралите вноски за м.
януари, м. февруари и м. март 2020 г., поради което сочи да е налице
основание за предсрочна изискуемост на остатъка от цената по договора за
цесия в размер на 121 000 лева. Твърди, че с оглед на това се е снабдил с
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 15713/2020 г. по описа на СРС, 159
състав, с който настоящият ответник е осъден да заплати на молителя
1
главница в размер на 121 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
от 13.04.2020 г. до окончателното й плащане, и разноски в размер на 4 395
лева.
Молителят се позовава на презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ. Твърди,
че въз основа на изпълнителния лист срещу ответника е образувано
изпълнително дело № 20208440401202 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на
КЧСИ, с район на действие – СГС. Твърди, че поканата за доброволно
изпълнение е връчена на настоящия ответник на 14.07.2020 г., като в
шестмесечен срок вземането му не е удовлетворено.
Твърди, че на 29.04.2021 г. е сключил с ответника и трети лица
споразумение, в което ответникът е признал вземанията на настоящия
молител и се е задължил да ги погаси извънсъдебно. Твърди, че ответникът не
е изпълнил задълженията си по споразумението, а двете плащания по
споразумението са извършени от трето лице за сметка на ответника.
Твърди, че общият размер на задълженията на ответното дружество към
молителя възлиза на 87 107,14 лева, ведно със законната лихва до
окончателното плащане.
Молителят твърди, че вземанията му към ответника са ликвидни и
изискуеми и произтичат от влязъл в сила съдебен акт.
Твърди, че затрудненията на ответника са трайни. Твърди, че индиция
за това е и факта за големите задължения към НАП, които към датата на
образуване на изпълнителното дело били 148 231,88 лева, а една година по-
късно – към 12.07.2021 г., са в размер на 204 994,53 лева.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на
ответното дружество, да бъде определена началната й дата, да бъде открито
производство по несъстоятелност, да бъде допуснато обезпечение чрез
налагане на запор и възбрана на цялото имущество на ответното дружество,
да бъде постановено прекратяване на дейността на предприятието на
ответника и да бъде обявено дружеството в несъстоятелност.
С определение от 13.10.2021 г. съдът е конституирал “Х.Д.” АД, ЕИК
****, като присъединен кредитор по делото на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ.
Присъединеният кредитор “Х.Д.” АД претендира да бъде открито
производство по несъстоятелност на ответното дружество поради
неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради
свръхзадълженост. Присъединеният кредитор твърди, че има вземания към
ответника, произтичащи от различни търговски сделки, които са му
прехвърлени с договори за прехвърляне на вземания.
Твърди, че по силата на договор за цесия от 08.02.2021 г., сключен
между цедента “П.-х.” АД и цесионера “Х.Д.” АД, са му прехвърлени
вземания в размер на 1 300 лева по договор за наем на автомобил от
01.01.2020 г. касателно тринадесет фактури, издадени в периода от 31.01.2020
г. до 31.01.2021 г.; в размер на 8 611,20 лева, представляващо незаплатен
остатък по фактура № **********/30.09.**** г., издадена въз основа на
договор за покупко-продажба на движими вещи от 30.09.**** г.; в размер на
300 672 лева по фактура № **********/31.10.**** г., издадена въз основа на
договор за покупко-продажба на движими вещи от 31.10.**** г.; в размер на
13 865,05 лева, представляващо остатък по фактура № **********/08.11.****
г., издадена въз основа на договор за покупко-продажба на движими вещи от
08.11.**** г.
2
Твърди, че по силата на договор за цесия от 09.02.2021 г., сключен
между цедента “Хотел С.” АД и цесионера “Х.Д.” АД, са му прехвърлени
вземания в размер на 39 591 лева, произтичащи от договор за заем, сключен
на 02.11.2016 г. между заемодателя Е.М. и заемателя “ПС И.” ЕООД,
прехвърлени от Е.М. на “Хотел С.” АД с договор за цесия от 05.02.2021 г.
Твърди също, че по силата на договор за цесия от 05.02.2021 г., сключен
между цедента “Ф. ****” ЕООД и цесионера “Х.Д.” АД, са му прехвърлени
вземания в размер на 3 000 лева, произтичащи от договор за счетоводно
обслужване от 01.02.**** г., сключен между “Ф. ****” ЕООД и “ПС И.”
ЕООД, по двадесет и две фактури, издадени в периода 21.12.**** г. –
05.09.2019 г.
Присъединеният кредитор твърди, че притежаваните от ответното
дружество имоти не са ликвидни и не могат лесно да бъдат реализирани на
пазара. Твърди, че изискуемите задължения на ответното дружество
надвишават средствата, с които то разполага. Твърди, че дружеството не е в
състояние да изпълни паричните си задължения по гореописаните договори и
е неплатежоспособно, като това представлява позоваване на презумпцията по
чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Твърди, че ответното дружество е неплатежоспособно и
затрудненията му имат траен характер. Твърди, че ответното дружество е и
свръхзадлъжняло.
Ответникът “ПС И.” ЕООД е подал отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ,
подадена от “Т. УК” ООД, в който изразява становище, че молбата е вероятно
основателна.
В дадения срок ответникът не е подал отговор на молбата на
присъединения кредитор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е представен от молителя и приет като доказателство по
делото договор за цесия от 21.10.2019 г., сключен между “Т. УК” ООД като
цедент и “ПС И.” ЕООД като цесионер, с нотариално удостоверяване на
подписите, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията
си в общ 144 779,65 лева от длъжника “Л.” ООД, произтичащи от договори за
покупко-продажба на дървесина, ведно със законната лихва върху сумата от
139 379,65 лева, считано от 28.09.2019 г. до окончателното й плащане, срещу
цена в размер на 141 000 лева, платима от цесионера разсрочено на
осемнадесет вноски, последната платима в срок до 25.03.2021 г.
Съгласно чл. 1.2. от договора за цесия, при просрочие на която и да е от
вноските или при неплащане на цялата сума по някоя от вноските с повече от
седем дни от падежа им, остатъкът от цялото задължение става предсрочно
изискуемо и цедентът има право по реда на чл. 417 и сл. от ГПК да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение от компетентния български съд
за дължимата сума.
По делото е представен от молителя изпълнителен лист, издаден на
29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 15713/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
159 състав, с който длъжникът “ПС И.” ЕООД е осъден да заплати на “Т. УК”
3
ООД сумата от 121 000 лева, представляваща задължение по договор за цесия
от 21.10.2019 г., сключен между “Т. УК” ООД и “ПС И.” ЕООД, ведно със
законна лихва от 13.04.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата
4 395 лева – разноски по делото, а именно: 2 420 лева – държавна такса и
1 975 лева – възнаграждение на адвокат.
Представена е покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело
20208440401202 по описа на ЧСИ С.Я., връчена на “ПС И.” ЕООД на
14.07.2020 г.
Представено е и извънсъдебно споразумение от 29.04.2021 г., сключено
между взискателя “Т. УК” ООД, длъжника “ПС И.” ЕООД и трети за делото
лица, с което страните се споразумяват “ПС И.” ЕООД да погаси изцяло
задължението си към “Т. УК” ООД на три вноски, последната от които е
платима до 20.07.2021 г.
От присъединения кредитор “Х.Д.” АД е представен договор за цесия от
08.02.2021 г., сключен между цедента “П.-х.” АД и цесионера “Х.Д.” АД, по
силата на който “П.-х.” АД прехвърля на “Х.Д.” АД вземанията си към
настоящия ответник “ПС И.” ЕООД в общ размер на 324 448,25 лева, от
които 1 300 лева по договор за наем на автомобил от 01.01.2020 г. по фактури,
издадени в периода от 31.01.2020 г. до 31.01.2021 г., 8 611,20 лева,
представляващо остатък по фактура № **********/30.09.**** г., издадена на
основание договор за покупко-продажба на движими вещи от 30.09.**** г.,
300 672 лева по фактура № **********/31.10.**** г., издадена на основание
договор за покупко-продажба на движими вещи от 31.10.**** г., и 13 865,05
лева, представляващо остатък по фактура № **********/08.11.**** г.,
издадена на основание договор за покупко-продажба на движими вещи от
08.11.**** г.
Представено е също и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изпратено от
цедента “П.-х.” АД и получено от длъжника и настоящ ответник “ПС И.”
ЕООД на 09.02.2021 г., във връзка с прехвърлянето на гореописаните
вземания по договора от 08.02.2021 г.
Във връзка с установяване на вземанията срещу ответника, прехвърлени
с договора за цесия от 08.02.2021 г., са представени от присъединения
кредитор договор за наем на автомобил от 01.01.2020 г., сключен между “П.-
х.” АД като наемодател и “ПС И.” ЕООД като наемател, както и фактури във
връзка с договора. Представени са и договор за покупко-продажба на
движими вещи от 30.09.**** г., сключен между “П.-х.” АД като продавач и
ответника “В.Д.” ООД (с настоящо наименование “ПС И.” ЕООД) като
купувач, и фактура № **********/30.09.**** г. Представен е и договор за
покупко-продажба на движими вещи от 31.10.**** г., сключен между “П.-х.”
АД като продавач и настоящия ответник като купувач, и фактура №
**********/31.10.**** г. Представен е и договор за покупко-продажба на
движими вещи от 08.11.**** г., сключен между същите страни, и фактура №
**********/08.11.**** г.
Представен е от присъединения кредитор и договор за цесия от
09.02.2021 г., сключен между цедента “Хотел С.” АД и цесионера “Х.Д.” АД,
по силата на който “Хотел С.” АД прехвърля на “Х.Д.” АД вземанията си към
настоящия ответник “ПС И.” ЕООД, придобити на основание договор за
цесия от 05.02.2021 г. в размер на 39 591 лева.
Представено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изпратено от цедента
4
“Хотел С.” АД и получено от длъжника “ПС И.” ЕООД на 10.02.2021 г., във
връзка с прехвърлянето на гореописаното вземане по договора от 09.02.2021
г.
Представен е договор за цесия от 05.02.2021 г., с който цедентът Е.Г.М.
прехвърля на “Хотел С.” АД вземане от “ПС И.” ЕООД, произтичащо от
договор за заем от 02.11.2016 г. в размер на 39 591 лева. Не са представени
доказателства, от които да е видно, че ответникът длъжник “ПС И.” ЕООД е
уведомен от Е.М. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането
по договора за цесия от 05.02.2021 г.
Представен е и договор за паричен заем от 02.11.20216 г., сключен
между Е.Г.М., като заемодател, и “В.Д.” ООД (с настоящо наименование “ПС
И.” ЕООД), представлявано от управителя Е.Г.М., като заемател, с който
заемодателят се задължава да предостави на заемателя сумата от 39 591 лева
по банков път, а заемателят се задължава да върне сумата в срок до 36 месеца
от подписването на договора и да заплати възнаграждение на заемодателя.
Не са представени по делото доказателства, установяващи реалното
предоставяне на заемната сума от Е.Г.М. на ответното дружество.
Представена е от присъединения кредитор извадка от уведомление по
чл. 99 от ЗЗД, изпратено от “Ф. ****” ЕООД до “ПС И.” ЕООД и с данни за
получаване от управителя на последното на 08.02.2021 г.
Представени са от присъединения кредитор договор за счетоводно
обслужване от 01.02.**** г., сключен между “Ф. ****” ЕООД и “ПС И.”
ЕООД, анекс № 1 от 01.09.**** г. и анекс № 2 от 01.10.2019 г. към договора,
както и предизвестие за прекратяване на договора, изпратено от “ПС И.”
ЕООД и получено от “Ф. ****” ЕООД на 01.09.2019 г. Представени са и
фактури, издадени в периода 21.12.**** г. – 05.09.2019 г. във връзка с
договора.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото
служебно извършена справка от Агенцията по вписванията чрез отдалечен
достъп по партидата на ответното дружество относно притежавани от
дружеството недвижими имоти на територията на цялата страна, от която се
установява, че за дружеството има вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от
СДВР, Отдел “Пътна полиция” и е представена справка от централната база
на АИС КАТ, че има данни за регистрирани МПС на името на дружеството.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от
НАП и е представена информация, че има наложени обезпечителни мерки
върху имуществото на “ПС И.” ЕООД по реда на ДОПК и че няма започнати
действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното
дружество по делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-
счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало
периода 2015 г. – 2020 г. и към 31.07.2021 г. Вещото лице дава заключение за
структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило
показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и
задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
нетекущите активи на дружеството за анализирания период са дълготрайните
5
материални активи, които към 31.12.2015 г. са в размер на 869 хил. лева,
представляващи 30,7% от всички активи; към 31.12.2016 г. са в размер на
1484 хил. лева, представляващи 50,4% от всички активи; към 31.12.**** г. са
в размер на 1188 хил. лева, представляващи 33,3% от всички активи; към
31.12.2018 г. са в размер на 1117 хил. лева, представляващи 34,5% от всички
активи; към 31.12.2019 г. са в размер на 1435 хил. лева, представляващи
30,4% от всички активи; към 31.12.2020 г. са в размер на 641 хил. лева,
представляващи 13,2% от всички активи; към 31.07.2021 г. са в размер на 642
хил. лева, представляващи 14,9% от всички активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткотрайните активи за анализирания период са вземанията на
дружеството, които към 31.12.2015 г. са в размер на 1043 хил. лева,
представляващи 36,9% от сумата на актива; към 31.12.2016 г. са в размер на
751 хил. лева, представляващи 25,5% от сумата на актива; към 31.12.**** г.
са в размер на 1358 хил. лева, представляващи 38,1% от сумата на актива; към
31.12.2018 г. са в размер на 1095 хил. лева, представляващи 33,8% от сумата
на актива; към 31.12.2019 г. са в размер на 2412 хил. лева, представляващи
51,1% от сумата на актива; към 31.12.2020 г. са в размер на 3626 хил. лева,
представляващи 74,9% от сумата на актива; към 31.07.2021 г. са в размер на
2791 хил. лева, представляващи 64,6% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткосрочните задължения на дружеството към 31.12.2015 г., към 31.12.2016
г., към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. са други задължения, както следва:
към 31.12.2015 г. са в размер на 2328 хил. лева, представляващи 82,3% от
сумата на пасива; към 31.12.2016 г. са в размер на 1240 хил. лева,
представляващи 42,1% от сумата на пасива; към 31.12.2018 г. са в размер на
1963 хил. лева, представляващи 60,7% от сумата на пасива; към 31.12.2019 г.
са в размер на 2126 хил. лева, представляващи 45% от сумата на пасива. С
най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството
към 31.12.**** г., към 31.12.2020 г. и към 31.07.2021 г. са задължения към
доставчици, както следва: към 31.12.**** г. са в размер на 1614 хил. лева,
представляващи 45,2% от сумата на пасива; към 31.12.2020 г. са в размер на
2407 хил. лева, представляващи 49,7% от сумата на пасива; към 31.07.2021 г.
са в размер на 1954 хил. лева, представляващи 45,2% от сумата на пасива.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност
е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово
състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че
коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 0,7526 за 2015 г., 1,2757 за
2016 г., 1,0152 за **** г., 0,6976 за 2018 г., 0,8496 за 2019 г., 0,6262 за 2020 г.
и 0,5166 към 31.07.2021 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между
бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с
референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този
коефициент в случая е със следните стойности: 0,7465 за 2015 г., 0,8859 за
2016 г., 0,6750 за **** г., 0,4244 за 2018 г., 0,6547 за 2019 г., 0,5603 за 2020 г.
и 0,3529 към 31.07.2021 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност
показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с
6
финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна
стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период
коефициентът за незабавна ликвидност и съответно коефициентът на
абсолютна ликвидност имат следните стойности: 0,1125 за 2015 г., 0,0543 за
2016 г., 0,0152 за **** г., 0,0095 за 2018 г., 0,0086 за 2019 г., 0,0065 за 2020 г.
и 0,0198 към 31.07.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че достигнатите стойности на
коефициента на обща ликвидност към 31.12.2016 г. и към 31.12.**** г. са над
единица и показват, че при енобходимост ответното дружество е било в
състояние да погаси своите текущи задължения. Вещото лице дава
заключение, че към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към
31.07.2021 г. коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са извън референтните стойности.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват
финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на
финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над
единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на
задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от
кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента
на финансова автономност за ответното дружество: -0,1179 за 2015 г., 0,2676
за 2016 г., 0,0232 за **** г., -0,0781 за 2018 г., 0,0058 за 2019 г., 0,1105 за 2020
г. и 0,0066 към 31.07.2021 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както
следва: -8,483 за 2015 г., 3,736 за 2016 г., 43,189 за **** г., -12,808 за
2018 г., 173,52 за 2019 г., 9,047 за 2020 г. и 150,92 към 31.07.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че за 2016 г., **** г., 2019 г., 2020 г. и
към 31.07.2021 г. коефициентът на финансова автономност има стойност под
нормата от 0,33.
Вещото лице дава заключение, че за финансовата 2015 г., **** г., 2018
г. и към 31.07.2021 г. финансовият резултат на ответното дружество е загуба,
а за 2016 г., 2019 г. и 2020 г. ответното дружество отчита финансов резултат
печалба.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г., към 31.12.**** г.,
към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 31.07.2021 г. общата балансова
стойност на всички активи (дълготрайни и краткотрайни), притежавани от
“ПС И.” ЕООД, са били достатъчни за покриване на всички негови
задължения (текущи и нетекущи).
Вещото лице дава заключение, че общата стойност на имуществото на
ответното дружество съобразно баланса към 31.07.2021 г. е в размер на 4320
хил. лева, в това число 642 хил. лева – дълготрайни материални активи, 284
хил. лева – дълготрайни финансови активи, 537 хил. лева – материални
запаси, 2 791 хил. лева – вземания (включително 1494 хил. лева – от клиенти
и доставчици и 1297 хил. лева – други вземания), 65 хил. лева – парични
средства на каса.
Вещото лице дава заключение, че с оглед коефициентите на ликвидност
към 31.07.2021 г. краткотрайните активи на “ПС И.” ЕООД не са достатъчни
за изплащане на всички краткосрочни задължения. Налице е тенденция
ответното дружество да не може да обслужва краткосрочните си задължения
7
по търговска сделка към двама или повече кредитори. Вещото лице дава
заключение, че ответникът има вземания от клиенти и доставчици, които
произтичат от предходни години, които не са събрани, голяма част от които
са от доставчици по аванси и други вземания.
Вещото лице дава заключение, че последните плащания от “ПС И.”
ЕООД по търговска сделка са извършени на 12.10.2021 г., като с вносна
бележка по банкова сметка на дружеството са платени 8 192,34 лева по
фактура № **********/07.07.2021 г. на контрагент “М.” и на същата дата с
друга вносна бележка са внесени 2 377,64 лева по фактура № 318/27.07.2021 г.
на контрагент П.И.. Вещото лице дава заключение, че последното плащане
към НАП, съгласно справка за извършени плащания по сметки на НАП и
погасени задължения към 20.10.2021 г., е извършено на 10.09.2021 г. в размер
на 1 057,23 лева – кредитен остатък от минал период, по месечна справка
декларация за ДДС № *********/14.09.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че непогасените вземания към молителя
са съгласно изпълнителен лист от 29.05.2020 г.
Вещото лице дава заключение, че установените и непогасени
задължения към НАП за данъци и осигуревки, съгласно постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 180022-022-0029234/10.05.2018 г., са
в размер на 123 400,89 лева, в това число главница – 116 812,54 лева и лихва –
6 588,35 лева и е наложен запор върху банковите сметки на ответното
дружество.
Вещото лице дава заключение, че най-старото непогасено задължение
към НАП е съгласно декларация образец 6 № 220021704128791 от 25.04.****
г.
Вещото лице дава заключение, че в оборотната ведомост към 31.07.2021
г. “ПС И.” ЕООД отчита парични средства на каса в размер на 64 651,19 лева
и в разплащателна банкова сметка в лева – 68,45 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ;
длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при
условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
8
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството –
длъжникът “ПС И.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ,
предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната
агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече
от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца.
В конкретния случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който е
включен в кръга на легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като
посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската (стопанската) дейност
на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни
държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови
възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от
ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в
ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от
това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от
публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
9
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на
гражданското право.
В случая съдът е сезиран от молителя “Т. УК” ООД, който твърди, че
има вземания към ответното дружество “ПС И.” ЕООД, произтичащи от
договор за цесия от 21.10.2019 г., по силата на който молителят цедент е
прехвърлил на ответника цесионер вземанията си към “Л.” ООД по търговски
сделки (договори за покупко-продажба на дървесина) в общ 144 779,65 лева.
Договорът за цесия, от който е възникнало вземането на молителя
цедент, да получи цената на прехвърлените вземания, не е абсолютна
търговска сделка (чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ). Съобразявайки
обстоятелството, че и двете страни по договора за цесия са търговски
дружества, и съгласно чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 от ТЗ съдът намира, че
сключената между тях сделка е търговска.
Независимо че по делото не е представено от молителя уведомление по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника “Л.” ООД във връзка със сключения между
настоящия молител и настоящия ответник договор за цесия, следва да се
приеме, че между страните по договора (молителя и ответника) същият е
породил действие. С факта на прехвърляне от страна на молителя цедент на
вземанията към длъжника “Л.” ООД е възникнало насрещното задължение на
ответника цесионер да заплати договорената цена в сроковете и при
условията на договора за цесия. В приетото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че вземанията на молителя по
процесния договор за цесия са съгласно изпълнителен лист по ч.гр.д. №
15713/2020 г. по описа на СРС, 159 състав. С оглед твърденията на молителя и
при липса на доказателства за пълно изплащане на вземанията му от страна на
ответника, следва да се приеме, че дължимата и неплатена главница възлиза
на 87 107,14 лева, както е посочена в молбата по чл. 625 от ТЗ. Следователно
следва да се приеме, че е налице изискуемо и неплатено задължение на
ответника към молителя, произтичащо от търговска сделка. Ответникът,
който носи доказателствена тежест за това, не представи доказателства за
погасяване на вземането на молителя.
С оглед на горното съдът намира, че е налице активна процесуална
легитимация на молителя “Т. УК” ООД да поиска откриване на производство
по несъстоятелност за ответното дружество.
Присъединеният кредитор “Х.Д.” АД претендира да е легитимиран да
поиска откриване на производство по несъстоятелност на ответното
дружество с оглед вземания, които произтичат от договор за наем на
автомобил от 01.01.2020 г., сключен между ответника като наемател и “П.-х.”
АД като наемодател, които вземания са прехвърлени от последното на
присъединения кредитор с договор за цесия от 08.02.2021 г. От представените
по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е уведомен от
цедента за прехвърлянето на вземанията по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Договорът за наем не е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1
от ТЗ и следва да се прецени търговския характер на този договор, за да може
да се отговори дали вземането по същия може да послужи като основание за
иницииране на производство по несъстоятелност. Съобразявайки
обстоятелството, че и двете страни по договора за наем са търговски
дружества, и съгласно чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 от ТЗ съдът намира, че
сключената между тях сделка има търговски характер. Поради това
вземанията на присъединения кредитор за наемна цена в общ размер на 1 300
10
лева могат да служат като основание за иницииране на производство по
несъстоятелност.
Присъединеният кредитор претендира да е легитимиран и във връзка с
придобити по силата на договора за цесия от 08.02.2021 г. вземания,
произтичащи от договори за покупко-продажба на движими вещи, сключени
между между ответника като купувач и “П.-х.” АД като продавач. Ответникът
е уведомен от цедента по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърлянето и на
тези вземания. Съгласно нормата на чл. 318, ал. 1 вр. с чл. 286 от ТЗ, като се
съобрази, че страните по сделките са търговци, следва да се приеме, че
сключените между “П.-х.” АД и ответното дружество договори за покупко-
продажба са търговски по своя характер. От представените по делото
фактури, които са подписани от представител на ответника, може да се
направи извод, че движимите вещи са получени от ответното дружество. С
оглед на това за ответникът е възникнало насрещното задължение да заплати
продажната цена на движимите вещи. Не се установява същата да е платена
от него и вземанията по договорите за продажби, придобити с договора за
цесия от 08.02.2021 г., легитимират присъединения кредитор “Х.Д.” АД да
поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
ответника.
Присъединеният кредитор “Х.Д.” АД претендира да е легитимиран и
въз основа на вземания в размер на 39 591 лева, произтичащи от договор за
заем, сключен на 02.11.2016 г. между заемодателя Е.Г.М. и заемателя “ПС И.”
ЕООД, прехвърлени от Е.Г.М. на “Хотел С.” АД с договор за цесия от
05.02.2021 г. и придобити от присъединения кредитор “Х.Д.” АД с договор за
цесия от 09.02.2021 г., сключен с “Хотел С.” АД.
В случая са представени доказателства, че цедентът “Хотел С.” АД е
уведомил длъжника “ПС И.” ЕООД за прехвърляне на вземането, придобито
от него с договор за цесия от 05.02.2021 г. Не се установява обаче длъжникът
“ПС И.” ЕООД да е уведомен за прехвърляне на вземането по заема от
предишния кредитор Е.Г.М., както изисква нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. С
оглед на това съдът намира, че по делото не се установява прехвърлянето на
вземането по заема да е породило действия спрямо ответното дружество
съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и не може да се отчете и последващото
прехвърляне към “Х.Д.” АД. Поради горното това вземане не може да бъде
зачетено като легитимиращо присъединения кредитор в настоящото
производство.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че
договорът за заем е реален договор и за сключването му следва да са налице
при условията на кумулативност два основни елемента от фактическия му
състав - постигането на съгласие между страните и реалното предаване на
заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на
заемателя е налице сключен реален договор за заем. В случая не са
представени и посочени доказателства от присъединения кредитор, който
носи доказателствената тежест за това, че твърденият заем е предоставен от
Е.Г.М. на “ПС И.” ЕООД. Поради липсата на доказателства за действителното
предоставяне на заема, съдът приема, че не се установява съществуването на
договора за заем.
Следва да се посочи също, че от договора за заем се установява, че е
сключен между свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ТЗ, т.е. между
заемодателя Е.Г.М. и заемателя “ПС И.” ЕООД, чрез управителя Е.Г.М..
11
За пълнота на изложението, дори да се приеме реалното предоставяне
на заема и съответно съществуването на договора за заем, което съдът не
приема с оглед доказателствата по делото, то същият не се установява да има
търговски характер. В разглеждания случай хипотезата на кредитиране на
ответното дружество от цедента физическо лице Е.М. съвпада с тази по
решение № 549 от 27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, Т.К., І Т.О., в
което е посочено, че договорът за заем не е абсолютна търговска сделка (чл.
286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ), но съобразно въведения от законодателя
субективен критерии в чл. 286, ал. 1 от ТЗ, сделката следва да се определи
като търговска с оглед извършването й от страните по нея като търговци при
осъществяване на дейността им по занятие. В такива случаи на изследване
подлежат фактите за целта и начина на потребяване на заемните средства.
Доколкото сделката е извършена от ответното дружество – търговец, то
е налице субективния елемент по чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Обаче в представения
договор за заем не се сочи целта и начина на потребяване на заемните
средства, поради което не може да се направи извод за целевото
предназначение на заема във връзка с търговската дейност на ответното
дружество. С оглед на това съдът приема, че не е налице допълнителният
обективен критерий по чл. 286, ал. 1 от ТЗ, за да се определи сделката като
търговска – сделката да е част от упражняваната от търговеца дейност
въобще, респективно с икономическото обезпечаване или функциониране на
ответното дружество. С оглед на гореизложеното съдът приема, че не е
налице активна процесуална легитимация на “Х.Д.” АД по отношение на
претендираните вземания по договора за заем, придобити по силата на
договор за цесия от 09.02.2021 г.
Присъединеният кредитор претендира да е легитимиран и във връзка с
придобити по силата на договора за цесия от 05.02.2021 г. вземания в размер
на 3 000 лева, произтичащи от договори за счетоводно обслужване от
01.02.**** г., сключен между “Ф. ****” ЕООД и “ПС И.” ЕООД. За същото
ответникът е уведомен от “Ф. ****” ЕООД съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Като
съобразява, че договорът за счетоводно обслужване е сключен между
търговци и че предоставените по същия услуги обезпечават дейността на
ответното дружество, съдът приема, че тази сделка има търговски характер
съгласно чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 от ТЗ.
Не се установява от ответника, който носи доказателствена тежест за
това, да са погасени вземанията на присъединения кредитор “Х.Д.” АД.
След като по част от вземанията, посочени от присъединения кредитор
в молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, се установява търговския характер на
сделките и изискуемостта на вземанията, то съдът приема, че това е
достатъчно да се обоснове активната процесуална легитимация на “Х.Д.” АД
да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното
дружество.
Предвид установената материално-правна легитимация на молителя и
на присъединения кредитор, съдът пристъпва към разглеждане и обсъждане
на финансово-икономическото състояние на ответното дружество.
Основен показател за определяне на състоянието на
неплатежоспособност е ликвидността (коефициентите за обща, за бърза, за
незабавна и за абсолютна ликвидност). Този показател дава възможност да се
направи преценка за способността на ответника да погасява краткосрочните
12
си задължения с наличните си краткотрайни активи. Съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза коефициентът за обща ликвидност е
извън референтните стойности за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и към 31.07.2021 г.
Коефициентът на бърза ликвидност е извън референтните стойности за 2020
г. и към 31.07.2021 г. Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна
ликвидност са извън референтните стойности през целия анализиран период.
Така коефициентът на обща ликвидност, анализиран заедно с останалите
коефициенти за ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна), показва
влошаване на финансово-икономическото състояние през 2018 г., леко
подобрение през 2019 г. (коефициентът за обща ликвидност е 0,8496, но също
е под референтната стойност) и отново сериозно влошаване през 2020 г. и към
31.07.2021 г.
Дори за 2019 г. показателите за ликвидност да са малко под
референтната стойност, простото съотношение на актива и пасива, залегнало
в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е
недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От
значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Съдът
дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и
корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството
им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на
длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О.,
Т.К., ВКС).
С оглед на горното следва да се обсъди и прецени характера на
текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество, дали същите са
разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат
краткосрочните му задължения. Единствено счетоводно записване на един
актив като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да стои възможност за
реализацията му/събираемостта му в кратък срок, не може да води до
стабилно финансово-икономическо състояние на търговеца. В случая при
анализиране на счетоводните данни на ответното дружество, посочени в
заключението на съдебно-счетоводната кеспертиза, прави впечатление, че с
най-голям относителен дял от краткотрайните активи на ответното дружество
през целия изследван период са краткосрочните вземания. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за 2019 г. вземанията на
ответното дружесто със срок над 1 година са в общ размер на 526 047,23 лева
(от тях 79 167,73 лева – вземания от клиенти и доставчици и 446 879,50 лева –
други вземания). По делото липсват данни за събираемостта им и съответно
за предприемане на действия за тяхното събиране. Поради това може да се
приеме, че тези вземания са най-малкото трудно събираеми или въобще
несъбираеми. Ако при изчисляване на коефициентите за ликвидност за 2019
г. вземанията над 1 година не бъдат взети предвид в актива на ответното
дружество, изчислените показатели са следните: 1) коефициентът на обща
ликвидност е 0,6694, коефициентът на бърза ликвидност е 0,4745,
коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0086, коефициентът на абсолютна
ликвидност е 0,0086. При този алтернативен вариант показателите за
ликвидност на ответното дружество за 2019 г. сериозно се влошават.
По същия начин се влошават показателите за ликвидност за 2020 г. и
към 31.07.2021 г., ако за 2020 г. не се отчетат в актива вземанията над 1
година, възлизащи общо на 1 041 512,14 лева съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, и съответно към 31.07.2021 г. не се отчетат
13
в актива вземанията над 1 година, възлизащи общо на 1 697 102,23 лева
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и с оглед
горепосочения алтернативен вариант за 2019 г. се установява, че ответното
дружество има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си
задължения с краткотрайните активи за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и към
31.07.2021 г. Налага се изводът, че след 2018 г. ответното дружество изпада в
зависимост от кредиторите си. Финансово-икономическото състояние на
ответното дружество е сериозно влошено и не е налице тенденция за
подобряването му.
Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни
и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на
състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за
евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще. В случая изчислените
от вещото лице коефициенти на финансова автономност са под
реферернтните стойности през целия изследван период (2015 г. - 2020 г. и към
31.07.2021 г.) и показват превишаване на задълженията над собствения
капитал в дългосрочен план. Задлъжнялостта показва превишаване на
задълженията над собствения капитал. Дружеството е декапитализирано и
зависимо от кредиторите си.
В случая молителят “Т. УК” ООД се позовава на законоустановената
презумпция по чл. 608, ал. 4 от ТЗ (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.). Съгласно
цитираната норма, неплатежоспособността се предполага, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт
на кредитора, подал молба по чл. 625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или
частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на
поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
От представената по делото покана за доброволно изпълнение се
установява, че изпълнително дело № 20208440401202 по описа на ЧСИ С.Я. е
образувано за събиране на вземанията на молителя от ответното дружество
въз основа на гореописания изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
15713/2020 г. по описа на СРС, 159 състав. Изпълнителният лист е издаден
въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. С
представеното извънсъдебно споразумение от 29.04.2021 г. длъжникът е
признал дължимостта на сумите по изпълнителния лист. С оглед на това и
предвид липсата на данни за оспорване на заповедта за изпълнение, следва да
се приеме, че същата е влязла в сила. Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на настоящия ответник на 14.07.2020 г. и повече от шест месеца след
връчване на поканата за доброволно изпълнение вземанията на взискателя “Т.
УК” ООД не са удовлетворени. С оглед на доказване на предпоставките на
презумпцията и предвид установеното финансово-икономическо състояние на
ответното дружество, следва да се приеме, че “ПС И.” ЕООД е
неплатежоспособно, след като не може да изпълни в шестмесечен срок от
поканата за доброволно изпълнение свои изискуеми и присъдени парични
задължения към кредитора по търговска сдлека.
За изчерпателност на изложението следва да се разгледа и презумпцията
по чл. 608, ал. 3 от ТЗ (изм.- ДВ, бр. 105 от 2016 г.), на която се позовава
присъединеният кредитор “Х.Д.” АД. Съгласно цитираната норма,
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е
14
платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Под
“спиране на плащанията” по смисъла на чл.608, ал. 3 от ТЗ въз основа на
легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В
случая се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, че ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията
на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Не
се установява да е платил и изискуемите вземания на присъединения
кредитор, произтичащи от договора за наем на автомобил, договорите за
покупко-продажби и договора за счетоводно обслужване. Следователно на
деня, следващ падежа на съответното задължение, ответникът е изпаднал в
забава. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към
присъединения кредитор, предполага състояние на неплатежоспособност,
съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори
тази презумпция се носи от длъжника, който не обори същата. Събраните по
делото доказателства не водят до извод за наличието на ликвидни
краткотрайни активи, с които ответникът да може да посрещне
краткосрочните си задължения, в какъвто смисъл са мотивите на съда,
изложени по-горе.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
ответното дружество “ПС И.” ЕООД е в състояние на неплатежоспособност,
като това състояние има траен и необратим характер. Ответникът, който носи
доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за
извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на
кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По изложените съображения съдът намира, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност на “ПС И.” ЕООД поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при
условията на евентуалност искане на присъединения кредитор да бъде
открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради
свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да
бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият
да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на
неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени
правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
За начална дата на неплатежоспособността на длъжника “ПС И.” ЕООД
следва да се приеме датата – 31.12.2018 г. Към тази дата са изискуеми
вземанията по договорите за покупко-продажба на движими вещи, посочени в
молбата на присъединения кредитор, както и публичните вземания на НАП по
декларация образец 6 № 220021704128791 от 25.04.**** г. (съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза). Към тази дата се
15
установява наличието на изискуемите предпоставки на презумпцията за
неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Установява се от събраните по
делото писмени доказателства и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, че финансовото-икономическото състояние на ответното
дружество е влошено, дружеството не е било в състояние да изпълни
изискуемите си краткосрочни задължения и е неплатежоспособно, както и че
това състояние има траен и необратим характер.
Молителят е направил искане за обявяването на длъжника в
несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му с
произтичащите от това последици, едновременно с откриване на
производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ. За
оттеглянето на същото от страна на молителя, в дадения срок ответникът не е
дал изрично съгласие, поради което съдът дължи произнасяне по искането.
По делото не са представени и посочени доказателства от молителя, който
носи доказателствената тежест за това, че продължаването на дейността на
ответното дружество би увредило масата на несъстоятелността, поради което
искането на молителя в тази част остава недоказано и не следва да бъде
уважено.
Съдът намира, че с оглед данните в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че съобразно баланса към 31.07.2021 г. ответното
дружество отчита материални запаси в размер на 537 хил. лева, следва да
бъде постановено решение по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, а не по реда на чл.
632, ал. 1 от ТЗ, независимо от дадените указания с определение от съдебно
заседание, проведено на 09.11.2021 г.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да
назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
От присъединения кредитор “Х.Д.” АД е направено искане за временен
синдик на ответното дружество да бъде назначен Н.А.Г.. Съдът на този етап
от производството не е обвързан да назначи посочения от присъединения
кредитор синдик. С оглед на това съдът намира, че за временен синдик на
дружеството следва да бъде назначен Е.Г.Т., с адрес: гр. София, ул. “****, ет.
партер, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра
на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към
датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656,
ал. 1 и ал.2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с
правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му
задължение с допълнението на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за
изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че
на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в
размер на 1 100 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на
възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да
бъде съобразено необходимото време за представяне от длъжника на
документите по чл. 640 от ТЗ, както и да бъде дадена възможност на
временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ.
16
Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на
кредиторите на 25.01.2022 г. от 11,00 часа, което ще се проведе в Съдебната
палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за
провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с
дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
молителят претендира разноски по делото в общ размер на 4 490 лева, от
които 250 лева – държавна такса, 1 000 лева – депозит за вещо лице и 3 240
лева – адвокатско възнаграждение, което е посочено в договора за правна
защита и съдействие като платено в брой, поради което договорът следва да
се приеме за достатъчно доказателство за получаването му съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
присъединеният кредитор претендира разноски по делото в общ размер на
8 650 лева, от които 250 лева – държавна такса и 8 400 лева – адвокатско
възнаграждение, за плащането на което по банков път са представени
доказателства по делото.
С оглед изхода на спора, ответникът “ПС И.” ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на молителя разноски по делото в общ размер на 4 490
лева.
С оглед изхода на спора, ответникът “ПС И.” ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на присъединения кредитор разноски по делото в общ
размер на 8 650 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “ПС И.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Красно
село”, ул. ****, ап. офис 6, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2018
година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “ПС И.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Красно село”, ул. ****, ап. офис 6.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Е.Г.Т. , с адрес: гр.
София, ул. “****, ет. партер, вписан в Списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ,
утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде
уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл.656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
17
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Е.Г.Т. в размер на 1
100 лева (хиляда и сто лева) месечно, считано от датата на встъпването му в
изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на
размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три
дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “ПС И.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Красно село”, ул. ****, ап. офис 6, което следва да се проведе на
25.01.2022 г. от 11,00 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр.
София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на
VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл.
672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ искането на молителя “Т. УК” ООД, ЕИК ****за
обявяването в несъстоятелност на “ПС И.” ЕООД, ЕИК ****, в хипотезата на
чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “ПС И.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Красно село”, ул. ****, ап. офис 6, да заплати на “Т. УК” ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, община Троян, област
Ловеч, ул. ****, сумата от 4 490 лева (четири хиляди четиристотин и
деветдесет лева) – разноски в производството пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “ПС И.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Красно село”, ул. ****, ап. офис 6, да заплати на “Х.Д.” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: с. Чифлик, община Троян, област
Ловеч, “Вилна зона”, Х.Д., сумата от 8 650 лева (осем хиляди шестстотин и
петдесет лева) – разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл.
624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18