Мотиви към Решение № 79 от 19.04.2017 г., постановено по НАХД № 255/2017, по описа на АРС, Първи Наказателен състав.
Внесено е постановление на Районна прокуратура
гр.Асеновград
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК, на обвиняемия С.Н.М. за това, че
на 20.03.2017 г., в района на гл.път I 8, 236 км + 700 м., в землището на
град Садово, област Пловдив, противозаконно си е служил с официални документи -
свидетелство за управление на МПС № *********- издаден на 16.12.2011г. от ОД
МВР- Пловдив - валидно до 16.12.2021г. и контролен талон № 4715373 - и двата
издадени за друго лице - Б.А.П., ЕГН **********, от гр.Пловдив, с цел да
заблуди длъжностни лица - И.П.Д. и Д.П.К. - младши автоконтрольори
I-ва степен от група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР, Пловдив, като извършеното
не съставлява по - тежко престъпление- престъпление по чл.318 от НК
Представителят
на прокуратурата поддържа предложението при фактическа обстановка, визирана в него и призната в съдебно заседание от обвиняемия, като пледира за признаването на обвиняемия за
виновен за извършване на престъпление
по чл.318
от НК и освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба ориентирана към минимума.
Защитникът на обвиняемия, адв. К.
се солидаризира с изложеното от представителя на РП Асеновград, като моли на подзащитния му да бъде наложена минимална глоба.
Обвиняемият С.М. заяви,
че се признава за виновен и иска налагането на глоба в минимален размер.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, от
фактическа страна намери за установено
следното:
Обвиняемият С.Н.М. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с начално образование, вдовец, пенсионер, неосъждан-реабилитиран, ЕГН
**********.
Свидетелите И.П.Д. и Д.П.К.
работели като младши автоконтрольори I-ва степен от група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр.Пловдив. Част от основните
задължения на свидетелите Д. и К. включвали използването в ежедневната им работа
автоматични технически средства за контрол – мобилни и стационарни за
осигуряване безопасността на движението по пътищата, като осигуряват
законосъобразната им експлоатация, осъществяват видео-заснемане на извършените
нарушения и административно-наказателна дейност; осъществяват ефективен контрол
върху спазване правилата за движение; проверяват редовността на документите,
които трябва да носят водачите на МПС за ползване на пътната мрежа и извършват
проверки за техническа изправност на МПС на пътя и др. Заеманите от свидетелите Д. и К.
длъжности, обосновават качеството
на всеки един от тях на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93 т.1 б „А“от НК.
На 20.03.2017 г. свидетелите Д. К.
и И. Д. Д. били на работа, като около 09.30 ч. работили по контрол на
движението на Главен път I-8, 236 км.+700 м., в землището на гр.Садово, обл.Пловдив, в района на комплекс „Кемера“
/след бензиностанция „Лукойл“/. Около един час
след застъпването на това КПП, около 10.20 ч. на същата дата
полицейските служители забелязали, че от посока гр.Пловдив, по пътя към тях се
движи лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ***. Свидетелите К. и Д. спрели със
стоп-палка описания автомобил за рутинна проверка. При подхождане към
проверявания автомобил, полицейските служители видели, че в него – на
шофьорското място стои възрастен мъж,
около 70 годишен. До него на предна дясна седалка се возело невръстно момче,
отзад – на задните седалки друго невръстно момче. Полицейските служители
поискали от водача на автомобила да представи личните документи и тези на
автомобила. Водачът предоставил свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено на 16.12.2011 г. от ОД МВР-Пловдив – валидно до 16.12.2021 г. и
контролен талон № 4715373 на името на Б.А.П., ЕГН **********, от гр.Пловдив.
Водачът заявил, че не носи в себе си личната си карта, защото я заложил по
някакъв кредит. Водачът потвърдил самоличността си, а именно че се казва Б.А.П.,
като заявил, че пътува за гр.Садово, за да занесе лекарства. Още при
предоставяне на документите, на свидетелите К. и Д. им направило впечатление,
че има разлика в това как изглежда водача и снимката на документа. При проверка
на данните по тази самоличност в служебния таблет в
системата на МВР, извършена по единния граждански номер /ЕГН/ на Н. се
установило, че се касае за починало лице. След това свид.Д.
К. се обадил в ОДЧ на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, като
изискал повторна справка от системата на КАТ, при която отново е установено,
че лицето Б.А.П. е починал преди около
две години. Свид.К. уведомил водача на проверявания
автомобил марка „Рено Меган Сценик“
с рег.№ ***, че самоличността, с която се представя пред тях, е на починало
отдавна лице. Тогава водачът на този автомобил признал пред полицейските
служители, че свидетелството за управление на МПС е на негов отдавна починал
приятел – „въпросния Н.“, а самият той се казва С.Н.М., ЕГН **********,***. При проверка на тези данни полицейските
служители установили, че обв.С.Н.М. е неправоспособен
водач, до момента не му е издавано свидетелство за управление на МПС, като на
същия не са издавани актове за управление на МПС като неправоспособен водач.. Обв.М. споделил, че от 40 години управлява автомобил без
СУМПС, като не споделил от кога ползва чужда самоличност при управление на
автомобил. Полицейските служители установили, че лекият автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег.№ *** е
собственост на обв.М.. По установените данни свид.И. Д. съставил на обв.М. АУАН № 727168/20.03.2017 г. Предвид обв.С.М. се опитал
да заблуди полицейските служители, същият бил отведен в сградата на Сектор „Престъпления по
пътищата“ при ОД на МВР гр.Пловдив,
където потвърдили самоличността му в системата на „БДС“ /с базата данни със снимка
на лицето/. След това с протокол за доброволно предаване от 20.03.2017 г. обв.С.М. предал свидетелство за управление на МПС №
*********, издадено на 16.12.2011 г. от ОД МВР-Пловдив – валидно до 16.12.2021
г. и контролен талон № 4715373 на името на Б.А.П., ЕГН **********.
В хода на
разследването е изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на
която се установява следното:
Представеният
документ – СУМПС с № *********, издадено на 16.12.2011 г. от МВР Пловдив на името на Б.А.П., ЕГН ********** – е официален
документ, издаден от компетентния за това орган – МВР – гр.Пловдив и съдържа
всички необходими реквизити и защити. Не са установени преправки
или подправки по същия.
Представеният за изследване
Контролен талон № 4715373 към СУМПС с № ********* на името на Б.А.П., ЕГН **********
е истински официален документ.
Горните
факти съдът намери за доказани
от обясненията на
обвиняемия, депозирани и съдебното производство, които
кредитира с доверие доколкото същите се подкрепят и от останалите по делото гласни доказателства, а
именно- показанията на свидетелите, Д. К., И. Д.. Всички гласни доказателства са ясни,
логични, последователни и са в синхрон помежду си, поради
което и настоящия състав основава фактическите си изводи на тях.
Кредитират се с доверие и заключението на назначената по делото съдебно- техническа експертиза,
като изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания в областта, в
която му е възложена задачата, неоспорена от страните, и обоснована с нужната
доза професионализъм.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, а именно – АУАН бл. № 727168/20.03.2017 г., справка БДС на името на С.
Н. и справка БДС на името на Н., справка за нарушител/водач на името на С. Н.,
ежедневна ведомост от 20.03.2017 г., заповед № 1375/25.04.2016 г., типова
длъжностна харктеристика, характеристична
справка, справка за съдимост на
обвиняемия. Същите не са оспорени по делото, изготвени са по надлежния ред от
компетентните органи и допълват със съдържанието си гласните доказателства.
При така установените
факти, , по които липсва и спор между страните, от правна
страна,
съдът намери, че обвиняемият С.Н.М. е извършил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 318 от НК затова, че на 20.03.2017 г., в района на гл.път I 8, 236 км + 700 м., в землището на
град Садово, област Пловдив, противозаконно си е служил с официални документи -
свидетелство за управление на МПС № *********- издаден на 16.12.2011г. от ОД
МВР- Пловдив - валидно до 16.12.2021г. и контролен талон № 4715373 - и двата
издадени за друго лице - Б.А.П., ЕГН **********, от гр.Пловдив, с цел да
заблуди длъжностни лица - И.П.Д. и Д.П.К. - младши автоконтрольори
I-ва степен от група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР, Пловдив, като извършеното
не съставлява по - тежко престъпление.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението е реализирано
с действие- деецът си служи с официален документ- свидетелство за управление на
МПС като го е представил на съответните контролни органи при извършване на
проверка и при поискване на документ, удостоверяващ правоспособността му като
водач на МПС. Няма спор, че свидетелството за управление на МПС представлява официален
документ по смисъла на чл. 93 т.5 от НК. също така от доказателствената
съвкупност ес изяснява, че документът не е бил издаден за обвиняемия, а за
починало лице- Б.А.П.. СУМПС на името на обвиняемия е нямало как да бъде
издадено, тъй като той е бил неправоспособен водач. Служенето с документа е
осъществено пред „длъжностни лица“, каквото качество са притежавали свидетелите Д. и К., тъй като са били служители на МВР и са
изпълнявали служебните си задължения по времето и на мястото, където е била
извършена проверката.
От субективна страна обвиняемият М. действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че не притежава правоспособност да управлява МПС,
съзнавал е, че издаденото СУМПС е на името на друго лице, което е починало,
както и че документът се използва пред длъжностни лица. Служенето е осъществено
със специфична цел- да заблуди полицейските служители, че деецът е починалото
лице Н., което притежава правоспособност да управлява МПС. Очевидни
са елементите на прекия умисъл
обективиран в поведението и
действията на обвиняемия.
Обвиняемият
С.М. е неосъждан /реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано административно
наказание глоба по реда на
чл.78а
от НК,
от деянието няма причинени
имуществени вреди. За престъплението по чл. 318 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до 2 години, пробация
или глоба. Не са налице някои от пречките за освобождаването му от наказателна
отговорност, визирани в чл. 78 а ал.7 от НК.
Ето защо в случая са налице
изискуемите предпоставки даващи основание за прилагане на
чл.78а
от НК, за освобождаване на обвиняемият С.Н.М. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“.
При определяне на наказанието
и неговата индивидуализация
съдът взе предвид , като смекчаващи отговорността обстоятелства – значителната възраст на обвиняемия, тежкото му материално положение, направеното от него самопризнание, както в досъдебна,
така е и в съдебна фаза, съдействието
оказано към разследващите органи. При
анализиране на събрания по делото доказателствен
материал не се установиха отегчаващи вината обстоятелства. При определяне
размера на глобата, Съдът следва да се
съобрази и с имущественото състояние на обвиняемия, който в настоящия случай е пенсионер.
С
оглед изложеното съдът наложи административно
наказание „Глоба" в справедлив размер - от 1000 /хиляда / лева. Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане
на предвидените в чл.36
от НК цели.
По делото е приобщено веществени доказателство- плик,
съдържащ СУМПС на името на Б.А.П. и контролен талон към него, които съдът
постанови да се изпратят в сектор „Пътно полиция“ към ОД на МВР Пловдив по
принадлежност след влизането на
решението в законна сила.
По изложените съображения, съдът постанови решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: