Решение по дело №2963/2020 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260170  

04.03.2021 година, град Сливен

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, X-ти граждански състав, в публично заседание на  първи март през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИНА КОРИТАРОВА

при участието на секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2963 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от  Т.Д.Ц., ЕГН: ********** *** чрез адв. И.Т. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.  432 от КЗ срещу застраховател – ЗК „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68 по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил собственост на ищцата при ПТП на 31.12.2019 г., причинено от застрахован по застраховка  „ГО на автомобилистите”,  с цена на иска 1434,13 лв.  ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска-17.09.2020 г. до окончателното плащане. Към този главен осъдителен иск е обективно кумулативно съединен акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на законната лихва дължима от 08.01.2020 г. до 17.09.2020 г.

Ищцата твърди, че на 31.12.2019 г., около 11,15 часа настъпило ПТП- като била паркирала автомобила си марка „Пежо 307”, рег. № СН 6497 АМ в района на магазин „Мерканто” в кв. „Клуцохор” в гр. Сливен, водачът на л.а.  марка „Мерцедес Бенц”, модел „Мерцедес С 200” с рег. № 0022КВ Аксения Асенова Дякова, движейки се на заден ход била ударила нейния автомобил и й била нанесла следните щети-огъната и пробита предна лява врата и повредена лайсна на предната лява врата. След удара Аксения Асенова Дякова била заявила на ищцата, че била виновна и че на я била видяла. Обадили се на 112 и двете били решили да отидат до офиса на застрахователната компания, където бил застрахован  л.а.  марка „Мерцедес Бенц”, модел „Мерцедес С 200” с рег. № 0022КВ. Там ищцата била подала искане за оценка на вреди по имуществена щета и била заведена щета № ********* от 31.12.2019 г.Представител на застрахователя бил съставил протокол, а вещото лице било съставило опис на щетите. Направен бил оглед и снимков материал на автомобила собственост на ищцата, като в заключението било посочено, че врата предна лява на автомобила следвало да бъде подменена и боядисана, а лайсната на предната лява врата следвало да бъде подменена. Застрахователят бил заявил, че в 14 дневен срок щели да й заплатят щетата. Впоследствие, обаче след извършен оглед на застрахования при тях автомобил били отказали да заплатят щетите. Наложило се да посети оторизиран сервиз на Пежо, където била изготвена сервизна калкулация № 00717/07.02.2020 г., от която е видно, че общата минимална стойност на ремонтните дейности необходими за възстановяване на автомобила била в размер на 1434,13 лв. с ДДС.

Моли съдът да осъди застрахователното дружество да й заплати сумата от 1434,13 лв., съставляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на процесното ПТП на 31.12.2019 г. реализирано от застрахован при ответника водач по застраховка „ГО” ведно със законната лихва от датата на исковата молба-17.09.2020 г. до окончателното плащане на обезщетението. Моли застрахователното дружество да бъде осъдено да й заплати и мораторна лихва в размер на 101,19 лв. за периода от 08.01.2020 г. до 17.09.2020 г. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. С него се оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията.

Ответникът оспорва настъпването на имуществени вреди в сочения размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и твърдяното ПТП. Оспорва механизма на ПТП и не счита, че същото е настъпило единствено поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил. Не били представени доказателства относно твърдяното от ищцата противоправно поведение на водача на застрахования при тях автомобил, нито пряката причинна връзка между това поведение и настъпилите имуществени вреди на автомобила собственост на ищцата. Не били представени и доказателства относно механизма на ПТП, нито относно обстоятелствата при които същото е станало, нито относно поведението на участниците в него. Поддържа становището си изразено в приложеното към исковата молба писмо от 08.01.2020 г., че заявените от ищцата щети не са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Оспорва се размера на иска като завишен.

Прави се възражение за съпричиняване и от страна на увреденото лице, което е нарушило правилата за движение по пътищата.

Оспорва и основателността на акцесорния иск за лихва за забава, с оглед изложените аргументи по главния иск. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца.

Иска от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна. Претендира разноски.

На основание чл. 214 ГПК ищцата чрез процесуалния си представител адв. Т. в открито съдебно заседание в хода на съдебното дирене изменя размера на предявения главен иск, като го намалява до 1113,85 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, напр. – Определение № 332/19.07.2018 г. ПО ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.

В случая в производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е предявило претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя на делинквента с представяне на всички необходими документи на основание чл. 498, ал. 2 КЗ, по която е образувана щета и застрахователното дружество е отказало в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. Исковата молба е предявена на 21.09.2020 г., а отказът на застрахователното дружество да заплати претендираното обезщетение е от 08.01.2020 г. Съдът, счита, че са налице предпоставките за разглеждане на предявения иск по същество, тъй като между страните не е спорно обстоятелството и същото се установява от представените по делото доказателства, че по претенция на ищцата при ответното дружество е била образувана щета, по която е отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Доколкото не се оспорват и въведените от ищцата твърдения за момента, в който са се осъществили тези правнорелевантни обстоятелства, съдът намира, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ, което е станало на 31.12.2020 г..

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

От представената по делото комбинирана застрахователна полица от 23.07.2019   г. се установява, че гражданската отговорност на Аксения Асенова Дякова , в качеството й на водач на моторно превозно средство автомобила си марка Мерцедес С 200” с рег. № 0022КВ, е била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на покритие от 01.08.2019  г. до 31.07.2020 г. като нейн застраховател е бил ответното застрахователно дружество.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Мудев, който бил очевидец на инцидента, водачът на  л.а. Мерцедес С 200” с рег. № 0022КВ, който бил излязъл от паркинга бил ударил лекия автомобил на ищцата „Пежо 307”, рег. № СН 6497 АМ в предната лява част, като след инцидента бил отишъл на място, тъй като познавал ищцата за да й помогне и огледал колата, като бил установил, че предната лява врата била хлътнала и не могла да се отвори и я били вързали с колан отвътре за дръжката. По другия автомобил нямало видими щети единствено по задната част на бронята. Водачът на л.а. Мерцедес С 200” с рег. № 0022КВ след като бил излязъл от паркинга не бил спазил дистанция. При инцидента тя заявила, че е виновна и се били обадили на застрахователите й.

Видно от представената по делото съдебно-автотехническа експертиза механизмът на извършеното ПТП бил следният- при движение на автомобила Мерцедес на заден ход, същият е достигнал с лявата си задна част нивото на предната лява врата на паркирания л.а. Пежо. Към момента на удара надлъжната ос на л.а. „Мерцедес” е била разположена косо спрямо надлъжната ос на л.а. „Пежо”. По този начин се били обяснявали характерните белези на пластичната деформация по предната лява врата на автомобила Пежо и протривните следи по задната лява част на бронята на л.а. Мерцедес. Натискът е бил при малка скорост на движение, но е бил достатъчен, за да предизвика частична деформация по предната лява врата, което е с не по-голяма коравина на материала. Зоната на увреждане била предизвикана от едновременното действие на нормално разположената реакция на повърхността на вратата тангенциално разположените сили на триене. От техническа гледна точка било налице причинно следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП и увредените елементи по двата автомобила. Действителната стойност на вредата към датата на събитието представлява нанесената щета на автомобила и е в общ размер на 640,66 лв., като тази стойност включва коригираната амортизационна стойност на нови части, труд и материали. Щетата за възстановяване на автомобила без овехтяване на нови части е в размер на общо сумата от 1113,85 лв., като включва пълната стойност на нови части, труд и материали.

В съдебно заседание вещото лице се запозна с аргументите на ответника относно оспорване на експертизата и заяви, че поддържа отговорите на поставените въпроси и се бил консултирал с вещото лице на застрахователите и бил направил допълнителен анализ на механизма на събитието и настъпилите увреждания, които били настъпили при контакт на двете повърхности-задната броня на Мерцедеса и вратата на другия автомобил.

Съдът кредитира напълно изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, като изготвена от компетентно и безпристрастно вещо лице, съответстваща на събрание по делото доказателствен материал- писмените доказателства и свидетелските показания.

Съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил „Мерцедес С 200” с рег. № 0022КВ е нарушил правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства и общата норма на чл. 20, ал. 1 , съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.  Следователно деянието на водача на автомобила е било противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

Съдът намира, че с поведението си ищцата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, доколкото последното е било съобразено с правилата за движение по пътищата.  Не бяха представени никакви доказателства от страна на застрахователя по отношение на направеното от него възражение за съпричиняване въпреки изрично указаната му от съда доказателствена тежест.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на ищеца. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване. В този смисъл е Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК. След като стойността на обезщетение трябва да бъде равна на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, ищецът не би могъл да получи цялата сума и същевременно да остане собственик на запазените части. При такава хипотеза ищецът би се обогатил неоснователно, защото получава обезщетение в размер на пазарната стойност и ще може да реализира допълнителни средства от продажбата на запазените части или предаването на автомобила за вторични суровини. В този смисъл е и практиката на ВКС по конкретни казуси за определяне на обезщетение при установена тотална щета: Решение № 65 от 09.07.2013г. по гр.д. 865/2012г. и Решение № 165 от 24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г.

Ето защо претенцията е основателна за сумата от 640,66 лева,  съставляваща съгласно кредитираната от съда съдебно-автотехническа експертиза действителната стойност на вредата към датата на застрахователното събитие, представляваща нанесена щета върху автомобила и включваща коригираната амортизирана стойност на нови части, труд и материали, а за разликата до 1113,85 лв. следва да се отхвърли, тъй като същата сума съставлява щета за възстановяване на автомобила без овехтяване на новите части или съставлява пълната стойност на нови части, труд и материали. Вещото лице е определило стойността на нанесената щета в съответствие с това, че същата е била нанесена върху амортизиран елемент и в случай, че този елемент бъде възстановен със същата амортизационна стойност се запазва стойността на автомобила към датата на застрахователното събитие, като ако тези елементи се възстановят от официалния вносител, то тези елементи биха имали по-висока стойност и стойността на автомобила към датата на застрахователното събитие би се увеличила, като стойността на ремонта би била по-голяма от стойността на нанесената щета, която се дължи, когато се търси обезщетение по задължително застраховане, каквото е налице при застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. В случай, че се възстановят новите детайли от официалния вносител, като разликата остава за сметка на застрахования .

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представения опис на документи по претенция е видно, че ищецът е уведомил застрахователя на 31.12.2019 г. и от тази дата дължи законна лихва.     В случая претенцията за мораторната лихва следва да бъде уважена за претендирания период от 08.01.2020 г. до 17.09.2020 г., както е заявена от ищцата и в размер на 42, 20 лв., тъй като се дължи върху главница в размер на 640, 66 лв. и да бъде отхвърлена акцесорната претенция над този размер до пълния предявен размер от 101,19 лв. като неоснователна.

След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените имуществени вреди на ищцата от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде присъдена законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска-21.09.2020 г. до окончателното й плащане, така както е поискана от ищцата– арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 429, ал. 1, изр. 2 КЗ – „В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.”. Следователно застрахователят отговаря и за забавата на делинквента, чиято гражданска отговорност е обезпечил, за заплащане на обезщетение за претърпените вреди. От момента на уведомяване на застрахователя и изтичането на срока за заплащане на застрахователно обезщетение, което в случая е било сторено от страна на пострадалата, застрахователят изпада на собствено основание в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, формирана с Решение № 199/10.05.2016 г. по търг.д. № 3137/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., в което се приема следното: тази забава ,обаче, е в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на делинквента единствено до уведомяване на застрахователя,респ. предявяване на прекия иск срещу същия, за присъждане на застрахователно обезщетение на пострадалия. Забавата в издължаването му след този момент, независимо от това дали застрахователят добросъвестно счита,че са налице основания за недължимост на застрахователното обезщетение или съзнателно упражнява превратно процесуалното си право за оспорване на претенцията, доколкото основание за отхвърлянето й не би било прието за доказано, е резултат единствено от поведението на застрахователя. Отговорността за вредите от тази забава в издължаване на застрахователното обезщетение, пряка и непосредствена последица от поведението на самия застраховател, за този именно период – от уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от завеждането на пряк иск за застрахователно обезщетение насетне, когато не е предхождано от уведомяване на застрахователя от застрахования, предпоставя единствено неговата, не и на делинквента отговорност. Затова и обезщетението за забавено изплащане на застрахователното обезщетение, за периода до уведомяването на застрахователя, респ. завеждането на прекия иск, се включва в размера на застрахователната сума, тъй като е плащане на основание застрахователния договор, но не и обезщетението за забава след този момент, дължимо при общия фактически състав на отговорността за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.“ В последното е тълкувана и правната уредба, установена от действащия Кодекс на застраховането, макар и в разглеждания от касационната инстанция казус да е бил приложим отменения КЗ, поради което постановките и разясненията на ВКС следва да намерят и съответно приложение в настоящия случай. По тези правни съображения съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба досежно началният момент на дължимост на обезщетението за забава.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 340, 14 лева разноски, съразмерно на уважената част от претенцията. Съдът, счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката на ищцата процесуални действия.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следа да бъде присъдена сумата от 55,33 лева за съразмерно на отхвърлената част от иска. Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, да заплати на Т.Д.Ц., ЕГН: ********** ***, сумата от 640,66 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил  марка „Пежо 307”, с рег. № СН 6497 АМ собственост на ищцата настъпили при ПТП на 31.12.2019 г., по сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата от 21.09.2020 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата НАД  640,66 лв. до  пълния предявен размер от 1113, 85 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, да заплати на Т.Д.Ц., ЕГН: ********** ***, сумата от 45,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.01.2020 г. до 17.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторната лихва за разликата НАД  45,20 лв. до  пълния предявен размер от 101,19 лв.

ОСЪЖДА „ЗК „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, да заплати на Т.Д.Ц., ЕГН: ********** *** , сумата от 340,14 лева- разноски по съразмерност на уважената част на исковете.

ОСЪЖДА Т.Д.Ц., ЕГН: ********** *** да заплати на „ЗК „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, сумата от 55,33 лева- разноски по съразмерност на отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: