№ 132
гр. гр.Велинград , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на двадесет и шести
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
Секретар:ДОНКА Е. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20205210200305 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано e по жалба на „Ресайкъл Компани“ ЕООД, ЕИК: *********
срещу Наказателно постановление № 13-002147 от 03.08.2020г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3
КТ, за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на КТ, на 18.03.2020г., около 11,40 часа, на обект: „Сепариране на излезли от
употреба тонер касети“, намиращ се в гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров“ №
6, не е уредил, като трудови отношенията при предоставяне на работна сила,
като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Е. М. И., с което
е нарушил чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакувания акт,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата
отмяна. Твърди се, че в акта за установяване на административното
нарушение не се съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Счита, че не са установени по безспорен начин
елементите на трудовото правоотношение и в този смисъл изводите на
административнонаказващия орган са незаконосъобразни.
Не отрича, че завареното в обекта лице е сортирала тонер касети, но
твърди, че дейността се е извършвала на основание сключен между страните
договор за изработка.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Шотева оспорва жалбата.
Счита издаденото наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 06.08.2020г. с препоръчано
писмо с обратна разписка, а жалбата е подадена на 13.08.2020г. по пощата/, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2020 г. служители на Дирекция "Инспекция на труда"
Пазарджик актосъставителят ст. инспектор в ДИТ Пазарджик Р. Н. Т. и гл.
инспектор Р. И. М. извършили проверка за спазване на трудовото и
осигурителното законодателство в обект, стопанисван от „Ресайкъл
Компани“ ЕООД в гр. Велинград, ул. „Иван Клинчаров“ № 6. Обектът
представлявал складово помещение-навес, в база, собственост на „Бул Лес“
ЕООД, което жалбоподателят ползвал под наем, за извършване на дейност по
сепариране на излезли от употреба тонер касети. На място в обекта заварили
три лица. Сред тях била свидетелката Е. М. И., която сортирала тонер касети.
Служителите предприели проверка на самоличността на работещите и
им предоставили декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, която да попълнят.
Декларацията на свидетелката И. била попълнена от от гл. инспектор М., тъй
като в момента била с мръсни ръце. Под диктовката на И. в декларацията
били вписани личните й данни, това че работи за Г.-двама братя от София,
като сортира тонер касети от 08,30 до 17,00 часа от днес, че не знае размера
на дължимото възнаграждение, за което е следвало да се разберат довечера,
че не знае за почивни дни, както и че не е получавала копие на хартиен
носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД НАП и екземпляр от
сключен трудов договор. След попълването й свидетелката била запозната със
съдържанието на декларацията чрез изчитането й от свидетеля М.. Съгласила
се с написаното и я подписала.
Преди попълване на декларацията, пред проверяващите И. заявила, че
идва да сортира касети от няколко дни, за да изкара някой лев, че на работа я
докарва Г.. Към момента на проверката не споменала пред проверяващите и
не представила сключени договори за възложената работа.
В последствие било установено, че лицето Г., за което споменава И. е
пълномощник на дружеството жалбоподател, който е преупълномощил Д.Т..
2
С Д.Т. бил осъществен контакт по време на проверката. Същият пристигнал
на място и се легитимирал като пълномощник на дружеството. Заявил че
заварените лица работят за дружеството. На Топалов била връчена призовка с
указания представител на „Ресъйкъл Компани“ ЕООД да се яви на
20.03.2020г. в ТД „Главна инспекция по труда“ Пазарджик и да представи
документи за сключен трудов договор с лицето И.. По молба на
жалбоподателя, изпратена по електронен път, заради влошената епидемична
обстановка обявеното в страната на 13.03.2020г. извънредно положение, бил
определен нов срок, а именно 31.03.2020г. По електронен път бил изпратен
граждански договор с дата 18.03.2020г. между Е. М. И. и „Ресайкъл Компани“
ЕООД. Според него жалбоподателят възлага на свидетелката И. да извърши
почистване на /не се чете/ за срок от един ден, за което се е задължил да и
плати възнаграждение в размер на 40, 00 лв. При извършена справка в
информационната система на НАП за регистрирани трудови договори от
19.03.2020г., не се установило наличието на такива за завареното да работи
лице към момента на проверката.
Констатациите при проверката били обективирани в констативен
протокол за извършена проверка № ПР2008010/09.04.2020г. Протоколът,
заедно с покана представител на дружеството да се яви на 28.04.2020г., в
10,00 часа в сградата на ДИТ Пазарджик за съставяне на АУАН, е изпратен на
адреса на „Ресайкъл Компани“ ЕООД и получен от него на 13.04.2020г.
На посочената в поканата дата и място не се явил представител на
„Ресайкъл Компани“ ЕООД. На следващия ден- 29.04.2020г. на дружеството
бил съставен АУАН № 13-002147, след преценка, че са налице
предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. В него актосъставителят ст. инспектор
Р.а Т. посочила, че на 18.03.2020г., около 11,40 часа, в обект на контрол,
находящ се в гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров“ № 6, стопанисван от
Ресайкъл Компани“ ЕООД, дружеството жалбоподател, в качеството си на
работодател по смисъла на § 1 КТ, не е уредил като трудови отношенията
при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето Е. М. И., която е заварена да сортира пластмасови
тонер касети. Приела е, че извършеното съставлява нарушение на чл. 62, ал.
1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Посочила е, че нарушението е извършено на
18.03.2020г., когато И. е заварена да работи в стопанисвания от дружеството
обект и е установено на 31.03.2020г. при преглед на фирмената документация
в ТД „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, когато за Емине И. е представен
граждански договор с дата 18.03.2020г., като до приключване на проверката
на 31.03.2020г. не е представен сключен трудов договор. Актът за
установяване на административното нарушение е връчен на жалбоподателя на
04.05.2020г. На 12.05.2020г. в ТД ИА „Инспекция по труда“ Пазарджик са
постъпили писмени възражения срещу нарушението, идентични с тези в
жалбата.
3
Въз основа на АУАН 13-002147 от 29.04.2020г., на 03.08.2020г. е
издадено обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган е приел изцяло обстоятелствата,
посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл. 62, ал. 1, във вр.
чл. 1, ал. 2 КТ и е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл.
416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ. Наложил е имуществена санкция в размер
на 2 000 лв.
Фактическата обстановка съдът установи от показанията на свидетелите
Р. М. , Р. Т., А.Г., и Е. М. И.. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.
и Т., относно обстоятелството за извършена на посочената в АУАН и в
обжалваното наказателно постановление дата проверка и установената от тях
дейност в обекта на контрол по сортиране на тонер от свидетелката И., както
и за дадените от нея обяснения от кога е започнала работа там, данни за
лицето, което я е наело и работно време. В тази част показанията им са
непротиворечиви, еднопосочни и последователни. Те се подкрепят от
показанията на свидетелката И., която не отрича, че е била в обекта на
контрол и е сортирала тонер касети, че е наета от представител на
дружеството жалбоподател, който е търсил работници за тази дейност.
Показанията на свидетелите се подкрепят от представените и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл.
21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на фактическата
обстановка и правната квалификация на нарушението се посочени в тях по
идентичен начин.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
производството по установяване на нарушението и в това по налагане на
санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения
на съдопроизводствените правила, които да са самостоятелни основания за
цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на
АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното
постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.
Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя. От представените от
административнонаказващия орган доказателства се установява, че покана за
съставяне на АУАН е връчена на жалбоподателя, като в нея е посочена
датата, мястото и часа на явяването му. Установи се и че поканата е била
4
своевременно получена, като разписката за нейното връчване носи подписа на
лице, чието качество на длъжностно лице, натоварено да приема книжа, не се
оспорва от жалбоподателя. На посочената в поканата дата и час
представител на жалбоподателя не се е явил, поради което са налице
предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в негово
отсъствие. Макар че АУАН е съставен в деня, следващ посочения в поканата
ден, не може да се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение.
За датата на съставяне на акта, нарушителят е надлежно уведомен, а
съставянето му на следващия ден не налага връчване на нова покана, предвид
че актосъставителят е предприел действия за съставянето му незабавно след
изтичане на срока за явяване. Съставянето на АУАН на следващия ден не
препятства правото на участие на жалбоподателя в производството по
установяване на нарушението. Действително, след като в поканата е посочен
часът, в който нарушителя да се яви, актосъставителят е следвало при
неявяването му, в посочения час да пристъпи към съставяне на АУАН в
същия ден, но в настоящата хипотеза с изчакване на нарушителя да се яви до
края на работното време на контролните органи, правото му на участие в
производството е гарантирано в допълнителна степен. Следователно
жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставянето на АУАН и въпреки
адресираната до него покана, не е изпратил свой представител. Това от една
страна се установява от приложените писмени доказателства и свидетелските
показания на контролните органи, а от друга не се и оспорва от
жалбоподателя. С оглед изложеното, със съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя не е допуснато нарушение на процесуалните
правила, което се явява съществено, тъй като не е лишило наказаното лице от
правото му, при съставяне на акта да направи възражения и да сочи
доказателства в своя защита. Същият е бил съставен в хипотезата на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН при наличието на законовите предпоставки за това.
Спазени са разпоредбите на чл.43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване
на нарушението и на чл.57 от ЗАНН при издаване на НП. Нарушението е
подробно описано – посочени са обективните обстоятелства от неговия
състав- датата и място на извършването му, деянието, с което е осъществен
съставът на нарушението чрез описание на установените при проверката
факти, посочена е нарушената разпоредба. В акта и наказателното
постановление по идентичен начин е посочено, че с поведението си
работодателят, при осъществяване на дейността на предприятието, не е
уредил като трудови отношенията по предоставяне на работна сила от Емина
Мустафова И., като не е сключил с нея трудов договор в писмена форма. В
АУАН са посочени лицето актосъставител, свидетелите по акта,
индивидуализиран е и нарушителя. В случая фактическите и правни
основания за ангажиране на админинстративнонаказателната отговорност на
субекта са посочени по начин по който същият да разбере за какво нарушение
се счита обвинен и да организира защитата си. В този смисъл възраженията
за допуснати нарушения на процесуалния закон са неоснователни.
5
Съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано.
Кодексът на труда изисква между страните да е сключен трудов
договор в писмена форма, когато предмет на престацията е предоставянето на
работна сила. Задължението да сключи трудов договор с работника е в тежест
на работодателя, предвид че предоставената работна сила се ползва от него и
в негов интерес. Работодателят всякога извършва нарушение, когато приема
на работа работници и служители без сключен с тях писмен договор, т.е.
когато допуска в неговото предприятие и в негов интерес да се предоставя
работна сила.
От показанията на разпитаните като свидетели актосъставителя Т. и
свидетеля по акта М., които са непротиворечиви, дадени от позицията на
незаинтересовани от изхода на спора лица, съдът намира за установено
наличието на трудово правоотношение между Емине И. и „Ресайкъл
Комрани“ ЕООД. Същите са заварили Емина И. да работи на обекта, като е
сортирала тонер касети, което обстоятелство не се отрича нито от
жалбоподателя, нито от разпитаната като свидетел И.. В подкрепа на тези
извод са дадените от самата И. показания в съдебно заседание на 26.11.2020г.,
където изрично заявява, че представител на дружеството е търсил работници
за сортиране на тонер касетите и в тази връзка се е свързал с нея; че е
започнала работа в деня преди проверката в обекта на контрол, стопанисван
от жалбоподателя, като на 18.03.2020г. също е била там и е сортирала тонер
касети; че според уговорките е следвало да се работи от 08,00 до 17,00 часа,
което време било определено от представителя на дружеството; че той е
опраделял видът и обемът на работа; че всяка сутрин е вземал работещите и
ги е транспортирал до обекта; че за работата уговорено възнаграждение на
ден в размер на 40,00 лв., като тя е поискала да й се заплащат сумите в края
на петия ден, т.е. на работната седмица; че И. е отишла, за да работи, защото е
останала без работа, защото е била сезонен работник и е имала намерение да
работи там, докато я извикат на работа от предприятието в което е работела
преди това; че представителят на дружеството е заявил пред нея, че има
работа за дълго време;.
Отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат като трудови
правоотношения, за които между страните следва да е сключен трудов
договор в писмена форма. Съдебната практика е категорична, че в случаите
на несключване на трудов договор при съществуващо трудово
правоотношение и полагане на труд по него, е налице неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ и приложимата административно-
наказателна норма е тази на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Предмет на трудовото правоотношение е отдаването под наем на
работната сила на работника за ползването й от работодателя. Отдаването под
6
наем на работната сила е процес на влагане на умствени и физически сили и
възможности в полза и за сметка, и в интерес на другата страна-работодателя.
Разполагането с предоставеното благо, което се съдържа в личността на
неговия носител, го поставя в юридическа зависимост. Това прави полагания
труд несамостоятелен и зависим. В процеса на изпълнение на трудовите
задължения работникът е подчинен на разпорежданията на работодателя, на
създадената от него организация на работния процес. Работодателят
организира условията на труд и осигурява средствата за изпълнение на
работата. За разлика от него, лицата, които осъществяват за своя сметка
независима професионална дейност сами организират труда си, определят
реда, формите и условията за неговото отдаване и полагане.
Действително за дейност сортиране на тонер касети може да бъде
сключен граждански договор. За това е необходимо, във всеки конкретен
случай, да се преценява характера на договора, съобразно неговото
съдържание-правата и задълженията, които се установяват с него. Независимо
как е наименован договора неговото съдържание се определя от правата и
задълженията на страните по него.
В настоящия случай съдът счита, че между страните е съществувало
трудово правоотношение. С оглед естеството и характера на работата-
сортиране на тонер касети, същата е изисквала предоставяне на работна сила.
Задължението за сортиране на тонер касети е изисквало използване на от
физическите сили и възможности определен брой лица. Емине И. е наета
за изпълнение на работата по сортиране на тонер касети и в изпълнението
й е предоставяла работна сила-своите физически умения и способности в
процеса на извършване на ремонта, при създадена от насрещната страна
организация на трудовия процес, поради което е налице трудово
правоотношение. Типичната и непосредствена правна цел, която е
мотивирала страните да сключат договор е предоставянето на работната сила
от И. и ползването й от насрещната страна, а не резултатът от тази дейност.
Че е съществувала организацията на трудовия процес, създавана от
друго лице се потвърждава от показанията на свидетелката И., които сочат,
че видът на изпълняваната работа и работното време е определян от
представител на жалбоподателя.
При възникнало между страните облигационно правоотношение за
постигане на определен трудов резултат, възложителят не се интересува от
процеса на полагане на труд, не следи как се осъществява, не го организира,
доколкото е налице точно изпълнение на задължението от изпълнителя.
Трудът на изпълнителя е независим. Него възложителят преценява с оглед
наличието на предпоставките по чл. 265 ЗЗД.
Съдът счита, че е отдаването на работната сила от лицето Емине И. е за
сметка и в интерес „Ресайкъл Компани“ ЕООД. В съдебно заседание Емине
7
И. заявява, че е наета да работи от негов представител-Г., през март 2020г. за
сортиране на тонер касети. Знаела, че софийска фирма отговаря за обекта, на
който трябвало да работи. Сочи, че е работила, заедно с други лица.
Предварително била запознати с работата, която трябвало да
извършват. Организацията на работа била създавана от представителя на
дружеството. След извършената работа получил плащане от човека, който я е
наел-Г.. Изводът, че И. е предоставяла работна сила в полза на „Ресаюкъл
Компани“ ЕООД не се опровергава от представения договор за изработка на
стр. 15 от а.н. дело 1224/2020г. на РС Пазарджик. Същият като частен
диспозитивен документ не носи достоверна дата на съставянето му, което не
изключва възможността да е създаден за целите на
административнонаказателното производство, с цел прикриване на трудовото
правоотношение.
От представените по делото доказателства се установя наличието и на
останалите елементи на трудовото правоотношение.
Наетото лице е полагало своя труд за сметка и в интерес на
жалбоподателя, на обект под негов контрол, при установена от него
организация на труда. Това обосновава извод за юридическа подчиненост на
полагания от работещия труд при изпълнение на възложената работа.
Налице са елементите на трудовото правоотношение0 работно време,
неговото начало, край и продължителност, почивни дни. Работата е била за
неопределено време.
Налице е и основният елемент от съдържанието на трудовото
правоотношение-неговият възмезден характер. Между страните е уговорено,
че жалбоподателят ще заплати определено възнаграждение, като без значение
как е уговорен неговия размер.
Всичко това налага извод, че между страните е съществувало трудово
правоотношение.
От гореизложеното следва, че е между страните е съществувало
трудово правоотношение, в изпълнение на което лицето И. е полагала труд в
обекта на контрол, за което не е имала сключен трудов договор. С това
„Ресайкъл Компани“ ЕООД, в качеството си на работодател, е нарушил
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като е допуснал до
работа лице, с което няма сключен трудов.
Поддържаната теза от жалбоподателя, с която се отрича извършеното
нарушение по КТ е изцяло неоснователна, същата не може да бъде споделена
и е опровергана от наличната по делото доказателствена съвкупност.
Твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че е налице
несъставомерност на деянието, поради липса на елементи на трудово
8
правоотношение с лицето И. съдът счита, че е неоснователно и следва да се
разглежда само и единствено като изградената в хода на делото защитна
позиция.
Досежно размера на санкцията съда счита, че е неправилно приложен
законът. При индивидуализиране на наложената санкция, с оглед
обстоятелството, че същото е извършено за първи път и не са налице данни от
нарушението да са произтекли вредни последици, съдът намира, че санкцията
следва да бъде определена в предвидения от закона минимален размер, който
е 1500 лв. Според съда така определената санкция в най-пълна степен би
спомогнала да се изпълнят целите на административното наказание по
смисъла чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл наказателното постановление следва
да се измени.
При този изход на спора, разноски се дължат и на двете страни.
Исканията за присъждането им се заявени своевременно, а от страна на
жалбоподателят са представени доказателства за заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв. в брой, видно от приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие-л.14.
Съобразно релевираното от ответника по жалбата, в хода на съдебните
прения, възражение за прекомерност на разноските и след като съда
съобрази размерът на наложената имуществена санкция и че по делото е са
проведени три съдебни заседания, на които процесуалния представител на
жалбоподателя не се е явил, счита, че размерът на разноските за процесуално
представителство следва да бъде намален на минималния предвиден,
съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 370,00 лв.
От тях, с оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат 95,00 лв.
На ответника по жалбата, съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94 от
2019г., в сила от 03.12.2019г./, при осъществено процесуално
представителство от юрисконсулт следва да се присъди възнаграждение в
размер, определен от съда. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, а именно от 80 до 120 лв.
В случаите на процесуално представителство от юрисконсулт е
налице спецификата на отношенията между представляван и представител,
при които юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение
по договор за поръчка за конкретното дело. Въпреки това законодателят е
предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално
представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само по
трудов договор с цел юридическото лице, което е било защитавано в
9
производството по делото от юрисконсулт да бъде съответно възмездено за
необходимостта от осъществяване на защита чрез процесуално
представителство по неоснователното оспорване на издадения от него акт. С
оглед на това следва да се приеме,че за да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал. 5 ЗАНН не е необходимо да бъдат представени доказателства,че
юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено,тъй като претендиращата
го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по
трудов договор,а не по договор за поръчка. Дължимото юрисконсултско
възнаграждение, което съдът присъжда, е определено от закона- чл. 37, ал. 1
ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за наредба за заплащането на правната
помощ. Съдът присъжда възнаграждение в размер,определен в нормативен
акт и без същото да е било предварително платено от претендиращата страна
на процесуалния й представител,т.е. размерът на това възнаграждение не се
договаря. И доколкото страната не може да промени размера на
възнаграждението, същият е точно фиксиран,т.е. възнаграждението може да
бъде присъдено само в точно определен размер,който и съдът не може да
промени, посочването на този размер в списъка по чл.80 ГПК не е
необходимо.
В случая, в съдебно заседание е заявено изрично,че се претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като страната е била
представлявана от юрисконсулт. При така формулираното искане
претенцията на страната се явява основателна и доказана и следва да бъде
уважена.
По делото са проведени три съдебно заседания, на всяко от които се е
явявал процесуален представител на ответника, поради което съдът счита, че
дължимият размер на разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт, които следва да се присъдят на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ възлиза на 100, 00 лв. /сто лева./
Предвид изложеното до тук съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 13-002147 от 03.08.2020г.,
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което на
„Ресайкъл Компани“ ЕООД, ЕИК:********* за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ,
във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция размер на 2 000 лв.,
на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 1 500 лв. /хиляда и
10
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „Ресайкъл Компани“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, община Столична, район Средец, ул. „Васил
Левски“ № 82, вх. А, ет. 1, разноски за процесуални представителство по а. н.
дело 305/2020г. по описа на Районен съд Велинград, в размер на 95,00 лв.
/деветдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА „Ресайкъл Компани“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, община Столична, район Средец, ул. „Васил
Левски“ № 82, вх. А, ет. 1, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение по а. н.
дело 305/2020г. по описа на Районен съд Велинград, в размер на 100,00 лв.
/сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, пред
Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11