№ 440
гр. Варна , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100500190 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх. № при ВРС
290600/18.12.2020 г. от „КНМ ГРУП“ ЕООД против Решение №
261539/07.12.2020 г. на ВРС по гр.д. № 4649/2020 г. по описа на същия съд, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за осъждане на К. Д. Т.
да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД сумата от 380 лева, представляваща
получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца сума по
сключен договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015 година между
цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД и цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД и неотчетена на
ищеца, на осн. чл. 284 ал.2 от ЗЗД.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението като постановено при
неправилно приложен материален закон. Настоява, че задължението за
заплащане е налице и когато длъжникът няма средства за тяхното изплащане,
защото парите са родово определена вещ и това, че процесната сума не е в
държане на ответника /както е приел ВРС/ не го освобождава от престиране
по отчетната сделка. Отделно настоява, че процесният анекс е сключен във
вреда на представлявания и фактическият състав по чл. 40 от ЗЗД е доказан,
1
особено като се има предвид, че с него се изменя цесионната цена от 380 лева
на 5 лева, което променя икономическото и равното положение на
упълномощителя-ищец. Счита за недоказан и факта, че лицето, с което е
договаряно „Интейк“ ЕООД е финансирало съдебни производства. На тези и
други основания поддържа жалбата.
Становището на ответника по жалбата Т. в депозирания отговор е за
законосъобразност на решението на ВРС. Настоява, че анекса от 15.05.2015
година съставлява и разписка, доказваща факта на връщане на сумата от 380
лева както правилно е приел първоинстанционния съд. Отделно счита, че не
се доказва получаване от Т. на сумата от 380 лева в качеството му на
пълномощник, така щото да дължи отчет, т.е. да върне сумата в
патримониума на ищеца. Поддържа и законосъобразност на извода за липса
на осъществен фактически състав по чл. 40 от ЗЗД. Твърди, че ВРС е
допуснал процесуално нарушение като не е приел допустимо възражение за
прихващане. Моли за потвърждаване на решението, а в евентуалност при
неговата отмяна – произнасяне по възражението за прихващане.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител
поддържа собствените си аргументи и по същество на спора.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено от фактическа страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което в рамките
на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението
на импреративни правни норми и доводите в жалбата.
Пред ВРС е заявена осъдителна претенция от „КНМ ГРУП“ ЕООД
против К. Д. Т. за заплащане на сума от 380 лева, получена от ответника по
договор за цесия между „КНМ ГРУП“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД от
15.05.2015 година и неотчетена на доверителя от довереника.
Застъпеното становище от ответника е за неоснователност на
претенцията поради изпълнение на задължението чрез поредица от
последващи сделки и споразумения.
2
По фактите:
Съобразно доказателствата по делото се установява хронологично, че
по силата на договор за цесия от 12.06.2014 година „КНМ ГРУП“ ЕООД е
придобил спорно вземане от Б.С.Н. в размер на 1904.83 лева, съставляващо
платена на доставчика на ел.енергия „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода
13.08.2010 г. до 08.02.2011 г., при цена на цедираното вземане 1804.83 лева и
определен в този договор срок за плащане на цената към цедента – шест
месеца, считано от датата на подписване на договора. Видно от съдържанието
на договора, Б.Н. е представлявана от адв. К.Т..
На 23.10.2014 година цесионерът, вече действащ чрез пълномощник
адв. К.Т. повторно прехвърля вземането в полза на „ИНТЕЙК“ ЕООД за
идентична цена от 1804.83 лева като в договора се посочва, че цената е
платена изцяло и в брой и документът съставлява разписка за плащането.
Следва да се има предвид, че второто прехвърляне на вземането е преди
падежа по договора от 12.06.2014 година – 12.12.2014 година.
На същата дата 23.10.2014 година е сключено тристранно споразумение
между Б.Н., „КНМ ГРУП“ ЕООД, представлявани от адв. Т. и „ИНТЕЙК“
ЕООД, в което е отчетено, че Б.Н. не е получила цената по договора от
12.06.2014 година, че „КНМ ГРУП“ ЕООД е завело гражданско дело пред
ВРС относно вземането към доставчика на ел.енергия, но не е в състояние да
финансира производството, нито да заплати на първоначалния цедент цената
от 1804.83 лева. Като последица на сложилите се отношения страните са
приели „ИНТЕЙК“ ЕООД да встъпи като съдлъжник по задължението за
цената, платима на 12.12.2014 година, да я заплати на първия кредитор. Освен
това, потвърждавайки сделката по втората във времето цесия приел да закупи
вземането за сума от 50 лева, чиято дължимост страните обвързали с влизане
в сила на съдебното решение. На следващо място, страните приели, че
„ИНТЕЙК“ ЕООД ще финансира делото пред двете инстанции за своя сметка,
а „КНМ ГРУП“ ЕООД се задължил да прехвърли вземането си за разноски по
делата, след установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5
лева.
3
Не е спорно по делото, че воденото гражданско производство по
образуваното гр.д .№ 9755/2014 г. по описа на РС Варна е приключило в
влязъл в сила съдебен акт като присъдените разноски за въззивното
производство са в размер на 400 лева /така и видно от деловодната справка за
движението по делото, приложена в първоинстанционното производство/.
Непосредствено след решението на въззивната инстанция, с договор за
цесия от 15.05.2015 година „КНМ ГРУП“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Т.
прехвърлил на „ИНТЕЙК“ ЕООД вземането за разноски за цена от 380 лева.
Предходна аналогична сделка е постигната и относно първоинстанционните
разноски с договор от 12.01.2015 година. Според съдържанието на договора
цената от 380 лева е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента, за
което документът служи като разписка.
На същата дата 15.05.2015 година договорът е анексиран. В анекса,
страните позовавайки се на тристранното споразумение от 23.10.2014 година
приели, че цената на цесията следва да се измени на 5 лева, дължима в
шестмесечен срок от влизане в сила на решението. В анекса е отразено, че
адв. Т. като пълномощник на цедента, е върнал на цесионера получената цена
от 380 лева и договорът служи за разписка.
По правото:
Възприетата от съда фактология налага извод за неоснователност на
аргументите във въззивната жалба. На първо място – установява се както
получаването на сумите от Т. като пълномощник по договора за цесия, така и
обратното връщане на платеца с оглед корекцията в цената на вземането по
анекса. Следователно сумата от 380 лева, макар по договора за прехвърляне
на вземане да е получена за сметка на доверителя, то тя с оглед промяната на
правоотношенията подлежи на връщане на цесионера като получена на
отпаднало основание. От тук извода, че не подлежи на отчет по мандатното
правоотношение. Няма при това чужди средства задържани от довереника и
непредадени по отчетната сделка, а развитите аргументи относно естеството
на паричните средства принципно вярно, са неотносими с оглед конкретната
фактология.
По отношение възраженията на ищеца за недействителност на анекса от
4
15.05.2015 година като сделка, сключена във вреда на представлявания следва
да се има предвид, че същите са на плоскостта на загубата, която цедентът
търпи поради намаляване на цената до почти нула, но ищецът не твърди, че
вземането, продавано чрез пълномощник е имало цена, съизмерима с
извършени разходи по съдебна защита, така щото очевидно неквивалентната
престация да уврежда.
Както бе посочено, в тристранното споразумение от 23.10.2014 година,
което не се оспорва, е заявено от страните, че „КНМ ГРУП“ ЕООД е в
невъзможност да осигури финансиране на съдопроизводството, да заплаща
възнаграждение за юрисконсулти, включително да възстанови разходи,
направени лично от пълномощника Т. за завеждане на делото. Пак там
именно „ИНТЕЙК“ ЕООД е поело ангажимента да финансира
производствата, заведени от цедента. Следователно цесията очевидно цели да
преуреди вътрешните отношения между „КНМ ГРУП“ ЕООД и
действителния кредитор „ИНТЕЙК“ ЕООД, поел задължение по
тристранното споразумение като възстанови вложени в процеса чужди
средства. Няма данни вземането за разноски да е придобито от ищеца-
въззивник чрез влагане на средства, така щото това вземане да се прехвърли с
цел печалба.
Вярно е, че и договора за цесия и анекса към него са от една и съща
дата и цената е променена фактически веднага след първоначалното й
уговаряне, но двата документа ценени в съвкупност и в контекста на
договореното по тристранното споразумение сочат, че сделките покриват
законовите изисквания за валидност, а уговорките не противоречат на
рамките на договорната свобода. Не се установява корекцията в цената на
придобитото вземане, предвид и липсата на данни за сторени в
производствата по делото разноски то „КНМ ГРУП“ ЕООД, да съставлява
договаряне във вреда по смисъла на чл. 40 от ЗЗД.
В заключение и след като цената по договора за цесия е променена, това
изключва основанието за отчитане на сумата от 380 лева в патримониума на
„КНМ ГРУП“ ЕООД.
Предвид съвпадението в крайните изводи на настоящия състав с тези на
ВРС, решението следва да бъде потвърдено.
5
Разноски при този изход на спора се следват на въззиваемата страна в
размер по представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършени разходи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261539/07.12.2020 г. на ВРС по гр.д. №
4649/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати
на К. Д. Т., ЕГН **********, гр. Варна сумата от 300 /триста/ лева разходи за
процесуално представителство пред въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал.3 от
ГПК.„
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6