№ 195
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20241001000964 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 900238/06.11.2024 г., на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Дебър“, № 17 срещу Решение №
900426/07.10.2024 г., по т.д. № 231/2016 г., на БлОС, с коeто e отхвърлен
иска за установяване съществуване на вземане срещу ЕТ „ОРХИДЕЯ – СЕМ.
Г. – В. Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Скрът 2897,
общ. Петрич, обл. Благоевград, както следва: - сумата 840580.25 лв.,
просрочена главница за периода 25.01.2016 г. – 13.06.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2016 г., до изплащането й; - сумата 99721.12
лв., просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.11.2014 г. -
25.04.2016 г.; - сумата 15993.51 лв., просрочена лихва върху просрочена
главница за периода 25.11.2014 г. - 25.05.2016 г.; - сумата 7565.21 лв., текущи
лихви върху просрочена главница за периода 25.05.2016 г. - 13.06.2016 г.,
сумата 8635.68 лв., неустойка върху просрочена главница за периода
25.11.2014 г. – 13.06.2016 г.; - сумата 77.46 лв., други разходи по кредита; -
сумата 5884.06 лв., дължими такси по кредита, всички дължими по силата на
Договор за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г. и Анекс №
1/11.04.2011 г. към него, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. Чл. 92 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК №
883/17.06.2016 г., по ч.гр.д. № 465/2016 г., на РС - Петрич.
Въззивникът счита, че решението е неправилно. Излага безспорно
установените по делото факти и сочи, че събраните доказателства не
1
установяват да е настъпила компенсация с вземане, придобито от ответника в
размер на 439710.96 евро. Твърди, че от представеното уведомление по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД – вх. № 9592/21.10.2014 г. не могат да се установят други
индивидуализиращи белези на цедента, освен наименованието му - "Кастамо
Трейдинг Лимитид“, с адрес в Кипър, Лимасол и, че е разписано от лицето П.
П.. Поради липса на доказана представителна власт на посоченото лице се
твърди, че въззивникът не е приел и съответно осчетоводил и последващото
уведомление за прихващане. От липсата на доказателства за представителната
власт на П. и липсата на удостоверение за актуално състояние на цедента
извежда, че уведомление вх. № 9592/21.10.2014 г. е недействително, а извода
на съда в обратния смисъл счита за неправилен. Счита, че
първоинстанционния съд не е обвързан от постановените съдебни решения в
проведените съдебни производства за прогласяване недействителност на
извършените прихващания, на осн. чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН като сочи, че
силата на пресъдено нещо на решението и силата на мотивите му се
различават по предмет, адресати и интензитет. В резултат от това настоява, че
в производството е следвало да бъде изследвано съществувало ли е като
правен субект дружеството цесионер, от кого се е представлявало то към
датата на сключване на договора за цесия и представителната власт на П.. По
същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените
искове.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна ЕТ
„ОРХИДЕЯ – СЕМ. Г. – В. Г.“, ЕИК ********* депозира отговор, без вх. номер
от 10.12.2024 г., в който изразява становище за неоснователност на
депозираната въззивна жалба. Излага доводи по всяко от оплакванията във
въззивната жалба. Счита, че с отхвърлянето на предявените искове по реда на
чл. 59 ЗБН е бил стабилизиран и погасителния ефект на прихващането. В
подкрепа на твърдението за липса на непогасени задължения по договора за
кредит счита да са и събраните по делото специални знания. По същество
изразява становище за правилност на атакуваното решение и моли същото да
бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемия, чрез процесуални
представители поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в
тях оплаквания, доводи и съображения.
Софийски Апелативен Съд по предмета на спора, съобрази
следното: Производството пред ОС – Благоевград е образувано по искова
молба вх. № 3657/05.10.2016 г., с която „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“ АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“, № 10, представлявана от Синдиците А. Д. и К. М.
е предявила иск, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. Чл. 92
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че срещу ЕТ "ОРХИДЕЯ-
СЕМ. Г.-В. Г.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Скрът,
общ. Петрич, обл. Благоевград, съществува вземане за: - сумата 840580.25
лв., просрочена главница за периода 25.01.2016 г. - 13.06.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2016 г. до окончателното изплащане; -
сумата 99721.12 лв., просрочени лихви върху редовна главница, за периода
25.11.2014 г. - 25.04.2016 г.; - сумата 15993.51 лв., просрочени лихви върху
просрочена главница, за периода 25.11.2014 г. - 25.05.2016 г.; - сумата 7565.21
лв., текущи лихви върху просрочена главница, за периода 25.05.2016 г. -
13.06.2016 г.; - сумата 8635.68 лв., неустойка върху просрочена лихва, за
2
периода 25.11.2014 г. - 13.06.2016 г.; - сумата 77.46 лв., дължими други
разходи по кредита; - сумата 5884.06 лв., дължими такси по кредита, всички с
произтичащи от Договор за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г. и
Анекс № 1/11.04.2011 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК
№ 883/17.06.2016 г., по ч.гр.д. № 465/2016 г., на РС – Петрич, ГО, 3-ти с.
Ищецът е твърдял, че на 30.01.2009 г. е бил сключен Договор за
инвестиционен банков кредит, по силата на който на ответника е бил отпуснат
инвестиционен кредит в размер на 2000000 лв., предназначени за закупуване
на ДМА - машини и съоръжения. С договора била уговорена дължимостта на
възнаградителна лихва, наказателна надбавка, неустойка, както и годишна
комисионна за разходите по управление и обработка на кредита. Връщането на
главницата следвало да се извърши на 84 месечни вноски, в размери и падежи
посочени в договора. Сочи, че бил подписан Анекс № 1/11.04.2011 г. към
договора, с който била изменена т. 30.1., като ответникът се задължил да
предостави посочените в анекса обезпечения в полза на ищеца.
Твърди, че от страна на ответника договорът не бил изпълняван, като
към 30.03.2016 г. просрочените и неплатени задължения възлизали са сумите
подробно индивидуализирани в исковата молба. С нотариална покана от
04.04.2016 г., връчена на ответника на 21.04.2016 г. срещу разписка твърди да
е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и е
предоставил на длъжника срок за доброволно изпълнение. Предвид липсата
на изпълнение от страна на ответника подал заявление за издаване на Заповед
по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЕТ "Орхидея-сем.
Г.-В. Г.", депозира отговор от 15.11.2016 г. (без поставен входящ номер), в
който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не се оспорва
обвързаността на страните от твърдяния договор за кредит от 30.01.2009 г., не
се оспорват и посочените от ищеца условия по сключения договор, както и, че
последното плащане по него е извършено на 04.11.2014 г. Останалите
твърдения на ищеца се оспорват, като от своя страна твърди, че
претендираните от ищеца вземания не съществуват и са погасени преди
подаване на заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение. В
тази връзка сочи, че с договор за цесия от 21.10.2014 г., сключен между него,
като цесионер и Кастамо Трейдинг Лимитид, като цедент, е придобил вземане
от ищеца, възлизащо на 439710.96 евро, с произход Договор за разплащателна
сметка в евро с IBAN **********. Сочи, че банката е била уведомена за
прехвърлянето от цедента, по силата на уведомление вх. № 9592/21.10.2014 г.,
надлежно достигнало до длъжника. Твърди, че с изявление вх. №
9617/22.10.2014 г., надлежно достигнало до банката, е извършил прихващане,
като изрично бил посочил, че прихваща със задълженията си по договора от
30.01.2009 г. до размера на по-малкото и по съответните текущи курсове.
Твърди, че извършеното по посочения начин погашение по договора за кредит
неоснователно и без обяснение от страна на ищеца не е било счетоводно
отразено, което било видно от представеното извлечение от счетоводните
книги на банката.
Отделно сочи, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
02.07.2014 г., сключен между физическото лице - В. К. П., ЕГН **********, в
качеството на цедент и ответника, като цесионер, придобил вземане в размер
на 516000 лв., представляващо част от цялото вземане към банката по сключен
Договор за срочен депозит 4x4 № 12109/11.03.2011 г. с IBAN **********
3
ведно с всички бъдещи лихви, привилегии и други принадлежности. С
Уведомление вх. № 10714/04.11.2014 г. цедента уведомил своя длъжника
„КТБ" АД за стореното прехвърляне на вземането. С Изявление вх. №
10818/04.11.2014 г. цесионерът- ответник извършил прихващане, като изрично
посочил, че прихващането погасява изцяло и напълно целия остатък от
задълженията си по Договора за кредит от 30.01.2009 г. По посоченият начин
ответникът твърди да е погасил, в по-голямата си част предсрочно, своите
задължения по договора за кредит.
Оспорва характера на извлечението от счетоводните книги като
счетоводен документ, както и валидното упълномощаване на подписалите го
лица, като твърди, че същите не могат да представляват банката и, че в него са
отразени грешни и неверни данни.
Настоява, че сума в размер на 32380.98 лв., към 20.06.2014 г., е била
налична по банковата му сметка и продължава да е блокирана там и въпреки
че съобразно клаузите на договора е бил осигурил по разплащателната си
сметка сума, достатъчна да покрие лихвите за повече от три месеца, банката
не е използвала служебно наличната сума, нито пък я е изплатила на
ответника. От посочените твърдения извежда, че записванията в
счетоводството на ищеца са неверни и неточни.
В границите на срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба
вх. № 4479/12.12.2016 г., в който оспорва възраженията на ответника за пълно погасяване на
задълженията чрез прихващане. От своя страна навежда, че с решение № 73/20.06.2014 г. УС
на БНБ е поставила ищеца, като банка, под особен надзор за срок от три месеца, а с решение
№ 1443/03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г., на САС, ТО, 3-ти с., за начална дата на
неплатежоспособността на „КТБ“ АД е била определена дата - 20.06.2014 г. От посоченото
извежда, че извършените от ответника погашения чрез прихващания са недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността, тъй като са извършени след началната дата на
неплатежоспособността — 20.06.2014 г. и след поставяне на банката под особен надзор.
Счита, че не са били налице изискуемите предпоставки – ликвидност и изискуемост, на
вземането, с което се иска да бъде прихванато, поради което ефекта на извънсъдебното
прихващане не е настъпил. Сочи, че към уведомлението от 21.10.2014 г., за извършеното
прихващане не е бил приложен договорът за цесия. Не е била доказана представителната
власт на лицето П. и липсвало удостоверение за актуалното фирмено състояние на цедента.
По посочените причини и прихващането основателно не е било осчетоводено.
Досежно второто придобито вземане, предмет на договора за цесия от 02.07.2014 г.
сочи, че е било отразено счетоводно и с него намалено дължимото от ответника вземане по
процесния договор за кредит. Твърди, че прихващането вх. № 10818/04.11.2014 г. е предмет
на отменителен иск по чл. 59 ЗБН, като за разглеждането му е образувано т.д. № 2015/2016 г.,
на СГС, VI -18 с., което е висящо. Още оспорва възраженията на ответника за липса на
документ по см. на чл. 417, т. 2 ГПК - извлечение от сметка и липсата на представителна
власт на подписалите го лица, като навежда собствени доводи. Излага доводи във връзка с
неоснователност на позоваването на ответника на Директива 94/19/ЕО и Директива
2014/49/ЕС, както и във връзка с твърдението за нередовно водене на счетоводството на
ищеца.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор
от 06.03.2017 г. (отново без поставен входящ номер), в който поддържа възраженията си в
първоначалния такъв. Навежда, че твърдения в хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, могат да
бъдат противопоставяни само след успешно проведено исково производство по посочения
ред. Излага виждането си по приложението на посочената законова норма. Оспорва се
твърдението за липса на ликвидност и изискуемост на вземането, с което е извършено
прихващане, както и, че придобитите от ответника вземания са били спорни. Репликира и
останалите твърдения в допълнителната искова молба.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
4
Не е било предмет на спор между страните обстоятелството, че в полза
на „КТБ“ АД, по приложеното ч.гр.д. № 465/2016 г., на РС - Петрич, е
издадена Заповед по чл. 417 ГПК срещу длъжника ЕТ "Орхидея-сем. Г.-В. Г.",
за сумите предмет на настоящото исково производство.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
представения Договор за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г.,
наличието и обвързаността им от валидно облигационно правоотношение, по
силата на което на ответника е отпусната в заем сума 2000000 лв.,
предназначена за закупуване на ДМА - машини и съоръжения. Не са били
спорни условията по връщане на главницата, както и условията, размера и
основанието за начисляване на акцесорни вземания за лихви, неустойки, такси
и други разходи до кредитното правоотношение.
Не е било предмет на спор, а и се установява от представения Анекс № 1
към договора, че на 11.04.2011 г. страните по кредитното правоотношение и
страни в настоящото производство, са постигнали съгласие да бъде изменена
т. 30.1. от Договора, като за обезпечаване на всички вземания на Банката,
ответникът се задължило да предостави индивидуализираните в анекса
обезпечения под формата на особени залози по реда на ЗОЗ.
Представен пред първоинстанционния съд е Договор за прехвърляне на
вземания от 21.10.2014 г., по силата на който Кастамо Трейдинг Лимитид,
Кипър, в качеството на цедент е прехвърлил на ответника, в качеството на
цесионер, цялото си вземане от ищеца, в размер 439710.96 евро, произтичащо
от Договор за разплащателна сметка в евро IBAN **********.
Представено е и Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което цедента е
уведомил ищеца за извършеното прехвърляне на вземане. Видно от
уведомлението е, че същото е надлежно достигнало до ищеца и му е поставен
вх. № 9592/21.10.2014 г.
Представено е и Изявление по чл. 104, вр. чл. 103 ЗЗД, от което е видно,
че обективира изявление на ответника, отправено до ищеца, за прихващане на
вземането придобито с договора за цесия от 21.10.2014 г., със задълженията си
по договор за кредит от 30.01.2009 г., до размера на по-малкото и по
съответните текущи курсове. Видно от изявлението е, че същото е надлежно
достигнало до ищеца и му е поставен вх. № 9617/22.10.2014 г.
Представена по делото е и молба изходяща от ответника и отправена до
ищеца, с която във връзка с договора за цесия от 21.10.2014 г. е представено и
удостоверение за актуално състояние на цедента. Молбата е получена от
ищеца с вх. № 12322/26.11.2014 г. Представено е и удостоверение за актуално
състояние от 07.11.2014 г., на английски език, издадено с апостил.
Представено е пълномощно от 10.02.1998 г., в легализиран от МВнР
превод № А218453/12.11.1998 г., по силата на което дружеството Кастамо
Трейдинг Лимитид безвъзвратно е назначило И. С., за верен и законен адвокат
по целия свят от името и за сметка на компанията.
Представено е и генерално пълномощно, рег. № 2952/05.12.2000 г., на
Нотариус № 101 при НК, по силата на което И. С., в качеството на
представляващ Кастамо Трейдинг Лимитид, е делегирал представителна власт
на П. Д. П..
Не се е спорило между страните, че на 02.07.2014 г. е сключен договор за
цесия, по силата на който ответника, като цесионер е придобил от В. К. П., в
5
качеството на цедент, вземане в размер на 516000.00 лв., представляващо част
от цялото негово вземане към ищеца по Договор за срочен депозит 4x4 №
12109/11.03.2011 г., ведно с всички бъдещи лихви, привилегии и други
принадлежности.
От представеното Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД се установява, че
цедента е уведомил ищеца за извършеното прехвърляне на вземане. Видно от
уведомлението е, че същото е надлежно достигнало до ищеца и му е поставен
вх. № 10714/04.11.2014 г.
Представено е и Изявление по чл. 104, вр. чл. 103 ЗЗД, от което е видно,
че обективира изявление на ответника, отправено до ищеца, за прихващане на
вземането придобито с договора за цесия от 02.07.2014 г., с останалата част от
задълженията си по договор за кредит от 30.01.2009 г., Видно от изявлението
е, че същото е надлежно достигнало до ищеца и му е поставен вх. №
10818/04.11.2014 г.
Представена по делото е нотариална покана, рег. № 1669/04.04.2016 г. на
Нотариус № *** на НК, с която ищецът е уведомил ответника за размера на
неплатените му задължения по договора за кредит и е направено изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Длъжникът е поканен в 1-
седмичен срок от получаването да погаси задължението си. Видно от поканата
е, че същата е връчена на 21.04.2016 г. на ответника, при условията на чл. 44,
ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК. Представена е и разписка от 21.04.2016 г., за
удостоверяване връчването при отказ.
След извършена служебна справка по партидата на ищеца в ТР при АВ
съдът установи, че с Решение № 664/22.04.2015 г., по т.д. № 7549/2014 г., на
СГС е открито производство по несъстоятелност на ищеца, а с Решение №
1443/03.07.2015 г., по в.т.д. № 2216/2015 г., на САС, началната дата на
неплатежоспособността е определена на 20.06.2014 г.
Към първоинстанционното дело е било приобщено и производството по
т.д. № 1010/2017 г., на СГС, VI-20 с. Видно от него е, че същото е образувано
по предявени от Синдиците на „КТБ“ АД (н) обективно, евентуално
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3, предл. 1
ЗБН, да бъде обявено за недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността на прихващането, извършено с изявление вх. №
9617/22.10.2014 г. на ЕТ „Орхидея - Сем. Г. - В. Г.“, с вземане в размер на
439710.96 евро, придобито по силата на договор за цесия от 21.10.2014 г., с
произход договор за разплащателна сметка в евро от 26.08.2013 г., сключен
между „КТБ“ АД и Кастамо Трейдинг Лимитид, поради извършването му след
началната дата на неплатежоспособността и поради знание за настъпила
неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането, предмет на
прихващането. Видно от постановените Решение № 507/08.03.2018 г.,
Решение № 72/08.01.2020 г., т.д. № 2327/2018 г., на САС, 6 с., Решение №
45/18.04.2022 г., по т.д. № 917/2020 г., на ВКС, II ТО, Решение №
468/04.07.2022 г., по в.т.д. № 365/2022 г., на САС, ТО, 9 с. и Определение №
1358/19.12.2023 г., по т.д. № 2618/2022 г., на ВКС, II ТО, предявените искове
са отхвърлени с влязло в сила решение.
В хода на първоинстанционното производство са представени заверени
преписи от Решение № 382/22.012.2017 г., по т.д. № 2015/2016 г., на СГС, ТО,
VI-18 с., поправено с Решение № 573/24.03.2017 г., Решение №
2706/28.12.2017 г., по в.т.д. № 4177/2017 г., на САС, ТО, 13 с. и Решение №
6
60128/31.01.2022 г., по т.д. № 978/2018 г., на ВКС, II ТО, от които се
установява, че с влязло в сила решение са отхвърлени предявените от
Синдиците на „КТБ“ АД евентуално съединени искове с правно основание чл.
59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН, да бъде обявено за относително
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на прихващането,
извършено с изявление вх. № 10818/04.11.2014 г. на ЕТ „Орхидея - Сем. Г. - В.
Г.“, с вземане в размер на 516000.00 лв., придобито по силата на договор за
цесия от 02.07.2014 г. , с произход договор за срочен депозит „4x4“ №
12109/11.03.2011 г., сключен между „КТБ“ АД и физическото лице В. Г.,
поради извършването му след отнемане на лиценза за извършване на банкова
дейност – 04.11.2014 г. и след началната дата на неплатежоспособността и
поради знание за настъпила неплатежоспособност към момента на
придобиване на вземането, предмет на прихващането.
Пред първоинстанционния съд са събрани специални знания, чрез
първоначално заключение на ССЕ от 12.05.2017 г. (без поставен входящ
номер). Заключението е кредитирано от първоинстанционния съд. Същото се
цени и от въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено и в
частите, в които не противоречи на други възприети за установени факти и
обстоятелства. От заключението се установява, че усвояването на кредита е
извършено еднократно, като средствата в размер на 2000000.00 лв. са
предоставени по новооткрита сметка за обслужването му на 30.01.2009 г. След
извършена справка експертът е установил, че за периода от 25.01.2012 г. –
25.05.2014 г. ответникът е внесъл 29 месечни вноски, с които е погасена сума
в размер на 690485.30 лв., по главницата и неиздължената главница към
26.05.2014 г. е в размер на 1309514.70 лв. Установил е, че след този период
вноски по обслужване на главницата не са правени от кредитополучателя. От
заключението се установява, че с вх. № 10818/04.11.2014 г. (към него
уведомление за цесия вх. № 10714/04.11.2014 г.) е постъпило изявление за
прихващане от ЕТ "Орхидея- Сем. Г.-В. Г." за сумата 516000.00 лв., което е
осчетоводено от „КТБ" АД. Погасени са 19 месечни вноски, от които 5 вноски
в просрочие и 14 вноски редовна главница, както и една вноска – частично,
общо отнесена сума за главница е в размер на 468969.75 лв. Остатъка по
главницата към 13.06.2016 г. е в размер на 840544.95 лв.
Още експертът сочи, че след 25.01.2016 г. други погашения по
главницата не са осчетоводявани от „КТБ“ АД и до 13.06.2016 г. се запазва
същото задължение. Последната вноска направена от кредитополучателя е на
14.05.2014 г. в размер на 23810.00 лв.
Вещото лице изчислява, че дължимите просрочени лихви върху
редовната главница са в размер на 99557.88 лв., като с осчетоводяване на
прихващането на 04.11.2014 г. лихвата която е била начислена и прихваната е
до 04.11.2014 г., поради което в дължимата лихва се включва и периода от
04.11.2014 г. - 25.11.2014 г. Ето защо периода на лихвата е 04.11.2014 г. -
25.04.2016 г. Досежно размера на просрочената лихва върху просрочената
главница за периода 25.11.2014 г. – 25.04.2016 г., експертът сочи, че възлиза на
15676.47 лв. За периода 25.05.2016 г. – 13.06.2016 г. подлежащата на
начисляване наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно или общо
18 %, съобр. Чл. 13 от договора е в размер на 7564.90 лв.
От експертизата още се установява, че за периода 25.11.2016 г. –
13.06.2016 г. неустойката върху просрочена лихва възлиза на сумата 8621.36
лв.
7
Що се отнася до редовността на воденото от страните счетоводство,
вещото лице сочи, че при при ищеца създадената организация на счетоводната
отчетност е осигурила всеобхватно хронологично регистриране на счетоводни
операции, които са документално обосновани. Всички записи отнасящи се до
конкретното кредитно досие са отразени. Отразените счетоводни операции са
систематизирани от първични и вторични счетоводни документи. При
ответника експертът сочи, че всички операции по обслужване на кредита са
осчетоводени. Разлика при осчетоводяване по вноските и осчетоводеното
прихващания по изявление вх. № 10818/04.11.2014 г. при ищеца и ответника
няма. Вещото лице е установило разлика по изявлението за прихващане вх. №
9617/22.10.2014 г., изразяваща се в това, че по него ищецът е дал отрицателно
становище и не е извършил осчетоводяване. При ответника прихващането е
осчетоводено и кредитното задължение към „КТБ" АД е било закрито.
Вещото лице е изчислило, че в случай, че бъдат осчетоводени при ищеца
и двете изявления за прихващане на стойност 859999.89 лв. и 516000.00лв., то
крайният резултат ще бъде надвнесена сума в размер на 21702.43 лв., в полза
на ЕТ „Орхидея - Сем. Г. - В. Г.”. Експертът е установил, че в представените
извлечения от страна на ответника в разплащателната му сметка са
осчетоводени средства в размер на 32373.24 лв., като налично салдо към м.
август 2015 г., с характеристика блокирани в „КТБ“ АД. Посочената сума не е
прехвърлена по кредитните сметки и остава блокирана в разплащателната
сметка.
Пред първоинстанционния съд е изслушано и заключение на
допълнителна ССЕ от 05.09.2024 г. което неоспорено от страните е
кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от
въззивния съд като компетентно, безпристрастно дадено и непротиворечащо
на останалите възприети за установени факти и обстоятелства и събрани
доказателства. В допълнителното заключение експертът потвърждава
извършените вече изчисления за размера на главницата към 20.06.2014 г. и
сочи, че към тази дата наличните парични средства по разплащателната
сметка на ответника са в размер на 60.20 лв. Извършва изчисления досежно
размер на задълженията и към датата 22.10.2014 г. (Таблица № 2). Извършени
са изчисления и за размера към 04.11.2014 г., при което сочи, че при размер на
задълженията на ответника общо 488694.99 лв. и извършване на прихващане
със сумата по постъпилото на 04.11.2014 г. изявление за прихващане –
516000.00 лв., се покрива цялото задължение на ответника и остават
надвнесени 27305.01 лв.
Експертът е извършил изчисления и във вариант, при който за
погасяване на задълженията най-напред бъдат използвани наличните към
20.06.2014 г. 60.20 лв., както и постъпилите на 01.09.2014 г. 32300.00 лв. с
основание на операцията – вноска по кредита. Вещото лице сочи, че с тях ще
бъде покрита дължима вноска № 30, след което ще се извърши погасяване със
средствата от двата договора за цесия – 859999.89 лв., при което кредитната
експозиция на ответника ще остане с надвнесени 60346.38 лв.
В с.з. вещото лице пояснява, че сума в размер на 32380.00 лв. е налична
по разплащателната сметка на ответника, но е блокирана с писмо на НАП за
данъчни задължения на ответника.
При така установеното по фактите, съдът достигна до следните правни
изводи:
8
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 40/27.01.2025 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на САС, намира, че обжалваното решение е постановено от законен състав на
БлОС и в обхвата на правораздавателната му компетентност, поради което се
явява валидно.
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 465/2016 г.,
на РС - Петрич. Налице е подадено възражения по реда на чл. 414 ГПК срещу
издадената заповед, от длъжника, сега ответник – вх. № 2979/23.08.2016 г.
Данните по заповедното производство сочат на извод, че възражението е в
срок, предвид представената ПДИ, връчена с препоръчано писмо с обратна
разписка, на 09.08.2016 г. В резултат от тези данни с Разпореждане от
24.08.2016 г., заповедния съд е дал указания на кредитора за предявяване на
иск. Разпореждането е съобщено на 07.09.2016 г. и с молба вх. №
3486/05.10.2016 г. по делото са постъпили доказателства за предявяване на
настоящият иск пред БлОС на 05.10.2016 г.
Предявеният иск черпи правното си основание от чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
430 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и произнасянето на БлОС
съответства на заявеният за разглеждане специален установителен иск, поради
което обжалваното решение е и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предвид характера на предявения иск – за установяване съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в
процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на
предпоставките довели до дължимост на претендираните суми и наличието на
такива задължения на твърдяното основание и размер. В тежест на ответника
е да докаже изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, на
основание на които претендира отхвърлянето на предявения иск.
Между страните наличието и обвързаността им от валидно
облигационно правоотношение, основано на процесния Договор за
инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г., неговите клаузи и усвояването
на целия размер на сумата, не са били спорни. Същите се установяват и от
обсъдените във фактическата установеност писмени доказателства и
специални знания.
Не е било предмет на спор, а и от приобщеното към настоящото дело
ч.гр.д. № 465/2016 г., на РС - Петрич се установява, че по заявление на
кредитора „КТБ“ АД (н) е издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 883/17.06.2016
г. срещу длъжника ЕТ "Орхидея-Сем. Г.-В. Г.", за сумите, предмет на
настоящото исково производство.
Посредством събраните специални знания, а и по този въпрос между
страните не е бил повдиган спор, се установява и, че задълженията по
9
договора са изпълнявани точно и в срок през периода 25.01.2012 г. –
25.05.2014 г., като след тази дата вноски за погасяване на кредита не са
извършвани.
Процесната заповед за изпълнение е издадена на основание обявена
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, което обявяване е
извършено с надлежно връчената на 21.04.2016 г., при условията на отказ,
нотариална покана. Официалното удостоверително изявление на нотариуса
досежно връчването на поканата не са били предмет на оспорване. Видно от
съдържанието на договора (чл. 17.1.) е, че на 20.02.2018 г. е настъпила и
посочената в него дата на краен падеж за погасяване на задълженията по него.
Не е било предмет на спор, а и от приобщеното към настоящото дело
ч.гр.д. № 465/2016 г., на РС - Петрич се установява, че по заявление на
кредитора „КТБ“ АД (н) е издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 883/17.06.2016
г. срещу длъжника ЕТ "Орхидея-Сем. Г.-В. Г.", за сумите, предмет на
настоящото исково производство.
В хода на производството безспорно се установява от събраните
неоспорени писмени доказателства и специални знания по първоначалното
заключение на ССЕ, че преди да бъде инициирано заповедното производство
пред РС – Петрич, до ищеца с вх. № 10818/04.11.2014 г. (към него
уведомление за цесия вх. № 10714/04.11.2014 г.) е отправено и надлежно
получено изявление за прихващане от ответника ЕТ "Орхидея- Сем. Г.-В. Г."
за сумата 516000.00 лв. Изявлението е било надлежно осчетоводено при
ищеца „КТБ" АД, като са погасени 19 месечни вноски, от които 5 вноски в
просрочие и 14 вноски редовна главница, както и една вноска – частично,
общо отнесена сума за главница е в размер на 468969.75 лв. Експертът
извежда, че претендираните в настоящото производство суми са остатъка от
дълга след осчетоводяване на прихващането от 04.11.2014 г.
Основният спор между страните се е концентрирал върху отговора на
въпроса установява ли се в хода на настоящото производство съществуване на
вземанията по издадената Заповед по чл. 417 ГПК или ответникът е погасил
задълженията си по договора в момент предхождащ както обявяването на
предсрочна изискуемост, така и настъпването на крайния им падеж,
съобразно въведените в процеса твърдения.
Съобразно разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД, прихващането на
насрещно дължимите вземания се смята за извършено към момента, в който е
могло да бъде извършено, а именно настъпилата изискуемост и ликвидност на
двете насрещни вземания, независимо от датата на отправяне на изявлението
за това. В това се изразява предвиденото в текста на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, обратно
действие на прихващането, съобразно което двете насрещни вземания се
считат за погасени към момента, когато прихващането е могло да се извърши,
до размера на по-малкото от тях.
Действително събраните писмени доказателства и специални знания
установяват, че е налице още едно изявление за прихващане, освен това от
04.11.2014 г., отправено от ответника, надлежно достигнало до ищеца, което
обаче не е било осчетоводено при него. Това е изявлението вх. №
9617/22.10.2014 г.
От представените в хода на настоящото производство съдебни решения
става ясно, че и двете изявления за прихващане са били предмет на искове по
реда на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, които са били отвърлени. Предявяването на
10
конститутивните преферентни искове, основани на посочените законови
норми, цели връщане на вземане на банката в масата на несъстоятелността.
Влязлото в сила съдебно решение по такъв иск установява предявеното при
условията на процесуална субституция право да бъде обявено за
недействително прихващане по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, като погасителният му ефект не се съобразява (довод
почерпен от Решение № 44/02.04.2024 г., т.д. № 2463/2022 г., на ВКС, I ТО, 5
с.). По аргумент на обратното, отхвърлянето на тези искове води до извод, че
погасителния ефект на атакуваното прихващане следва да бъде зачетен,
доколкото въпросът за недействителността на прихващането е бил разрешен и
такава не е била установена.
Конкретно по отношение на изявлението за прихващане вх. №
9617/22.10.2014 г., видно от мотивите на постановеното решение №
468/04.07.2022 г., в.т.д. № 365/2022 г., на САС, 9 с. (недопуснато до касация) е,
че в съдебното производство въпросът за съществуването, изискуемостта и
произхода на вземането с титуляр цедента Кастамо Трейдинг Лимитид, в
размер на 439710.96 евро, произтичащо от договор за разплащателна сметка в
евро, сключен с настоящият ищец, не е бил предмет на спор. Следователно,
при зачитане на задължителната сила на мотивите на така постановеното
решение между ищеца и ответника в настоящото производство, по
задължителен начин са разрешени горните въпроси досежно вземането,
предмет на коментираното изявление за прихващане вх. № 9617/22.10.2014 г.,
което не е било осчетоводено при ищеца. След като в хода на приключилото с
влязло в сила решение, съдебно производство възражения по оспорване на
придобитото от ищеца вземане не са били релевирани, то същите не могат да
бъдат въвеждани за пръв път в настоящото производство, водещо се между
същите страни, в което се разглеждат последиците от извършеното
прихващане с придобитото от ответника вземане на Кастамо Трейдинг
Лимитид.
Дори и тези мотиви да не бъдат споделени и да бъдат разгледани
оплакванията на въззивника в жалбата, отново не би могъл да бъде направен
извод за недействителност на прихващането, основан на липсата на
доказателства за представителната власт на П. и липсата на удостоверение за
актуално състояние на цедента, които е следвало да бъдат приложени към
полученото от ищеца уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно чл. 99 ал. 3 ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне с оглед консолидиране на фактическия
състав и пораждане на последиците по чл. 99 ал. 4 от закона. Поначало
възражение за липса на уведомяване от страна на ищеца не е въвеждано, а и
такова би било относимо само ако от страна на длъжника се твърди извършено
плащане в полза на цедента, каквото също не е налице. От друга страна
обсъдените доказателства водят до еднозначен извод, че уведомлението
отправено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД надлежно е достигнало до ищеца с вх.
№ 9592/21.10.2014 г. В закона не са налице изисквания относно формата и
съдържанието на уведомлението, нито пък за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването, не са налице и изисквания към уведомлението да
бъдат прилагани доказателства за представителната власт на подписалото го
лице, както и за актуално фирмено състояние на цедента. Друг е въпросът, че
тези обстоятелства касаят отношенията между цедента и цесионера.
Възражения срещу прехвърлянето на вземането длъжникът би могъл да
11
релевира само в хипотезата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД поради което оплакванията
на въззивника следва да бъдат преценени като неоснователни.
Неоснователността на тези оплаквания на въззивника, водят до извод за
неоснователност и на оплакването за недействителност на изявлението за
прихващане, входирано при въззивника с № 9617/22.10.2014 г. Последното
налага извода, че с достигането си до длъжника „КТБ“ АД изявлението за
прихващане е породило действието си и погасителния му ефект е настъпил.
Така от събраните специални знания в производството, обсъдени във
фактическата обстановка еднозначно и безпротиворечиво се установява, че
при осчетоводяване на двете изявления за прихващане, съответно в размер на
859999.89 лв. и 516000.00лв., и отнасянето им за погасяване на задълженията
по процесния договор за кредит, след датата 04.11.2014 г. (дата на второто
изявление за прихващане) крайният резултат по кредитната експозиция на
ответника при ищеца ще бъде с резултат надвнесена сума в размер на 21702.43
лв.
При това положение в хода на настоящото производство, ищецът не е
успял при условията на главно и пълно доказване да установи съществуване
на вземанията, за които в негова полза е издадена Заповед по чл. 417 ГПК №
883/17.06.2016 г., по ч.гр.д. № 465/2016 г., на РС – Петрич, за - сумата
840580.25 лв., просрочена главница за периода 25.01.2016 г. – 13.06.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.06.2016 г., до изплащането й; -
сумата 99721.12 лв., просрочена лихва върху редовна главница за периода
25.11.2014 г. - 25.04.2016 г.; - сумата 15993.51 лв., просрочена лихва върху
просрочена главница за периода 25.11.2014 г. - 25.05.2016 г.; - сумата 7565.21
лв., текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.05.2016 г. -
13.06.2016 г., сумата 8635.68 лв., неустойка върху просрочена главница за
периода 25.11.2014 г. – 13.06.2016 г.; - сумата 77.46 лв., други разходи по
кредита; - сумата 5884.06 лв., дължими такси по кредита, всички дължими по
силата на Договор за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г. и Анекс №
1/11.04.2011 г. към него, срещу длъжника ЕТ „Орхидея – сем. Г. – В. Г.“,
поради което предявеният иск на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. Чл. 92
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователен и недоказан ще следва да бъде
отхвърлен.
Достигайки до идентичен краен правен извод първоинстанционният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от спора разноските в заповедното и
първоинстанционното производство не подлежат на ревизиране.
Не подлежат на ревизиране и разноските за първоинстанционното
разглеждане на делото.
За въззивното производство на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски на
въззиваемия макар и да се следват – не се присъждат, предвид липсата на
доказателства за направени такива и техния размер.
На осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 612, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 57, ал. 5 ЗБН
въззивникът – ищец следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 4916.91 лв., по сметка на САС, в полза на
бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд,
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900426/07.10.2024 г., по т.д. № 231/2016
г., на БлОС.
ОСЪЖДА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 10 да заплати по сметка на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 4916.91 лв., държавна такса за
въззивно производство, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните, по реда и при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13