№ 3213
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110160112 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Елпак Лизинг“ ЕООД срещу
Многопрофилна болница за активно лечение "Лозенец" ЕАД след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 35134/2022 г. по описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1
ПАС следва да се приложи към делото.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 35134 от 2022 г. по описа на СРС към настоящето дело.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.03.2023 г.
от 09:40 ч., за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 309а,
ал. 1 ТЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Елпак Лизинг“ ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу МБАЛ "Лозенец" ЕАД за следните суми:
6690 лева (шест хиляди шестстотин и деветдесет лева), представляваща главница по
издадени фактури за извършени от заявителя доставки на стоки и услуги, 61,44 лева
(шестдесет и един лева и 44 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
21.05.2022 г. до 28.06.2022 г. върху задължение за заплащане на дължи суми по
1
издадени фактури № ............../21.03.2022 г. и № ............../30.03.2022 г., законна лихва
върху сумата от 6690 лева за период от 29.06.2022 г. до 04.07.2022 г. /датата на
плащане на главницата/, както и държавна такса в размер на 135,03 лева (сто тридесет
и пет лева и 3 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 840,00 лева
(осемстотин и четиридесет лева). С оглед последващо изявление от заявителя и преди
издаване на заповедта за изпълнение, последният е посочил, че след образуване на
заповедното производство длъжникът е погасил главницата, като претендира
останалите суми. Съдът е издал заповед за изпълнение за сумите по заявлението, с
изключение на главницата.
След постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и след
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е извършил доставки на стоки по Договор за възлагане на
обществена поръчка № .........../14.03.2022 г. на обща стойност 6 690 лева - главница. За
доставените стоки и услуги били съставени и осчетоводени фактури, а именно:
фактура с № .............. от 21.03.2022 г. на стойност 53.52 лева и фактура № ..............
от 30.03.2022 г. на стойност 6 636.48 лева, с изчислени лихви за забава върху
главниците в общ размер от 61,44 лева, считано от датата на падежа по всяка фактура
до 28.06.2022 г. - деня преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Твърди се, че МБАЛ “Лозенец” ЕАД, в качеството си на възложител, не изпълнило
задължението си да заплати цената на доставените стоки и услуги в срок. Сочи се, че
ответникът заплатил главницата в размер на 6690 лева на 04.07.2022 г., поради което
дължи и законна лихва за забава от момента на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда /29.06.2022 г./ до датата на плащане на главницата /04.07.2022 г./, която
изчислява в размер на сумата от 11,15 лева. Сочи, че общият размер на лихва за забава,
за който моли съда да установи дължимост от ответника, възлиза на сумата от 72,59
лева, като представлява сбора от мораторната лихва от 61,44 лева и законната лихва, за
която е налице издадена заповед за изпълнение, но за срока до плащането, а именно
11,15 лева. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той
е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото факта че същите са страни по процесния договор;
че ищцовото дружество е издало фактура с № .............. от 21.03.2022 г. на стойност
53.52 лева и фактура № .............. от 30.03.2022 г. на стойност 6636.48 лева, както и че
ответното дружество е заплатило главниците по фактурите на 04.07.2022 г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2