Решение по дело №2237/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на С.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв. С.Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - С., бул. „Г.Н.С.” № ** за присъждане на сумата от общо 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унизително отношение и влошено здравословно състояние в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия, както следва:

- 5 000 лева за периодите от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., от 16.09.2022 г. до 05.10.2022 г. и от 24.04.2023 г. до 30.06.2023 г. в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив;

- 5 000 лева за периодите от 24.07.2022 г. до 16.09.2022 г. и от 05.10.2022 г. до 02.03.2023 г. в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Смолян;

- 25 000 лева за периода от 01.04.2019 г. до 23.12.2019 г. в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗО „Смолян“;

- 5 000 лева за периода от 30.06.2023 г. до 04.09.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС във всяко едно от посочените по-горе затворнически заведения, обобщени в четири групи, както следва:

1) условия в килиите – наличие на хлебарки, дървеници и други насекоми, от които е ухапван и е получавал обриви по тялото; наличие на влага по стените, като същите са и олющени; без осигурена топла вода; предоставени скъсани дюшеци, които са и пълни с дървеници; предоставени скъсани одеяла; често нямало крушки в тоалетните към помещенията;

2) поддържане на хигиената – невъзможно поддържане на хигиената в килиите, вследствие непредоставяне на достатъчно препарати за лична хигиена и за пране на дрехите и постелъчното бельо; предоставените метли и лопати в повечето случаи били изхабени и/или изпочупени; за целия престой на ищеца в затвора (Затвора Пловдив) само един път е предоставян прах за пране и то по една чашка на човек; липсвали простори, където да съхнат дрехите; тоалетната била много тясна и нехигиенична, поради липсата на препарати за нейното почистване; в общата баня можело да се хванат гъбички и какви ли не още зарази;

3) недобро медицинско обслужване – в следствие на действия и бездействие на администрацията и на лекаря в Затвора Пловдив здравословното състояние на ищеца е силно влошено; през м. май 2023 г. в Арест Пловдив е получил остра болка в корема, бил е откаран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където му е била поставена диагноза „Пъпна херния“ с препоръка за оперативно лечение в планов порядък, като след привеждането му от Арест Пловдив в Затвора Пловдив ищецът се опитал да обясни на доктора здравословните си проблеми, но не му е било обърнато внимание, като на 23.07.2023 г. при нова криза е бил откаран отново в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където е бил прегледан и му обяснили, че за да бъде извършена оперативна намеса, е необходимо направление от Медицинския център на Затвора Пловдив, като към датата на депозиране на исковата молба, не е получил направление, не са му предоставени и лекарства;

4) предоставяната храна не винаги била качествена и в достатъчно количество.

Допълнително се посочва, че в периода от м.03.2019 г. до м.12.2019 г., когато е пребивавал в ЗО „Смолян“, му е нанесен побой от П.А. – главен надзирател на общежитието, вследствие на което е започнал да страда от болки в бъбреците и в гръбначния стълб. А по време на престоя си в Арест Смолян (без посочен конкретен период) твърди, че е бил напълно изолиран от другите арестанти, като в събота и неделя не е бил извеждан на каре. Отново в Арест Смолян е бил тормозен психически от двама старшини, чиито малки имена само знае – С. и К., непрекъснато са му правили „тараш“ в килията – стая № 303, искал е да работи доброволно, но е бил спрян от работа, без да му посочат причина, като твърди, че няма наложени дисциплинарни наказания.

Претендираните суми, както и периодите на пребиваване във всяко едно затворническо заведение, първоначално са заявени в исковата молба, впоследствие уточнени с молба от 21.09.2023 г. (л. 32-33). Претендира се от адв. Х. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - С. чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. С., съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява поС.ен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По отношение на първата искова претенция за периодите от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., от 16.09.2022 г. до 05.10.2022 г. и от 24.04.2023 г. до 30.06.2023 г., касаеща Арест Пловдив:

От Справка рег. № СА-1449, екз. № 1 от 15.09.2023 г. и писмо рег. № СА-1618, екз. № 1 от 16.10.2023 г. на Началник с-р „Арести“ при ОС „ИН“ гр. Пловдив, както и от Справка за правното положение на С.С.С. рег. № 7761/12.10.2023 г. на Затвора Пловдив се установява, че ищецът С. е пребивавал на територията на Арест Пловдив от 24.04.2023 г. до 29.06.2023 г. вкл., като на 30.06.2023 г. е бил преведен в Затвора Пловдив (л. 23, л. 77 и л. 80).

Или, няма данни ищецът С. да е пребивавал на територията на Арест Пловдив в периодите от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. вкл. и от 16.09.2022 г. до 05.10.2022 г. вкл. Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено в тази насока), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

По отношение на периода, за който се установи, че лицето действително е пребивавало в Арест Пловдив, а именно от 24.04.2023 г. до 29.06.2023 г. вкл., е необходимо на първо място да се посочи, че във връзка с разпореждане на съда от 11.09.2023 г., с което производството е оставено без движение до уточняване на оплакванията и извършените нарушения, от страна на ищеца с уточняващата молба е посочено, че не може по периоди да посочи оплакванията, както и да посочи отделните нарушения, допуснати от служителите на Арест Смолян, Арест Пловдив, ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив, извън описаната подробно в исковата молба фактическа обстановка. Следва в тази връзка да се приеме, че всички, наведени в исковата молба твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, касаят и Арест Пловдив, като на ищеца е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно доказване осъществяване на твърдените нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка, както вече се посочи и по-горе, с определението за насрочване на делото в о.с.з. на страните е указана доказателствената тежест, както и че при неангажиране на доказателства, ще се приложат последиците от недоказването.

По отношение на Арест Пловдив от страна на ищеца е изискана единствено справка за килиите, в които е пребивавал С. с посочен брой арестанти, с които е съжителствал, каквато справка е постъпила по делото, но доколкото в случая няма наведени твърдения за пренаселеност на помещенията, същата не следва да бъде обсъждана.

Независимо от гореизложеното и за пълнота следва да се посочи, че от данните в Справка рег. № СА-1449, екз. № 1 от 15.09.2023 г. на Началник с-р „Арести“ при ОС „ИН“ гр. Пловдив, която не е оспорена от ищеца, се установява, че С. е бил настанен в килия № 112 на ет. 1. Постелъчният инвентар в килиите се състои от възглавници, одеяла и чаршафи, като последните се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста и е предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно. Храната на задържаните лица в Арест Пловдив се доставя три пъти дневно – сутрин, обед и вечер от Затвора Пловдив, като нейното количество и калориен състав са съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването. Сготвената храна се разпределя за всяко задържано лице от ДА, като стриктно се спазват разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Контрол за количеството и годността на сготвената храна осъществява медицинският специалист в ареста, като отразява същото в Книга за контрол на получаваната и раздавана храна на задържаните лица, съгласно т. 33.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. на Главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с поС.но течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест Пловдив, изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112 см, което се явява 1,4 кв.м. Извеждането до банята на Арест Пловдив става по утвърден график, месец за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. Арест Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водонагреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон, конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба, като посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини, пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см, който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява задължително съгласно ЗИНЗС време за престой на открито. На основание чл. 256, ал. 1, т. 1, предл. 5 във връзка с ал. 4 от ЗИНЗС във връзка с чл. 276 от ППЗИНЗС и т. 55 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. на Главния директор на ГДИН това право на ищеца С. е било осигурявано по график, който се изготвя ежеседмично и се утвърждава от съответния служител с ръководни функции, като престоят на открито е в рамките на един астрономически час всеки ден, а на същото място може да се упражняват отделни спортни дейности по техен избор и преценка.

Установява се също така и от представения Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650/1 от 20.01.2021 г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ (л. 142 и сл.) и фактура № **********/17.05.2023 г. с получател ОСИН – Пловдив (л. 66), че е извършена дезинсекция по договор на ОСИН – Пловдив и подразделенията му, сред които е и Арест Пловдив.

Или, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ищеца не са ангажирани конкретни доказателства, досежно наведените твърдения за лоши битови условия в Арест Пловдив и с оглед представената справка, съдържаща конкретна информация, свързана с пребиваването му в това място за изпълнение на постановената по отношение на него мярка за неотклонение, следва да се приеме, че в периода от 24.04.2023 г. до 29.06.2023 г. вкл. в Арест Пловдив не се установява той да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

С оглед всичко, изложено до тук, съдът намира, че предявеният иск за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., от 16.09.2022 г. до 05.10.2022 г. и от 24.04.2023 г. до 30.06.2023 г. по време на престоя на ищеца в Арест Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 04.09.2023 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на втората искова претенция за периодите от 24.07.2022 г. до 16.09.2022 г. и от 05.10.2022 г. до 02.03.2023 г., касаеща Арест Смолян:

Съгласно Докладна записка от мл. експ. З.П.Х. – командир на отделение в Арест Смолян, ищецът С. е задържан в Арест Смолян на 25.07.2022 г. и на 19.09.2022 г. е преведен в Затвора Пловдив, като за периода от 05.10.2023 г. до 02.03.2023 г. не е бил задържан в Арест Смолян (л. 81). От Справка рег. № 411, екз. 2 от 18.09.2023 г. на ИСДВР Д. Н. при ЗО „Смолян“ се установява, че в периода от 06.10.2022 г. до 02.03.2023 г. ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО „Смолян“, а не е бил задържан в ареста (л. 91-92).

Или, няма данни ищецът С. да е пребивавал на територията на Арест Смолян на 24.07.2022 г. и в периода от 05.10.2022 г. до 02.03.2023 г. вкл. Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС по изложените вече по-горе съображения, а именно, че фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено в тази насока), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

По отношение на периода, за който се установи, че лицето действително е пребивавало в Арест Смолян, а именно от 25.07.2022 г. до 16.09.2022 г. вкл. (доколкото това е последната дата на този исков период), е необходимо на първо място да се посочи, че във връзка с разпореждане на съда от 11.09.2023 г., с което производството е оставено без движение до уточняване на оплакванията и извършените нарушения, от страна на ищеца с уточняващата молба е посочено, че не може по периоди да посочи оплакванията, както и да посочи отделните нарушения, допуснати от служителите на Арест Смолян, Арест Пловдив, ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив, извън описаната подробно в исковата молба фактическа обстановка. Следва в тази връзка да се приеме, че всички, наведени в исковата молба твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, касаят и Арест Смолян, като на ищеца е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно доказване осъществяване на твърдените нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка, както вече се посочи и по-горе, с определението за насрочване на делото в о.с.з. на страните е указана доказателствената тежест, както и че при неангажиране на доказателства, ще се приложат последиците от недоказването.

По отношение на Арест Смолян от страна на ищеца е изискана единствено справка за килиите, в които е пребивавал С. с посочен брой арестанти, с които е съжителствал, каквато справка е постъпила по делото, но доколкото в случая няма наведени твърдения за пренаселеност на помещенията, същата не следва да бъде обсъждана.

Независимо от гореизложеното и за пълнота следва да се посочи, че от данните в Докладна записка от мл. експ. З.П.Х. – командир на отделение в Арест Смолян, която не е оспорена от ищеца, се установява, че при приемането в ареста, С. е настанен в килия № 7 с площ от 16 кв.м. с изградена тоалетна и мивка с течаща вода. Арест Смолян е изграден по всички европейски стандарти – с кабелна телевизия, битовите условия в ареста в килиите са нормални за живот на пребиваващите задържани лица, всяка килия е със самостоятелен санитарен възел, маса за хранене, столове, шкаф за лични вещи, легла и прозорци с алуминиева дограма. Състоянието на тоалетните и мивките е добро. Задържаните лица имат достъп до дневна светлина и чист въздух, могат да отварят и затварят прозорците по своя преценка. В килиите няма влага и мухъл, има парно отопление, дюшеците са в добро състояние и са годни и нормални за качествена почивка и сън. За личната хигиена е осигурена баня два пъти седмично. Чаршафите са подменяни веднъж седмично. Перални и почистващи препарати са осигурявани своевременно при нужда и при поискване. На лицето е осигуряван ежедневен престой на открито (без неделя) с времетраене минимум 60 минути. За целия си престой в Арест Смолян С. е ползвал 11 пъти престой на открито, а през останалото време има декларации за отказ от каре. По време на престоя си в Арест Смолян ищецът няма право на работа извън него.

Или, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ищеца не са ангажирани конкретни доказателства, досежно наведените твърдения за лоши битови условия в Арест Смолян и с оглед представената справка, съдържаща конкретна информация, свързана с пребиваването му в това място за изпълнение на постановената по отношение на него мярка за неотклонение, следва да се приеме, че в периода от 25.07.2022 г. до 16.09.2022 г. вкл. в Арест Смолян не се установява той да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

Що се касае до твърдението, че: „По време на престоя ми в Арест – Смолян, бях напълно изолиран от другите арестанти, в събота и в неделя не ме извеждаха в т. нар. „каре“. Непрекъснато, двама старшини, чиито малки имена само зная – С. и К. ме тормозеха психически, непрекъснато ми правеха тараш в килията, стая 303. Бях поискал да работя доброволно – да полагам доброволен труд, но бях спрян от работа, не ми посочиха причина – нямах наложени дисциплинарни наказания!“, от събраните по делото доказателства не се установява в Арест Смолян лицето да е било настанено в стая 303. В стая с такъв номер С. е бил настанен в ЗО „Смолян“, поради което и следва да се приеме, че тези му твърдения касаят втория период, в който твърди да е пребивавал в Арест Смолян, а именно от 05.10.2022 г. до 02.03.2023 г., което обаче се установи, че не е вярно, доколкото в периода от 06.10.2022 г. до 02.03.2023 г. се установи, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО „Смолян“. В подкрепа на изложеното по-горе са и показанията на разпитания по делото свидетел С., който твърди, че „тараш“ е извършван в периода от м. октомври 2022 г. до м. март 2023 г., когато са били заедно в ЗО „Смолян“ (а не в Арест Смолян).

С оглед всичко, изложено до тук, съдът намира, че предявеният иск за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите от 24.07.2022 г. до 16.09.2022 г. и от 05.10.2022 г. до 02.03.2023 г. по време на престоя на ищеца в Арест Смолян, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 04.09.2023 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на третата искова претенция за периода от 01.04.2019 г. до 23.12.2019 г., досежно ЗО „Смолян“:

От Справка рег. № 468, екз. № 1 от 13.10.2023 г. на Началник ЗООТ „Смолян“, която не е оспорена от ищеца, се установява, че в периода от 27.03.2019 г. до 23.12.2019 г., когато е бил освободен, С. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО „Смолян“.

Или, установява се, че през целия исков период, а именно от 01.04.2019 г. (доколкото това е първата дата от този исков период) до 23.12.2019 г. С. е пребивавал на територията на ЗО „Смолян“. И тук следва да бъде съобразено на първо място, че във връзка с разпореждане на съда от 11.09.2023 г., с което производството е оставено без движение до уточняване на оплакванията и извършените нарушения, от страна на ищеца с уточняващата молба е посочено, че не може по периоди да посочи оплакванията, както и да посочи отделните нарушения, допуснати от служителите на Арест Смолян, Арест Пловдив, ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив, извън описаната подробно в исковата молба фактическа обстановка, поради което и следва да се приеме, че всички, наведени в исковата молба твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, касаят и ЗО „Смолян“, като на ищеца е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно доказване осъществяване на твърдените нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка, както вече се посочи и по-горе, с определението за насрочване на делото в о.с.з. на страните е указана доказателствената тежест, както и че при неангажиране на доказателства, ще се приложат последиците от недоказването.

По отношение на ЗО „Смолян“ от страна на ищеца отново е изискана единствено справка за килиите, в които е пребивавал С. с посочен брой л.св., с които е съжителствал, каквато справка е постъпила по делото, но доколкото в случая няма наведени твърдения за пренаселеност на помещенията, същата не следва да бъде обсъждана.

Независимо от гореизложеното и за пълнота следва да се посочи, че от данните в цитираната по-горе справка, както и от Справка рег. № 411, екз. 1 от 18.09.2023 г. на ИСДВР в ЗО „Смолян“ (л. 26-27), които не са оспорени от ищеца, се установява, че от 01.04.2019 г. (началната дата на този исков период) до 23.04.2019 г. С. е бил настанен в стая № 113, която се състои от две помещения – вътрешно и външно, като и двете помещения, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два прозореца, като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. Стая № 113 разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка за достъп до течаща студена вода, като л.св. от тази стая, погрешно посочена като стая № 111, имат достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата – по график в общото помещение (баня на първи етаж западно крило) за задоволяване на хигиенни нужди. За всеки лишен от свобода е осигурено легло, стаята е оборудвана с два шкафа с по четири отделения, също така с един по-малък шкаф, три масички и два стола. За периода не е установено наличието на мухъл по стените на стаята. В периода от 24.04.2019 г. до 23.09.2019 г. С. е бил настанен в стая № 306, която се състои от две помещения – вътрешно и външно. Стая № 306 разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка за достъп до течаща студена вода. Стаята разполага с два прозореца, като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. За всеки лишен от свобода е осигурено легло, стаята е оборудвана с един шкаф с по четири отделения, също така с два по-малки шкафа, две масички и два стола. Л.св. от тази стая имат достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата – по график в общото помещение (баня на трети етаж западно крило) за задоволяване на хигиенни нужди. За периода не е установено наличието на мухъл по стените на стаята. В периода от 24.09.2019 г. до 23.12.2019 г. С. е бил настанен в стая № 302, която се състои от две помещения – вътрешно и външно, разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка за достъп до течаща студена вода. Стаята разполага с два прозореца, като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. За всеки л.св. е осигурено легло, като стаята е оборудвана с два шкафа с по четири отделения, също така разполага с един по-малък шкаф, две масички и два стола. Л.св. от тази стая, погрешно посочена като стая № 306, имат достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата – по график в общо помещение – баня на трети етаж западно крило, за задоволяване на хигиенни нужди. За периода не е установено наличието на мухъл по стените на стаята. В случаите, в които е имало режим на водата в ЗО „Смолян“, л.св. са имали достъп до течаща студена вода в двора на общежитието, където има изградена чешма с постоянно течаща вода. За периода, в който л.св. С. е изтърпявал наказанието си в общежитието в ЗО „Смолян“ е извършвано обезпаразитяване според договор № 11179/13.11.2018 г. с „ДДД-1“ ООД, за което са приложени протоколи за ДДД обработка (л. 61-65 и л. 72-74). С постъпването на всеки л.св. в ЗО „Смолян“ му се зачисляват дюшек, възглавница и определен брой одеяла според сезона. Масово л.св. ползват свои чаршафи и калъфки, но при нужда се осигуряват служебни такива. Има един ден от седмицата, определен за пране, като в банята има топла вода. Л.св. имат задължението сами да поддържат хигиената на спалното си бельо. Не е констатирано наличието на мухъл в помещенията, в които е бил настаняван С.. Препарати за почистване на килиите се предоставят всеки месец на отговорниците на съответната стая, а за всички л.св. се предоставят всеки месец по един сапун и прах за пране – 400 гр. Храната, предлагана на л.св. в ЗО „Смолян“ е достатъчна по химически и калориен състав, приготвя се по предварително одобрено меню, подписано от домакин, лекар, ИСДВР и началника на ЗО „Смолян“. Замерване на грамажа на порциите се прави периодично в присъствието на служител от общежитието. По отношение на твърдението за нанесен побой от П.А. в периода от м. март 2019 г. до м. 12.2019 г. се посочва в справката, че не е регистриран случай на използвана физическа сила от служители на ЗО „Смолян“ спрямо ищеца. Обиските и претърсванията се посочва, че са част от служебните задължения на НОС и служителите на ЗО „Смолян“ стриктно спазват чл. 88 от ППЗИНЗС. На следващо място се посочва, че назначаването на доброволен труд става съобразно чл. 80 от ЗИНЗС при възникване на трудова необходимост и при отпадане на трудовата необходимост, е нормално л.св., назначен на съответната длъжност, да бъде спрян от работа, независимо дали е наказван или не. На територията на ЗО „Смолян“ няма налично медицинско досие на ищеца С., поради което се представя единственият наличен медицински документ, а именно 1 бр. серологично изследване (л. 28), от което се установява, че на 07.12.2019 г. С. е бил изследван по повод проф. програма, като резултатите са отрицателни.

Или, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ищеца не са ангажирани конкретни доказателства, досежно наведените твърдения за лоши битови условия в ЗО „Смолян“ и с оглед представената справка, съдържаща конкретна информация, свързана с пребиваването му в това място за изпълнение за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, следва да се приеме, че в периода от 01.04.2019 г. до 23.12.2019 г. вкл. в ЗО „Смолян“ не се установява той да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел Д.Г.С., доколкото, показанията му касаят периода от м. октомври 2022 г. до м. март 2023 г., в който са били заедно в ЗО „Смолян“, но за който период ищецът претендира вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служителите в Арест Смолян, а не в ЗО „Смолян“.

Що се касае до твърдението, че: „По време на престоя ми в ЗО – Смолян /03.19 до 12.19 г./, главният надзирател на общежитието – П.А. ме хвана, когато се опитах да внеса алкохол там. Вследствие на тази моя постъпка аз бях бит от същия, спря ме от работа и ме наказа с карцер. Твърдя, че заради нанесеният ми побой аз започнах да страдам от болки в бъбреците и от болки в гръбначния стълб – прилагам медицински документи“, съгласно представената по делото справка от ЗО „Смолян“ (л. 69-гръб), не е регистриран случай на използвана физическа сила от служители на ЗО „Смолян“ спрямо лицето С.. Тази справка не е оспорена от ищеца и от негова страна не са ангажирани доказателства, които да я оборят, в т.ч. и свидетелски показания, поради което и ще следва да се приеме, че тези му твърдения, са недоказани.

До извод в обратната насока не водят и представените медицински документи и приетото по делото заключение по СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, доколкото от една страна от същите не се установява от кога датират тези заболявания у ищеца, още повече, че се установява, че през 2016 г. е претърпял катастрофа, която би могла също да доведе до „болки в гръбначния стълб“, а от друга – установената бъбречнокаменна болест, според вещото лице, е заболяване, което протича с образуване на камъни в органите на отделителната система и типична изява е бъбречната колика, която е в резултат на преминаването на конкремента през пикочните пътища. Казано по друг начин – бъбречнокаментата болест не може да бъде следствие от нанесен побой, както в случая твърди ищецът.

С оглед всичко, изложено до тук, съдът намира, че предявеният иск за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.04.2019 г. до 23.12.2019 г. вкл. по време на престоя на ищеца в ЗО „Смолян“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 04.09.2023 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на четвъртата искова претенция за периода от 30.06.2023 г. до 04.09.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба), досежно Затвора Пловдив:

От Справка к.Рег. № 7761/12.10.2023 г. и Справка рег. № 261/15.09.2023 г. за правното положение на ищеца (л. 80 и л. 88) се установява, че същият е постъпил в Затвора Пловдив на 30.06.2023 г. и към датата на предявяване на исковата молба, а именно 04.09.2023 г. все още е в това затворническо заведение. Или, установява се, че през целия исков период, а именно от 30.06.2023 г. до 04.09.2023 г. вкл. С. е пребивавал на територията на Затвора Пловдив.

Съгласно Становище на вх. № 344/16.01.2024 г. от 17.01.2024 г., изготвено от Г.А. – инспектор СДВР (л. 119-120), след постъпването си в Затвора Пловдив ищецът е бил настанен в стая ОП-2 на Приемно отделение, където е пребивавал до разпределението си в Пета група на 07.07.2023 г. Стая ОП-2 разполага с два прозореца, санитарен възел, който разполага с един прозорец. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина, отоплява се с централно парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма, в стаята никога не е имало мухъл. При постъпването в затвора на всички л.св. се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, като се осигурява възможност л.св. да ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. на спалното бельо, е задължение на самите л.св. При престоя си в ПО ищецът не е подавал молби или жалби, свързани с лошите битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

Съгласно справка на вх. № 344/16.01.2024 г. от 16.01.2024 г., изготвена от Инспектор СДВР С. П. (л. 117) за периода от 07.07.2023 г. до 04.09.2023 г. С. е бил настанен в помещение № 56 на Пети пост, което е с два отваряеми прозореца и санитарен възел също с отваряем прозорец. За всеки л.св. е било осигурено легло, дюшек и постелъчен инвентар, като при желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си. На всички л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Пералнята се ползва по утвърден график. Във всеки санитарен възел всеки л.св. има достъп до течаща студена вода. Водата в Затвора Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените, които за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешението вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си, съгласно Заповед № ЛС-04-746/08.12.2021 г. на Министъра на правосъдието. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. След ремонта в Пета група са подменени изцяло подовата настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите се оборудвани с нови легла, поставени са маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия в нарушение на чл. 96, т. 2 от ЗИНЗС всичко е било увредено или напълно унищожено, което е наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.

От Становище към рег. № 6981/14.09.2023 г. от 09.10.2023 г., изготвено от ИФЗ НС „ФЛКР“ ст. инсп. П. В. (л. 85-86) се установява още и че няма проблем стаите, в които е бил настанен ищецът в Затвора Пловдив да бъдат проветрявани, за да се избегне образуването на мухъл. Извършени са текущи ремонти, като смяна на течащи кранчета, отстранени са течове, сменени са осветителни тела и др., като не се допуска да има счупени прозорци – същите се сменят своевременно. При желание от страна на л.св. са осигурявани колкото комплекта спално бельо и завивки са необходими. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките, като сушенето става по няколко начина – когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина, когато се перат от л.св. – има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Ежемесечно се дават по 2 бр. сапуни и 400 гр. прах за пране, съгласно утвърдена таблица № 6, която е представена и приета като доказателство, а именно: Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец (л. 87), от която се установява, че на един л.св. мъж се полагат 250 гр. сапун тоалетен, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. прах за пране. Хигиенизирането на спалните помещения се посочва, че е задължение на лишените от свобода, настанени в него, като отговорникът на стаята изготвя график на л.св. за ежедневно почистване на помещението, като за хигиенизирането се раздават препарати, съгласно приложената Таблица № 6, от която се установява, че за поддържане на хигиената в столовите, спалните помещения и коридора на 1 кв.м. се предвиждат 10 гр. препарат за миене. Всяко спално помещение има течеща вода и отделен санитарен възел, като л.св. имат неограничен достъп до тях. Л.св. имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Банята е обща за л.св. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, ползва се от л.св. по утвърден график. Всички работещи л.св.имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня, след приключването му. В подкрепа на изложените твърдения е представен и приет като доказателство График за разпределение на времето на л.св. от Пети пост и от Приемно отделение (л. 118).

Съгласно Справка към рег. № 344/16.01.2024 г. от 23.01.2024 г., изготвена от ИФЗ НС „ФЛКР“ ст. инсп. П. В. (л. 134 и сл.), ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, копие от който е представен и приет като доказателство по делото. Приложеният договор се сочи, че е със срок на действие до м.05.2023 г., като към момента на изготвяне на справката се очаква сключване на нов. Дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора не се извършва всеки месец, а има утвърден график, по който се третират съответните площи. Приложени и приети като доказателства са и протоколи за извършени ДДД обработки през 2023 г., като се установи, че последните такива са извършени през месец май 2023 г. (л. 59-60), за което е издадена и фактура № **********/17.05.2023 г. (л. 66), на 01.08.2023 г. от Главния директор на ГДИН е утвърдено предложение за разпределение на широкоспектърен препарат за дезинсекция и дератизация в териториалните служби на ГДИН, в т.ч. и в Затвора Пловдив (л. 140-141) във връзка с което съгласно протокол от 20.09.2023 г. е била извършена дезинсекционна обработка в затворническата кухня, източна и западна столова на Затвора Пловдив (л. 138).

Като доказателства са приети още:

- Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един л.св. – възрастен, представена от ответника (л. 52), от която се установяват наименованието на продуктите, техните количество и калории за един ден, като последните се установяват на общо 2622 калории;

- Медицинското досие на ищеца, представено от ответника (л. 121 и сл.), както и приложените към искова молба медицински документи (л. 9 и сл.).

Като свидетели по делото са разпитани Т.С.Т. и Д.Г.С., като по отношение на последния се установи, че показанията му са неотносими към настоящия правен спор, доколкото касаят период, за който ищецът твърди, че е пребивавал в друго затворническото заведение.

От показанията на свидетеля Т. се установява, че същият познава ищецът С. от 6 месеца, тъй като с него е пребивавал в една килия в затвора на Пети пост. По отношение на килията твърди, че не е лоша, защото стаята е сравнително нова и не може да каже, че няма условия. По отношение на препаратите посочва, че се отпускат препарати и сапуни - минават длъжностни лица и раздават сапуни и перилни препарати. По отношение на хранителния режим посочва, че той е установен с регламент от затвора - закуска в 7 часа, обяд в 12 часа и вечеря в 17 часа. Останалите неща - който има възможност и иска, си ги набавя от лавката в Затвора, като всеки сам за себе си може да тълкува качеството и количеството на храната, но твърди, че няма умрели от глад, няма и преяли. Свидетелят не може да определи количеството на храната, тъй като това не му е влизало в интерес количеството, той лично отивал и се хранел, а когато имал нужда от нещо допълнително, което не се предлага, отивал и си го закупувал, като това обикновено били сладки изделия. За банята посочва, че е обща и има график за баня, който се спазва - два пъти в седмицата - в сряда и в петък има баня, специално техният отряд имал баня два пъти седмично, която е в отделно помещение, банята била в близост до техния отряд и който имал нужда от баня, посещавал я и се къпел. В килията твърди, че имало хлебарки и дървеници, макар че имало процедури по пръскане, но въпреки всичко имало такива насекоми. По отношение на мишки и плъхове, свидетелят лично не е виждал такива. За медицинското обслужване, тъй като свидетелят няма преки нужди, не може да каже, но тъй като е живял със С. в една стая в продължение на 6 месеца знае, че той е имал нужда от медицинско обслужване, заради пъпната му херния в единия случай, а във втория - заради кръстните му проблеми. Имало е период от време, в който се е борел да получи такова обслужване. Той е имал проблеми с пъпната херния в началото, като проблемът при него бил видим. Интервенция не му е правена. Извеждан е в болница. До колкото свидетелят е разбрал, когато се е върнал от преглед за кръста, операцията, която му предстояла да се направи, била много сложна и самият той не е приел, защото при лекарите нямало категорично становище по отношение на бъдещото му състояние - дали след оперативната намеса ще има проблем, който ще остане завинаги или ще бъде възстановен. По отношение на пъпната херния твърди, че една вечер са сигнализирали в късните часове, надзорният състав го е извел на преглед на стационара, извикали екип на бърза помощ, дошла жена и го прегледала, но свидетелят не е присъствал на самия преглед и като се е върнал, е разбрал, че са му поставили някакви инжекции, но може да свидетелства, че ищецът се е стараел да си набави хирург и доколкото свидетелят е разбрал, той е трябвало да поеме ангажимент да си запази час за хирург. Дори свидетелят е провеждал такива разговори с болница „Св. Георги“ и дори си спомня, че е говорил с двама – трима хирурзи ищецът да получи такова направление, или такъв час, за да може юристите на затвора да уведомят администрацията на затвора. След това юристите казали, че това нямало как да се случи, че той трябвало да получи направление от лекаря в затвора, с когото свидетелят не е успял да се срещне и за него било чудно как ищецът е успял, тъй като няколко месеца или години не е присъствал лекар в затвора, но какво се е случило с този лекар, свидетелят не знае, защото не е бил очевидец. На следващо място свидетелят твърди, че имало един изграден простор, който се намирал в общо помещение, т. нар. умивалня. Лично свидетелят перял там и там простирал, за да му съхнат дрехите. Простор в килията нямало, нямало условия да има такъв простор – нямало как да се спи и да се простират дрехи в една стая. Понякога се налагало най-вече бельо да се простира на въжета, които сами си правили. По отношение на простор, свидетелят лично простирал в общото помещение.

Съдът приема показанията на разпитания по делото свидетел за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще бъдат обсъдени и преценявани от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Изготвено и прието е заключение по съдебно-медицинска експертиза (л. 156 и сл.) от д-р Д.И.Д., който след запознаване с приетите по делото доказателства, извършен преглед на ищеца, е установил следното:

Съгласно Международната класификация на болестите, С. страда от: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; Притискане на нервни коренчета и плексуси при болести на междупрешленните дискове (в ляво); Бъбречнокаменна болест; състояние след бъбречна колика, неуточнена и Вентрална херния без непроходимост или гангрена, като са описани съответните заболявания. Установено е на следващо място на какъв стадий е всяко едно от констатираните заболявания, а именно:

- по отношение на заболяването на гръбначния стълб, според приложената медицинска документация (преглед от невролог и извършена компютърна томография на поясен отдел на гръбначен стълб) при С. е налице минимална симетрична протрузия на диска L3-L4 и симетрична протрузия на диска L4-L5 умерено стесняваща интервертебралните отвори/неврофорамените/отвори, през които преминават гръбначномозъчните нерви/ двустранно ниво L4-L5 повече в дясно. Заболяването е в начален стадий (протрузия) с неврологична симптоматика. Няма клинични и образни данни за притискане на предното коренче и появява на парализа. Диагностичната и лечебна цел не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ. Необходими са допълнителни изследвания и консултации. Издадено направление за хоспитализация по КП № 56.1;

- по отношение на заболяването на предната коремна стена е констатирано, че е налице малка по размер следоперативна херния на предната коремна стена в областта на пъпа без данни за непроходимост или гангрена.

Във връзка с поставения от ищеца въпрос какъв е срокът, в който трябва да се проведе оперативно лечение, заключението на вещото лице е в насока, че без извършена магнитнорезонансна томография (ямр) на поясния отдел на гръбначния стълб, трудно може да се даде преценка за най-адекватно лечение (поведение). Независимо от гореизложеното е посочено, че лечението на лумбалната дискова херния бива консервативно и оперативно и в повечето от случаите консервативното лечение е с доста добри резултати и при повечето пациенти не е необходима хирургична интервенция. Обсъдени са приложените по делото доказателства и е прието, че на този етап са налице показания за медикаментозно лечение, като при чести „обостряния“ с неврологична симптоматика е уместно извършването на ядрено-магнитен резонанс (ямр) и преценка на индикации за планово оперативно лечение, а диагностичната и лечебна цел не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ - необходими са допълнителни изследвания и консултации, за което е издадено направление за хоспитализация по КП № 56.1. Не са налице индикации за спешно оперативно лечение - тазово-резервоарни нарушения, много силна болка по двата крака и загуба на сетивност/анестезия/ в определени области. От извършените прегледи не са налице клинични данни за хипотрофия на мускулатурата на ляв долен крайник.

По отношение на заболяването на предната коремна стена – следоперативна херния е посочено, че е налице малка по размер следоперативна херния на предната коремна стена в областта на пъпа без данни за непроходимост или гангрена, като лечението на следоперативната херния е само оперативно. Не са налице данни за нарушена чревна проходимост (илеус), т.е. няма индикации за спешно оперативно лечение.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено.

Други доказателства, досежно тази искова претенция, не са ангажирани от страните, а от събраните такива съдът приема за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и други насекоми в Затвора Пловдив в периода от 30.06.2023 г. до 04.09.2023 г. вкл. (общо 67 дни), с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ответника не са представени доказателства за извършвани периодично дейности по ДДД в този период. Впрочем, налице е и изрично становище в тази насока, а именно, че последно сключеният договор с трето лице е бил със срок на действие до м. май 2023 г. и към 23.01.2024 г. – датата на изготвената справка, нов договор все още не е бил сключен (л. 134). До извод в обратната насока не водят и представените доказателства за разпределен препарат Айкън, доколкото се установи, че с него са третирани само затворническата кухня, източна и западна столова на Затвора Пловдив (така протокол на л. 138 и предложение на л. 140-141), но не и спалните помещения. Впрочем, в тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел, който твърди, че в килията, в която е пребивавал заедно с ищеца през исковия период, има хлебарки и дървеници, макар, че имало процедури по пръскане, но въпреки всичко имало такива насекоми. Не се установява обаче ищецът да е бил нахапван от насекомите и да има обриви по тялото, тъй като от данните в медицинското досие не се установява С. да е имал подобни проблеми, а и свидетелят не навежда твърдения в тази насока.

Не се установяват и останалите твърдени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС за този исков период.

На първо място следва да се посочи, че от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, а от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от показанията на разпития по делото свидетел се установява, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., като видно от представения График за разпределение на времето на лишените от свобода от Пети пост и от Приемно отделение, в които е пребивавал ищецът през исковия период (л. 118), освен изрично определеното време за оправяне на легла и тоалет, е налице достатъчно свободно време, през което л.св. разполагат с възможността да поддържат хигиената в стаите, в които са настанени. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалното помещение, в което е бил настанен ищецът. Недоказано е и твърдението, че не се раздават достатъчно препарати за лична хигиена и за пране на дрехи и постелъчно бельо, както и че са раздали само веднъж по една чашка на човек прах за пране, доколкото от представена Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец (л. 87), се установява, че такива е предвидено да се раздават на л.св. – 200 гр. тоалетен сапун, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. прах за пране, като няма данни това задължение да не е било спазвано, отделно от това, на л.св. е предоставена възможност и да закупуват такива от лавката на затвора, като в тази насока са и показанията на свидетеля Т..

По отношение на наведените твърдения за липса на предоставено медицинско обслужване, следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС).

Съдът приема за безспорно установено, че за посочения исков период – от 30.06.2023 г. до 04.09.2023 г. ищецът е имал установени редица заболявания, в т.ч. и заболяване на предната коремна стена – следоперативна херния в областта на пъпа (т.нар. пъпна херния), за която ищецът твърди, че през м. май 2023 г. му е дадена препоръка за оперативно лечение в планов порядък (така лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 26.05.2023 г. на л. 16), но след превеждането му в Затвора Пловдив не му е било обърнато внимание и след нова криза на 23.07.2023 г., когато отново бил откаран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, му е указано, че за да бъде извършена оперативна намеса, трябва направление от МЦ в Затвора Пловдив, каквото не е получил, както не е получил и лекарства.

Тук на първо място следва да се посочи, че от приетото и неоспорено от страните заключение по СМЕ се установява, че в т.ч. към датата на извършения преглед, а именно 14.02.2024 г., което е близо пет месеца след крайната дата на исковия период, не са налице данни за нарушена чревна проходимост /илеус/, т.е. няма индикации за спешно оперативно лечение. Все в тази насока следва да се посочи, че от писмо вх. № 5537/18.07.2023 г. на зам. районен прокурор на РП – Пловдив (л. 126) се установява, че на С. е била назначена операция на херния в планов порядък, но същият е пожелал да бъде опериран по-скоро. Или, установява се, че операция на С. за т.нар. „пъпна херния“ е била назначена и то в планов порядък, каквито са били препоръките на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, доколкото не се установяват индикации за спешност, поради което и не може да се приеме за вярно твърдението му, че лекарят в МЦ на Затвора Пловдив „не му е обърнал внимание“. Не се установява и да не са му били предоставяни лекарства, доколкото отново в заключението на вещото лице се установява, че са му били предоставяни такива, а именно: Паратрамол (болкоуспокояващо) и Диклак, доколкото не се установява други лекарства да са му били предписани, още по-малко пък за коментираната тук херния. Установява се също така, че за времето на престой на С. *** здравословното му състояние като цяло е било и се задържа сравнително добро и няма данни да са установявани симптоми и индикации, които да налагат извеждането му по спешност за консултации и/или лечение във външни лечебни заведения и това да не е било сторено. Напротив, при всяко едно негово оплакване, е бил викан екип на Спешна медицинска помощ. Установява се също така и че за л.св. от Пета група и от Приемното отделение, е определено посещение при лекар всеки понеделник от 08,30 до 10,30 часа – за л.св. от Пета група и всеки понеделник от 14,00 часа до 15,00 часа – за л.св. от Приемно отделение, който график няма данни да не е бил спазван. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същият твърди, че на него лично не му се е налагало посещение при лекар.

По отношение на останалите, наведени от ищеца твърдения, свързани с лошите битови условия в Затвора Пловдив, а именно: за наличие на влага по стените, които били и олющени; че не осигурена топла вода; че са предоставени скъсани дюшеци, които били пълни с дървеници и скъсани одеяла; че често нямало крушки в тоалетните към помещенията; че предоставените метли и лопати в повечето случаи били изхабени и/или изпочупени; че липсвали простори, където да съхнат дрехите; че тоалетната била много тясна и нехигиенична, поради липсата на препарати за нейното почистване; че в общата баня можело да се хванат гъбички и какви ли не още зарази; че предоставяната храна не винаги била качествена и в достатъчно количество, на първо място следва да се посочи, че липсват ангажирани каквито и да било доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест, следва да се приеме, че същите са недоказани.

За пълнота следва да се посочи и че от данните по делото се установява, че във всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и в тези, в които е пребивавал С., е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода - на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Не се установява и тоалетната да е много тясна, доколкото в двете помещения, в които е пребивавал, а именно в стая ОП-2 на Приемно отделение, тоалетната е била с площ от 2,7 кв.м., а в стая № 56 на Пети пост – 2,33 кв.м. Не се установява също така и в тоалетната често да е нямало крушки, доколкото е налице нарочно изявление в тази насока, че се извършват текущи ремонти, в т.ч. са сменяни осветителни тела. Не се установява също така и да има влага по стените и същите да са олющени, доколкото от една страна в Пети пост, на който е бил настанен ищецът, спалните помещения са новоремонтирани, а от друга – на л.св. е предоставена възможност да проветряват стаите си чрез наличните отваряеми прозорци, каквито се установи да са налични в т.ч. и в тоалетните, както и е осигурено място за простиране на дрехите и/или изсушаването им в сушилна машина, именно с оглед избягване на влагата в спалните помещения. По отношение на твърдението, че дюшеците са скъсани и пълни с дървеници, както и че одеялата са скъсани, е необходимо да бъде съобразено, че от представените по делото данни се установява, че при постъпването на л.св. се раздава такова, като задължението за неговата смяна и изпиране, е на самите л.св., на които е осигурена възможност, както да ползват лично такова, така и да го предоставят за изпиране на своите близки, или да го изпират лично в пералнята, т.е. не може да бъде вменено в задължение на ответника спазването на личната хигиена на л.св. Друг е въпросът, че и свидетелят посочва, че голяма част от л.св. ползват лично спално бельо. По идентичен начин стои въпросът и с наведените твърдения за качеството и количеството на предоставяната храна – и тук свидетелят навежда твърдения, че има режим, който се спазва, както и че когато л.св. има нужда от нещо различно, разполага с възможността да си го закупи от лавката на затвора.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в допускане наличие на инсекти в Затвора Пловдив в периода от 30.06.2023 г. до 04.09.2023 г. вкл. (общо 67 дни). Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извод за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2023 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 300 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковия период (който, както вече се посочи и по-горе, е в рамките на 2023 г.), би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 67 дни е налице едно единствено нарушение (наличие на инсекти в помещенията, в които е пребивавал ищецът), именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 28,88 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 360 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице от бюджета на съда.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - С., бул. „Г.Н.С.” № ** да заплати на С.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 30.06.2023 г. до 04.09.2023 г. вкл., изразили се в допускане наличието на инсекти в обитаваните помещения за период от 67 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 5 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на С.С.С., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - С., бул. „Г.Н.С.” № ** за присъждане на: сумата в размер на 5 000 лева за периодите от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. вкл., от 16.09.2022 г. до 05.10.2022 г. вкл. и от 24.04.2023 г. до 30.06.2023 г. вкл. в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив; сумата в размер на 5 000 лева за периодите от 24.07.2022 г. до 16.09.2022 г. вкл. и от 05.10.2022 г. до 02.03.2023 г. вкл. в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Смолян; сумата в размер на 25 000 лева за периода от 01.04.2019 г. до 23.12.2019 г. вкл. в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗО „Смолян“, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унизително отношение и влошено здравословно състояние в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - С., бул. „Г.Н.С.” № ** да заплати на адвокат С.Х. с адрес ***, офис 9, сумата в размер на 28,88 (двадесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - С., бул. „Г.Н.С.” № ** да заплати по сметката на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - С., бул. „Г.Н.С.” № ** за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: