Решение по КНАХД №80/2022 на Административен съд - Шумен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ ..........., град Шумен, 30.05.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                        Председател: Росица Цветкова

                                                               Членове: Снежина Чолакова

                                                                                Бистра Бойн

 

при секретаря Ив. Велчева

и с участие на прокурор П. Вълчев от Окръжна прокуратура град Шумен,

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №80 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от ОД на МВР град Шумен, чрез пълномощник гл. юрисконсулт И.С., срещу Решение №107 от 04.03.2022 г., постановено по АНД №1893/2021 г. по описа на Районен съд град Шумен.

   Касаторът излага доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че доказателства установяват по категоричен начин нарушителя и мястото на извършване на нарушението при издаване на процесния ЕФ. Излагат се и доводи, че действително ремаркето е ППС, но тъй като било общо понятие спрямо МПС, то може спрямо него да бъде издаван ЕФ за превишена скорост. На сочените основания касаторът моли да бъде отменено атакуваното Решение на РС град Шумен и да му бъдат присъдени разноски и за двете инстанции.

   Ответната страна В.Г.И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител, но е представен писмен отговор от процесуалния представител на ответника адвокат Й.А. при ВАК, редовно упълномощен, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се аргументи, че атакуваното Решение на РС град Шумен е правилно и законосъобразно, поради което се отправя искане същото да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

   Представителят на ОП град Шумен дава мотивирано заключение за основателност на касационна жалба. Предлага Решението на РС град Шумен да бъде отменено и съответно да бъде потвърден атакувания ЕФ.

   Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:

   На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е по приложение на материалния закон и в частност дали разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП може да се приложи по отношение на ППС – ремарке за лек автомобил.

   По категоричен начин е установено, че на 13.09.2021 г., в 17:09 часа, в област Шумен, на път I-4 км. 256+598, където с пътен знак В-26 е било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час, АТСС „ARH CAM S1“ засякло ремарке за лек автомобил Л. 1Л1 с рег. №*******, което се движело със скорост от 76 км/ч. Поради движението си с превишена скорост ремаркето било заснето с автоматизираното техническо средство. От справка в централна база – КАТ била  установена собствеността на ремаркето – собственост на В.Г.И., срещу когото бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №5312222 от ОД на МВР град Шумен, с който на ответника било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП. При приспаднат в полза на нарушителя толеранс от -3км./%/ е налице превишение от 16 км/ч.

   При тези факти РС град Шумен е отменил атакувания пред него ЕФ, като е приел, че ремаркето не представлява МПС, а е ППС по силата на легалните дефиниции дадени в пар.6 т.17 и съответно пар.6 т.11 от ДР на ЗДвП. Изложил е подробни аргументи, че разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП визира управление на МПС, поради което извън обхватът и е процесното ремарке, което е ППС и е предназначено да бъде теглено от МПС.

   Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на РС град Шумен, които напълно съответстват на материалния закон, поради следните съображения:

   Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“.

   В настоящия случай, с оглед и вписаните данни в самия ЕФ, нарушението се изразява в това, че е засечено превишение на разрешената за съответния пътен участък скорост на движение на МПС „Л. 1Л1“ вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ, рег. №*******. Следователно засечено е превишение на разрешената скорост при движението на РЕМАРКЕ, което е за лек автомобил, като ремаркето не е моторно превозно средство, а пътно превозно средство. Правилно съдът е посочил, че съобразно легалната дефиниция на §6 т.17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Безспорно ремаркетата не са моторни превозни средства по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства". Всяко ремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто явно е случаят по настоящото дело. Въпреки това, разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП в частта досежно задължителните реквизити на ЕФ поставя изискване да бъдат посочени, наред с другото, "регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство". Няма съмнение, че и двата, изброени един след друг реквизити, се отнасят единствено и само до моторните превозни средства. Този извод се налага и при систематичното тълкуване с другите разпоредби на чл.189 ЗДвП и по – специално алинеи 6, 8 и 15, в които законодателят е използвал изрично словосъчетанието "моторно превозно средство" и съществителното "автомобил". От друга страна, никъде в тези специални разпоредби не е използвано словосъчетанието "пътно превозно средство", което още един път налага извод, че на местата, където законодателят е използвал термина "превозно средство" се имат предвид именно и само моторните превозни средства. В този контекст съдът намира, че волята на законодателя е била посредством особения ред за административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани единствено водачите на моторни превозни средства и именно затова, като задължителни реквизити в неговото съдържание е предвидено да се посочат регистрационен номер и собственик, на който е регистрирано МПС. Това законово изискване очевидно не е изпълнено в настоящия случай.

   Случаите на заснемането на нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке, не е уреден изрично в чл.189 от ЗДвП. Следователно, в очертаната насока е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, чието запълване, в настоящия случай се явява изрично забранено според чл.46 ал.3 ЗНА, тъй като би довело до обосноваване на административнонаказателна отговорност. Това допуснато от АНО нарушение е достатъчно, за да обоснове отмяна на процесния електронен фиш.

   С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

   С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане и е представен списък на разноските, поради което ОД на МВР град Шумен следва да бъде осъдена да заплати на В.Г.И. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 360.00 лв., представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №107 от 04.03.2022 г., постановено по АНД №1893/2021 г. по опис на Районен съд град Шумен.

   ОСЪЖДА ОД на МВР град Шумен да заплати на В.Г.И. с ЕГН **********,***5, направените по делото разноски в размер на 360.00 /триста и шестдесет лева/ лв.

   Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

         

           ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.05.2022 г.