О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Провадия, 14.07.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на 14.07.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 481/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
250 ГПК.
В срок е постъпила молба
от ответника с искане за изменение на постановеното решение в частта за
разноските – за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника на основание чл. 38 от ЗАдв. за подаденото в
заповедното производство възражение, а при условията на евентуалност – за
допълване на решението в същия смисъл.
Ищецът депозира отговор,
в който счита молбата за недопустима, евентуално - за неоснователна.
Съдът намира следното:
Молбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, поради което е допустима.
Фактическият състав, който поражда
правото на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски е уреден в чл.
78, ал. 3 от ГПК и включва следните елементи – 1. искане за присъждане на
разноски, 2. направени разноски, удостоверени със съответно доказателство и 3.
отхвърляне на исковата претенция изцяло или отчасти. Според т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В
случая от името на длъжника неговият процесуален представител е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, към което е приложен списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие, осъществени на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА. В представения списък по чл. 80 от ГПК /л. 33 от заповедното
производство/ изрично е поискано другата страна да бъде осъдена да заплати на
адвоката определено от съда възнаграждение в размер не по – нисък от
предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В исковото производство е представен списък за
разноските сторени за тази инстанция и е направено искане за присъждането им
съобразно списъка. Съдът е пропуснал да присъди на ответника направените
разноски в заповедното производство с оглед изхода на спора.
В горната хипотеза следва да се
присъдят разноски за двете производства, доколкото не е необходимо при веднъж
направено искане за присъждане на разноски в заповедното производство, това
искане да бъде заявявано във всяка следваща инстанция от развитието на
заповедното производство. Исковото производство е продължение на заповедното,
поради което сезирането за разноски в заповедното производство, обвързва и
исковия съд да се произнесе по въпроса за разноските в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
В
случаите на осъществено в полза на ответника процесуално представителство при
условията на чл. 38 ал. 1 от ЗА и отхвърляне на исковата претенция изцяло или
отчасти определеното от съда адвокатско възнаграждение, респ. съдебните
разноски се присъждат на адвоката, съобразно установеното в чл. 38 ал. 2 изр. 1 от ЗА.
Предвид
изложеното, молбата е основателна, поради което следва да бъде уважена.
Решение № 260042/05.05.2021 г. по
г.д. № 481/2020 г. на РС - Провадия следва да бъде допълнено, като в полза на
процесуалния представител на ответника следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение за заповедното производство по правилата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв., според който съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда правила за определяне на
минимален размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
заявителя в производствата за издаване на заповед за изпълнение, но липсват
такива за определяне на възнаграждението на процесуалния представител на
длъжника в производството по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. За
разлика от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в което следва да
бъдат посочени фактически и правни основания, от които произтича претендираното вземане, за възражението обосновка не
се изисква. На този етап от развитието на процеса възможностите за защита на
длъжника са ограничени. Единственото действие, което може да бъде извършено от
неговия процесуалнен представител е
подаването на възражение по чл. 414 от ГПК, въз основа на което чрез
предявяване на иск относно вземането, процесът да бъде пренесен в неговата
искова фаза, където правата на длъжника могат да бъдат защитени в пълен обем.
Това действие на процесуалния представител на длъжника, настоящият състав
отнася към описаните такива в чл. 6, т. 5 Наредба № 1/2004 год. -
съставяне на нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство,
за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими
суми и за други молби, за които се дължи възнаграждение в размер на 50 лева. Предвид
правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК адвокатското възнаграждение, което следва да
бъде присъдено в полза на процесуалния представител на ответника за
осъществената от него безплатна правна помощ в заповедното производство е в
размер от 50.00 лева. В този смисъл следва да бъде допълнено постановеното по
делото решение в частта за разноските.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОПЪЛВА решение № 260042/05.05.2021 г. по г.д.
№ 481/2020 г. на РС - Провадия в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби”
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна – Тауърс - Г да заплати на адвокат
М.Т.Т., адрес *** сумата от 50 лева /петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение
за оказана на длъжника В.А.Д. правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК по ч.г.д № 250/2020 г. на РС -
Провадия, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, определено по реда на чл. 38, ал.
2, изр. 2 от ЗАдв., вр.
чл. 6 ал. 5, от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: