Р Е Ш Е Н И Е
№260533
гр. Перник, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05384 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД срещу А.С.М. за установяване дължимостта на следните вземания:
193,28 лева - главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 506741 от 02.06.2017
г., сумата от 91,43 лева - договорна възнаградителна лихва и сумата от 25,67
лева - обезщетение за забава, считано от 07.02.2019 г. до 23.06.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03127 от 2020 г. по описа на
Районен съд - Перник. Претендират се разноски.
В исковата молба се
посочва, че между А.С.М. и
„Аксес файнанс“ ООД е сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 506741 от 02.06.2017 г. по силата на който на
ответната страна е ползвала револвиращ кредит с максимален размер от 200 лева,
усвояван чрез кредитна карта. Ответната страна усвоила парични средства в
размер на 200 лева, която следвало да се върне заедно с уговорената договорна
лихва. Извършила частични плащания, при което дължимата сума възлизала на
193,28 лева. Посочва се, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Аксес файнанс“ ООД и “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени
вземанията към ответната страна, произтичащи от цитирания договор за паричен
заем. Твърди, че ответната страна е уведомена за извършената цесия.
Подаден е отговор на
исковата молба, с който се оспорват исковете. Твърди, че са погасени вземанията
чрез извършено плащане.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Агенция за контрол на просрочените вземания” ООД депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу А.С.М., отнасящо се за вземания, които са предмет на
настоящите искови претенции. Това е наложило издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.
гр. д. № 03127 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд,
отнасящо за следните вземания: 193,28 лева - главница по договор за кредит
„Бяла карта“ № 506741 от 02.06.2017 г., сумата от
91,43 лева - договорна възнаградителна лихва и сумата от 25,67 лева -
обезщетение за забава, считано от 07.02.2019 г. до 16.06.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумите. Издадената заповед за изпълнение е връчена
на длъжника, който е подал в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Това е
наложило даването на указания на заявителя за предявяване на иск за
установяване на процесните вземания.
По делото е представен договор за кредит „Бяла карта“ от 02.06.2017 г., сключен между „Аксес файнанс“ ООД и А.С.М.. От договора се установява, че „Аксес файнанс“ ООД се задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 200 лева, който се усвоява чрез кредитна карта с № 506741. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на 43,2 %, а годишен процент на разходите – 45,9 %. Ответната страна се задължила да заплаща до всяко 2 - ро число на месеца, текущото си задължение за усвоения кредит и възнаградителна лихва, дължими за предходния месец.
В чл. 20 от договора е уговорена неустойка в размер на 10 % от размера на непогасената главница при неизпълнение на чл. 15 от договора, предвиждащ задължение на кредитополучателя да осигури в рамките на 3 дни поръчителство по договора при неплащане на падежа. Поръчителят следвало да бъде лице, което отговаря на следните условия: 1. Над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева; 2. Да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен договор; 3. Да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „редовен“; 4. Да се представи служебна бележка от работодателя на поръчителя; 5. Лицето да не е поръчител или кредитополучател по активен договор за паричен заем с „Аксес файнанс“ ООД.
В
чл. 21, ал. 4 от договора е уговорена клауза, която задължава кредитополучателя
при забава да заплаща разходи за събиране на кредита, които са в размер на 2,50
лева за всеки ден до заплащане на задължението. В чл. 21, ал. 5 от договора се
съдържа задължение на кредитополучателя да заплати сума в размер на 120 лева – такса разходи за дейност на
служител, която е дължима при настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Не се спори по делото, че ответната страна е получила кредитната карта с № 506741, чрез която кредита.
Приложени са платежни нареждания, които не са оспорени от ищцовата страна и същите установяват плащания от страна на А.М. по договора за кредита както следва: 30 лева на 04.08.2017 г.; 30 лева на 05.10.2017 г.; 40 лева на 08.02.2018 г.; 31,19 лева на 21.02.2018 г.; 31,19 лева на 26.05.2018 г.; 31,19 лева на 27.06.2018 г.; 31,19 лева на 27.07.2018 г.; 30 лева на 29.11.2018 г. и 30 лева на 11.12.2018 г.
Изслушано е заключение
на съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните по
делото. Даденото заключение на експертизата е компетентно, обосновано и
непротиворечиво, поради което съдът му дава вяра.
От същото се
установява, че на 21.06.2017 г. ответната страна е усвоила чрез кредитната
карта парични средства в размер на 200 лева и периодично е извършвала плащания по
кредита, които са в общ размер на 544 лева. Експертът пояснява, че ако не се
вземат предвид начислените вземания за неустойка и такса разходи за
извънсъдебно събиране на задължения, то ответната страна е погасила изцяло
вземанията за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава по кредита.
По делото е представен рамков договор за цесия от 11.11.2016 г. и приложение към него, от които е видно, че „Аксес файнанс“ ООД е прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за контрол на просрочени задължения” всички вземания към А.М., произтичащи от договор за кредит „Бяла карта“ от 02.06.2017 г.
Приложено е пълномощно, от което се
установява, че „Аксес файнанс“ ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши
всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на
“Агенция за контрол на просрочени задължения ” ООД, в качеството си на
пълномощник на цедента. Това води до извод, че извършената цесия е съобщена на
ответника с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца за главница, възнаградителна
лихва и обезщетение за забава, произтичащи от договор за кредит, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
03127 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд. Предвид изложеното за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, но исковата
претенция за обезщетение за забава в частта за периода от 17.06.2020 г. до 23.06.2020
г. следва да се остави без разглеждане. Това е така, тъй като заповедта за
изпълнение в частта за вземането от 25,67 лева - обезщетение за забава се
отнася за периода от 07.02.2019 г. до 16.06.2020 г., а настоящата искова
претенция е за периода от 07.02.2019 г. до 23.06.2020 г., т. е. различна е крайната
дата. С настоящата искова претенция се претендира се по – дълъг период за
обезщетение за забава от този, който се претендира в заповедното производство.
Производството с иск по чл. 422 ГПК има за цел установяване на вземането по
заповедта за изпълнение и е недопустимо въвеждането на нови основания какъвто е
допълнително въведения период от време, т. е. от 17.06.2020 г. до 23.06.2020 г.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане, заедно с размера на възнаградителната лихва.
В тежест на ищеца е да
установи горното както и наличието на валидни клаузи за неустойка и такса
„разходи за извънсъдебно събиране просрочени задължения“, тъй като последните
две вземания (макар да не са предмет на настоящите искове) произтичат от
процесния договор за кредит, начислявани са и извършените плащания по тях пряко
рефлектира върху останалите вземания по договора.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода за наличието на сключен договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата
на ЗПК, които важат за всички договори
за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно – арг. чл. 7,
ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 143, ал.
1, т. 5 ЗПК неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. С т. 3 на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност
да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави.
Съдът намира за
неравноправна клаузата на чл. 20 от договора, с която е уговорена неустойка в размер на 10 % от размера на
непогасената главница при неизпълнение на чл. 15 от договора, предвиждащ
задължение на кредитополучателя да осигури в рамките на 3 дни поръчителство по
договора при неплащане на падежа.
Тази неустойка се
явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
противоречи на обезщетителната ѝ функция и по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорни
задължения (непредставяне
на обезпечение), но същите не зависят от
вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондират с последиците от
неизпълнението. В този смисък тази клауза задължава
потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка.
Въведените многобройни
изисквания за
обезпечение на потребителски кредит, противоречи
на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за
начисляване на неустойка,
която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен
източник на доход на икономически по - силната
страна. Това проличава и
от обстоятелството, че неустойката е начислена предварително с подписване на
договора без да се изчака усвояването на паричните средства по кредита. В този
смисъл клуазата за неустойка се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, което води до нейната
нищожност – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ето защо
извършените плащания от ответната страна не следва да се отнасят за погасяване
на това вземане.
Според чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия член, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. По делото се установи, че ищцовата страна е
начислила „такса за извънсъдебно събиране“ и извършените плащания са отнесени
за частично погасяване на това вземане. Подобна клауза за заплащане на „такса
за извънсъдебно събиране“ цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. В този смисъл същата противоречи на
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл извършените плащанията от ответника не
следва да погасяват това вземане.
Горното налага извод,
че извършените плащания от ответника, които са в общ размер на 544 лева не
следва да се отнасят за погасяване на вземанията за неустойка и такса за
извънсъдебно събиране. От заключението на експерта се установи, че с
направените плащания от ответника са погасени изцяло вземанията за главница,
възнаградителна лихва и лихва забава. Това налага извод за неоснователност на
исковете и като такива следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се присъдят направените разноски. Същият е направил разноски единствено в исковото производство, които са в размер на 300 лева за заплащане на адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
********** в ЧАСТТА за периода от 17.06.2020 г. до 23.06.2020 г. по исковата
претенция на “Агенция за контрол на просрочени вземания” ЕООД, ЕИК *********
срещу А.С.М., ЕГН **********, отнасяща
се за установяване на вземането от 25,67 лева - обезщетение за забава и ПРЕКРАТЯВЯ
производството в тази част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции на “Агенция
за контрол на просрочени вземания” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 114, ет. Мецанин срещу А.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, с които
се иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 193,28 лева - главница по договор за кредит „Бяла
карта“ № 506741 от 02.06.2017 г., сключен между цедента „Аксес файнанс“ ООД и ответницата А.С.М., сумата
от 91,43 лева - договорна възнаградителна лихва и сумата от 25,67 лева -
обезщетение за забава, считано от 07.02.2019 г. до 16.06.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумите, които вземания
са прехвърлени на цесионера Агенция за контрол на просрочените
вземания” ЕООД и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 03127 от 2020 г. по описа на
Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА “Агенция за контрол на просрочени вземания” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет. Мецанин ДА ЗАПЛАТИ на А.С.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 300 лева - направени разноски за адвокатски хонорар в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението в частта, с
която се оставя без разглеждане част от исковата претенция подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03127 по описа за 2020г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.