Р Е Ш Е Н И Е

№

 

10.12.2018г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1935 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-0938-001626 /11.04.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на П.Н.К. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: връченият му екземпляр от съставения Акт за установяване на административно нарушение е нечетлив. По същество изтъква, че се касае за „маловажен“ случай и отбелязва, че управляваното превозно средство не е негова собственост, както и че на процесната дата е потеглил на път, без да предполага, че не е заплатена необходимата за движение по Републиканската пътна мрежа, винетна такса. На тази основа, моли  за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на издаденото Наказателно постановление, а алтернативно – за намаляване размера на наложеното административно наказание.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1626 /29.03.2018г. от страна на Д.И.А. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М.П.Н., както и на нарушителя – П.Н.К.. Съставен е за това, че на 29.03.2018 г. около 10:10 часа на ПП-3/Е-83/ км.98+814 посока СОФИЯ, управлява влекач *** с прикачено полуремарке *** без заплатена винетна такса за движение по пътищата от Р.П.М., отворени за обществено ползване, съгласно чл. 10 ЗП /композицията спада към винетен стикер /такса/ от категория К-1/ - нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН;  такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

 Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на П.Н.К. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.20 – 22 от делото/.

Не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че на П.К. е връчен нечетлив препис от съставения АУАН, като по този начин нарушителят е ограничен да научи за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Следва да бъде отбелязано, че видно от представения по делото екземпляр от ***., същият е написан не само четливо, но и с относително едър почерк, т.е. – не може да се приеме, че затруднява жалбоподателя по описания от него начин и следователно – липсва нарушение на процесуалните му права.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява  и други допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д.И.А. и М.П.Н., както и писмени доказателства /л.14 – 19, л.36 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните по делото свидетели. Между тях липсват противоречия; липсват и основания да се приеме, че показанията на някой от свидетелите са тенденциозни или лъжовни. И двамата свидетели имат по-общи спомени за случая, но последното е понятно, предвид естеството на извършваната служебна дейност по ЗДвП и множеството еднотипни полицейски проверки. Следва да бъде подчертано, че въпреки това и двамата полицейски служители поддържат изложената в АУАН фактическа обстановка. Следователно – и при липсата на надлежно оборване на презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП – Съдът преценява приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка за доказана по убедителен начин и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.5 ЗДвП, „Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.“ Видно е, че като водач на посочения по-горе състав от ППС, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да е заплатил съответната винетна такса; налице е бездействие, при дължимо по Закон – действие. Не може да бъде възприето направеното от жалбоподателя възражение, че на процесната дата е привел в движение състава от ППС по указание на висшестоящи служители на работодателя си и че в тази връзка – се е заблудил относно обстоятелството, че дължимата винетна такса е била заплатена. Независимо дали така отбелязаното от жалбоподателя отговаря на истината, необходимо е да бъде подчертано, че административнонаказателната отговорност по чл.179 ал.3 ЗДвП се следва на водача на превозното средство, а не на неговия собственик или на други трети лица. В този смисъл, ирелевантно е дали собственикът или определени от него длъжностни лица са заплатили съответна винетна такса или не – тъй като именно водачът следва да се увери дали такава е заплатена и в случай, че не е – да се въздържа от управление на превозното средство по Републиканската пътна мрежа, докато бъде заплатена. В този смисъл, нарушението по чл. 139 ал.5 ЗДвП е налице и Съдът приема същото за доказано по убедителен начин.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно административно наказание на основание чл.179 ал.3 т.1 ЗДвП от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП. Размерът на глобата не следва да бъде обсъждан, тъй като разпоредбата на чл.179 ал.3 т.1 ЗДвП предвижда абсолютно определена санкция, която е правилно отмерена. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл. 139 ал.5 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-001626 /11.04.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на П.Н.К. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.5 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: