№ 14636
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110127927 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. И. М. против „Е.М.“ ЕООД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 03.11.2011 г. по ч. гр. д. № 42160/2011 г. по
описа на СРС, 59 състав, е осъден да заплати на „У.Б.“ АД следните суми: 1/. 50000 лв. –
главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2011 г. до
окончателното изплащане на главницата; 2/. 727,54 лв. – договорна лихва за периода
25.10.2009 г. – 05.10.2011 г.; 3/. 10 560,04 лв. – договорно обезщетение за просрочие за
периода 30.11.2009 г. – 05.10.2011 г.; 4/. 1 112,18 лв. – разноски по делото. Твърди, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 42160/2011 г. по описа на СРС, 59 състав, като вземанията впоследствие са прехвърлени
в полза на ответника. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист през 2011 г. срещу
ищеца е образувано изпълнително дело № 20118470400951 по описа на ЧСИ Н.П. с рег. №
847 на КЧСИ, като последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността е от
24.02.2012 г. – налагане на запор върху собствено на ищеца МПС. След тази дата не са
извършвани валидни изпълнителни действия, поради което на 24.02.2014 г. изпълнителното
дело се е прекратило по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съответно
погасителната давност за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист е
изтекла на 24.02.2017 г. Моли за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 5100 лв. – част от вземането за главница в общ размер на 50000 лв., за
което е издаден изпълнителен лист от 03.11.2011 г. по ч. гр. д. № 42160/2011 г. по описа на
СРС, 59 състав, като погасено по давност. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.М.“
ЕООД, с който се оспорва искът. Ответникът твърди, че в случая следва да намерят
приложение постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. и давността не е текла до
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС на
26.06.2015 г. Излага доводи, че в периода 14.06.2017 г. - 31.05.2021 г. по изпълнителното
дело регулярно са постъпвали плащания, в резултат от наложени обезпечителни мерки, като
с всяко постъпление давността е прекъсвана, съответно не е изтекла към датата на подаване
на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20118470400951 по описа на
ЧСИ Н.П., с рег. № 847 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е
образувано по молба вх. № 06008/29.11.2011 г. на „У.Б.“ АД против „М.“ ООД, П. И. М. и И.
М. И., въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 42160/2011 г.
по описа на СРС, 59 състав, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
с който са осъдени на основание чл. 418, вр. с чл. 417, т. 2 ГПК „М.“ ООД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, П. И. М., ЕГН
********** и И. М. И., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК
********** сумата от 50000 лв. – главница, ведно със законна лихва от 06.10.2011 г. до
изплащане на главницата, 727,54 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.10.2009 г. –
05.10.2011 г., сумата от 10560,04 лв. – договорно обезщетение за просрочие за периода
30.11.2009 г. – 05.10.2011 г., 4930,55 лв. – договорно наказателно обезщетение за периода
25.10.2009 г. – 05.10.2011 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1112,18 лв. – разноски
по ч. гр. д. № 42160/2011 г.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на ЧСИ да извърши
пълно проучване на имуществото на длъжниците, като при открИ.е на такова – да наложи
запор и/или възбрана на същото. Направено е и искане за налагане на запор върху всички
наличности по банкови сметки на длъжника „М.“ ООД, открити в „У.Б.“ АД, върху които
има учреден особен залог по силата на Договор за залог върху вземания, произтичащи от
наличности по сметка № 25А от 04.07.2008 г.
Със запорно съобщение с изх. № 08550/16.12.2011 г. е наложен запор върху банковите
сметки на „М.“ ООД в „О.Б.Б.“ АД /запорното съобщение е получено на 20.12.2011 г./, като с
писмо от 04.01.2012 г. от банката са уведомили ЧСИ за налагането на запора, но че сметките
са без авоар и по същите има наложени предходни запори.
Със запорно съобщение с изх. № 08551/16.12.2011 г. е наложен запор върху банковите
сметки на „М.“ ООД в „Ц.К.Б.“ АД /запорното съобщение е получено на 20.12.2011 г./, като с
писмо от 28.12.2011 г. от банката са уведомили ЧСИ за налагането на запора, но че сметката
е без авоар и по същата има наложени предходни запори.
Със запорно съобщение с изх. № 08549/16.12.2011 г. е наложен запор върху банковите
2
сметки на „М.“ ООД в „У.Б.“ АД /запорното съобщение е получено на 20.12.2011 г./, като с
писмо от 28.12.2011 г. от банката са уведомили ЧСИ за налагането на запора, както и че
запорът чака ред.
Със запорно съобщение с изх. № 08547/16.12.2011 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на И. М. И., получавано от „М.“ ООД.
Със запорно съобщение с изх. № 08545/16.12.2011 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на П. И. М., получавано от Българска социалистическа партия
/запорното съобщение е получено на 20.12.2011 г./.
С писмо от 09.01.2012 г. от Българска социалистическа партия ЧСИ е уведомен, че
запорът не може да бъде изпълнен, тъй като върху трудовото възнаграждение на длъжника
има вечен наложени два запора – по изп. дело № 43/2011 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. №
858 на КЧСИ и по изп. дело № 2468/2010 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег. № 844 на
КЧСИ, след плащането на сумите по посочените изпълнителни дела остатъкът от трудовото
възнаграждение на длъжника е в размер на несеквестируемия минимум по чл. 446 ГПК и
същият не подлежи на принудително изпълнение по силата на закона.
На 21.12.2011 г. на длъжника П. И. М. е връчена покана за доброволно изпълнение.
Със съобщение с изх. № 01182/13.02.2012 г. е наложена възбрана върху недвижим
имот, собственост на длъжника „М.“ ООД – земя с площ 4,291 дка, съставляваща УПИ:
парцел № 11 от стопански двор № 1 по плана на ТКЗС – село К., община К., област П., ведно
с всички подобрения и приращения в имота, която възбрана е вписана с Агенция по
вписванията - гр. П. под № 180/15.02.2012 г.
Със съобщение с изх. № 01204/14.02.2012 г. е постановено налагане на запор върху
МПС – лек автомобил „БМВ 525 ТДС“ с рег. № С 5676 НК, собственост на длъжника „М.“
ООД, като запорът е наложен на 24.02.2012 г.
Със съобщение с изх. № 01205/14.02.2012 г. е постановено налагане на запор върху
МПС – лек автомобил „С.К.“ с рег. № ******, собственост на длъжника П. И. М., като
запорът е наложен на 24.02.2012 г.
С молба вх. № 00371/27.01.2014 г. от „У.Б.“ АД са възложени правомощия на ЧСИ по
чл. 18 ЗЧСИ, поискано е извършване на справка за банкови сметки на длъжниците и
налагане на запор при наличие на новооткрити такива, за извършване на справка за
притежаваните от длъжниците недвижими имоти и налагане на възбрана върху тях, за
извършване на справка за действащи трудови договори на съдлъжниците и налагане на
запор върху трудовото им възнаграждение, за извършване на справка за притежавани от
длъжниците недвижими имоти и налагане на възбрана върху тях, както и за налагане на
запор върху притежаваните от длъжниците банкови сметки.
Със запорно съобщение с изх. № 2122/02.04.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на И. М. И., получавано от „Б..П.“ ЕАД /запорното съобщение е получено
на 03.04.2014 г./, като с писмо от „Б..П.“ ЕАД от 25.04.2014 г. са уведомили, че удръжките по
наложения запор ще се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. По
3
запора са постъпвали както следва: 600 лв. на 21.05.2014 г., 600 лв. на 24.06.2014 г., 600 лв.
на 24.07.2014 г., 600 лв. на 22.08.2014 г., 600 лв. на 29.09.2014 г., 600 лв. на 26.01.2015 г.
С молба вх. № 04205/02.11.2015 г. „Е.М.“ ЕООД на основание чл. 429 ГПК е поискало
да бъде конституирано като взискател, поради прехвърляне на вземанията по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.09.2015 г. В молбата не е направено
искане за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжниците.
Към молбата е приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания от
07.09.2015 г., по силата на който „У.Б.“ АД като цедент е прехвърлило на „Е.М.“ ЕООД като
цесионер портфолио с необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит,
сключени от цедента с юридически и физически лица и описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от договора. Уредена е възможност за упълномощаване на цесионера да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне съгласно чл. 99 ЗЗД. Приложено е
Приложение № 1, в което под № 57 фигурират вземанията, за които е издаден изпълнителен
лист от 03.11.2011 г., а и извършената цесия не се оспорва от ищеца. Приложени са също
писмено потвърждение от цедента за извършената цесия на парични вземания на основание
чл. 99 ЗЗД от 07.09.2015 г., както и пълномощно с нотариална заверка на подписите от
25.09.2015 г., с което „У.Б.“ АД е упълномощило „Е.М.“ ЕООД да уведоми длъжниците
съгласно Приложение № 1 за извършената цесия от 07.09.2015 г.
С молба вх. № 04297/08.11.2016 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало да бъдат конституирани
като длъжници по делото наследниците на починалия длъжник И. М. И., както и за
извършване на справка в ТД на „НАП“ на името на съдлъжника П. И. М. за валидни трудови
договори, както и за декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като
при наличието на такива да бъдат наложени запор и възбрана с цел обезпечаване на
вземането, за което са заплатени и съответните авансови такси.
Със запорно съобщение с изх. № 1599/06.03.2017 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на П. И. М., получавано от Българска социалистическа партия
/запорното съобщение е получено на 07.03.2017 г./. По запора са постъпвали както следва: 70
лв. на 31.03.2017 г., 70 лв. на 03.05.2017 г.
С постановление от 23.03.2017 г. като длъжник по изпълнителното дело е
конституирана Златка Баева И.а, ЕГН **********, на мястото на И. М. И., за наследената
част съгласно чл. 9 ЗН, на която е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.05.2017 г.
Със заявление от 22.05.2017 г. същата е заявила, че е приела наследството на И. И. по опис,
за което е представено влязло в сила решение № 101/28.07.2015 г. по гр. д. № 18855/2015 г.
по описа на СРС, 84 състав.
На 31.05.2017 г. е извършено разпределение по чл. 462 ГПК на постъпилата по
запора, наложен върху трудовото възнаграждение на длъжника П. М. сума в общ размер на
140 лв., като в полза на взискателя „Е.М.“ ЕООД е разпределена сумата от 72 лв. /за
авансово платени такси по ТТРЗЧСИ/, а в полза на ТД на НАП – гр. София – сумата от 68
лв. Постановлението за разпределение е влязло в сила на 05.06.2017 г., видно от
отбелязването в него.
4
По наложения запор върху трудовото възнаграждение на П. И. М., получавано от
Българска социалистическа партия са постъпвали както следва: 70 лв. на 01.06.2017 г.,
70 лв. на 03.07.2017 г., 70 лв. на 01.08.2017 г., 70 лв. на 01.09.2017 г., 100 лв. на 02.10.2017
г., 80 лв. на 01.11.2017 г., 80 лв. на 04.12.2017 г., 80 лв. на 19.12.2017 г., 100 лв. на
01.02.2018 г., 100 лв. на 09.03.2018 г., 100 лв. на 03.04.2018 г., 100 лв. на 30.04.2018 г., 100
лв. на 01.06.2018 г., 100 лв. на 03.07.2018 г., 100 лв. на 02.08.2018 г., 80 лв. на 04.09.2018 г.,
80 лв. на 03.10.2018 г., 80 лв. на 08.11.2018 г., 80 лв. на 05.12.2018 г., 80 лв. на 21.12.2018 г.,
80 лв. на 06.02.2019 г., 80 лв. на 06.03.2019 г., 80 лв. на 08.04.2019 г., 80 лв. на 07.05.2019 г.,
80 лв. на 04.06.2019 г., 70 лв. на 16.07.2019 г., 70 лв. на 02.08.2019 г., 70 лв. на 02.09.2019 г.,
70 лв. на 03.10.2019 г., 70 лв. на 14.11.2019 г., 70 лв. на 27.12.2019 г., 70 лв. на 03.01.2020 г.,
70 лв. на 24.02.2020 г., 70 лв. на 05.03.2020 г., 70 лв. на 29.05.2020 г., 70 лв. на 30.06.2020 г.,
70 лв. на 31.07.2020 г., 70 лв. на 31.08.2020 г., 70 лв. на 30.09.2020 г., 70 лв. на 30.10.2020 г.,
70 лв. на 02.12.2020 г., 70 лв. на 23.12.2020 г., 70 лв. на 29.01.2021 г., 70 лв. на 26.02.2021 г.,
70 лв. на 01.04.2021 г., 35 лв. на 29.04.2021 г., 50 лв. на 28.05.2021 г.
На 15.06.2021 г. е постъпило писмо от Българска социалистическа партия,
Национален съвет, че лицето П. И. М. е осободен от заеманата длъжност, считано от
01.06.2021 г.
С молба вх. № 00226/30.01.2023 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало извършване на справка в
Регистъра на банковите сметки и сейфове на името на длъжника П. И. М. за съществуването
на регистрирани банкови сметки, като при наличието на такива да бъде наложен запор с цел
обезпечаване на вземането, извършване на справка в НОИ за съществуването на
регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия, като при наличието
на такива да бъде наложен запор с цел обезпечаване на вземането.
С молба вх. № 00572/24.02.2023 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника П. И. М. в „Б.Д.“ ЕАД и налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение. Уточнено е, че актуалният размер на задължението към 01.02.2023 г. е
123986,75 лв., от които главница в размер на 50000 лв., лихви в размер на 72495,71 лв.,
разноски в размер на 1476,44 лв. и такси в размер на 14,60 лв.
Със запорно съобщение с изх. № 1050/24.02.2023 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника П. И. М., получавано от „А.И.С.“ ЕООД /запорното
съобщение е получено на 29.03.2023 г./.
С молба вх. № 02801/13.11.2023 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало извършване на справка в
Регистъра на банковите сметки и сейфове на името на длъжника П. И. М. за съществуването
на регистрирани банкови сметки, като при наличието на такива да бъде наложен запор с цел
обезпечаване на вземането, извършване на справка в НОИ за съществуването на
регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия, като при наличието
на такива да бъде наложен запор с цел обезпечаване на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
5
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според
която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая предпоставките за
прилагане института на погасителната давност - датата на настъпване изискуемостта на
задължението и изтичане на законоустановения давностен срок, както и наличие на правен
интерес от провеждане на иска.
Срещу това ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
В случая длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК), въз основа на която е издаден изпълнителен лист.
Съдът приема, че искът е и допустим като съобразява практиката, обективирана в
определение № 60521/28.09.2021 г. по т. д. № 1532/2020 г. по описа на ВКС, І т. о., в която е
застъпено принципното становище, че предявяването на частичен отрицателен
установителен иск е допустимо.
Ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради новонастъпили обстоятелства
след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.11.2011 г. по
ч. гр. д. № 42160/2011 г. по описа на СРС, 59 състав - погасяване на вземанията поради
изтекла погасителна давност. Настоящият състав намира, че процесните вземания се
погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като
произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и последиците й следва
да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. С влизане в сила на
заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на
пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия
исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите
страни на същото основание за това вземане е недопустим. Задължителната практика на
ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или
е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва
стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед за изпълнение на силата
на пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на СПН, която е
материалноправна последица, характерна за влязлото в сила решение. Доколкото издадената
заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и
6
преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и
изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност, включително относно спорните лихви (в този смисъл
определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ІV г. о., ВКС,
определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о. на ВКС,
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС, определение №
443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение № 37
от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 118 от
7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 50295 от
23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Положението на
кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие иницииране на заповедно
производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по
общия ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
приложима към влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за
изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и
изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни правни последици относно
течението на погасителната давност. Поради това съдът приема, че приложим в случая е
петгодишният давностен срок за всички спорни вземания.
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение – в случая най - късно на 04.01.2012 г. (с изтичането на
срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК - покана за доброволно изпълнение е
връчена на ищеца на 21.12.2011 г., тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани
данни за различен момент на влизането й в сила), е започнала да тече нова
петгодишна давност, като не се спори между страните, че вземанията по процесния
изпълнителен лист са били прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД с договор за цесия от 07.09.2015 г.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно
и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
7
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В тълкувателното решение е посочено още, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна
последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да
действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като актът има само декларативен,
а не конститутивен характер.
Съобразно изложеното и чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на заповедта
за изпълнение на 04.01.2012 г. е започнала да тече нова петгодишна давност. От
представения по делото препис на изпълнително дело № 20118470400951 се установява, че
същото е образувано въз основа на подадена молба на 29.11.2011 г. с приложен към нея
процесния изпълнителен лист.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящият случай. Съобразявайки
задължителните постановки на посочените тълкувателни решения съдът приема, че в
периода от 29.11.2011 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла.
8
Основният аргумент на ищеца за основателност на иска се основава на това, че ТР №
3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС не намира приложение,
тъй като изпълнителното дело се е перемирало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
24.02.2014 г., тъй като последното валидно извършено изпълнително действие е от
24.02.2012 г. – налагане на запор върху собствено на ищеца МПС и в период повече от две
години не са извършвани валидни изпълнителни действия.
Съобразявайки данните по делото, съдът приема, че по изпълнителното производство
не са били налице предпоставките за приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до 26.06.2015 г.
Противно на твърденията на ищеца, според настоящия съдебен състав двугодишният срок е
прекъсван както следва: на 20.12.2011 г. (с налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца), на 24.02.2012 г. (с налагане на запор върху МПС – лек автомобил
„С.К.“ с рег. № ******, собственост на длъжника П. И. М.), както и на 27.01.2014 г. (с
молбата на „У.Б.“ АД, с която е поискано извършването на конкретни изпълнителни
действия), т. е. до 26.06.2015 г. двугодишният срок на перемпцията не е изтекъл, поради
което следва да бъдат съобразявани поведението на взискателя и съдебния изпълнител след
този момент (в този смисъл са разясненията на решение № 21/11.01.2024 г. по гр. д. №
439/2023 г. по описа на ВКС, III г. о.), тъй като до тази дата давност не е текла.
След тази дата - 26.06.2015 г. давността е била прекъсвана многократно: на 08.11.2016
г. с искане за налагане на запор и възбрана върху имущество на длъжника, на 06.03.2017 г. с
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Българска
социалистическа партия и с последващите постъпления на суми по запора – на 31.03.2017 г.,
на 03.05.2017 г., ежемесечно в периода от 01.06.2017 г. до 28.05.2021 г., на 30.01.2023 г. с
искането на взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, на
24.02.2023 г. с искането на взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, получавано от „А.И.С.“ ЕООД (от датата на получаване на запорните
съобщения), на 13.11.2023 г. с искането на взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и банквоите сметки на длъжника. В този период не е налице срок, по-дълъг
от пет години, през който да не са искани и извършвани изпълнителни действия,
включително в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсващи погасителната давност
за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист.
В периода от 26.06.2015 г. до 24.02.2023 г. няма и период от две години, в който да не
са извършвани изпълнителни действия, с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Освен това, в актуалната съдебна практика на ВКС по въпросите за значението на
перемпцията и давността в изпълнителното производство (напр. ТР № 2/04.07.2024 г. по
тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. по
описа на ВКС, IV г. о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС,
IV г. о., решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.)
е възприето разрешението, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Тя е имала значение при действието на ППВС № 3/1980 г., тъй като до
9
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни
да съобразяват поведението си с него. Прието е също, че двугодишният срок за перемпция
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително
доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на
всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не
е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е ирелевантна по отношение на
погасителната давност, тъй като правните им последици са различни. Извършването на нови
изпълнителни действия след перемпцията е допустимо, докато съществува подлежащо на
изпълнение право и такива изпълнителни действия са валидни, вкл. годни да прекъсват
погасителна давност.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
С оглед задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, новата петгодишна давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист е започнала да тече от датата на предприемането от страна на взискателя
на последното по време валидно изпълнително действие - т. е. от 13.11.2023 г. Следва да
бъде съобразено и спирането на теченето на давността поради обявеното извънредно
положение в Република България със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т.
2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение,
спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
10
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
С оглед гореизложеното, съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че
до датата на подаване на исковата молба на 23.05.2023 г., а и до края на устните състезания
пред настоящия състав на 27.03.2024 г. по отношение на вземанията на ответника спрямо
ищеца не е изтекла петгодишната давност за погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът, който обаче
не претендира такива, поради което съдът не присъжда разноски с решението си.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С................, срещу
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С...............
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът П. И. М., ЕГН ********** не дължи на ответника „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК ******** сумата от 5100 лв. – част от вземането за главница в общ размер на 50000 лв.,
за което е издаден изпълнителен лист от 03.11.2011 г. по ч. гр. д. № 42160/2011 г. по описа на
СРС, 59 състав, за събирането на което е образувано изпълнително дело № 20118470400951
по описа на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 на КЧСИ, поради погасяване правото на принудително
изпълнение на вземането по давност, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11