Решение по дело №4123/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4912
Дата: 27 ноември 2017 г. (в сила от 20 декември 2017 г.)
Съдия: Магдалена Колева Давидова
Дело: 20173110104123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …...

гр.В., 27.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав, в публично заседание, проведено на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при секретаря Светлана Г.ева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4123 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Образувано по молба на К.И.К., Т.И.Т.-М. и И.Т.К. срещу К.К.К. и С.Т.К., за разпределение на ползването на поземлен имот с идентификатор 10135.3506.680, находящ се в гр. В., м. „***“, с площ от 711 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.681, 10135.2551.389, 10135.3506.679 и 10135.3506.678.

В сезиралата съда молба се твърди, че К.И.К., Т.И.Т.-М., К.К.К. и С.Т.К. са съсобственици на процесния поземлен имот, като ищецът И.Т.К. носител на право на ползване върху ½ ид. от същия. Излагат, че с договор за замяна, оформен в нотариален акт № 197/2005 год. И.К. е прехвърлил на К.К. собствеността въру ½ ид. от дворното място, запазвайки си пожизнено правото на ползване върху същото. Последващо с договор за дарение, оформен в нотариален акт № 3/2016 год., К.К. е дарил на сестра си Т.Т.-М. ¼ ид. от дворното място. От своя страна ответниците се излага да се придобили права върху поземления имот въз основа на договор за замяна, оформен в нотариален акт № 35/1997 год. Излага се, че в югоизточната половина на имота са изградени сгради, които се ползват от ищците, а в северозападната половина са налични сгради, ползвани от ответниците, поради което считат, че дворното място следва да бъде разпределено като се оформи дял в югоизточната част, който се предостави за ползване на всички ищци заедно, а делът оформен северозападната част – за ползване от ответниците. Тъй като не могат да постигнат съгласие за разпределение ползването на дворното място, сезират съда с искане за това. Претендират и сторените по делото разноски. 

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците К.К.К. и С.Т.К., депозират отговор на исковата молба, в който не оспорват, че страните са съсобственици на дворното място. Твърдят, че към настоящия момент всеки ползва поземления имот съобразно квотата си в съсобствеността и по начин, който да не пречи на останалите съсобственици. Излагат, че изградените и имота сгради са ситуирани по начин, по който всеки от съсобствениците ползва и може да ползва само собствената си част от парцела без да има техническа възможност и начин да ползва останалата част от същия. Считат, че установеното към момента разпределение на ползването не затруднява и не прави невъзможно едновременното използване на поземления имот от всеки от съсобствениците съобразно правата им. Изразяват несъгласие с  предложения с отправената им телепоща вариант за разпределение. Молят за отхвърляне на молбата, ведно с присъждане на разноски.

            В съдебно заседание на 26.06.2017 год. и 03.07.2017 год., ищците са навели твърдения, че в процесния имот има изградени осем сгради, от тях една лятна кухня, която е отразена в скицата на поземления имот от 28.04.2016г. под № 5, четири къщи, които представляват постройки 1,2,3 и 4 от посочената скица, една постройка към къща № 3 и два гаража, които се помещават в сграда 1. Сграда 3 е единствената законна сграда в този имот, като всички останали са построени без строителни книжа и са съсобствени между страните по делото. Сграда 1 с гаражите, сграда 4 се ползват от ответниците. Сграда 3, пристройката към сграда 3, както и сграда 2 и 5 се ползват от ищците. Ответниците не оспорват твърдението на ищицте относно ползването на сградите. Оспорват сграда 3 да е единствената в имота законно сграда като в тази връзка твърдят сградата по нотариалния акт № 197/2005г. да е с площ от 20 кв. м., а в кадастъра да е записана като едноетажна фамилна сграда с площ о 72 кв. м.

            В молба от 07.07.2017 год., ищците твърдят, че жилищна сграда с идентификатор 10135.3506.680.3 е собственост на ищеца К.И.К., като същата е с площ от 20 кв.м., съобразно нотариален акт № 197/2005 год. В кадастралната карта тази сграда е заснета заедно с пристроените към нея две паянтови стопански постройки. Твърди се, че сградата и постройките са били изградени от бащата на И.Т.К. – Т. К. Н. през 1960 год. Излага се, че И.Т.К. и неговият брат Г. Т.К. – праводател на ответниците, са били признати са собственици на процесното дворно място, заедно с построената в това място вилна сграда и стопански постройки, подобрения и насаждения в него по давностно владение и наследство.

В депозираното на 19.07.2017 год. становище от С.Т.К. и К.К.К., чрез процесуалния им представител, е оспорено твърдението, че сграда с идентификатор 10135.3506.680.3 е собственост на ищеца К.И.К., тъй като праводателят му И.Т.К. се е легитимирал като собственик на ½ ид.ч. от сградите, описани в констативния нотариален акт, с който същият, заедно с праводателя на Костадинови – Г. Т.К. са признати за собственици на процесния имот и сградите в него.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения на л. ** от делото нотариален акт № 121, том ХІХ, дело № 8990/1994 год., че на 10.06.1994 год., Г. Т.К. и И.Т.К. са признати за собственици по давностно владение и наследство на място с площ от 670 кв.м., находящо се в гр. В., ул. „**”, № **, заедно с построената в това място вилна и стопански постройки, подобрения и насаждения.

С договор за замяна от 18.08.1997 год., оформен в нотариален акт № 35, том ХLІІІ, дело № 11875/97 год., Г. Т.К. е прехвърлил на К.К.К. и съпругата му С.Т.К. собсвената си ½ ид.ч. от място с площ от 670 кв.м., находящо се в гр. В., ул. „**”, № **. Приложена на л. 37 от делото е декларация от Г. Т.К., с нотариална заверка на подписа от 18.08.1997 год., с която същият е декларирал, че е прехвърлил на Костадинови горното дворно място, ведно с построената в мястото къща с площ от 50 кв.м., състояща се от трапезария с кухня и антре, с ниша, баня и тоалет и къща с площ от 60 кв.м., състояща се от коридор, спалня, баня и тоалетна, хол и кухня и тереса и гараж с площ от 60 кв.м. и тоалетна.

С договор за замяна от 03.05.2005 год., оформен в нотариален акт № 197, том І, рег. № 5116, дело № 193/2005 год. на нотариус Роза Кожухарова, И.Т.К. е прехвърлил на К.И.К. ½ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр. В., ул. „**”, № **, целият с площ по нотариален акт от 670 кв.м., а по скица 711.54 кв.м., съставляващ имот пл. № 680 по кадастралния план от 1999 год. на м. „***”, ведно с построената в мястото сграда с площ от 20 кв.м., с изба от 20 кв.м., в замяна на прехвърленият на И.К. лек автомобил. Посочено в акта е, че И.Т.К. си запазва правото на ползване на описания недвижим имот, до края на дните си, пожизнено и безвъзмездно /л. 6 от делото/.

Видно от приложеното на л. 7 от делото копие от нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 14**9, дело № 283 от 21.10.2016 год., че К.И.К. е дарил на сестра си Т.И.Т. М. ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.680, находащ се в гр. В., ул. „**”, № **, с площ от 711 кв.м., при условията на запазено право на ползване за И.Т.К. с горния нотариален акт № 197/2005 год.

В съдебно заседание, проведено на 03.07.2017 год. между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищците фактически ползват пространството от дворното място, заключено между сграда с идентификатор 10135.3506.680.1 /без сградата/ и имоти с идентификатори 10135.3506.389 и 10135.3506.681. Съответно ответниците ползват пространството от дворното място, заключено между сграда с идентификатор 10135.3506.680.1 /и самата сграда/ и имоти 10135.3506.389, 10135.3506.681 и 10135.3506.679. В ползваното от ищците пространство от дворното място са изградени сгради с идентификатори 10135.3506.680.2, 10135.3506.680.3 и 10135.3506.680.5, които фактически се ползват от ищците. В ползваното от ответниците пространство от дворното място са изградени сгради с идентификатори 10135.3506.680.1 и 10135.3506.680.4, които фактически се ползват от съпрузите.

Представени по делото са и доказателства за отправени покани от ищците към ответниците за сключване на договор за разпределение ползването на дворното място и констативни протоколи за несъстояли се срещи поради неявяването на било на ответника К.К. или на последния и съпругата му.

От заключението по назначената СТЕ, се установява, че в процесния имот, освен сградите с идентификатори 10135.3506.680.1, 2, 3, 4 и 5, има изградени сгради както от страната ползвана от ищците, така и от ползваната от ответниците част. Реално ползваната от ищците част, ведно с площта на сградите е 324 кв.м., а свободната ползвана площ 1** кв.м. /оцветена в охров цвята на скица № 1 към заключението/. Ползваната от ответниците част, ведно с площта на сградите е 387 кв.м., а свободната такава е 194 кв.м. /оцветена в светло син цвята на скица № 1 към заключението. Според единия от предложените варианти за разпределение - за ищците ползваната от тях свободна площ понастоящем, заедно с площ от 31.50 кв.м. от празното дворно място, ползвано от ответниците с излаз към улицата, като отредените за ищците площ за ползване е общо от 176.50 кв.м. и е защрихована със зелен щрих на скица № 2 към заключението. Съответно за ответниците е определена площ за ползване от незастроената част от дворното място с пространство от 166.5 кв.м., защрихована със син щрих на скица № 2 към заключението. Според другия вариант за ищците е отредена за ползване площ от 356 кв.м. /включваща и площта на постройките/, защрихована в зелен щрих на скица № 3 към заключението, а за ответниците площ от 355 кв.м. /също включваща площта на постройките/, защрихована в син щрих на същата скица. Видно от скица № 3, че според този вариант в отредената за ползване площ се включва тази на гараж 1, като една част от нея е отредена за ищците, а друга за ответниците.

В съдебно заседание, проведено на 02.10.2017 год., вещото лице разяснява, че по предложения вариант едно е необходимо да се направи отвор в плътната ограда, с височина от около 2.2 м. или да се ползва входната врата на ответниците.

Със заключение по допълнителната СТЕ вещото лице дава трети вариант за разпределение ползването на имота, при който за изравняване на ползваните от ответниците и ищците площи, за последните е отредена площ от ползваната понастоящем от Костадинови такава отново от 31.5 кв.м., ситуирана между сграда 3, гараж с канал и оградата на имот 681, и която част представлява заградена паянтова постройка с фазер, на лека метална конструкция, покрита с гофрирана ламарина и ползвана към момента на изготвяне на заключението от ответниците за стопански инвентар.

В съдебно заседание на 06.11.2017 год. вещото лице разяснява, че за осигуряване достъп да така отредената част за ищците с площ от 31.50 кв.м. е необходимо да се направи отвор от към сграда 3.

 

При горната фактическа установеност и в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът заместна липсващото или взетото във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Касае се до осъществяване на съдебна администрация, целяща да даде съдействие на съсобствениците при уреждане на възникналия между тях спор относно това как следва да бъде ползван съсобствения имот. Съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне на ползването.

В настоящия случай между страните е безспорно, че ответниците К.К.К. и С.Т.К. притежават ½ ид. от мястото при условията на съпружеска имуществена общност, а всеки от ищците К.И.К. и Т.И.Т.-М. - по ¼ ид.ч. от процесното дворно място, като ищецът И.Т.К. притежава вещтоно право на ползване на собствените на ищците общо ½ ид. от дворното място. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установи, че в процесния имот са изградени седем сгради, като ищците ползват сгради 2, 3, 5 и изградената до сграда 3 постройка, а ответниците сграда 1 и 4, както и изграденият до сграда 1 гараж и стопанска пристройка, а така също и паянтова постройка с фазер, на лека метална конструкция, покрита с гофрирана ламарина, изградена между сграда 3 и 1. Фактически ползваното пространство от ищците застроено и незастроено е с площ от 324 кв.ч. и свободна дворна площ от 1** кв.м., респ. от ответниците: застроено и назастроено място с площ от 387 кв.м. и свобдна площ от 194 кв.м.

Независимо, че предмет на разпределение е дворното място, не и изградените в него сгради, относно ползването на които между страните не е налице спор, за постигане в най-голяма степен целта на закона – ползуването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на най-целесъобразното ползуване на имота от съсобствениците, съдът намира, че следва да се изследва въпроса относно принадлежността на правото на собственост върху постройките.

Последователно и безпротиворечито в съдебната практика приема, че когато в съсобственото място са изградени сградииндивидуална собственост на някой от съсобствениците, площта на тази сграда следва да бъде включена в площта, която този собственик има право да ползва съобразно дела си в съсобствеността и съответно в площта, която му се отрежда за ползване с решението на съда. Когато в съсобственото място има сгради, които са съсобствени между няколко от съсобствениците на мястото, тези сгради следва да се разпределят за общо ползване само между тези съсобственици и площта им следва да бъде включена в площта, която тези съсобственици имат право да ползват съобразно дела в съсобствеността и съответно в площта, която им се отрежда за ползване с решението на съда. Когато в съсобственото място има сгради /постройки/, които са съсобствени на всички съсобственици на мястото, с решението по чл. 32, ал. 2 ЗС тези постройки следва да бъдат оставени за общо ползване от всички съсобственици, като площа им бъде изключена от площта, която се разпределя за ползване между отделните съсобственици на мястото. Само ако съсобствениците са постигнали съгласие такава съсобствена постройка да остане за ползване само от един от тях, съдът може да разпредели за ползване тази постройка само на този съсобственик, като включи нейната площ към площта от дворното място, която се разпределя за ползване от този съсобственик. Площта под сградите не може да бъде взета педвид, когато сградата е изградено от съсобствениците въз основа на учредено право на строеж, в който случай на разпределение подлежи ползването на незастроената част от съсобствения терен извън усвоената за законно построената сградатози смисъл решение № 301 от 11.12.2013 год. на ВКС по гр.д. № 4920/2013 год., І г.о., решение181 от 13.10.2015 год. на ВКС по гр.д. № 1826/2015 год., ІІ г.о.,  решение № 99 от 23.05.2013 год. на ВКС по гр.д. № 509/2012 год., решение № 2 от 18.03.2016 год. на ВКС по гр.д. № 3276/2015 год., І г.о. и др./

В хода на настоящото производство се установи, че към 1994 год. в процесното дворно място е била налице изградена сграда 3 и две поянтови стопански постройки към нея /относно този факт между страните липсва спор/. Към този момент права върху дворното място и постройките са притежавали И.Т.К. и Г. Т.К.. Доколкото в нотариалния акт не е посочена квотата в съсобствеността и по делото не е установено друго, от презумцията на чл. 30, ал. 2 ЗС следва, че дяловете на И.К. и Г. К. върху дворното място и постройките са равни – по ½ ид. През 1997 год. Г. К. се е разпоредил с правата си върху дворното място и постройките в полза на ответниците Костадинови, към който момент в мястото са били изградени две къщи, съответно с площ от 50 кв.м. и 60 кв и гараж. Последващо И.К. се е разпоредил с притежаваните от него права в съсобствеността в полза на ищеца К.К., прехвърляки му ½ от дворното място и от сграда с площ от 20 кв.м. и изба с плащ от 20 кв.м., запазвайки си правото на ползване върху имота и постройките. С разпоредителната сделка от 2016 год. в полза на ищцата Т.И.Т.-М. са дарени единствено ¼ ид. от дворното място. При така установеното и при липса на спор между страните, че за изграждане на сградите не е налице учредено право на строеж /каквото е било необходимо за всички сгради, извън изградена сграда 3 и две поянтови стопански постройки към нея, за които твърденията на ищците, че са изградени от общия праводател на И.К. и Г. К./, то и съдът намира, че права върху сградите имат собствениците на имота, с изключение на Т.Т.-М., която се легитимира като съсобственик единствено на ¼ ид. от дворното място. При това положение и при разпределение ползването на дворното място площта на сградите следва да се включи към площта, която ще се разпредели за ползване от отделните групи съсобственици. Този извод на съда не се разколебава от факта, че Т.Т.-М. не притежава права върху сградите, при което същата има право да ползва само незастроената част от сградите дворно място. При отправено искане за определяне на общ с нейния брат К.К. и носителят на вещното право на ползване И.К. дял за ползване, отношенията каква част от разпределената ½ ид. ще бъде отредена за ползване в рамките на обема на правата на Т.-М. е въпрос на вътрешните отошение на тази съсобственици, стига в рамките на определената част за ползване да е включена свободна площ от ¼ ид. от дворното място.  

Както съдът посочи по-горе, при определяне начина на ползуване на съсобствен имот съобразно с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС се ръководи от изискването ползуването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на най-целесъобразното ползуване на имота от съсобствениците и то по фактическото положение на този имот към момента на разрешаването на спора - при наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други постройки, огради. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява по посочения по-горе начин /при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта/ и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС /решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I г.о. и решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 338 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 176/2008 г., III г. о., ГК, решение № 59 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 67/2008 г., II г. о., ГК, решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007 г., I г. о., решение № 3528 от 30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/1981 г., I г. о. и решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007, т., V г. о. и др./.

Поради изложеното, съдът намира за невъзможно разпределението да бъде извършено по предложените от вещото лице варианти за разпределение, доколкото всеки един от тях предвижда извършване на преустройства било чрез направа на отвори в съществуващи масивна ограда, изградена от бетонови блокчета /вариант 1/, или чрез такъв в тухлена стена на сграда 3 /вариант 3 по допълнителната експертиза/, или разрушаване на съществуваща сграда /доколкото извън предмета на настоящото произнасяне е въпроса относно ползването на сградите и в този смисъл не би могло да сграда 1, представляваща гараж да бъде разпределена за общо ползване между съсобствениците на същата/. При това положение съдът намира, че ползването на имота следва да бъде съобразено с фактически установеното такова, като на ищците в общ дял се разпредели оцветеният в охров цвят част от двороното място от скица № 1 на вещото лице, със застроена и незастроена площ от 324 кв.ч. и свободна дворна площ от 1** кв.м., респ. на в общ дял на ответницитеоцветеният в светло син цвят част от двороното място от скица № 1 на вещото лице, със застроена и назастроена площ от 387 кв.м. и свобдна площ от 194 кв.м. За неравенството в дела и по-големият обем от площ, която се ползва от ответниците, за ищците е открита възможността да искат заплащане на парично обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС /така решение № 72 от 15.07.2015 год. на ВКС по гр.д. № 553/2015 год., ІІ г.о., решение № 41 от 20.06.2011 год. на ВКС по гр.д. № 415/2010 год., І г.о./.

 

По разноските:

С постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 389/08.10.2010 год. по ч.гр.д. № 293/2010 год., ВКС, ІІ г.о. са дадени разяснения по относно отговорността за разноски в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. Прието е, че страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатените такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи пред инстанциите по същество, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността. Относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Прието е, че това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.

В настоящия случай всяка от страните е отправила искане за присъждане на разноски. Ищците са заплатили държавна такса в размер на 30 лева и депозит за вещо лице в размер на 150 лева. От своя страна ответниците са направили разноски за заплатен депозит в размер на 300 лева. При това положение и съобразно правата на страните в съсобствеността ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците разноски в размер на 75 лева.

Направените от страните разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат за всеки от тях в обема, в който са ги направили.

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на недвижим имот с идентификатор 10135.3506.680, находящ се в гр. В., м. „***“, с площ от 711 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.681, 10135.2551.389, 10135.3506.679 и 10135.3506.678 като в общ дял на ищците К.И.К., ЕГН **********,***, Т.И.Т.-М., ЕГН **********,*** и И.Т.К., ЕГН **********,*** /последният в качеството му на носител на ограниченото вещно право на ползване на ½ ид.ч. от дворното място/ да ползва 324 кв.м. от дворното място, оцветена в охров цвят на приложената на л. 61 от делото скица в.л. Ш.Х., в общ дял на ответниците К.К.К., ЕГН ********** и С.Т.К., ЕГН ********** ***, да ползват 387 кв.м. от дворното място, оцветена в светло син цвят на скицата на л. 61 от делото на в.л. Ш.Х.,  на основание чл. 32, ал.2 от ЗС.

            Скицата на вещото лице Ш.Х. на л. 61 от делото, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение.

            ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********,***, Т.И.Т.-М., ЕГН **********,*** и И.Т.К., ЕГН **********,***, да заплатят на К.К.К., ЕГН ********** и С.Т.К., ЕГН ********** ***, сума в размер на 75.00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: