РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Русе,13.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V
- ти състав, в публично заседание на 29 септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно
дело № 252 по описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Постъпила е жалба на Д.В.К. *** против Решение № 1040-17-41
от 17.05.2022 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Русе, с
което е потвърдено Разпореждане № 171-00-738-7 от 21.03.2022 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В жалбата са наведени
възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
несъответствие с целта на закона. Основното възражение касае приложението на
Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия
(Споразумението за оттегляне) и свързаното с него прилагане на европейските
регламенти за координация в областта на социалната сигурност. Навежда се и
довод, че потвърденото с решението разпореждане е нищожно, тъй като противоречи
на влязъл в сила съдебен акт – Решение № 6 от 21.02.2022 г., постановено по
адм. дело № 736/2021 г. по описа на АдмС – Русе. Претендира се отмяна на акта,
както и присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 13
от делото).
Ответникът, действащ в процеса чрез
процесуален представител – ст. юрисконсулт И. Карамфилова в депозирани по
делото писмени бележки, както и в проведеното открито съдебно заседание на
29.09.2022 г. в хода по същество на делото, поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт.
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
146 от АПК, Административният съд приема за установено следното:
По
фактите
Със Заявление вх. № 1538 от 30.03.2021
г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ - Русе жалбоподателят Д.В.К. е поискал
отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). По заявлението му в ТП
на НОИ – Русе е образувана преписка № 171-00-738. В заявлението К. посочва, че
от 10.03.2021 г. е прекратено правоотношението му с осигурител във
Великобритания, където е упражнявал трудова дейност в периода 07.10.2020 г. – 09.03.2021
г. Не е декларирал, че получава парично обезщетение за безработица в друга
държава. Със справка за приети, върнати и липсващи документи са били приети:
заявлението за отпускане на ПОБ, декларация относно определяне на пребиваването
във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава – членка на ЕС
със СЕД U002 и
U004
анкета за Великобритания – форма СА3916, документ за лична банкова сметка ***,
доказващи трудова дейност във Великобритания. С Разпореждане № 171-00-738-3 от
21.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Русе на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица на жалбоподателя е спряно с мотив, че това се налага
във връзка със събиране на доказателства за осигурителен стаж, придобит при
прилагане на европейските регламенти за координация на системите за социална
сигурност. След получаване чрез системата за електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и ЕС структуриран електронен документ U017, издаден от компетентната
институция на Великобритания, на 06.10.2021 г. е издадено Разпореждане №
171-00-738-4, с което ръководителят на осигуряването за безработица на
основание чл. 55 от АПК е възобновил производството по заявлението на
жалбоподателя за отпускане на ПОБ с мотива, че е получено становище от Дирекция
ЕРМД относно приложимостта на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност, предвид потвърдените със СЕД U017
от компетентната институция на Великобритания периоди на осигурена и неосигурена
заетост.
Установените периоди на осигурена и
неосигурена заетост в Обединеното кралство са от 12.06.2019 г. до 12.07.2019
г., от 06.07.2019 г. до 20.11.2020 г., от 07.10.2020 г. до 28.11.2020 г. и от
29.11.2020 г. до 09.03.2021 г., след което няма български осигурителни периоди.
Последвало издаване на Разпореждане №
171-00-738-5 от 07.10.2021 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и чл. 54а,
ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.
54а от КСО на Д.В.К.. В мотивите на разпореждането е посочено, че
осигурителните периоди в Обединеното кралство са от 12.06.2019 г. до 12.07.2019
г., от 06.07.2019 г. до 20.11.2020 г., от 07.10.2020 г. до 28.11.2020 г. и от
29.11.2020г. до 09.03.2021 г., след което няма български осигурителни периоди. Според
административния орган в случая не бил приложим чл. 30 от Споразумението за
оттегляне, тъй като със завръщането си в България лицето прекъсва
трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020 г. и положението
му не обхваща едновременно държава-членка и Обединеното кралство. Чл. 32 от
Споразумението за оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди,
придобити, преди и след 31.12.2020 г. с цел придобиване на социално осигурителни
права, чиято преценка се извършва при прилагане на националното
законодателство. В случая, тъй като жалбоподателят не бил упражнявал трудова
дейност в България, въз основа на прекратяването на която да се преценява право
на обезщетение за безработица, то няма и български осигурителни периоди, които
да бъдат сумирани с британските периоди за придобиване на право на обезщетение.
Разпореждането било връчено на
жалбоподателя на 25.10.2021 г., след което той го оспорил пред директора на ТП
на НОИ – Русе, навеждайки възражение, че по отношение на него намира приложение
именно чл. 30 от Споразумението за оттегляне, а не чл. 32, както било прието от
административния орган, при което следвало да бъдат приложени Регламент №
883/2004 г. и по-конкретно чл. 65, § 2 от него, тъй като съобразно нормата на
чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2009 г. за времето на заетостта си във Великобритания,
жалбоподателят е запазил обичайното си пребиваване в България.
Горестоящият орган се е произнесъл по
жалбата на К. с Решение № 1040-17-92 от 18.11.2021 г., с което е отхвърлил
жалбата му. Мотивите, с които горестоящият орган е потвърдил оспореното пред
него разпореждане за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за
безработица, се базирали на тълкуване на разпоредбите на чл. 30 – чл. 32 от
Споразумението за оттегляне. Прието било, че жалбоподателят попада в персоналния
обхват на нормата на чл.30 от това споразумение само за времето, в което е
работил във Великобритания и от момента на завръщането си в България е
прекъсната така създадената трансгранична ситуация и по отношение на К. вече не
се прилагат европейските регламенти в сферата на координацията на социалната
сигурност, а само уреденото в чл. 32 от Споразумението за оттегляне изключение.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Русе било съобщено на жалбоподателя на
30.11.2021 г., след което на 09.12.2021 г. К. е подал жалба чрез административния
орган до АдмС - Русе.
На
23.02.2022 г., с вх. № 1040-17-92#5 АдмС – Русе изпраща препис-извлечение от
влязлото в сила Решение № 6 от 21.02.2022 г., постановено по адм. дело № 736/2021
г. по описа на АдмС – Русе, образувано по жалбата на К. срещу Решение №
1040-17-92 от 18.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе. Съдебното решение
отменя цитираното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с
него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е
отказано отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО и връща преписката за ново
произнасяне по заявлението на лицето за отпускане на обезщетение за безработица.
Съгласно
мотивите на съда, по отношение на Д.К. в конкретния казус приложение намира
разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство и
Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия,
респективно разпоредбите на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, според
които държавата на пребиваване на К. по време на последната му заетост във
Великобритания е Република България, където същият се е завърнал и обичайно
пребивава.
Посочва
се още, че според т. 3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната
комисия за координация на системите за социална сигурност, ако при отсъствието
на каквото и да е трудовоправно договорно отношение, дадено лице вече не
поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното
договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда
като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения
регламент, а
обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.
Съдът
е дал указания на административния орган, че при новото му произнасяне относно
определяне приложимостта на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 следва да
съобрази мотивите, изложени в постановеното съдебно решение.
В оспореното в настоящото
производство решение е посочено, че поради установено несъответствие в
потвърдената информация за осигурителни периоди, за Д.К. в приложеното към
жалбата копие на ПД U1,
издаден на 10.02.2022 г. и в получения чрез системата за електронен обмен на
социално осигурителна информация между България и ЕС СЕД U017, било отправено искане със СЕД
Н001 до Великобритания да уведоми в кой от двата документа потвърждава вярната
информация относно К.. Искането било отправено с цел установяване на
коректността на информацията за осигурителни периоди, но към момента на
постановяване на оспореното решение все още нямало получен отговор. Посочено е
също, че е установено наличието на потвърдени осигурителни периоди от
15.06.2015 г. до 01.09.2015г. и от 01.03.2016 г. до 30.09.2016 г. в т. 2.1 на
ПД U1, който Д.К. не
е декларирал при подаване на заявление за отпускане на ПОБ от 30.03.2021 г. и в
попълнената форма СА3916.
В проведеното о.с.з. на 29.09.2022 г.
процесуалният представител на ответника изрично заявява, че след като е било
изискано от лицето представяне на преносим документ U1, представен от жалбоподателя на
10.02.2022 г. и поискани чрез системата ЕСИ структурирани електронни документи
за потвърждаване на информацията в U1, не са били събрани нови доказателства и факти,
различни от установените в производството по адм. дело № 736/2021 г. по описа
на АдмС – Русе. Признава, че няма промяна на фактическата обстановка,
установена по адм. дело № 736/2021 г. на АдмС – Русе, но сочи, че органът е
изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и е събрал относимите факти и
обстоятелства, като е изискал тези документи, за да извърши проверка дали няма
да бъдат установени нови обстоятелства. Сочи, че е налице нов факт, а именно
представяне на U1,
но не е била установена нова фактическа обстановка, като всички правни изводи
са били направени на база новите събрани доказателства в новото производство.
След излагане на установената
фактическа обстановка, органът прави правни изводи, които по своята същност са
напълно идентични с тези по отмененото Решение № 1040-17-92 от 18.11.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Русе.
Съгласно мотивите на съда, изложени в
Решение № 6/21.02.2022 г., постановено по адм. дело № 736/2021 г. по описа на
АдмС – Русе, административният орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и
обстоятелствата от значение за случая, по които факти не е бил и налице
формиран спор между страните.
Съдът е приел обаче, че при анализа
на така установените факти АО е достигнал до неправилни и необосновани правни
изводи, в противоречие с материалните разпоредби на закона.
В тази връзка съдът е счел, че спорът е от правен характер и се свежда до разграничаване
на приложното поле на разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Споразумението за
оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, както и до определяне на това коя е компетентната държава по
изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост
на жалбоподателя е била на територията на Великобритания.
Съдът изрично е изложил мотиви за
това, че приема извода на ответника относно това, че по отношение на
жалбоподателя би било налице само право на сумиране на придобитите във
Великобритания осигурителни периоди, в случай че се преценява правото му на
обезщетение за безработица, отпуснато на основание прекратено осигуряване в България,
каквото в случая не е налице, за необоснован и несъответстващ на целта на
закона като счита, че прилагането на нормите на Споразумението за оттегляне е
станало при буквалното и стеснителното им тълкуване.
Така, несъобразявайки се с указанията
на съда относно правилното тълкуване и прилагане на материалния закон, АО и при
постановяване на оспореното в настоящото производство решение, отново е приел,
че с прекъсване на трансграничната ситуация след 31.12.2020 г. преценката за
ПОБ се извършва по правилата на българското законодателство, т.е. последният
период на осигурена заетост следва да бъде придобит при условията на КСО, респ.
последното прекратяване да е по правоотношение, регламентирано по българското
законодателство, за да се пристъпи към сумиране на осигурителни периоди от
Великобритания.
Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане.
Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на
акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е
насочена срещу годен за оспорване акт съгласно цитираната норма.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен орган (арг. чл. 117 от КСО). Спазена е
предписаната от закона писмена форма, като се съдържат реквизитите по чл. 59,
ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК влязлото в сила съдебно решение има
действие за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен,
решението има действие по отношение на всички.
Безспорно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК определя като
нищожен административен акт, който е постановен в противоречие с влязло в сила
съдебно решение. Това е следствие от силата на присъдено нещо на съдебния акт и
неговия стабилитет.
В случая процесното Решение № 1040-17-41 от 17.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-738-7 от 21.03.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО пряко противоречи на Решение № 6 от 21.02.2022 г., постановено по
адм. дело № 736/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.
Оспореният административен акт, постановен в изпълнение на
влязлото в законна сила съдебно решение по своята същност представлява повторен
отказ, издаден при същите условия от административния орган. Несъмнено е налице пълно
тъждество между фактическите и правни изводи по отмененото Решение № 1040-17-92
от 18.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Русе и
на това по издаденото след отмяната и оспорено в настоящото производство Решение № 1040-17-41
от 17.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе.
Административният орган е
обвързан от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, поради
което Директорът на ТП
на НОИ – Русе е бил задължен да постанови
административен акт в съответствие с указанията на АдмС – Русе. Указанията на
съда, дадени в мотивите на влязлото в сила решение, са задължителни за
административния орган и произнасянето му, без те да са изпълнени, опорочава
волеизявлението.
В случая е категорично,
че указанията на съда относно тълкуването и прилагането на материалния закон не
са били изпълнени, като постановеният от АО правен резултат е в противоречие с влязлото в сила
съдебно решение.
Следва да се
отбележи, че с посоченото съдебно решение на АдмС – Русе преписката е върната
на компетентния административен орган за ново произнасяне в хипотезата на чл.
173, ал. 2 от АПК, когато естеството на акта, чието издаване се иска, не
позволява решаването на въпроса по същество от съда, т.е. съдът не се е
произнесъл по същество само защото такова произнасяне не позволява естеството
на акта, като е формирал мотиви и е дал съответните указания по прилагането на
материалния закон при изяснена, неоспорена от страните по делото фактическа
обстановка.
Преценката за
съдържанието на акта, чието издаване е дължимо при връщане на преписката в
хипотезата на чл. 173,
ал. 2 от АПК, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането
на материалния закон. С възможност за избор между различни решения органът
разполага в хипотезата на отмяна на акта поради порок в дейността по
установяване на фактите, т. е. при отмяна на
процесуално основание, което би обусловило необходимост за формиране на нов
извод относно фактическия състав на заявеното пред административния орган
право, след отстраняване на процесуалното нарушение в изпълнение на съдебното
решение. Случаят обаче не е такъв. Видно от мотивите на съдебното решение,
постановената отмяна на ИАА и изпращането на преписката на компетентния АО за
ново произнасяне, не се свързва с указание за отстраняване на порок в дейността
по установяване на фактите, респ. за събиране на допълнителни доказателства в
тази насока, а е свързано с приложението на материалния закон в контекста на
установените факти и обстоятелства. Липсват данни за нововъзникнали факти, след
влизането в сила на решението на АдмС – Русе, с характер на правопроменящи,
правоизключващи или правопогасяващи юридически или доказателствени факти, които
да преодолеят установения от съда материалноправен порок на обективираното в Решение
№ 1040-17-92 от 18.11.2021
г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Русе волеизявление.
Както беше посочено, указанията на съда определят и действията на
администрацията, които следва да бъдат извършени след връщането на преписката,
като в случая тези указания задължават административния орган в условията на
обвързана компетентност да приключи образуваното производство съгласно дадените
указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. В този смисъл в
качеството си на страна в съдебното производство по адм. дело № 736/2021 г. по
описа на Адмс – Русе, Директорът на ТП на НОИ – Русе е обвързан както от СПН на постановеното по това дело Решение
№ 6 от 21.02.2022 г., така и от задължителните указания по тълкуването и
прилагането на материалния закон.
Следователно, повторно
постановеното решение на по-горестоящия орган, с което се потвърждава повторно постановения
отказ на ръководителя на осигуряването за безработица, със същото съдържание
като отмененото решение, противоречи на влязлото в сила Решение № 6 от 21.02.2022 г., постановено по адм. дело № 736/2021 г.
по описа на АдмС – Русе. Осъществена е хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК.
Поради това, на
основание чл. 177, ал. 2, вр. чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът следва да обяви
Решение № 1040-17-41 от
17.05.2022 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Русе за нищожно,
дори в жалбата до съда и в последващите изявление на жалбоподателя, чрез
неговия процесуален представител, да не се съдържа изрично искане в тази насока
(макар и в жалбата да са наведени възражения за нищожност на потвърденото с
оспореното решение разпореждане, липсва петитум съдът да обяви нищожността на
оспореното решение).
По разноските
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на представителя на
жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно.
Адвокат
М.К. е оказала безплатна правна помощ в проведеното производство по адм. дело №
252/2022 г. при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата,
видно от съдържанието на представения по делото договор за правна защита и
съдействие на л. 12 от делото, като по чл. 2, ал. 1 от същия е посочено, че
правната защита по делото се предоставя при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА. Според представения по делото
списък се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 350
лева. Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата определянето
на размера на адвокатското възнаграждение е оставено на преценката на съда с
условието, че не може да бъде в по-нисък размер от предвидения в наредбата
по чл.
36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. В настоящия случай, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лв., като в случая то е
претендирано именно в този размер. Поради това Националният осигурителен
институт (на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да заплати на адв. М.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева за осъщественото по делото
процесуално представителство и защита.
Водим от горното и на основание
чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНO
Решение № 1040-17-41 от 17.05.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-738-7 от 21.03.2022 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица за
ново произнасяне по Заявление вх. № 171-00-738 от 30.03.2021 г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица, подадено от Д.В.К. при спазване на дадените с влязло в сила Решение № 6 от 21.02.2022г.,
постановено по адм. дело № 736/2021 г. по описа на Административен съд – Русе,
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - София да заплати на адвокат М.Л.К.,
вписана към Адвокатска колегия Варна, личен номер **********, с адрес на
кантора: гр. Русе, ул. „Пирот“ № 13, офис 6, сумата от 350 (триста и петдесет) лева,
представляващи
възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на жалбоподателя.
Решението на основание
чл. 119 от КСО не подлежи на обжалване.
Съдия: