№ 286
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000082 по описа за 2022 година
Производство по чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 5494/11.07.22 г. от „А.“ ЕООД ЕИК
********* за допълване на постановеното по настоящето дело определение №
208/06.06.22 г. в частта му за разноските, като в полза на „А.“ ЕООД се
присъдят разноски в размер на 6 255 лв., от които:
– 6000 лв. адвокатско възнаграждение,
- 15 лв. – държавна такса за обжалване,
- 240 лв. – адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната
частна жалба, подадена от „К. ЕООД против същото определение на ПОС.
От „К.“ ЕООД е постъпил отговор, в който искането се оспорва
изцяло като неоснователно, а в случай, че се счете за основателно, се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от 6 000 лв. и се иска същото да бъде намалено до размер на 200 лв., като в
този случай искането се уважи до общ размер на 215 лв. /ведно с ДТ от 15 лв./
1
С определение № 208/06.06.22 г. ПАС се е произнесъл по частната
жалба, предявена от „А.“ ЕООД ЕИК ********* против определение №
145/18.11.2021 г., постановено по т.д. № 110/21 г. по описа на ОС Пазарджик в
частта му, с която е оставена без уважение молба вх. № 3566/25.10.21 г.,
депозирана от А. ЕООД чрез пълномощник адв. П.К. за допълване на крайния
съдебен акт в частта му за разноските като неоснователна.
Констатира се, че в частната жалба е направено искане за
присъждане на разноски за частното въззивно производство, като е
представен и списък на разноските /л.32 от делото/.
Искането по чл. 248 от ГПК е подадено в рамките на срока за
обжалване на определението. В същото съдът не се е произнесъл по искането
за разноски. При това положение искането по чл. 248 от ГПК е допустимо и
следва да бъде разгледано по същество.
Не се споделят доводите, изразени в т.1 от отговора на „К.“ ЕООД.
Иска се допълване на определение, с което ПАС се е произнесъл като
въззивна инстанция по въззивна частна жалба на А.“ ЕООД, като жалбата е
уважена. Това определение е постановено по реда на чл. 278, ал.1 от ГПК, а
не по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК. /Такова е обжалваното определение №
145/18.11.2021 г., постановено по т.д. № 110/21 г. по описа на ОС Пазарджик/.
Цитираната съдебна практика в отговора касае именно процедури по
допълване/изменение на съдебното решение в частта му за разноските, поради
което се явява изцяло неотносима за сега разглежданата молба. /В тази молба
няма искане за присъждане на отделни разноски за производството по
допълване на определение № 208/6.6.22 г./
В представения списък на разноски частният жалбоподател е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. /с
ДДС/ и 15 лв. – държавна такса.
Предвид уважаването на частната жалба същият има право на
разноски, но следва да бъде разгледано направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в отговора на „К.“ ЕООД.
2
Съдът намира същото за своевременно, тъй като до този момент на страната
не е бил връчван списък с претендираните разноски и доказателствата за
направени разноски от „ А.“ ЕООД.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за частна
жалба съгласно чл. 11 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения възлиза на 200 лв. В случая се представя договор за правна
помощ в размер на 6000 лв. с включен ДДС / 5000 + 1000 лв. ДДС/. Налице е
хипотеза по чл. 78, ал.5 от ГПК, тъй като адвокатското възнаграждение е
прекомерно с оглед характера на делото и неговата действителна правна и
фактическа сложност, при което искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено до размер на 240 лв. /200 лв. + 40 лв.
ДДС/.
Основателно е искането за присъждане на заплатената ДТ за
подаване на частната жалба в размер на 15 лв.
Що се отнася до сумата 200 лв. – за защита срещу частната жалба,
подадена от „К.“ ЕООД против същото определение на ОС Пазарджик, то тя
не следва да бъде присъждана. Този разход не касае производството по
частната жалба, подадена от „А.“ ЕООД, по която е постановено и
определение № 208/6.6.22 г., при което няма основание за присъждането му в
настоящето производство. Същият не е бил и претендиран с предсавения
списък на разноски към частната жалба на „А.“ ЕООД.
Ето защо ПАС намира, че по реда на чл. 248 от ГПК следва да се
допълни определение № 208/6.6.22 г., като се присъдят разноски в полза на
„А.“ ЕООД в общ размер на 255 лв., като се отхвърли искането до пълния
претендиран размер от 6 255 лв./
Ето защо съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 248 от ГПК ДОПЪЛВА определение № 208/06.06.22 г.,
постановено по настоящето т.д. № 82/22 г. на ПАС , като:
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на „А.“ ЕООД
направени разноски по делото в размер на 255 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на „А.“
ЕООД за присъждане на разноски за разликата до пълния претендиран
размер от 6255 лв.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4