Решение по дело №35/2020 на Административен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 50

гр. Силистра, 30.07.2020 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова

                                                       ЧЛЕНОВЕ:Валери Раданов

                                                                    Елена Чернева

разгледа КАНД № 35 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия П. Георгиева-Железова, при участието на секретаря Анета Тодорова, при участието на представител на окръжна прокуратура Галина Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на глава XII, чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и на основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 12 от 16.03.2020 г. по АНД № 747 / 2019 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 39-0000156 / 20.08.2019 г., издадено от Директора на регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Силистра, с което на ЕТ ”Х.-3-Ц.Х.” е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева по чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ за нарушение по чл. 10, § 2, изр. първо, пр. второ от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския Парламент и Съвета.

Санкционираното лице, чрез адв. А., претендира за отмяна на решението чрез въведени касационни основания – нарушение на закона, поради липса на осъществено изпълнително деяние, и съществени нарушения на процесуалните правила поради неустановяване на допуснатите в административно-наказателното производство пороци по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /не е установено мястото и датата на извършване на нарушението, повдигнатото обвинение не е пълно, тъй като липсвали цитираните по-горе дата и място на извършване на нарушението, не е установено, че нарушението е резултат от действие или бездействие на работодателя, необсъждане на факта – дали санкционираният търговец попада в обхвата на приложения Регламент, т.е. дали маршрутът на процесната редовна линия е до или над 50 км./

Ответникът по касационната жалба не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът, въз основа на съдържащите се в делото фактически установявания, като съобрази доводите и становищата на страните и като прецени оспореното решение в контекста на приложимите правни норми, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

За да постанови потвърдително решение, районният съд е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменителни основания спрямо оспореното наказателно постановление. От словесното формулиране на административното обвинение е ставало ясно в какво се е изразявала простъпката на превозвача. При съпоставяне на съдържанието на АУАН и НП в обстоятелствената част и изяснените в конкретния случай факти е констатирана липса на въведеното от касатора в касационната и съответно във въззивната жалба твърдяно несъответствие между фактическото положение и описаните от актосъставителя и административно-наказващия орган правни разпоредби. Извел е извод за конкретизация на изпълнителното деяние, изразяващо се в неорганизиране от превозвача на седмичната почивка на водача на пътно-превозно средство по такъв начин, че последният да спази изискването на глава II от Регламент № 561 / 2006 г. на Европейския Парламент и на Съвета чрез използване на дължимата седмична почивка, регламентирана в чл. 8, т. 6 от Глава II от посочения Регламент като е развил доводи за обосновка в тази насока.

Достигнал е до извод за съответно прилагане на санкциониращата норма на материалния закон – чл. 104, ал. 1 от ЗАПр, тъй като наказаното лице - превозвач ЕТ ”Х.-3-Ц.Х.”, не е изпълнила задължението си по чл. 10, § 2 от Регламент /ЕО/ № 561 / 2006 г. Посочената норма вменява задължение на транспортното предприятие да организира работата на водачите на превозни средства по такъв начин, че те да спазват Регламент /ЕИО/№ 3821 / 85 г. и глава II от Регламент /ЕО/ № 561 / 2006 г. на Европейския Парламент и на Съвета. В посочената глава II от Регламента, чл. 8, т. 6 е визирано правилото седмичната почивка на водачите на превозни средства да започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предишната седмична почивка. В процесния случай съдът е установил, че санкционираното лице не е организирало работата на водача В.В.по такъв начин, че считано от 08.04.2019 г. до 14.04.2019 г. последният да ползва междуседмична почивка. Коментирал е наличието на материалноправните предпоставки за приложението на посочения Регламент, както и фактът, че водачът на МПС е извършвал обществен превоз на пътници по маршрут, надхвърлящ 50 км /чл. 3, б.”а” от Регламент № 561/2006 г./

Касационната проверка за приложението на материалния закон се извършва въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция /чл. 220 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/.

Установеният маршрут с пробег, надхвърлящ 50 км, е осъществяван от водача В.В.в продължение на седем дни,без последният да ползва в периода от 08.04.2019 г. до 14.04.2019 г. гарантираната седмична почивка в параметрите по чл. 8, т. 6 от посочения по-горе регламент № 561 / 2006 г. на ЕО, както следва: или през всеки две последователни седмици водачът да ползва поне две нормални седмични почивки, или една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от поне 24 часа с компенсация с равностоен период на почивка, ползвана без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица.

Решаващият състав е подвел фактите, съставляващи хипотезата на повдигнатото обвинение, под приложената норма на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент № 561 / 2006 г. на Европейския Парламент и на Съвета и е достигнал до обоснован извод за съответно приложение на материалния закон.

Решението е постановено при установяване на всички относими към спора факти и обстоятелства и при правилна преценка за приложението на материалния закон.

Неоснователно е оплакването, че въззивната инстанция не е установила конкретно в каква се изразява простъпката на превозвача,че изпълнителното деяние не е осъществено, тъй кат не е установено, че се дължи на бездействие или действие на превозвача-работодател. Водачът на превозно средство е подчинен на решенията на работодателя си по отношение на възлагане на трудовите му функции и именно последният, в качеството му на транспортно предприятие, е длъжен да организира трудовите му задължения по такъв начин, че да се гарантира законосъобразен резултат – ползване на седмична почивка. Касае се за допустителство, при което не се изследват възможните оперативни методи за постигане на допустимия резултат, а е относима липсата на резултат-в случая неосигуряване на дължима почивка.

Обобщавайки гореизложеното, касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 16.03.2020 г. по АНД № 747 / 2019 г. на Силистренския районен съд.

    Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.