Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.11.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5484 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.01.2020 г. по гр.дело № 65236/18 г., СРС, І ГО, 42 е осъдил „А."АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.М.и К.В.да заплати на основание чл.405 от КЗ на „С.т." ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***9, представлявано от И.Т., сумата от 18 136,93
лева застрахователно обезщетение по щета № 10018 0802 00033/06.03.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска на 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлил иска, предявен от „С.т."ЕООД
против „А."АД в частта за разликата над 18 136,93 лева до пълния
претендирай размер от 20 000 лева. Осъдил
е „А."АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Д.М.и К.В.да заплати на основание
чл.86 от ЗЗД на „С.т." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***9, представлявано от И.Т., сумата от 1007,16 лева мораторна лихва
за периода 22.03.2018г. до 07.10.2018 г. Осъдил е „А."АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.М.и К.В.да заплати на
основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.1 от ГПК на „С.т."ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***9, представлявано от И.Т., сумата от 3105
лева съдебно-деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдил е „С.т." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***9,
представлявано от И.Т. да заплати на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.З от ГПК на „А."АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.М.и К.В., сумата от 87 лева съдебно-деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ответника З. „А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
съвместно от изпълнителните директори М.И.и В.К.-М., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Р.Л.в осъдителната част с мотиви, изложени в жалбата. Твърди
се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Защитено
имущество“. По делото не е установено безспорно, че процесните повреди по
оградата са резултат от злоумишлени действия на трети лица, т.е. настъпилото
събитие не представлява покрит риск по процесната застраховка. От снимковия
материал, свидетелските показания и заключението на СТЕ е видно, че части от оградата
са повалени от животни/наличие на козина по телта/, а други-поради естествени процеси-материалът,
от който са изработени коловете, не е издържал на изпитанията на времето.
Освен това, съдът не е обсъдил въведеното от ответника възражение за неизпълнение
на договорно задължение от страна на застрахования по т.49.1 от ОУ, което е
значително с оглед интереса на застрахования и е довело до възникване на
застрахователното събитие. От снимковия материал и свидетелските показания се установява, че теренът, който е бил
заграден, е пустеел, не е бил обработван, т.е. ищецът не е осъществявал редовен
контрол В случай, че ищецът е осъществявал редовен надзор, какъвто дължи,
щетите е нямало да настъпят, или е нямало да настъпят в такъв размер. Съдът
едностранчиво цени доказателствата, като дава вяра само на свидетелите на ищеца,
които са заинтересовани лица/ единият свидетел е едноличен собственик на
капитала на ищеца, а другият-негов доставчик/, но не и на показанията на св. М..
Ето защо моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваната част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на
разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемото дружество „С.т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***9,
представлявано от управителя И.Т., чрез пълномощника по делото адвокат Р.М. от САК,
със съдебен адрес: *** оспорва въззивната
жалба в
депозирания по делото отговор. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително адвокатско
възнаграждение..
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, поради
което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове
с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „С.т." ЕООД, ЕИК ******** срещу З. „А.“ АД,******** за осъждане на ответника за сумата от
20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение и
сумата от 1205,65 лева мораторна лихва за периода 06.03.2018 г. до 07.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
- на 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „С.т." ЕООД, ЕИК ******** твърди, че с ответника се намира в
договорно правоотношение по застраховка „защитено имущество", валидна за
периода 14.10.2017 г. до 13.10.2018г. Със сключване на застраховката
ответникът, като застраховател, се задължил да осигурява покритие относно
настъпване на застрахователно събитие за обект, представляващ ограда, изградена
от метална мрежа и дървени колове,попадаща в землищата на с.Капатово ( Сандански
) и с.Хърсово (Петрич). Според сключения договор застрахователната сума възлиза
на 128 686,16 лева, а застрахователната премия е уговорена в размер от 462,03
лева. Застраховката е сключена в полза
на трето лице- ДФ „Земеделие". Ищецът твърди, че на 05.03.2018 г., при
посещение на място от законният представител на ищцовото дружество, същият констатирал наличието на увреждане на
оградата от неизвестен извършител, при което има частично падане на телената
ограда, и разкъсвания по същата. Ищецът подал уведомление за щета, но ответното
дружество отказало изплащане на обезщетение с довод, че застрахователното
събитие не е удостоверено с официален документ. Именно отказът на
застрахователя обосновава интереса да предяви настоящия осъдителен иск, както и
мораторна лихва.
Ответникът З. „А.“ АД,******** е оспорило предявените искове с твърдението,
че не е налице покрит риск, по който застрахователят да отговаря. Сочи, че уврежданията върху оградата могат да се дължат на лошо изпълнение
на строителните дейности, от неправилна експлоатация на вещта, че е възможно
вредите да се дължат на преминаване на животни, тъй като е установено наличието
на козина върху оградата на местата, където същата е повредена. Оспорва,
че повредите върху оградата произтичат
от злонамерени действия на трети лица. Твърди, че ищецът е допуснал нарушение
на задължение по общите условия, защото не е уведомил полицията. При условията
на евентуалност искът е оспорен като прекомерен по размер, оспорена е и
дължимостта на мораторната лихва.
По делото е депозирана застрахователна полица, издадена от З. „А.“ АД по застраховка „защитено имущество“, изграждане на телена ограда с височина 1,5 м. и дължина 4701,28 м.,намираща се в землището на с.Капатово и с.Хърсово при уговорена застрахователна премия 462,03 лева за застрахователната сума от 128 686,16 лв. Срокът на действие на застраховката е от 14.10.2017 г. до 13.10.2018 г. Според условията посочени в застрахователна полица, застраховката е сключена в полза на ДФ Земеделие, като при тотална щета обезщетението следва да бъде изплатено в полза на фонда до размера на отпуснатата финансова помощ, а при частична щета обезщетението се изплаща в полза на застрахования „С.Т.“ ЕООД. Приложени са общи условия/ОУ/ на З. „А.“ АД за застраховка „защитено имущество“. На 12.10.2017 г. „С.т.“ ЕООД е заплатило на застрахователния посредник сумата от 462,03 лева по договор за застраховка в полза на З. „А.“ АД. По делото е депозиран констативен протокол от 04.04.2018 г., съставен по щета № 10018 0802 00033/06.03.2018 г. С писмо от 18.05.2018 г. З. „А.“ АД уведомява "С.т." ЕООД, че отказва изплащането на обезщетение, защото счита,че вредите не се дължат на вандалски акт, а се дължат на животни. Липсва и представено доказателство за заявителски материал от съответното полицейско управление.
С договор от 18.05.2015 г. „С.т.“ ЕООД
е възложило на "Л.Т." ЕООД извършването на дейност по изграждане на
ограда с височина 2 м. и дължина 4701,28 м., за което се съгласява да заплати
сумата от 108 129,44 лева и 21 625,88 лева ДДС, а с анекс от 13.07.2016 г.
страните уговарят,че височината на оградата следва да бъде 1,5 м. при цена от
128 686,16 лева.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства, като от разпита на свидетеля М., който
работи като експерт по възлагане
от ЗАД „А.“, се установява, че е ходил
два пъти за оглед на оградата при с.Хърсово. Първият път нямало достъп поради
лошото време, а вторият път при огледа констатирал, че има нарушаване на
оградата все едно е преминало животно, коловете, от които била изградена
оградата били от вид бор, при което е възможно увреждането им от атмосферните
условия. Свидетеля М. е установил, че има увреждане по оградата на отделни
места, след обхождане на цялата ограда. Същият не е видял да има наблизо пазачи
или охрана. Свидетелят С., който има договорни отношения с ищцовото дружество,
знае, че ищецът има насаждения от черен бъз, които се намират извън населените
места и до тях може да се достигне по пешеходен маршрут, има и достъп за
земеделска техника. Свидетелят е доставчик на насажденията, поради което е
посещавал мястото няколко пъти в годината. Свидетелят сочи, че оградата е
дървена с масивни колчета, забити в земята и други напречни колчета, които
държат оградата изправена. Оградата е изградена с поцинкована метална мрежа, а
в мрежата има големи квадрати, за да не се препятства преминаването на птици и
тяхната миграция. Свидетелят и законният представител на дружеството ищец
посетили мястото на 05.03.2018 г., защото планирали стартиране на почвени
обработки. Тогава видели, че оградата е нарушена на места, имало следи от
дърпане на колове и бутане на мрежата, на места имало изместване на оградата.Според
свидетеля, оградата е необходима, защото
около отглежданите растения се образува тревна площ, която е атрактивна за
животните. Последната активна грижа за растенията с механизация се извършва
през месец ноември, а през зимата има период на вегетация. Свидетелят
установява, че представителят на дружеството ищец уведомил кмета, както и
застрахователния брокер. Били предупредени местните стопани да не водят стада
към имота. СвидетелятТ., брат на
законния представител на ищцовото дружество твърди, че е посещавал имота многократно.
Знае, че оградата е довършена през м.09.2016 г., че коловете са забити в земята
на около половин метър, че до имота се достига по черен път,че атмосферните
влияния не могат да повлияят на мрежата,защото същата е поцинкована, като
оградата била здрава, стабилна. При посещение на имота на 05.03.2018 г. видели,
че има нарушение на оградата-повалени колове, на места мрежата била повалена
заедно с коловете, имало следи от теглене на мрежата, като кметът бил уведомен
за нарушенията на оградата.
По делото е била приета съдебно-техническата
експертиза/СТЕ/, според която оградата
е изградена от дървени стойки, колове, ритловици част от които двустранно
укрепени с диагонали и метална мрежа, дървените колове са от необработена
иглолистна дървесина, не са обработени с масла и препарати против гниене и
паразити, през определен интервал са поставени диагонали от същия материал за
осигуряване допълнителното укрепване на оградата. Стойките са положени в земята
посредством фреза ( свредло ) и вероятно обратният насип не е изпълнен,защото
част от стойките се клатят при упражняване на натиск върху тях. Металната мрежа
има увреждания, някои от които се дължат само на човешка дейност-прерязване на
арматурна тел, прерязване на мрежа и навиването й, вероятно, за да не пречи на
преминаване. В югоизточната част на имота при границата със съседен имот има
подобна ограда на съседния имот, но с бетонни колчета, при което двете огради
са деформирани, повалена е мрежа на земята и са счупени колове, в това число
два от бетонните такива. Установява се, че земеделските земи могат да се ограждат с
подходящи огради, без да има определени изисквания от общинския съвет относно
вида на оградите. Възможните причини за уврежданията могат да бъдат недобро
изпълнение на монтажните работи, възможна намеса на човешки фактор и
преминаване на диви или домашни животни, но според описанието в констативната
част е възможно малка част от уврежданията да се дължат на недобро изграждане
или на животни, а значителна част от уврежданията са вследствие на човешка намеса.
Според приетата съдебно-оценителна експертиза/СОЕ/ разходите за отстраняване на вредите, описани в протокола от
04.04.2018 г. възлизат на 15 835,52 лева с овехтяване и 18 136,93 лева без
овехтяване, а стойността за отстраняване на счупени колове и мрежа е 14 094,02
лева с овехтяване и 16 047,13 лева без овехтяване.
От правна страна:
Приложимата норма е чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно
която при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Според чл.400, ал.1 КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според ал.2 на същия
текст за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка.
Настоящата инстанция приема, че са налице всички предпоставки на визираната
правна норма, като е настъпило соченото застрахователно събитие, а именно
увреждане на част от коловете, падане на телената мрежа и нарушаване целостта
на оградата. Според депозираната по делото застрахователна полица З. „А.“ АД е
застраховал телена ограда с височина 1,5 м. и дължина 4701,28 м. в землищата на
с.Капатово и с.Хърсово за застрахователната сума от 128686,16 лева. Настоящата
инстанция също приема, че е налице застрахователно събитие, като е осъществен
покрит застрахователен риск, а
застраховката е сключена при покрити рискове по клаузи А и В.
Според констативния протокол вредите по
оградата се дължат на злоумишлени действия,които злоумишлени действия
представляват вандализъм по смисъла на клауза В. Недоказано се явява твърдението
на застрахователя, че вредите се дължат на некачествено изпълнение на оградата
или са причинени от животни. Относно доводът за некачествено изпълнение на
оградата, то и според приетата и неоспорена СТЕ не съществуват установени
нормативни изисквания за изграждането на
огради, а от друга страна, според експерта, настъпилите вреди се дължат на човешка дейност
предвид бутането на коловете и навиване на мрежата, с което се създава
възможност за преминаване през площта, около която е поставена оградата. За
наличието на човешка намеса се установява от свидетелските показания на
свидетелите С. иТ.,които отразяват впечатленията им при посещаване на имота на
05.03.2018 г. Освен това, в констативния протокол, подписан за застраховател, посочената причина за
наличието на вреди по оградата е злоумишлени действия, а не такива, причинени
от животни. От друга страна, според СТЕ вредите не могат да се дължат на
животни, защото събарянето на колчета и навиването на мрежа могат да се дължат
само на човешка намеса.
СГС приема за неоснователен довода, че застрахованият/ищец не е изпълнил
договорното си задължение да поддържа в изправност застрахованото имущество и да го стопанисва с
грижата на добър стопанин, т.е. налице е
неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования по т.49.1 от
ОУ, което е значително с оглед интереса на застрахования, довело е до
възникване на застрахователното събитие, поради което за застрахователя е била
налице възможността да откаже изплащането на застрахователното
обезщетение-чл.395, ал.4, изр. първо, във вр. с чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.
Разпоредбите, уреждащи
основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение в
Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези на чл.363 и чл.364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на
застрахователния договор; чл.395 КЗ-свързана с неизпълнение задълженията на
застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл.403, ал.4 КЗ,
касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено
неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл.408 КЗ, съгласно която застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса
на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор,
както и в други случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл.408 КЗ
установява правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор
задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Според чл.52 от ОУ при неспазване на
задължения на застрахования, посочени в чл.51 застрахователят има право да
откаже частично или изцяло изплащането на обезщетението
Разпоредбата на чл.408 КЗ на практика е подобна на
чл.211, т.2 от отменения КЗ. Ето защо и съдебната практика във връзка с него,
даваща отговор на въпроса кое неизпълнение от страна на застрахования на негови
законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед
интереса на застрахователя като основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение, намира приложение и по новия ред. Трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие, респ. неизпълненото задължение да е от
естество да доведе до увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите
или да явява препятстващо доказването им. Наличието на такава причинна връзка
трябва да се изследва и доказва във всеки един случай, като тежестта на
доказване на тази връзка е у застрахователя, който се позовава на
правоизключващите възражения. Същевременно, условието за значителност следва да
се преценява във всеки конкретен случай с оглед това да се не се допуска
посредством договорни клаузи, формално основани на текста на чл.211, т.2 КЗ /
отм./, да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на застрахования,
когато не може да се констатира накърняване на легитимния интерес на съответния
застраховател. Става дума както за значителност на
неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер.
Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за
застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него
да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл.211, т.2 КЗ/отм./, застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не
ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено
увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се
приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване
на застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят може да
откаже да заплати застрахователното обезщетение.
Следва да се направи категоричен
извод, че ако задължението е било изпълнено, не би се стигнало до настъпване на
конкретното застрахователно събитие - ПТП /в този смисъл е Решение № 185 от
05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г ., Т. К ., I Т. О. на ВКС/. Трябва да бъде установено дали ищецът е изпълнил свои
съществени задължения, произтичащи от застрахователния договор и имащи
отношение към носенето на риска.
В конкретния казус не се установява
неизпълнение задължението на застрахованото лице да поддържа застрахованото
имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на добър стопанин, нито се
установява, че настъпването на застрахователното събитие е именно поради неизпълнението на задължението на
застрахования да поддържа имуществото в изправност, като е налице пряка
причинно-следствена връзка.
Относно размера на дължимото
обезщетение за обезвреда, съдът е определил такова съобразно приетата по
делото съдебно-оценителната експертиза.
Във въззината жалба не се оспорва размера на обезщетението, определено
съобразно нормите на КЗ, а именно чл. 386, ал.2 КЗ, съгласно който при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. То не може да надхвърля застрахователната
сума /лимита на отговорност/ - чл.386, ал.1 КЗ.
Предвид изхода на делото и предявената
претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените
от него разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 1325,18 лв. с включен ДДС. Същото е определено по реда на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията изм. ДВ, бр.28 от 2014 г., предвид направедното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.01.2020
г. по гр.д. № 65236/2018г. на СРС, І ГО, 42 състав.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
съвместно от изпълнителните директори М.И.и В.К.-М., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Р.Л.да заплати на
„С.т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***9,
представлявано от управителя И.Т., чрез пълномощника по делото адвокат Р.М. от
САК, със съдебен адрес: *** направените от него разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1325,18 лв.
Решението
е окончателно и е подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.