Р Е
Ш Е Н И Е
№ 440/27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№322/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.30, ал.2 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Т.В.С. и И.О.С.
***, подадена от пълномощника им адвокат Й., срещу Заповед
№ЗД/Д-М-Л-038/02.07.2021г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ –
Лом, с която на основание чл.30, ал.2 във
вр. с чл.29 т.6 от ЗЗдет е прекратено настаняването на детето М*** Й*** Х*** ЕГН
* с адрес на който пребивава гр.Лом, ул.“Ц*** А*** “ №* и родители/законни
представители: майка Х.Т.З. *** и баща А*** Х*** гражданин на Т*** с адрес в
Република И*** , в приемно семейство на Т.В.С. и Й*** О.С. ***, до произнасяне
на съда с решение. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт и се поддържа искането за неговата отмяна, тъй
като е постановен от некомпетентен орган, при допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на целта на закона. В
съдебно заседание, оспорващите, чрез пълномощника си адвокат Й., поддържат
жалбата си и молят да бъде уважена.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата и излага доводи,
че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна Х.З., чрез пълномощника си адвокат Г*** , оспорва жалбата и моли да бъде
потвърден оспорения административен акт.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №ЗД/Д-М-Л-038/02.07.2021г. на Директор Дирекция
„Социално подпомагане“ – Лом, с която на
основание чл.30, ал.2 във вр. с чл.29 т.6 от ЗЗдет, е прекратено настаняването
на детето М*** Й*** Х*** ЕГН * с адрес на който пребивава гр.Лом, ул.“Ц*** А***
“ №* и родители/законни представители: майка Х.Т.З. *** и баща А*** Х*** гражданин
на Т*** с адрес в Република И*** , в приемно семейство на Т.В.С. и Й*** О.С. ***,
до произнасяне на съда с решение. В мотивите на административния акт е
посочено, че в отдел „Закрила на детето“ гр.Лом е регистриран социален доклад
от Център за обществена подкрепа гр.Б*** , от който се установява, че към
момента майката на детето Х.Т.З. има притежава родителски капацитет, за да
гарантира сигурност, закрила и защита на детето си М*** Й*** Х*** , както и да
гарантира живота и здравето му. В мотивите на административния акт е посочено,
че майката на детето има възможност да осигури основни потребности на детето от
дом, храна, облекло, здравеопазване, образование, както и гарантиране на
сигурността на детето в семейството си. Административния орган е съобразил
становищата на отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Б*** и „Център за обществена подкрепа“ гр.Б*** , че в интерес на детето е да
бъде реинтегрирано и отглеждано в биологичното си семейство от майка му Х.Т.З.,
което го е мотивирало да приеме, че са налице съществени изменения в
обстоятелствата при които е предприета мярката за закрила спрямо детето и в
негов интерес е да бъде реинтегрирано в семейството на майка му.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
Видно от Заповед
№ЗД-ЗДПГ01-13.01.2014г. на Директора на РДСП-Монтана (л.17 по делото),
оспорващите са вписани в регистъра на утвърдените приемни семейства. Видно от
Заповед №РД-ЗД01-53/04.12.2015г. на Директора на ДСП-Б*** (л.15,16 по делото),
детето М*** Й*** Х*** е настанен спешно, временно в семейството на оспорващите.
С Решение №63 от 29.02.2016г. по гр.дело №9/2016г. по описа на Районен съд Лом
(л.18-21 по делото), на основание чл.28, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗдет, детето
М*** Й*** Х*** е настанен в семейството на оспорващите до промяна на
обстоятелствата, свързани с интересите на детето.
На 24.11.2020г. в ДСП – Б*** е
открита мярка за интеграция на детето М*** Й*** Х*** в семейството на майката.
На 09.06.2021г. в отдел „Закрила на детето“ гр.Лом е регистриран Доклад от
Център за обществена подкрепа гр.Б*** (л.52-55 по делото). От Център за
обществена подкрепа гр.Лом е изготвен Доклад –оценка на постигнатите резултати
(л.40-49 по делото).
С оспорената Заповед №ЗД/Д-М-Л-038/02.07.2021г. на Директор
Дирекция „Социално подпомагане“ – Лом, с
която на основание чл.30, ал.2 във вр. с чл.29 т.6 от ЗЗдет е прекратено
настаняването на детето М*** Й*** Х*** ЕГН * с адрес на който пребивава гр.Лом,
ул.“Ц*** А*** “ №* и родители/законни представители: майка Х.Т.З. *** и баща А***
Х*** гражданин на Т*** с адрес в Република И*** , в приемно семейство на Т.В.С.
и И.О.С. ***, до произнасяне на съда с решение. Административния акт е надлежно
връчен на оспорващите на 02.07.2021г., което се установява от положените от тях
подписи (л.7 по делото), тоест жалбата с вх.№1573/15.07.2021г., с която е
сезирана настоящата съдебна инстанция, е подадена в законоустановения срок и е
процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
Оспорения административен акт е
издаден от компетентен орган. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.27, ал.1 ЗЗДет, настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед
на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето. По делото е
безспорно установено, че детето е пребивавало на адрес, който е в рамките на
териториалната компетентност на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лом, тъй като
е настанено на него с Решение №63 от 29.02.2016г. по гр.дело №9/2016г. по описа
на Районен съд Лом. По аргумента, че водещо и административния акт издаден на
основание чл.30, ал.2 от ЗЗДет се издава от териториалната дирекция по адреса
на пребиваване на детето, която в случая е Дирекция „Социално подпомагане“ –
Лом, а не Дирекция „Социално подпомаган“ – Б*** , която е била териториално
компетентна към момента на настаняване на детето в професионално семейство.
Видно от Заповед
№ЧР-7-1742/22.06.2021г. (л.64 по делото),
Директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Лом е ползвал отпуск в
периода 28.06.2021 - 02.07.20121г. Оспорения административен акт е издаден от Ю***
С*** , която видно от Заповед №1203-РД01-0065/10.06.2021г. (л.65 по делото) е
назначена на длъжност Началник отдел „Социална закрила“ в Дирекция „социално
подпомагане“ – Лом и е овластена с правомощия да издава административни актове
при отсъствие на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ -Лом за срок до
30 работни дни.
Административният акт е издаден в предвидената
писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания, които са
мотивирали издаването му.
В хода на воденото
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да водят до съществен порок,
който да налага да се приеме, че административният акт е незаконосъобразен.
Това е така, тъй като издателя на административния акт е провел надлежно административно
производство, в което въз основа на изготвени доклади от компетентни длъжностни
лица е събрал относимите за случая факти и обстоятелства, който са му позволили
да прецени потребностите на детето и са мотивирали издаването на
административния акт.
Оспореният административен акт е постановен
в съответствие с приложимия материален закон. Това е така, тъй като по
аргумента на разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗДет настаняването на дете в
семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана
институция се извършва от съда. В случая това е изискване на закона е изпълнено, като с
Решение №63/29.02.2016г. по гр.дело №9/2016г. по описа на Районен съд Лом
(л.18-21 по делото) детето М*** Й*** Х*** е настанено в семейството на
оспорващите, които са професионално приемно семейство по силата на Заповед
№ЗД-ЗДПГ01-13.01.2014г. на Директора на РДСП-Монтана (л.17 по делото). Следва
изрично да се отбележи, че в съответствие с приложимия материален закон в
Решение №63/29.02.2016г. по гр.дело №9/2016г. по описа на Районен съд Лом
(л.18-21 по делото) изрично е посочено, че настаняването в семейството на
оспорващите е до промяна на обстоятелствата, свързани с интересите на детето.
Постановяването на оспорения
административен акт е мотивирано с констатациите на доклад на Център за
обществена подкрепа Б*** (л.52-55 по делото), в който е посочено, че в интерес
на детето е то да бъде отглеждано в семейството на майка си Х.Т.З.. В доклада
са направени съответните констатации, които са дали основание на
административния орган да приеме, че към момента майката притежава необходимия
родителски капацитет и може да гарантира на детето сигурност, закрила и защита,
като е посочено, че между майката и детето е започнал процес на изграждане на
емоционални и доверителни отношения. Същите констатации за отразени и в Доклад
– оценка на постигнатите резултати на Център за обществена подкрепа – Лом (л.40-44
по делото) и Социален доклад за работа по случай на дете в риск на Дирекция
„Социално подпомагане“- Лом (л.45-49 по делото). Тези констатации в и
изготвените доклади са дали основание на административния орган да приеме, че
са налице съществени изменения в обстоятелствата, при които е предприета
мярката за закрила спрямо детето и са налице условия в негов интерес да се
пристъпи към реинтеграцията му в семейството на майка му Х.Т.З.. По разбиране
на настоящият съдебен състав, тези изводи на административния орган са изцяло
съответни на приложимия материален закон, тъй като разпоредбата на чл.29, т.6
от ЗЗдет предвижда, че настаняването извън семейството се прекратява с отпадане
на основанията на чл.25, ал.1 от ЗЗДет.
На първо място следва да се
посочи, че разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗЗДет изрично предвижда, че прекратяване на настаняването може да се
извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето
на съда, тоест
оспорения административен акт има характер на временна мярка, която цели само и
единствено защита на интересите на детето. Настоящият съдебен състав е длъжен
да отбележи, че по делото не е спорно, че оспорващите са полагали всички
необходими грижи за детето и са способствали съобразно възможностите си за
неговото развитие и изграждане в качеството си на професионално приемно
семейство. Целта на закона, която се постига с оспорения административен акт,
който както стана дума по-горе е временна мярка, е да се даде възможност детето
да продължи своето развитие в семейството на родителите си, като крайната
преценка за наличието на тези обстоятелства е в компетентност на съответния
районен съд, който със своя съдебен акт преценя наличието на обстоятелствата за
реинтеграция на детето в семейството на родителя. Настоящият съдебен състав е
служебно запознат, че Дирекция „Социално подпомагане“ – Б*** е сезирало
компетентния Районен съд – Б*** с искане за прекратяване на настаняването на
детето (в тази връзка е образувано гр.дело №443/2021г. по описа на Районен съд Б***
), тоест оспорения в настоящето съдебно производство административен акт, който
както стана дума по-горе е временна мярка, която цели защита на интересите на
детето, е издаден в хипотезата на висящо производство по чл.30, ал.1 от ЗЗДет,
което дава възможност на административния орган по собствена преценка да издаде
административния акт по чл.30, ал.2 от ЗЗДет до произнасяне на съда.
На следващо място, релевантен за
настоящия спор е въпроса дали са налице съществени изменения в обстоятелствата,
при които е предприета мярката за закрила спрямо детето и дали са налице
условия в негов интерес да се пристъпи към реинтеграцията му в семейството на
майка му Х.Т.З.. Безспорно, за да се приложи мярката настаняване на детето в
професионално приемно семейство са били налице обстоятелства, които са дали
основание да се приеме, че майка му не притежава достатъчно родителски
капацитет и качества, с които да гарантира сигурността, живота и здравето му.
От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване
на оспорения административен акт, майката притежава родителски капацитет и
качества, с които да гарантира сигурността, живота и здравето му, като тези
констатации почиват на данни от приетите по делото доклади, които са
безпротиворечиви по отношение на тази констатация. При наличието на тези
фактически установявания, законосъобразно административния орган е прекратил
настаняването на основание чл.29, т.6 от ЗЗДет, с административен акт с правно
основание чл.30, ал.2 от ЗЗДет.
Следва с оглед пълния разбор на
доказателствата да се отбележи, че приетата на л.79-82 по делото
Справка-характеристика изх.№УРИ-243р-14213/04.10.2021г. изготвена от РУ на МВР
– Б*** изяснява, че майката на детето е била имала криминални прояви до 2005
година, но от тогава и към момента не е регистрирана и по отношение не са
образувани производства и няма наложени ограничения на правата. Разгледано в
контекста на приетите по делото доклади, които са изготвени от социалните
служители, тази справка-характеристика дава основание да се приеме, че мотивите
на административния орган, че майката на детето към момента притежава родителски
капацитет и качества, с които да гарантира сигурността, живота и здравето му са
отразили реално фактическите обстоятелства по този релевантен въпрос.
При цялостната
проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по
чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед
№ЗД/Д-М-Л-038/02.07.2021г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ –
Лом, с която на основание чл.30, ал.2
във вр. с чл.29 т.6 от ЗЗдет е прекратено настаняването на детето М*** Й***
Х*** ЕГН * с адрес на който пребивава гр.Лом, ул.“Ц*** А*** “ №* и
родители/законни представители: майка Х.Т.З. *** и баща А*** Х*** гражданин на Т***
с адрес в Република И*** , в приемно семейство на Т.В.С. и Й*** О.С. ***, до
произнасяне на съда с решение е
законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид,
което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.В.С. и И.О.С.
***, подадена от пълномощника им адвокат Й., срещу Заповед
№ЗД/Д-М-Л-038/02.07.2021г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Лом.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: