Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043 10.01.2022 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА
БОЕВА
при участието на
секретаря: Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7916 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от В.П.Д., ЕГН *******
против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор
за потребителски кредит № …, с предоставена сума от 15000 лева. Бил
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на разпоредбите на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК.
Поради недействителност на договора, получените суми
над главницата били без правно основание. Моли се за присъждане на 1001,86 лева – недължимо платена по
договора, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва претенцията.
Твърди, че изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК са
спазени и договорът е валиден. Шрифтът бил с размер 12, генериран от системата
на ответника. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата,
че: между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № …., с
предоставена парична сума от 15000 лева, която е била усвоена /вж. Определение
по чл. 140 ГПК № 260993/08.02.2021 г. – л.43-44/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като
съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС,
когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с
иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може,
но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от
страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011
г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на
ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК,
II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III
г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя
– Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение
№ 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142
от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които
водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за
установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение №
204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/
10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011
г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова,
следва да се обсъдят наведените от ищеца доводи за недействителност на
договора, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за
нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по
предявен иск по чл.55 ЗЗД, следи служебно.
Сключеният договор по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на
кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към
момента на скл. на договора/, на която се позовава ищецът, регламентира
задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по –
малък от 12. И от двете приети заключения на СТЕ се установява, че това
изискване не е спазено. Според първоначалната СТЕ – погасителният план към
договора съдържа променящи се и непроменящи се полета, като последните са
отпечатани с шрифт от 9,8 до 11 пойнта, а променящите се от 9,8. Според
допълнителната и повторна СТЕ, изследвала всички документи, се установява, че –
договорът и ОУ са написани с шрифт с големина 11 пункта, а погасителният план –
с големина от 8 до 10 пункта. Кредитира се второто заключение, като по – пълно,
обосновано и пространно, изследвало всички относими към кредита документи.
Изискването на закона, което е императивно, не е
спазено. Само изложеното е достатъчно, за да се застъпи извод, че договорът е
недействителен. Следва да се има предвид, че е без значение в какъв шрифт е
запазена бланката/формуляр на договора в софтуерната система на кредитора.
Потребителят няма достъп до нея, нито до електронния му вариант. Именно
предоставеният хартиен носител /чл.5, ал. 4 ЗПК/, трябва да отговаря на
изискванията на закона - всички елементи на
договора да са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по –малък от 12. Те
не са изпълнени, което води до недействителност на договора. Без значение е и дали
потребителят го е разбрал, изпълнявал ли е задълженията си или не – законът е
нарушен, а последиците от това за ясно регламентирани – в този смисъл вж.
Решение № 705/13.12.2021 г. по в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС.
Отделно от изложеното, според настоящия състав са
налице и други нарушения на ЗПК.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е недействителен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в договора е посочено, че лихвеният процент е плаващ – 9,99 %. Самата разпоредба в ОУ – чл. 6, ал. 1 е абсолютно
неясно формулирана, при което нито става ясно какви са условията за прилагането
му, нито как се изчислява тази плаваща лихва, нито на какъв размер принципно ще
възлиза за периода на договора.
Няма уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент, не става ясно и как е разпределян той във времето – за какъв
период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Липсва
посочване и на размера на уговорената лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени
условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В
договора е посочен единствено размерът на плаващия лихвен процент, като
препращането към Методика за определянето му /без конкретика в какво точно се
изразява тя/ поставя потребителя в подчинено положение, т.к. изчисляването му
би изисквало тълкуване на клаузи, а и специални знания. Предвид изложеното,
съдът приема, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл.
11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В случая не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.
В
случая, потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
В контекста на горното, според дефиницията в § 1, т. 2 ЗПК – „Обща сума,
дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита, които представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР,
не позволява да се прецени как е получена неговата стойност при посочената
лихва и допълнителни такси и застраховки.
Отделно
- посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да
се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на
чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи.
Поради
това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето
на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016
г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр.
д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д.
№ 3025/2017 г. и др./.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради
неспазване на посочените изисквания, договорът за потребителски кредит е
недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната
страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на
същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид
последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да
дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други
разходи – в т.см. и във връзка с
договор с този ответник - вж. Решение № 690/09.12.2021 г. по в.гр.д. № 2183/21
г. на ПОС.
Според
заключението на приетата ССЕ, по договора е платена сумата от общо 16 0001,86
лева. При дължима главница от 15 000 лева, на връщане подлежи именно
исковата сума от 1001,86 лева. Относно размера следва да се има предвид и
следното – според ССЕ, главницата по кредита е 15 150 лева, както е
посочено и в договора. Тези 150 лева са уговорени като дължими за такса за
разглеждане на кредита. Доколкото става дума за такса, тя не се включва в
размера на предоставения кредит от 15 000 лева, т.к. има характер на
акцесорно вземане и не може да се причисли към отпуснатите парични средства.
Тази такса, освен че не е главница, не е дължима както на основание чл. 23 ЗПК,
така и с оглед нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Събирането на такси и комисиони
за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита е изрично забранено с тази норма. А таксата за
разглеждане на кредит има отношение и е свързана именно с усвояването на
кредита. Поради това и същата не е дължима и не се включва към размера на
главницата, а платената сума по нея подлежи на връщане. За пълнота и доколкото
от ССЕ се установява, че недължимата сума от общо 1001,86 лева е отишла за
погасяване освен на такса, така и на дог. лихва и на застраховка, може да се
посочи и следното: тези две вземания са недължими, предвид чл. 23 ЗПК, относно
клаузата за лихва бяха изложени мотиви, а досежно застраховката - според §1, т.1 ДР ЗПК -
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.“. Застр. премии се
включват в общия разход по кредита и при недействителност на договора, ако са
платени, подлежат на връщане. Отделно – по делото не са ангажирани
доказателства, че сумата за застраховки от общо 72,42 лева, с която се установява
да са погасени премии, действително е преведена от ответното дружество на някой
от застрахователите, посочени в сертификата за застраховка /л.106/ и то в
размерите, упоменати в погасителния план – в т.см. вж. Решения на ПОС – от 02.03.2020 г. по в.гр.д. № 2624/19 г.; от
03.04.2020 г. по в.гр.д. № 2622/19 г.; както и по в.гр.д. № 2150/21 г. и др.
С оглед изложеното, съдът приема, че
искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено
е искане, представени са доказателства за плащане на: 50 лева – ДТ и общо 380
лева – депозити СТЕ и ССЕ.
Претендира
се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да
бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал.
2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
при съобразяване и искането на пълномощника в о.с.з., следва да бъде определен
на минимума от 300 лева, като на осн. чл. 7, ал. 9 НМРАВ се присъдят и 400 лева
за явяването в повече от две о.с.з. Няма доказателства за регистрация по ДДС,
поради което и такова не се начислява към възнаграждението. Възраженията на
ответника против присъждането му не се споделят. В ДПЗС изрично е посочено, е
защитата се осъществява безплатно, т.к. ищецът е материално затруднено лице. Той
няма задължение да представя доказателства, че отговаря на изискванията на чл.
38 ЗАдв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14 да
плати на В.П.Д., ЕГН *******, с адрес: ***, следните суми: 1001,86 лева /хиляда и един лева и осемдесет и шест стотинки/ -
получена без основание сума по договор за потребителски кредит № ..., ведно със
законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 08.07.2020 г. до окончателното
погасяване, както и общо 430 лева /четиристотин
и тридесет лева/- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на А. д. „Г.“, Булстат …,
представлявано от а. С. Г., сумата от общо 700
лева /седемстотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца В.П.Д. в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:
………………………………………………..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП