Решение по дело №6033/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 09.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                           СЪДИЯ: Илиана С.

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 6033/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Д.П.М. твърди, че в периода 13.03.2006 г. – 19.12.2019 г. е работила като председател на ТЕЛК към МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – гр. Ловеч. Сочи, че на 28.01.2019 г. се завърнала на работа след дълговременен отпуск поради заболяване и била посетена от пациент и неговата съпруга, който следвало да бъде освидетелстван и носел медицинската си документация в плик. След напускане на болничното заведение те дали показания пред разследващи полицаи, че са й дали 200,00 лева, за ди издаде експертно решение за намалена трудоспособност на пациента, което ищцата отрича. Твърди, че на 31.01.2019 г., с постановление по досъдебно производство № 10/2017 г. по описа на с „БОП“ – гр. Плевен, Ловеч й е предявено обвинение за това, че на 28.01.2019 г. в качеството си на длъжностно лице – председател на ТЕЛК – Ловеч приела дар – парична сума в размер на 200,00 лева, която не й се следва, за да извърши действие по служба – да издаде експертна решение № 0229 от Зас. № 014/29.01.2019 г. на ТЕЛК Ловеч общи заболявания към МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – гр. Ловеч и била задържана под стража, като в последствие мярката й за неотлонение била изменена в „домашен арест“, а след това и в „подписка“. Сочи, че до момента на предявяване на иска наказателната производство срещу нея не е приключило. Твърди, че в края на 2019 г. решила да се върне на работа на заеманата от нея длъжност, подавайки заявление за това до изпълнителния директор на болницата и в тази връзка започнало брожение на персонала в болницата, в т.ч. и колективни оставки и било взето решение на ниво Министерство на здравеопазването за разформироване на комисията, което било отменено поради това, че ищцата започнала работа в друго отделение на болницата. Във връзка с тези събития ищцата сочи, че репортери на ответното дружество направили репортаж, излъчен в ефир в предавания в 11.01 ч., 13.24 ч. и в 16.12 ч. на 16.12.2019 г., в който репортаж твърди да се съдържат три неверни твърдения: че е била временно отстранена; че полицията я е арестувала в момент на получаване на подкуп и че това е станало за издаване на фалшиво решение. Ищцата сочи, че тези твърдения са клеветнически, не е посочен източникът на информация, същата не е достатъчно проверена, както и че тези три обстоятелства са неверни – не е арестувана в момент на получаване на подкуп, тъй като арестът й е бил няколко дни след датата на деянието, за което й е повдигнато обвинение; не е установено, че издаденото експертно решение е неистинско; никога не е отстранявана от длъжност, а искането на прокуратурата за отстраняването й било отхвърлено от Ловешки окръжен съд, по ч.н.д. № 419/2019 г./. Сочи, че тези неверни твърдения са уронили доброто й име и я злепоставили пред обществото и професионалните й среди, като негативните й изживявания свързани с процесния репортаж са станали на фона на и без това едва възстановилата й се психика и станал широкоизвестен в общност, в която тя била с отлична репутация на специалист и мениджър. Счита, че справедливият размер на обезщетението за поправяне на тези вреди възлиза в размер на 30 000,00 лева и претендира същите ведно с лихва за забава от датата на деликта  - 16.12.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „БТВ М.Г.“ ЕАД оспорва исковете. Твърди, че репортажите са основани на информация изнесена в началото на годината – на 31.01.2019 г., на брифинг на Окръжна прокуратура Ловеч и директора на ГДБОП. Твърди, че в репортаж от следващия ден – 17.12.2019 г. е излъчено и становището на ищцата, в което тя сочи, че не мисли, че тя е причината за подаването на оставките. Твърди, че изнесената в процесния репортаж в резюме информация, по житейски разбираем за зрителите начин, преразказващ юридическата терминология, не променя фактите, че ищцата е „отстранена от работа“, поради арестуването й именно заради подкуп за издаване на „фалшиво ТЕЛК решение“. Предадената информация, че ищцата е „временно отстранена“ е по информация, получена от журналиста М.Т.от директора на болницата, който й казал, че председателят на ТЕЛК е отстранена, не е на работа и за това няма напрежение, от което следвал житейски логичният извод, че отстраняването на М. е временно, без да е дисциплинарно уволнена. Твърди, че и за излъчения на 16.12.2019 г. репортаж е потърсено становището на ищцата, но тогава не е получено. Сочи излъченият видеоматериал да засяга тема от голям обществен интерес и е задължение на медията да я отрази. Твърди, че репортажът се основава на информация получена от официален орган, извършващ разследването, дадена на официален брифинг, поради което не е следвало да бъде проверявана. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че посоченият в исковата молба репортаж е излъчен по телевизия bTV, чийто лицензиант за телевизионен оператор е ответникът „БТВ М.Г.“ АД, както и че в периода 13.03.2006 г. – 19.12.2019 г. ищецът Д.П.М. е работила като председател на ТЕЛК към МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – гр. Ловеч.

От приетата съдебна компютърна и техническа експертиза се установява точното съдържание на процесното предаване, както и това на проведения на 31.01.2019 г. брифинг на Окръжна прокуратура - Ловеч, чието съдържание съдът намира, че следва да бъде анализирано в частите, касаещи процесните твърдения за деликтно поведение.

Според компютърната експертизата в предаване, проведено на 31.01.2019 г. от 14.30 ч. с времетраене 19 минути и 14 секунди се виждат част от интериора на кабинета на Окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Ловеч, окръжен прокурор В.В.и И.С.– директор на ГДБОП и журналисти. Окръжен прокурор В.анонсира, че след оперативна разработка на ГДБОП, касаеща длъжностни лица от ТЕЛК Ловеч, преди година е образувано досъдебно производство за подкуп. Посочва, че в рамките на воденото разследване са извършени претърсвания и изземвания на много документи, компютри, телефони, немалка сума пари от 17 адреса в Ловешка област. Сочи, че се разпитват множество свидетели, които в последните две години са получили неправомерни решения от ТЕЛК Ловеч в повечето случаи със завишен процент на инвалидност, а немалка част – лица, които са получавали такива решения без наличието на каквито и да е заболявания. Сочи се, че към настоящия момент са задържани председателят на ТЕЛК Ловеч и един от посредниците в даването на някакви суми към служители на ТЕЛК Ловеч. Посочва, че предстои извършването на други процесуално-следствени действия. На журналистически въпрос за какво са повдигнати обвинения на тези лица, дали са събрани достатъчно доказателства и какви са предвидените наказания /стр. 11 от експертизата/ прокурор В.посочва, че по отношение на привлечените лица са събрани достатъчно доказателства, за няколко престъпление, които не желае да сочи в детайли. Прокурор В.сочи, че или лица, които имат нужда от ТЕЛК подават документи, но някой ги бави във времето и те разбират по неписан път, че трябва нещо да се плати и опират до посредник, внасят някаква сума и респективно процентът им се завишава. Другият вариант е, че има посредници, които набират такива лица, предимно от ромски произход, насочват ги, казват им за какви суми става въпрос, които накрая се дават на лекарските комисии, като изрично е посочено, че в случая се говори за Ловешката лекарска комисия. След това в брифинга се поставя въпроса за тарифата, като прокурор В.сочи, че за техния район се започва от 200-300 лева и се стига до 1000 лева. От брифинга става въпрос, че се разследват подобни случаи на територията на цялата страна. Поставят се и въпроси във връзка с преразглеждането на решенията, че съществено се засяга бюджета на държавата, тъй като цели села и махали се издържат по този начин и че се налага промяна в механизма на контрол.

В репортаж на „btv Новините“ на 31.01.2019 г., с продължителност от 2 минути и 17 секунди, излъчен в 20.06 ч. с надпис под кадър „Ловеч. Арести на лекари. Задържаха медици по разследване на измами с ТЕЛК“. След кратък анонс на водещия е представен репортаж от репортера М.Т.на живо от гр. Ловеч, в който е посочено, че рано сутринта са арестувани двама души – председателя на ТЕЛК в Ловеч и посредник в схемата, както и че на двамата са повдигнати обвинения за подкуп, след което следва откъс откъс от изявлението на окръжен прокурор В.В., че към настоящия момент са привлечени като обвиняеми и са задържани председателят на ТЕЛК Ловеч и един от посредниците в даването на някакви суми към служители на ТЕЛК. В края на репортажа М.Т.сочи, че работата по случая продължава, като буквално преди часове станало ясно, че в дома на лекарката са открити близо 22 000,00 лева, а тарифата за неправомерната услуга била между 200 и 1000 лева.

В репортаж, излъчен по „btv Новините“ на 01.02.2019 г., с продължителност от 1 минута и 43 секунди, с под заглавие „Ловеч. Задържани за измама с ТЕЛК. Съдът остави за постоянно в ареста председателят на комисията“ В репортажа са излъчени кадри преди/след съдебното заседанието във връзка с мерките за неотклонение на двамата задържани, като от репортер зад кадър е посочено, че след тричасово заседание съдът е оставил М. в ареста, както и че новината за задържаните бързо обиколила областта, а схемата се оказала отдавна известна. След това следват думите на интервюирано лице – Наско Михайлово, който сочи, че знае в Александрово, че здрав, прав човек, взема пенсия, за това, че няма крака, като му казал, че това става като бута някой лев.

В репортаж, излъчен по „btv Новините“ на 16.12.2019 г., с продължителност от 47 секунди, водещият на новините съобщава, че болницата в Ловеч е на път да остане без ТЕЛК след като днес служителите колективно подадоха оставки. След това съобщава „Рано тази сутрин трима лекари, двама технически сътрудници и една медицинска сестра са депозирали искане за освобождаване от длъжност. Причина за недоволството е връщането на работа на бившата директорка на ТЕЛК доктор Д. М.. Тя беше временно отстранена в края на януари след като полицията я арестува в момент на получаване на подкуп за издаване на фалшиво решение. От ръководството на болницата потвърдиха, че брожение има. Служители на ТЕЛК-а обаче отказват да говорят без разрешение на изпълнителния директор на лечебното заведение. Бившата директорка, заради която възникна напрежението, не беше открита за коментар“.

В репортаж, излъчен по „btv Новините“ на 17.12.2019 г., в откъс, в който в различни моменти се виждат надписи под кадър „Ловеч. Колективна оставка. Целият състав на ТЕЛК въстана срещу връщането на разследвана директорка“. Водещите анонсират, че болницата в Ловеч е останала без ТЕЛК след като във вчерашния ден колективът е подал оставка заради намерението на ръководството да върне на работа бившата директорка. Посочва се, че тя е разследвана за издаване на фалшиви експертни решения срещу подкуп. Репортерът М.Т.сочи, че колективът в оставка се заключи, а пред вратата останала бившата директорка на ТЕЛК, която се разследва. На излъчените кадри се виждат чакащи пред кабинета пациенти. След това следват думи на д-р М., която заявява, че не мисли, че тя е причината те да си подадат оставките. След това следват думите на пациент Х.И., който сочи „Жената е на количка, карам я от Луковит, до Луковит едно село. Поне вчера трябваше да кажат да не идваме“. Следват думи на други пациенти и на директора на болницата, д-р Р.Н., която сочи, че ТЕЛК не може да работи в този състав и предприемат процедура към приключване и закриване.

Според показанията на свидетелката М.Т.тя е кореспондент на БТВ в няколко области, като тя е отразявала като кореспондент случая с д-р М. в гр. Ловеч. Сочи, че поводът за отразяването му бил брифинг на Окръжна прокуратура съвместно с ГД „БОП“ след тяхна съвместна акция, като д-р М. била задържана. След това продължили да следят случая, тъй като бил по тема, която е чувствителна за обществото. По-късно имало брожение на нейни колеги, като поводът да се явяват в болницата бил сигнал от източник, пряко свързан с работата на д-р М., че не искат да я пуснат на работното й място и те се отзовали. Свидетелката сочи, че потърсили гледните точки на всички страни – прокуратура, директор на болницата, нейни колеги и самата М., но не я намерили на домашния й адрес. С д-р М. се видели на следващия ден пред ТЕЛК и тя не се притеснявала да говори. Свидетелката сочи, че имало прекалено широк отзвук на казуса, като по телефона се свързвали и уязвими групи, за да разказват свои истории. Според показанията на свидетелката Трифонова тя се интересявала дали д-р М. е на работа, като причината била заявена от прокуратурата и от ръководството на болницата и посочената причина било започналото разследване срещу д-р М.. Свидетелката сочи, че и преди репортажа е изследвала въпроса дали д-р М. е на работа, като конкретните формалности дали е в отпуск не са обсъждани, а от ръководството е било посочено, че към момента д-р М. не е на работа, тъй като тече разследване. Свидетелката сочи, че във връзка с поставените въпроси на брифинга станало ясно, че подкуп е получен именно от д-р М., както и че става въпрос за фалшиви експерти решения, тъй като прокуратурата изяснила, че става въпрос за документи, които са с невярно съдържание, които са направени така, че да се завиши процентът инвалидност на пациентите.

Според показанията на свидетеля М.М.той е продуцент на емисията, в която е излъчен процесният „покрит бланк“.  Свидетелят сочи, че негово задължение е да следи за спазването на практиките и стандартите на телевизията. Свидетелят сочи, че причината за излъчването на т.н. „покрит бланк“, което е журналистическа форма с по-кратко съдържание от репортажа, без интервюта и картина, в обедната емисия новини в същия ден, е наличието на напрежение в ТЕЛК Ловеч. Свидетелят сочи, че ставало въпрос за случай, който отдавна следят и че кореспондентът М.Т.му казала, че хората, които искали да напускат не искали да говорят пред камера, тъй като нямали разрешение от шефа на болницата в Ловеч, както и че не е успяла да открие д-р М.. Новината пуснали в ефир, поради значимостта на темата, тъй като ако болницата в Ловеч остане без ТЕЛК хората няма къде да се освидетелстват. В същия ден, но по-късно, е взето и интервю от д-р М., което е излъчено в репортаж на следващия ден.

Според показанията на свидетелката А.М., тя от много години е приятелка на ищцата, като сочи, че М. в последните години е работила в ТЕЛК Ловеч и се е ползвала с добро име в града преди да я обвинят в злоупотреби, каквито тя не би могла да направи. Свидетелката сочи, че ищцата била задържана за 8 месеца в следствието при много тежки условия, като здравословното й състояние било много тежко и след това продължила до ползва отпуск, за да са възстанови от цялостния срив, и физически, и психически. Според М., д-р Митева била готова да се върне на работа, когато отново започнало да се тръби в БТВ, че тя е арестувана. Свидетелката сочи, че гледала репортаж във вечерните новини, в който по БТВ съобщили, че председателя на ТЕЛК Ловеч – д-р Д.М. е хваната с подкуп и й е повдигнато обвинение. След това свидетелката се опитала да се свърже с приятелката си, но телефонът й бил изключен, а дъщеря й казвала, че не иска да разговаря. След около 2 месеца свидетелката се видяла случайно с д-р М. и тя й казала, че била в отчаяно състояние, заради закриването на ТЕЛК и отстраняването й от работа. Свидетелката М. сочи, че с приятели коментирали репортажа. Сочи, че няколко дни след него, по искане на директорката на болницата ТЕЛК Ловеч бил закрит и преместен към друг град, както и че към момента на депозиране на показанията д-р М. работи като лекар ординатор в отделение на болницата по „белодробни болести“ и от известно време отново е поканена да стане председател на ТЕЛК Севлиево. Свидетелката сочи, че репортаж свързан със злоупотреби с д-р М. е гледала само един и той бил излъчен в края на 2019 г., във вечерната емисия на БТВ.  От съдържанието на този репортаж свидетелката останала с впечатление, че докторката за пореден път е хваната с подкуп и е арестувана. М. сочи, че през 2004 г. д-р М. била общински съветник, както и била известна в обществото като много уважаван лекар.

Според показанията на свидетеля Р.С. тя е близка приятелка на ищцата от около 17 години. Свидетелката сочи, че в началото на 2019 г. задържали д-р М. по нелепи обвинения, като С. се притеснила, тъй като знаела, че приятелката й към този момент вече имала сериозни здравословни проблеми. След излизане на М. от ареста С. я чула по телефона и разбрала, че приятелката й е в много тежко физическо и психическо състояние, не можела да приеме това, в което я обвиняват. След освобождаването  от ареста д-р М. останала в къщи да се възстанови, тъй като психически била много разстроена и не можела да ходи на работа, не искала да говори с никого. След време, когато нещата попреминали й споделила, че работата е спасението и решила да се върне на работа в края на 2019 г., но се случило това с колективната оставка и не могли да я възстановят. Един ден случайно в обедните новини свидетелката чула, че се говори за ТЕЛК Ловеч и наострила уши, не могла всичко да чуе, но й се сторило, че казали, че отново я задържали и свидетелката много се притеснила. Тогава С. се чула с М. и тя й казала, че новината не е за това, че отново са я задържали, а че е за това, че заради колективната оставка всъщност не я възстановяват на работа. Свидетелката сочи, че при този разговор тя се чувствала зле, това я съсипало – че закриват ТЕЛК и тя няма къде да се върне на работа, както и изненадата, че си чува името отново по медиите и че става обществено достояние на всякъде и отново се говори за нея, след като вече нещата били почти затихнали. Свидетелката сочи, че те са малък град, че д-р М. е уважаван човек и хората отново започнали да шушукат и да подпитват какво се случва с нея. Свидетелката сочи, че М. отново изпаднала в депресия, в много тежка криза заради това, че останала без работа, тъй като била настроена, че ще започне да работи и така ще се отърси и реабилитира. Според свидетелката С., д-р М. от години е председател на ТЕЛК, а преди дълго време е била и общински съветник и е позната в града. На повторно поставяне на въпрос какво точно е разбрала от репортажа, чут от свидетелката в обедните новини, в края на 2019 г. тя сочи, че не го е хванала отначало, но че има колективна оставка, че ще се закрие ТЕЛК и че д-р М. остава без работа и че е имало задържане във връзка със съмнения за подкуп, които тя получила в началото на годината.

Според заключението на приетата съдебно-психологична експертиза, след излъчване на репортажа по БТВ на 16.12.2019 г. ищцата е получила инцидентно повишаване на кръвното налягане и нарушения в съня, тъй като излъчването на информация за нея е стресогенен фактор. Вещото лице сочи, че при ищцата се наблюдава повишено невротично ниво, изразяващо се в емоционална лабилност, потиснатост, безпокойство, напрежение, тревожност, депресивност, отдръпване от социалните контакти, ограничаване на общуването и общата житейска активност, необходимост от спокойствие и защита от неблагоприятните фактори. Ищцата изпитва страх от несбъдване на очакванията, от нови разочарования, от загуба на влияние и престиж. Вещото лице сочи, че при ищцата не може да се твърди, че са настъпили заболяване или трайна промяна на личността или характера, чиито характеристики изначално да са устойчиви. Негативното й емоционално състояние не може да бъде свързано единствено с излъчването на процесния репортаж, тъй като преди това тя е преживяла поредица от травматични обстоятелства – делото, задържането, които не могат да бъдат изолирани. В открито заседание вещото лице сочи, че картината при ищцата е от натрупване на стресогенни събития, като към момента на процесния репортаж ищцата все още не е преодоляла и не се е възстановила от предишното такова – задържането и повдигането на обвинения.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С Конституцията на Република България – чл.39 и чл.40 и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – чл.10 е прогласена свободата на словото, а именно: всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи; печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Значение на това право идва от близката му връзка с демокрацията и ролята му на незаменим инструмент на гражданското общество с цел насърчаване на обществено значимите дебати. Ограничение на правото на мнение и свобода на словото може да се налага само в интерес на легитимни цели, които са изчерпателно посочени както в КРБ, така и в КЗПЧ, а именно - в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието (чл.10, пар.2 КЗПЧ). Ал.2 на чл.39 КРБ предвижда, че правото на свободно изразяване на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

В съвременното общество медиите гарантират стабилното функциониране на демокрацията, упражняват обществен контрол върху държавното управление и улесняват участието на гражданите в процеса на вземане на решения. Медиите подпомагат оформянето на информирано обществено мнение и стимулират дебат по въпроси от обществен интерес. В практиката си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) нееднократно е посочвал, че пресата не само има задача да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес, но и обществото има право да ги получи (така например решението по делото Обзървър и Гардиън с/у Обединеното кралство11 от 26 ноември 1991 г., А.216, стр. 30, § 59 и цитираните по-горе решения Йерсилд с/у Дания, стр. 23, § 31, и Де Хайс и Гайселс с/у Белгия, стр. 234, § 39). Също така в постоянната си практиката ЕСПЧ застъпва становището си, че „публичните фигури“ са длъжни да търпят обществения интерес и критика в по-голяма степен от обикновените граждани ( така например в решението по дело Fressoz and Roire v. France, 1999 г.). Срещу тези права стои задължението на журналистите да действат добросъвестно и да представят надеждна, проверена и обективна информация. Противоправността, тогава когато се касае за изнасяне на твърдения, които подлежат на проверка за тяхната истинност, се изключва в две хипотези – на първо място, ако се установи, че изнесената информация е вярна, дори и да е позоряща адресата и на второ място, ако се установи, че изнесената информация представлява неверни твърденията, засягащи неблагоприятно адресата, да се установи, че е извършена добросъвестна проверка за достоверността на информацията от поне два независими източника. Така според постоянната практика на ВКС, правното значение на извършването на такава добросъвестна проверка е изключването на вината на журналиста, съответно на неговата отговорност (в този смисъл решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 Г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 12 от  06.02.2013 Г. ПО ГР. Д. № 449/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК).   В мотивите си в решението по делото Йорданова и Тошев срещу България ЕСПЧ са обсъдени критериите, които следва да бъдат преценени при преценка добросъвестността на журналиста, каквито са значимост на изнесената информация за обществения дебат и необходимостта на обществото за бързо получаване на информацията; обстоятелството дали същата преди това е изнесена от официален държавен орган, като е прието, че с оглед практиката на прокуратурата на Р. България да дава кратки рутинни пресконференции, изнесената при тях информация следва да се счита проверена и по този начин отпада необходимостта от по-нататъчна проверка.

В настоящия случай процесният „покрит бланк“ изнася информация, която е от съществен обществен интерес, засяга уязвими групи в обществото и е необходимо да достигне бързо да него, тъй като засяга сфера от здравеопазването свързана с извършването на прегледи на лица с намалена неработоспособност, които са с отнапред определена конкретна дата и  пътуването им от отделечени места. Същевременно въпросът е от значение за тези лица и поради факта, че освидетелстването от ТЕЛК за тях е свързано и с получаването на необходим минимален месечен доход.

Следва да се има предвид, че журналистите  използват различни похвати при изнасяне на информация, нужна на обществото, които особено в новинарски емисии следва да са свързани с това тя да е на достъпен език, да не натоварва с излишна фактология и да дава възможност на зрителя сравнително бързо да възприеме и обработи същността на възприетата от него новина.

По доводите на ищцата, че използваните изрази, че тя е била „временно отстранена“, че „полицията я арестува в момент на получаване на подкуп … за издаване на фалшиво решение“, съдът намира следното.

Съдът не споделя оплакванията на ищцата в исковата молба за неверност на твърдението, че тя до този момента е била „временно отстранена“.  С налагане на мярка „задържане под стража“ в началото на м. февруари 2019 г. за продължителен период от време /според показанията на свидетелката М. за около 8 месеца/, а след това с промяната й в „домашен арест“, ищцата е била във фактическа невъзможност да изпълнява трудовите си функции поради тези мерки. Не полагането на труд по трудовото й правоотношение за продължителен период от време не е било поради собственото й желание, а поради наложеното й ограничение с мерките за неотклонение. Ето защо съдът намира, че използването на израза „временно отстранена“ според конкретните обстоятелства не представлява невярна информация, а същата в достатъчна степен на точност отразява фактите интересуващи обществото и не накърнява по никакъв начин доброто име, в това число и в професионалните среди, на ищцата.

Съдът намира, че не представлява клеветническо твърдение и направеното уточнение в изнесената новина, че информацията касае лекар, който в края на м. януари е било арестуван в момент на получаване на подкуп за издаване на фалшиво решение на ТЕЛК. От анализа на изнесената информация на брифинг от 31.01.2019 г. на Окръжна прокуратура гр. Ловеч и директора на ГДБОП може да се направи извод, че в същия се съобщава, че по отношение на задържаната председателка на ТЕЛК Ловеч д-р М. е повдигнато обвинение за подкуп, получен заради това, че по служба е издавала решения на ТЕЛК с невярно съдържание в частта относно степента или наличието на неработоспособност на освидетелстваните лица. Действително в брифинга не се сочи, че подкупът е получен в момента на задържането, но в същността си информацията е съответна на тази, изнесена на брифинг на органите на прокуратурата, че ищцата е била задържана за получаване на подкуп за  решения на ТЕЛК с невярно съдържание. Обстоятелството, че е била задържана в момент на получаване на подкуп, не променя смисъла на изнесената официална информация, в която се съдържат данни за иззети парични суми от задържаните лица. В тази връзка следва да се отбележи, че в практиката си ЕСПЧ допуска в рамките на журналистическата свобода да се прибягва до известна степен до преувеличение или дори провокация (виж решението по делото Прагер и Обершлик с/у Австрия7 от 26 април 1995 г., А.313, стр. 19, § 38).

Наличието на обстоятелства изключващи противоправността изключва отговорността на ответника.

За пълнота следва да се отбележи, че от събраните гласни доказателства и приетата психологическа експертиза следва несъмненият извод, че негативните последици в психологичен план по отношение на ищцата са свързани основно с факта на нейното задържане, повдигане на обвинение, като взетите по отношение на нея мерки за задържане под страна и общественият отзвук свързан с тези новини. Последващата новина на 16.12.2019 г. е разстроила ищцата не толкова поради неистинността й, колкото като факт – че може да остане без работа, както и че отново името й се споменава в медиите, съответно ще има обществен отзвук. В тази връзка съдът намира за необходимо отново да отбележи, че общественият интерес от получаване на информация има превес над правото на личен живот, намесата в което на по-силно основание следва да търпят публичните личности.

Предвид изложеното предявения иск следва да бъде отхвърлен.

По разноските:  

При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски за експертиза в размер на 450,00 лева и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски  съд

 

                            Р   Е   Ш   И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.М., ЕГН: ********** срещу „БТВ М.Г.“ ЕАД, ЕИК: *****иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 30 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от изнасяне на невярна информация в репортажи, излъчени по btv на 16.12.2019 г., че ищцата е била временно отстранена, че полицията я е арестувала в момент на получаване на подкуп за издаване на фалшиво решение. 

ОСЪЖДА Д.П.М., ЕГН: ********** да заплати на  „БТВ М.Г.“ ЕАД, ЕИК: *****на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 750,00 лева - разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                            СЪДИЯ: