РЕШЕНИЕ  

 

№                               15.07.2019 г.               Град  Пазарджик

 

 

В          И  М  Е  Т  О             Н  А              Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти  граждански състав

На  четиринадесети юни , две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова             

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №4142  по описа за   2018  година.

 

 

            Предявена  е  искова молба от  И.А.И. , ЕГН-********** *** , срещу С.И.И.,ЕГН-********** *** и А.И.Т., ЕГН- ********** ***, с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.

С процесната искова молба се твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том III, д. №362/2017г. на Нотариус Т. Д. с рет. № 422 от 31.08.2017г., ищецът И. е дарил на ответниците С.И. и А.Т. – негови дъщери, следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 1822 кв.м., съставляващо УПИ III-61 в квартал 10 по плана на с.Мирянци, общ.Пазарджик, ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда със застроена площ от 71.00 кв.м., масивна едноетажна пристройка към жилищна сграда със застроена площ от 9 кв.м., масивен гараж с площ от 33 кв.м., масивен гараж със складово помещение с площ от 62кв.м. и масивна сграда с площ от 18 кв.м.

Твърди, че прехвърлил имота в момент, в който средствата, с които разполагал му, стигали за месечната му издръжка, тъй като освен пенсията, която получавал, той се занимавал с отглеждане на зеленчуци. Към настоящия момент обаче имал силна нужда от финансова помощ, тъй като пенсията, която получава в размер на 176.46 лева не му стигала за покрИ. е на ежедневните нужди за храна, консумативи и лекарства. Вече нямал възможност да обработва земята и да отглежда земеделски култури, тъй като изпитвал болки в кръста. Освен това, все по-често имал проблеми с очите.Трябвало да си капе капки по три пъти на ден и да си поръча очила за ежедневна употреба, а за това трябвало пари. През последните няколко месеца започнали болки в зъбите и изпитвал силно затруднение да дъвче и да се храни. Според зъболекаря всичко било за вадене, но това е свързано с много разходи - около хиляда лева, с които ищецът не разполагал. Не на последно място го притеснявал въпроса с отоплението. Идвала зима и трябва да си купи дърва за зимните месеци. Средствата, с които разполагал - 176.46 лева не могат да му стигнат за храна, дрехи, лекарства, консумативи и всички други изброени неща.

Твърди, че за това на 16.08.2018г. изпратил на дъщерите си - ответници по настоящето дело Нотариална покана peг. № 10203, том II, № 127 на Нотариус с per. № 423 А. И. , получена от същите съответно на 22 и 23 август 2018г. В тази покана ищецът поискал от тях да му заплащат ежемесечно издръжка в размер на половината от минималната работна заплата за страната, считано от 01.09.2018 г. Предложил им и друг вариант - ако желаят да му върнат дарения имот.

Твърди, че на 24.08.2018г. получил отговор на поканата от А.Т., в който му заявила, че на този етап не е в състояние да плаща нищо. До настоящия момент не бил получил никаква издръжка от дъщерите си, нито пък са му върнали имота. Счита, че е проявена непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от който той се нуждае.

С оглед гореизложеното ищецът, счита че е налице правен интерес за предявяване на настоящи иск за уреждане на спора по съдебен ред и моли съда да приеме, че е изпълнен фактическия състав по чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД за наличието на три групи обстоятелства: изпадане на дарителя в нужда, която следва да има траен характер, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка.

Моли се съдът да постанови решение, с което да развали сключения между страните договор за дарение на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 1822 кв.м., съставляващо УПИ 111-61 в квартал 10 по плана на с.Мирянци, общ.Пазарджик, ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда със застроена площ от 71.00 кв.м., масивна едноетажна пристройка към жилищна сграда със застроена площ от 9 кв.м., масивен гараж с площ от 33 кв.м., масивен гараж със складово помещение с площ от 62кв.м. и масивна сграда с площ от 18 кв.м., материализиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том III, д. №362/2017г. на Нотариус Т. Д. с per. № 422 от 31.08.2017г поради отказ на надарените да дават издръжка на дарителя, ведно с всички законни последици.

Претендират се сторените по делото разноски. Сочат се доказателства. Прави се доказателствено искане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който изразяват становище относно допустимостта на иска, като считат същия за допустим, но неоснователен и се моли да бъде оставен без уважение. Оспорват предявения  иск с правно основание чл.45 ЗЗД изцяло.

Твърди се, че ищецът иска развалянето на сключеният с нотариален акт № 34, том III, д.№ 362/17г. на Нотариус per. № 422 договор за дарение на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 1822 кв.м., съставляващо УПИ 111-61, кв.10 по плана на с.Мирянци, общ.Пазарджик, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ 71 кв.м., масивна едноетажна пристройка към жилищната сграда със застроена площ от 9 кв.м., масивен гараж с площ от 33 кв.м., масивен гараж със складово помещение с площ 62 кв.м. и масивна сграда с площ от 18 кв.м., поради „ отказ на надарените да дават издръжка на дарителя".

Оспорват се изцяло твърденията в исковата молба наведени от страна на ищеца, според които ответниците, в качеството на надарени са отказали да полагат грижи за него и да му дават издръжка, от която той се нуждае и по смисъла на закона се явяват непризнателни.

Твърди се, че нищо от изложеното в исковата молба не отговаря на истината освен факта за направеното дарение и родствените им връзки. Въпреки, че едната от ответниците работела на минимална работна заплата, а втората е в отпуск за отглеждане на малко дете, нито преди дарението, нито след това са оставили без каквато и да е помощ и грижи дарителя. Първата ответница – С.И. доскоро живеела в едно жилище с ищеца и макар да работела в Пловдив, част от заплатата си отделяла за заплащането на режийните разноски (ток, кабелна телевизия), давала пари за храна. Понеже ищецът винаги се е страхувал някой да не го отрови и по тази причина от години отказвал да яде храна приготвена от майка им или от ответниците, двете със сестра й (втората ответница) и майка им пазарували изцяло хранителните продукти, от които после ищецът си приготвял храната.

Твърди се, че винаги когато е пожелал да отиде на лекар са го водили, ако е имало нужда му купували лекарствата, когато са били изписвани такива от лекар, даже след негово оплакване, че има проблем с очите, втората ответница (А.Т.) му записала час при офталмолог, но той така и не се появил, въпреки, че го чакала около час. За всеки рожден ден му купували торта и подарък, постоянно му купували дрехи. Тъй като ищецът живеел на първия етаж на къщата, а майка им заедно с първата ответница обитавали втория етаж, от няколко години му давали пари, за да си купи дървата за отопление.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в" ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст са: трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.

Сочи се, че при иск за отмяна на дарение на основание чл.227,ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той се нуждае трайно, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

Твърди се, че в конкретния случай не може да се направи обоснован извод за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отмяна на дарението, нито има непризнателност от страна на надарените.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова молба като неоснователна. Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото  доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

 От приложеното по делото заверено копие на  Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том III, д. №362/2017г. на Нотариус Т. Д. с рег. № 422 от 31.08.2017г. се установява, че на 31.08.2017г.  ищецът И. е дарил на ответниците С.И. и А.Т. – негови дъщери, следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 1822 кв.м., съставляващо УПИ III-61 в квартал 10 по плана на с.Мирянци, общ.Пазарджик, ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда със застроена площ от 71.00 кв.м., масивна едноетажна пристройка към жилищна сграда със застроена площ от 9 кв.м., масивен гараж с площ от 33 кв.м., масивен гараж със складово помещение с площ от 62кв.м. и масивна сграда с площ от 18 кв.м.

          Видно от приложената  Нотариална покана peг. № 10203, том II, № 127 на Нотариус с per. № 423 А. И. , получена от ответниците Т. и  И. съответно на 22 и 23 август 2018г., със същата ищецът поискал от ответниците да му заплащат ежемесечно издръжка в размер на половината от минималната работна заплата за страната, считано от 01.09.2018 г. Предложил им и друг вариант - ако желаят да му върнат дарения имот. С адресираната до ответниците покана, ищецът уведомил дъщерите си, че се нуждае от издръжка, тъй като бил със силно влошено здравословно състояние и имал нужда от издръжка.

        От приетия по делото отговор на нотариална покана е видно, че ответницата Т. е изпратила същия до ищеца на 24.08.2018г. Видно от съдържанието на приетия по делото отговор на нотариална покана, Т. изразява несъгласието си с констатациите на ищеца, че дъщерите му не се грижели за него. В подадения отговор се посочва,че Т. нямала възможност да удовлетвори финансовите претенции на ищеца

          От представеното с исковата молба  Удостоверение изх.№1019-12-2377 от 05.10.2018г. на НОИ- Пазарджик се установява, че получаваната от ищеца лична пенсия за  инвалидност поради общо заболяване  е в размер на 176.46лв.

          По делото е приложено Удостоверение за раждане, от което е видно, че на 24.09.2015г. ответницата Т. е родила дете – С. И. ова  Т..

           Представено е от ответната страна удостоверение за получаваните от ответницата С.И. доходи в периода от месец януари, 2017г. до месец август,2018г.

По делото е разпитана в качеството си на свидетел  И. А. И. /съпруга на  ищеца И. и майка на ответниците/, от показанията на която се установява, че понастоящем ищецът не поддържа контакти нито с дъщерите си, нито със св.И.. От показанията на свидетеля се установява ,че ищецът нямал такива здравословни проблеми, които да не му позволяват да обработва земеделска земя, имал възможност да обработва двора на къщата, в която живеели. Въпреки това, ответниците проявявали загриженост за състоянието на своя баща, като често пазарували хранителни продукти, които му носели, купували му и дрехи. А.Т. започнала работа от месец февруари, 2019г., преди това била в майчинство, а И. живеела и работила в Англия, но също се интересувала и помагала на баща си с каквото може.

От показанията на св.  А. А. К. се установява, че ищецът И. бил семеен,  обитавал етаж от къща в село Мирянци, но били в обтегнати отношения със съпругата му, която живеела на друг етаж от същата къща. Двете им деца /ответниците по делото/ били възпитавани и  отгледани  предимно от своята майка. Към настоящият момент, А.Т.  работила във фирма „Колорадо“,  преди това била в майчинство, а И. живеела и работила в Англия. Съгласно показанията на св.К. , дъщерите на ищеца винаги засвидетелствали уважение към него и му помагали с каквото могат според възможностите си. Организирали му празници на рождения и именни му ден, подготвяли трапеза и купували подаръци. И. дала на ищеца 200.00лв. за огрев за зимата, а пък Т. го карала на доктор , когато ищецът имал нужда. И. имал здравословни проблеми със зъбите и с китките и лактите на ръцете,по това време  грижи за него полагали малката му дъщеря А. и съпругата му И. ка.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно нормата на чл. 227 ал. 1, буква „в” от ЗЗД, дарението може да бъде отменено, независимо от безвъзмездния си характер, когато дареният отказва да даде на дарителят издръжката, от която той се нуждае. Следователно, за да се уважи този иск, трябва да са налице кумулативно съответните три предпоставки- доказана нужда от издръжка за дарителя, същият да е поискал такава от дарения и последният да му я е отказал.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за дарение, по който на ответниците е бил прехвърлен от ищеца притежавания от него недвижим имот, срещу запазено право на пожизнено ползване на вещта. Предвид изложеното, ищецът се явява легитимиран да търси защита на правата си чрез иска, като за него  не е изтекъл и предвиденият в закона едногодишен срок за предявяване на иска, доколкото от момента, в който са му станали известни обстоятелствата, че дарените са отказали даването на поисканата издръжка (а това в случая е писменият отговор на нотариалната покана) до подаване на исковата молба този срок не е изтекъл.

От приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е на навършени 64 години, като има определени здравословни проблеми, свързани със зрението му, зъбите и подвижността на ръцете му. Доходите му са от получавана пенсия за инвалидност  поради общо заболяване в  размер на 176, 46 лева месечно, като получаваните доходи дори са по-ниски от размера на минималната работна заплата за страната . Според настоящият съдебен състав ,  ищецът действително има определени здравословни проблеми, като наличието им не представлява нещо необичайно, нито пък представлява особено тежко състояние с оглед възрастта му, което да му попречи да реализира допълнителни доходи чрез обработването на земеделска земя. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели

В хода на производството по делото , ищецът не ангажира каквито и да е доказателства във връзка с месечните му  разходи по вид и стойност, като се  установява от приетите доказателства, че същият ползва самостоятелно и безвъзмездно жилището, което обитава, няма ангажимент финансов или такъв по полагане на грижи към трети лица, а и не се установява здравословното му състояние да е чак толкова влошено, че да налага някакви допълнителни разходи по ежемесечното закупуване на скъпи лекарства или осигуряване на социален асистент.

На следващо място, няма спор, че ищецът  писмено е поискал от ответниците да му заплащат определена парична сума като месечна издръжка и съответно е получил също писмен отказ за това. Доколкото  с договора за дарение за приобретателите не възниква насрещно задължение към дарителя, доколкото по същество се касае за безвъзмездна сделка, която не изисква изпълняването на някаква престация от другата страна, още по- малко пък постоянна такава по осигуряване на средства за издръжка и живот. В този смисъл задължението за проява на признателност е по-скоро морално, отколкото правно, като неизпълнението  не може да обуслови отмяна на дарението.

По делото не се доказаха твърденията на ищцовата страна, че ответниците  не се интересуват от своя баща - ищец в производството и че не полагат каквито и да е грижи за него. Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и относно наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответниците, лежи върху ищеца. В настоящото производство, ищецът не ангажира каквито и да е доказателства в тази насока, както същевременно от приетите по делото гласни доказателства се установява фактическа обстановка, различна от изложените в исковата молба факти и обстоятелства. От показанията на св.И. се установява,че ответниците проявяват загриженост за състоянието на своя баща, като често пазарували хранителни продукти, които му носели, купували му и дрехи. Изложеното се потвърждава и от показанията на св.  А. А. К. , съгласно които, дъщерите на ищеца винаги засвидетелствали уважение към него и му помагали с каквото могат според възможностите си. Организирали му празници на рождения и именни му ден, подготвяли трапеза и купували подаръци. И. дала на ищеца 200.00лв. за огрев за зимата, а пък Т. го карала на доктор , когато ищецът имал нужда. И. имал здравословни проблеми със зъбите и с китките и лактите на ръцете,по това време  грижи за него полагали малката му дъщеря А. и съпругата му И. ка.

          Установената по делото фактическа обстановка очертава определено поведение на ответниците, което не би могло да се квалифицира като  морално укоримо, доколкото ответниците не са се дезинтересирали от състоянието на своя баща, подпомагали са го и финансово според собствените си възможности. От показанията на разпитаните по делото свидетели,които съдът кредитира като пълни, обективни и последователни, се установява, че ищецът И. не е изпаднал в трайно материално затруднение, което да налага отмяна на дарението като изключителна и крайна мярка. Не се установява също така ищецът да е бил лишен от  парични средства и помощ от близките си до такава степен, която да поставя физическото му оцеляване в опасност, както се твърди от ищцовата страна. Били са осигурени нуждите на ищеца от жилище и храна, базовите му потребности са били задоволени вкл. с помощта на ответниците, които са му осигурявали храна, дрехи и огрев за зимата. Както правилно се посочва от ответната страна, отмяната на дарението е изключителна мярка, която е допустима от закона, само ако непризнателността на надарените е приела драстична форма, какъвто не е настоящият случай.

             Следва да се има предвид, че въпросът за „непризнателността“ в отношенията дарен - дарител трябва да се преценява с оглед ТР № 1/ 2013 на ОСГК на ВКС, в което изрично е прието, че при иска за отмяна на дарение няма непризнателност, когато дареният не предостави поисканата му от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването й, той би поставил себе си и лицата, които издържа по закон, в по- лошо положение от това на дарителя. Това разрешение на нещата налага да се разгледа и състоянието на дарените лица, като се обсъдят техните доходи и възможности евентуално да предоставят издръжка. От приетите по делото писмени доказателства е видно, че на 24.09.2015г. ответницата Т. е родила дете – С. И. ова  Т.. Представено е от ответната страна удостоверение за получаваните от ответницата С.И. доходи в периода от месец януари, 2017г. до месец август,2018г.

          Приходите на ответниците и наличието на задължения по отношение на трети лица, води до извода, че в случай на предоставяне на претендираната от ищеца издръжка, ответниците   биха се оказали в по- неравностойно положение, а това е несправедливо и ще противоречи на принципа за равнопоставеност на двете страни в едно правоотношение, каквато не е логиката на законодателя. Доказателствата по делото сочат именно на това, че макар ответниците да имат определени доходи, те не са в такъв размер, който да им позволяват  да отделят от тях толкова, колкото иска ищецът за своята месечна издръжка.

           Правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения, което не се установява в конкретният случай. При преценка на всички обстоятелства в тяхната съвкупност, се налага изводът, че не са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Разпитаните по делото  свидетели са категорични, че ответниците са полагали  дължимите грижи непосредствено за своя баща  по начин, че да му осигурят един нормален и спокоен начин на живот.  Следователно, предявеният главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на разноските - при този изход на делото - на ответниците  следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в общ размер на 600.00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство

         Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1,б.“в“ от ЗЗД

от  ищеца И.А.И. , ЕГН-********** *** , срещу С.И.И.,ЕГН-********** *** и А.И.Т., ЕГН- ********** ***, за развалянето на сключения между страните договор за дарение на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 1822 кв.м., съставляващо УПИ 111-61 в квартал 10 по плана на с.Мирянци, общ.Пазарджик, ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда със застроена площ от 71.00 кв.м., масивна едноетажна пристройка към жилищна сграда със застроена площ от 9 кв.м., масивен гараж с площ от 33 кв.м., масивен гараж със складово помещение с площ от 62кв.м. и масивна сграда с площ от 18 кв.м., материализиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том III, д. №362/2017г. на Нотариус Т. Д. с рег.. № 422 от 31.08.2017г. поради отказ на надарените да дават издръжка на дарителя, като неоснователен и недоказан

           ОСЪЖДА И.А.И. , ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на С.И.И.,ЕГН-********** *** и А.И.Т., ЕГН- ********** *** , сторените съдебно-деловодни разноски  по производството в размер на 600.00 лева /шестотин  лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: