Р Е
Ш Е Н
И Е №260088
гр.Русе, 01.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на втори март през две хиляди
двадесет и първа година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Боян Войков-мл.с.
при
секретаря Вероника Якимова и в присъствието
на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 771 по описа за 2020год.,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
П.Д.И. обжалва Решение от 07.10.2020г,
постановено по гр.д.№ 6074/19 по описа на РРС, с което първоинстанционният съд
изменил Решение № 731 от 04.06.2015г в частта относно режима на лични отношения
между него и дъщеря му Р., като определя друг режим: всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10 до 18 часа, 10дни през лятната ваканция, когато
майката не е в платен годишен отпуск, първата половина на коледните празници
всяка четна година и новогодишните празници всяка нечетна година. Излага
оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон и постановени при несъобразяване
с събраните по делото писмени и гласни доказателства. Решението е постановено и
в разрез с интересите на детето. Иска от съда да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата
Х.Р.Г. в писмен отговор на въззивната жалба счита същата за неоснователна, а
постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. Претендират се
разноските по делото.
П.Д.И. обжалва и Определение от
02.11.2020г, постановено по гр.д.№ 6974/20 по описа на РРС, с което се изменя
Решение № 260196 от 07.10.2020г, постановено по същото дело, в частта за
разноските и е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 1 130лв.
Излага оплаквания за неправилност на това определение на първо място, тъй като
счита, че в това производство не се дължат разноски и на следващо място, ако се
дължат такива, то същите следва да се определят съразмерно с уважената част на
иска, а в случая съдът не е уважил изцяло предявения иск. Иска се отмяна на определението.
Х.Р.Г. не е подала писмен отговор по
тази жалба. В съдебно заседание пълномощникът й адв. П.Х. счита жалбата за
неоснователна.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С Решение № 731 от 04.06.2015, постановено по
гр.д.№ 758/15 по описа на РРС съдът е предоставил родителските права по
отношение на детето Р. П.И. на майката Х.Р.Г., определено е местоживеене на
детето при майката, П.И. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето Р.,
както и на бащата П.И. е определен режим на лични отношения с детето Р. П.И.
всяка четна седмица през годината от 10 часа в събота до 18часа в неделя с
преспиване, първата половина на всички официални почивни дни по празниците
Коледа, Нова година и Великден и един месец през лятото, който не съвпада с
годишния отпуск на майката. При броенето на седмиците в годината за първа
седмица се счита първата седмица, която има пълни седем дни в съответната
година.
При промяна на обстоятелствата, при
които са определени мерките, свързани с упражняване на родителски права,
местоживеене на детето и режим на лични отношения между детето и родителят,
който не упражнява пряко родителските права, съдът може да промени вече
постановените мерки.
По делото е установено, че между
родителите на детето Р. П.И. са налице конфликтни отношения, които двамата не
са преодолели към настоящият момент. Според приетите по делото две съдебно-психологични
експертизи обтегнатите отношения между родителите, поведението на бащата, който
е казвал неща против майката, силната емоционална връзка между детето и майка
му, вследствие на което детето приема болезнено всяка обида отправена към
майката, биха могли да доведат у детето
трайна невъзможност за общуване с бащата, а контактите с него да имат болезнен,
травматичен характер за детето. Според в.л. А.А. и в.л.С.К. думите на детето
повтарят изказванията на майката, както и изложените в исковата молба твърдения,
свързани с използването на груб език от страна на бащата по отношение на
майката и честа употреба на алкохол от бащата в присъствието на детето. В
същото време вещите лица са установили нарушена
емоционална връзка с бащата. Когато детето е било по-малко същото ставало много
тревожно преди и след срещи с баща си / в периода 2018-2019г/ и когато детето е
в дома на баща си при осъществяване на режима на лични отношения с него детето
имало потребност често да се обажда на майка си и ставало тревожно когато
бащата вземал телефона й и не можело да се обажда на майка си. Силната
емоционална връзка между детето и майката допълнително затруднява детето да се
отдели от майката. В същото време след общуването на детето с баща си през
лятото на 2020г, когато Р. е била с него за период от 10дни, симптомите на
тревожност у детето са били по-слаби. Според в.л.А.с израстване на детето, Р.
съумява да се справя с раздялата с майка си и да се съгласява да посещава баща
си. Същото обаче многократно е заявило на вещото лице, че не желае да спи в
дома на баща си, но е съгласно да се вижда с него през деня. Мотивите на детето
за това, изразени и пред двете вещи лица, са че трябва да спи в кухнята и няма
собствена стая, както и че е свикнала да спи с майка си и тя й липсва много
когато е при бащата. Не приема грубото отношение на баща си към кучетата и
това, че често се кара с жената, с която живее. Детето дори е заявило, че
предпочита да общува с неговата приятелка, с която се чувства по-добре.
Съдът възприема заключенията на вещите
лица, тъй като същите са компетентни и обективни. Независимо от оспорването на
заключението на в.л. С.К. от страна на пълномощника на ищцата, видно от
съдържанията на двете заключения, вещите лица стигат до еднакво крайно заключение.
И двете вещи лица, сочат и съдът възприема становищата им, че освен лошото
отношение на бащата към майката, изразяващо се в лоши думи спрямо нея, казани
понякога и пред самото дете, и по-грубият характер на бащата, за нежеланието на
детето да общува с баща си и то не изобщо, а само с преспиване в дома на
бащата, влияние има и отношението на майката към бащата. Нейното негативно
отношение към бащата и неговото пълно отхвърляне и пренебрежение от нейна
страна, съзнавано или не, манипулативно или не, се отразява и върху отношението
на детето към бащата. Последното е до такава степен, че детето и пред двете
вещи лица, е показало в думите и поведението си спрямо баща си пълно подражание
на майката. Двете използват едни и същи думи при описание на определени
ситуации, едни и същи реакции на поведение. Същото води до отчуждаване на
детето от баща му и създава предпоставка за пълно разрушаване на емоционалната
връзка между детето и баща му, което в никакъв случай не е в интерес на детето.
И двамата родители следва да положат съзнателни усилия да не пренасят
негативните си чувства и реакции към другият родител върху детето и да осъзнаят
нуждата на детето да общува пълноценно и с двата родители, което е изцяло в
негов интерес и е пряко свързано с правилното му емоционално израстване.
Въззивният съд намира обаче, че
горното не представлява основание за изменение на режима на лични отношения
между детето Р. и баща й до такава степен двамата да се виждат само по няколко
часа през определените дни от месеца. Нито експертизите по делото, нито
гласните доказателства, събрани в първата инстанция, могат да обосноват такъв
стеснен режим на лични отношения. Въззивният съд намира, че по делото не е
доказано бащата да има лошо отношение към детето или да не полага грижи за него
докато осъществяват личните си отношения, които да обосновават толкова стеснен
режим на лични отношения между тях. По делото не е установено бащата да има
агресивно и неадекватно поведение към детето. Не е установено твърдението, че
„бащата пие постоянно“. От събраните гласни доказателства е установено, че
детето е тревожно преди срещите с бащата и в първите 15-20 минути от времето
когато са заедно, но след това двамата осъществяват пълноценни отношения
помежду си. И тримата разпитани по делото свидетели са близки на родителите и
показанията на всеки от тях до някаква степен сочат лоялност на свидетеля към
тезата на родителя, с когото са в близки отношения. Преценени в тяхната
съвкупност обаче, от показанията и на
тримата, може да се стигне до извода, че заради негативното отношение и на
двамата родители един към друг, това се отразява върху детето под формата на
силна тревожност при необходимостта детето да общува с баща си. Когато обаче
детето се успокои и не говори с майка си често по време на гостуването си при
бащата, то се отпуска и забавлява докато е с баща си и жената, с която той
живее. Вещото лице А.установява след разговор с детето и родителите, че при
последното 10дневно гостуване на детето при баща си, то е било значително
по-спокойно, въпреки че преди това е било напълно негативно настроено към среща
с такава продължителност. Въззивният съд намира, че стесненият режим на лични
отношения между бащата и детето и липсата на преспиване в дома на бащата не е в
интерес на детето и съвсем ще разруши крехката емоционална връзка между
двамата. При положение, че детето при 10 дневното гостуване е било спокойно и
не е имало проблем да приспива в дома на баща си, то няма пречка детето са спи
в дома на баща си и при осъществяване на по-краткия режим на лични отношения
през месеца.
Въззивният съд обаче намира, че
действително са налице изменени обстоятелства във връзка с осъществяване на
режима на лични отношения между бащата и детето , така както е определен с
Решение № 731 от 04.06.2015г по гр.д.№ 758/15 по описа на РРС и същият следва
да бъде изменен спрямо актуалната фактическа обстановка. Налице е нарушена
емоционална връзка между бащата и детето по причините, изложени по-горе в
решението и детето Р. не се чувства спокойно при по-продължителен престой в
дома на баща си, поради което въззивният съд намира, че през лятото режимът на
лични отношения между детето и бащата следва да бъде 15 дни. Същото съдът
определя и с оглед обстоятелството, че през лятото на 2020г детето Р. се е
чувствало спокойно по време на 10 дневният режим на лични отношение с бащата.
След възстановяване на емоционалната близост между двамата, няма пречка този
режим да бъде разширен. Съдът намира обаче, че няма основание за изменение на
режима на лични отношения между двамата, постановен с посоченото решение. Не е
доказано в процеса, че режим два пъти в месеца от 10 часа в събота до 18 часа в
неделя с преспиване в дома на бащата не е в интерес на детето, както и че не е
в интерес на детето то да осъществява режим на лични отношения и по време на
посочените в решението празници. Още повече, че районният съд е стигнал до
същият извод по отношение на празничните дни. Въззивният съд намира, че емоционалната връзка между детето и бащата не
е възможно да се укрепи, ако същото осъществява по-дълъг контакт с него само и
единствено през лятото и по време на посочените празници, а през останалото
време двамата общуват помежду си само по няколко часа през една седмица.
По изложените съображения постановеното
от първоинстанционния съд решение следва да се отмени като неправилно и вместо
него се постанови друго, с което Решение № 731/04.06.2015г по гр.д.№ 758/15 по
описа на РОС се измени само в частта относно режима на лични отношения между
детето Р. и баща му през лятото като намалява същият до 15 дни. В останалата
част иска за изменение на режима на лични отношения на бащата с детето следва
да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на подадената от П.И.
жалба срещу Определение от 02.11.2020, постановено по гр.д.№ 6974/20 по описа
на РРС в частта за разноските, въззивният съд намира следното:
Производството по чл.127 СК вр
чл.59,ал.9 СК е по спорна съдебна администрация. Дотолкова доколкото обаче въпросите, които следва да бъдат разрешени
се отнасят за решаване от
съда, макар и производството да не е исково, то е двустранно и спорно. В този случай въпросът за присъждане на разноските следва
да се подчинява
на общите правила за присъждане
на разноски в исковото производство. Действително в
практиката на ВКС е налице противоречие , но настоящият съдебен състав не
споделя виждането, изложено в Определение № 385 от 25.08.2015г по гр.д. №
3423/15, ВКС, 1 г.о, а споделя съображенията изложени в Определение № 18/7.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3859/2013
г., ІІІ г. о на ВКС., Определение № 252 от
25.09.2015г по ч.гр.д.№ 3895/15,2 г.о и Определение № 306 от
4.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2722/2017 г., III г. о. за приложимост на
правилата за присъждане на разноски по чл.78 ГПК и в настоящото производство.
С
оглед изхода на спора обаче, въззивният съд намира, че П.И. държи на Х.Г. от
направените в първата инстанция разноски в размер на 1130лв само разноски в
размер на 377лв, а Г. му дължи разноски само в размер на 400лв от направени
разноски в първата инстанция в размер на 600лв. По компенсация Г. следва да
заплати на И. разноски в размер на 23лв за първата инстанция.
С
оглед изложеното Определение № 260905 от 02.11.2020г ,постановено по реда на
чл.248 ГПК следва да се отмени като неправилно.
С
оглед изхода на спора във въззивната инстанция по отношение частичната
основателност на въззивната жалба и жалбата срещу определението, постановено по
чл.248 ГПК, разноските на страните пред въззивното производство- 625лв за
жалбоподателя и 500лв за въззиваемата следва да останат за всяка от страните както
са направени поради компенсирането им.
Мотивиран така, окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260196 от
07.10.2020г, постановено по гр.д.№ 6074/19 по описа на РРС и Определение №
260905 от 02.11.2020г, постановено по гр.д.№ 6074/19 по описа на РРС по реда на
чл.248 ГПК и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.127, ал.2 СК
вр чл.59,ал.9 СК, определеният с Решение № 731 от 04.06.2015г по гр.д.№ 758/15
по описа на РРС режим на лични отношения между бащата П.Д.И. и детето Р. П.И.
само по отношение на продължителността им през лятото като намалява дните на
15/петнадесет/, във време, което да не съвпада с платеният годишен отпуск на
майката.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Р.Г. за изменение на
режима на лични отношения в останалата му част като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Р.Г., ЕГН ********** *** да
плати на П.Д.И., ЕГН ********** *** сумата от 23лв, направени разноски пред
първата инстанция по компенсация.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС в 1-месечн срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: