Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Александър Атанасов
Като разгледа докладваното от административния съдия М.
Иванова- Даскалова КНАХД №2665 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Сийсайд хотел Мениджмънт”ООД
– гр.Варна срещу Решение №1484/19.07.2019г. по
НАХД №3087/2019г. на
Районен съд–Варна, с което е изменено НП №03-010355/29.08.2018г. на директора
на Дирекция „ИТ“, като наложената на дружеството за нарушение на чл.142, ал.4
от КТ на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414 ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 2000лв. е намалена на
1500лв.
В жалбата се твърди, че Решението на ВРС е неправилно
и незаконосъобразно. Поддържат оплакването за непълно и непрецизно описание на
нарушението в НП и неправилно ВРС го потвърдил. Считат, че е допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила при издаване на НП, което накърнило правото на защита на дружеството. Претендират
отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде отменено НП като неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на закона, за нарушение,
което не било доказано, че е извършено.
Ответната страна
Дирекция „ИТ“-Варна чрез юрисконсулт депозира становище за отхвърляне на
касационната жалба като неоснователна. Счита Решението на ВРС за правилно и
законосъобразно. Правилно ВРС тълкувал
закона и се произнесъл въз основа на всички събрани доказателства. Молят
Решението да бъде потвърдено.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и
предлага да бъде отхвърлена, а Решението на ВРС – да бъде потвърдено.
Настоящият състав
след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна
страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди
неправилно приложение на закона.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС
е валидно и допустимо. Въззивната жалба е бланкетна. В нея
няма изявление за оспорване на конкретни констатации за описаните в АУАН и в НП
факти и обстоятелства, нито са направени твърдения за релевантните такива с доказателствени
искания за тях. Правилно ВРС преценил събраните писмени и гласни доказателства
по отделно и в съвкупност и с оглед разпределението на
доказателствената тежест предвид чл.416 ал.1 изр.2 от КТ в
Решението изложил установяванията си за релевантните факти и
обстоятелства свързани с нарушението, с отговорния за него субект и изводите си
за законосъобразността на производството пред наказващият орган и на НП. От показанията на извършилия проверката, дадени в хода на съдебното следствие
и съдържащите се в преписката декларации на работника, трудов договор между
него и санкционираното дружество, заповедта за въвеждане на сумарно изчисляване
на работното време и т.н., въззивният съд установил от фактическа страна, че: проверката
е извършена на 08.08.2018г. в хотел „Аврова“ в КК“Св.Св. Константин и Елена“;
че този обект е стопанисван от „Сийсайд хотел Мениджмънт”ООД – гр.Варна; че
проверката е предприета по повод постъпил в Дирекция “Инспекция по труда”-Варна
сигнал за полагане в този обект от работещите на труд повече от 12 часа; че и
при двете проверки направени на 08.08.2018г. съответно в 08.50часа и в
21.00часа, служителите на инспекцията са установили сред работещите в хотела лица
Р.Д. Р., който работел на длъжност „сервитьор“ в хотел „Аврора“ в КК“Св.Св.
Константин и Елена“ във връзка със сключения на 25.05.2018г. трудов договор
между него като работник и „Сийсайд хотел Мениджмънт”ООД – гр.Варна - в
качеството на работодател. При тези
фактически установявания правилно ВРС формирал извода, че на
08.08.2018г.конкретният работник е допуснат от работодателя до работа в работна
смяна повече от 12 часа, при въведено сумарно изчисляване на работното време,
което е квалифицирано като нарушение на чл.142 ал.4 от КТ, за което на „Сийсайд
хотел Мениджмънт”ООД – гр.Варна на 23.08.2018г. бил съставен АУАН. ВРС
установил, че АУАН е връчен на управителя на дружеството, който го подписал без
възражения и не депозирал такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Установено е,
че на 29.08.2018г. като възприел фактическите установявания в акта, директорът
на Дирекция „ИТ“ издал НП №03-010355/29.08.2018г., с което за нарушението на
чл.142, ал.4 от КТ на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414 ал.1 от КТ на дружеството
наложил имуществена санкция в размер на
2000лв.
По аргумент от забраната в чл.220 от АПК,
въз основа на тези фактически установявания касационният състав извърши
проверка за правилността на приложението на материалния закон от ВРС. Правилен
е извода в решението, че
АУАН и НП са издадени при спазване на
сроковете и процедурите в чл.34 ал.1 от ЗАНН и съдържат реквизитите посочени в
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно ВРС намерил за установено по безспорен начин,
че фактически е извършено нарушението, за което е издадено НП, като съобразил
данните в сигнала, че в обекта се работи повече от дванадесет часа и
установеното при двете проверки в обекта, стопанисван от дружеството, че Р.Д.Р.
работи като „сервитьор“ в хотела както в 08.50часа, така и в 21.00часа, което представлява
работна смяна с продължителност над 12 часа, с каквато продължителност в чл.142
ал.4 от КТ изрично е предвидено, че не може да бъде работната смяна дори при
въведено сумарно изчисляване на работното време.
Правилно
ВРС преценил както съответствията и несъответствията в декларираното от работника
в попълнените от него декларации при всяка от проверките, така и посочено в
декларациите, в заповедта за сумарното изчисляване на работното време и на
смените и обективно установеното от проверяващите и достигнал до извод за
правилно и законосъобразно издадени АУАН и НП. Няма регламентирана в заповедта
за организация на работното време на служителите в дружеството такава работна
смяна и почивка, които да съответстват на установеното при проверките, че работно
време на Р. ва 08.08.2018г. е от 08.50часа до 21.00часа. Основателно ВРС
потвърдил НП като законосъобразно, като отчел обективно установени факти и
обстоятелства за полагането от работника на труд в обекта на дружеството на
08.08.2018г. както към 08.50часа, така и към 21.00часа и липсата на
доказателства и данни, той да е имал регламентирана почивка в този времеви
диапазон, както и липсата на доказателства и данни той фактически да е ползвал почивка.
Доказано е, че издадената на 14.05.2018г. заповед за сумарно изчисляване на
работното време, в която смените са регламентирани съобразено изискването на
чл.142 ал.4 от КТ една смяна да е с продължителност до 12 часа, фактически не
са спазени и е нарушено императивното изискване на закона. Съгласно чл.416 изр.2 от КТ редовно
съставените актове по КТ, какъвто е АУАН въз основа на който е издадено
процесното НП, имат доказателствена сила
до доказване на противното. Т.е. в тежест на санкционираното дружество е да
обори верността на установяванията в акта. В случая е налице съответствие между
посоченото в АУАН и в НП и отразеното в Протокола за проверката на място за
нарушението и верността на констатациите за него в акта, които са възприети в
НП, не са оспорени с конкретни твърдения, нито са оборени с доказателства, вкл.
в хода на производството пред ВРС. Поради това в съответствие с разпределението
на доказателствената тежест в Решението е преценено като доказано описаното в НП
№03-010355/29.08.2018г. нарушение на чл.142, ал.4 от КТ като извършено от
дружеството, на което е наложена имуществена
санкция на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414 ал.1 от КТ, предвид
ангажираните от издателя му доказателства.
ВРС е приложил правилно разпоредбите на КТ
и на ЗАНН при преценката за законосъобразност на наложената имуществена санкция
и за съответствието й с обществената опасност на конкретното нарушение и с
постигане на целите, за които се налага. Правилно е направен извода, че
наложена в минималния размер от 1500лв. имуществената санкция ще е съответна на
нарушението и достатъчна за постигане на целите, за които се налага. Поради
това в съответствие с правомощията си и закона, ВРС намерил, че не е налице
основание за отмяна на НП, а за изменение на размера на наложената с него
имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв.
Касационният състав не установи наличие на
основание за отмяна на въззивното решение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради
което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Решението на ВРС е правилно и законосъобразно, издадено след като са изяснени
релевантните факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на
спора, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от което и на основание чл.221 ал.2
предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1484/19.07.2019г., постановено по НАХД №3087/2019г. на Районен съд - Варна.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.