№ 126
гр. Варна, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501971 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 57157/12.07.2024г., подадена от Д.
Х. П., ЕГН ********** срещу решение № 2364/21.06.2024г., постановено по
гр.д. № 10809/2023г. на РС-Варна, 17 състав, с което е признато за установено
между страните в отношенията между страните, че ответникът Д. Х. П., ЕГН
**********, с адрес: *********, дължи на ищцата А. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***********, сумите, както следва:
- сумата от 2 960 лв. /две хиляди деветстотин и шестдесет лева/, част от
общо договорени 4 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
изготвяне на жалба до Европейския съд по правата на човека, дължимо по
сключен между страните писмен договор от 12.10.2021 г. с падеж до
31.12.2021 г., сумата от 24,30 лв. /двадесет и четири лева и тридесет стотинки/,
представляваща заплатени на 12.05.2021 г. от адвоката пощенски услуги,
както и сумата от 431,66 лв. /четиристотин тридесет и един лева и шестдесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2022
г. – 09.06.2023 г.;
- сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ 2804/2017 г. на
ВРС, 49 състав, дължимо по сключен между страните договор от 15.11.2022 г.,
сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ заплатена от адвоката
1
консултация при адв. М. Е. на 12.11.2021 г. и сумата от 50 лв. /петдесет лева/ за
транспортни разходи на длъжника до гр. Пловдив, всички суми с падеж
31.12.2022 г., както и сумата от 133,33 лв. /сто тридесет и три лева и тридесет
и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.01.2023 г. – 09.06.2023 г.;
- сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща паричен
заем във връзка със сключен между страните договор за заем от 12.10.2022 г. с
падеж 30.10.2022 г., както и сумата от 33,76 лв. /тридесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.11.2022 г. –
09.06.2023 г.;
- сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща паричен заем
във връзка със сключен между страните договор за заем от 31.01.2023 г. с
падеж 30.04.2023 г., както и сумата от 33,33 лв. /тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.05.2023 г. –
09.06.2023 г.;
- сумата от 2 614,71 лв. /две хиляди шестстотин и четиринадесет лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по гр.д.№ 3104/2021 г. на ВОС, дължимо по
сключена между страните спогодба от 18.04.2022 г. с падеж 31.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 22.05.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението,
ведно със законните лихви върху всяка главница (с изключение на
сумата от 2 614,71 лв., която е погасена до 21.05.2024 г.) от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /09.06.2023 г./ до
окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед
№ 3509 от 13.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 7459/2023 г. на ВРС, допълнена с Разпореждане № 45451 от
24.11.2023 г. по гр.д. № 7459/2023 г. на ВРС.
Подадената жалба, макар и след неколкократни указания за отстраняване
на нередовности и депозираните няколко уточняващи молби, е бланкетна,
доколкото не са навеждат конкретни оплаквания срещу обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна А. А. Г., ЕГН **********, с който се настоява за
връщане на жалбата поради неотстранени нередовности. В случай че бъде
разгледана, се оспорва като неоснователна. Моли решението да бъде оставено
в сила като постановено в съответствие с процесуланите правила, материалния
закон и обосновано.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
2
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на А. А.
Г., ЕГН ********** срещу Д. Х. П., ЕГН **********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми
/след частично прекратяване поради оттегляне на част от исковете/: сумата от
2 960 лв. /две хиляди деветстотин и шестдесет лева/, част от общо договорени
4 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба
до Европейския съд по правата на човека, дължимо по сключен между
страните писмен договор от 12.10.2021 г. с падеж до 31.12.2021 г., сумата от
24,30 лв. /двадесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща
заплатени на 12.05.2021 г. от адвоката пощенски услуги, както и сумата от
431,66 лв. /четиристотин тридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2022 г. – 09.06.2023 г.;
сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ 2804/2017 г. на
ВРС, 49 състав, дължимо по сключен между страните договор от 15.11.2022 г.,
сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ заплатена от адвоката
консултация при адв. М. Е. на 12.11.2021 г. и сумата от 50 лв. /петдесет лева/
за транспортни разходи на длъжника до гр. Пловдив, всички суми с падеж
31.12.2022 г., както и сумата от 133,33 лв. /сто тридесет и три лева и тридесет
и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.01.2023 г. – 09.06.2023 г.;
сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща паричен заем
във връзка със сключен между страните договор за заем от 12.10.2022 г. с
падеж 30.10.2022 г., както и сумата от 33,76 лв. /тридесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.11.2022 г. –
09.06.2023 г.; сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща паричен
заем във връзка със сключен между страните договор за заем от 31.01.2023 г. с
падеж 30.04.2023 г., както и сумата от 33,33 лв. /тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.05.2023 г. –
09.06.2023 г.; сумата от 2 614,71 лв. /две хиляди шестстотин и четиринадесет
лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ 3104/2021 г. на
ВОС, дължимо по сключена между страните спогодба от 18.04.2022 г. с падеж
31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението; ведно със законните лихви върху
всяка главница (с изключение на сумата от 2 614,71 лв., която е погасена до
21.05.2024 г.) от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /09.06.2023 г./ до окончателното изплащане на задълженията, за
които суми е издадена Заповед № 3509 от 13.06.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7459/2023 г. на ВРС,
допълнена с Разпореждане № 45451 от 24.11.2023 г. по гр.д. № 7459/2023 г. на
ВРС.
3
В исковата молба са изложени твърдения, че в началото на 2021 г.
ответникът се обърнал към ищцата в качеството й на адвокат за сезиране на
Европейския съд по правата на човека, за което договорили 4 000 лв.
възнаграждение за изготвяне на жалбата, което й отнело месеци труд. Сочи, че
за съжаление жалба № 25218/2021 г. по делото „П. срещу България“ била
обявена за недопустима, като дори заплатила и разходите за пощенски услуги.
Излага, че на 12.10.2021 г. този първоначално устен договор обективирали в
писмен, като от сумата 4 000 лв. били заплатени 1 040 лв. и останали за
плащане 2 960 лв. с падеж 31.12.2021 г., за която сума й се дължи и законна
лихва от 431,66 лв. Твърди, че за процесуално представителство по гр.д. №
2804/2017 г. на ВРС в качеството й на адвокат договорила с ответника
възнаграждение в размер на 3 000 лв. с падеж 31.12.2022 г. по договор от
15.11.2022 г., като по него ответникът също й дължи законна лихва в размер на
133,33 лв. Сочи, че в същия договор е уговорено заплащането и на сумата от
240 лв. за консултация с адв. М. Е., която също е заплатила, както и 50 лв. за
транспортни разходи на ответника до гр. Пловдив. Излага още, че на
12.10.2022 г. с договор за заем реално е предоставила на ответника сумата от
550 лв. с падеж 30.10.2022 г., като й се дължи и лихва в размер на 33,76 лв.
Твърди, че на 31.01.2023 г. с договор за заем реално е предоставила сумата от
3 000 лв. с падеж 30.04.2023 г., като й се дължи и лихва в размер на 33,33 лв.
Сочи, че на 18.04.2022 г. страните са сключили спогодба, с която са
договорили възнаграждение в нейна полза в размер на 3000 лв. за
процесуално представителство по гр.д. № 3104/2021 г. на ВОС с падеж
31.12.2022 г., като й се дължи законна лихва в размер на 133,33 лв. Сочи, че
многократно е разговаряла с ответника за дължимостта на сумите, която не се
отрича от него, но въпреки това не се заплаща.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който заявява,
че връчените му по делото книжа са истински, но отношението към него било
некоректно и не се спазвали направените уговорки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, по оплакванията във въззивната жалба, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК във вр. с чл. 285 и 286 от ЗЗД, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая въззивната жалба е
изцяло бланкетна, доколкото в същата се излагат общи съждения, без да се
отправят конкретни оплаквания. При липсата на такива въззивният контрол се
изразява в преценка за евентуално нарушение на императивни норми.
Настоящият съдебен състав не констатира допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на императивни правни норми при
постановяване на решението.
От представените пред първата първата инстанция писмени
доказателства, неоспорени от ответника, се установяват сключените между
страните договори и дължимостта на заявените от ищцата претенции, както
следва:
4
1) Договор за правна помощ и съдействие от 12.10.2021г. /л.5 от
първоинстанционното дело/ с предмет изготвяне на жалба до ЕСПЧ срещу
възнаграждение от 4000 лева, платимо в срок до 31.12.2021г., представляващ
по съществото си договор за поръчка по чл.280 от ГПК. В същия е записано,
че част от сумата в размер на 1040 лева се счита платена, поради което
дължими се явяват 2960 лева. Работата е извършена предварително от
довереника, както е отразено в договора, а и е представена подадената жалба
до ЕСПЧ, падежът на задължението е настъпил, като ответникът не е доказал
плащане на дължимото възнаграждение по чл.286 от ЗЗД. От 01.01.2022г.
/датата, следваща падежа на задължението/ до 09.06.2023г. дължима на
основание чл.86 от ЗЗД се явява и претендираната законна лихва за забава
върху главницата в размер на 431.66 лева /изчислена с лихвен калкулатор
законната лихва е дори в по-висок размер/. Във връзка с поръчката от
довереника са направени разноски в размер на 24.30 лева за изпращане на
жалбата до ЕСПЧ по пощата /л.13 от делото/, които следва да му бъдат
възстановени от доверителя на основание чл.285 от ЗЗД;
2) Договор за правна помощ и съдействие от 15.11.2022 г. /л.16 от
делото/ с предмет процесуално представителство по гр.д.№ 2804/2017 г. на
ВРС, 49 състав срещу възнаграждение от 3000 лева, платимо в срок до
31.12.2022г., представляващ по съществото си договор за поръчка по чл.280 от
ГПК. Още в договора е отразено, че довереникът е направил разноски в
размер на от 240 лева, заплатени за консултация при адв. М. Е. на 12.11.2021 г.
50 лева за транспортни разходи, които подлежат на възстановяване от
довереника също в срок до 31.12.2022г. Адвокатът е изпълнил задълженията
си, видно от представените документи по гр.д.№ 2804/2017 г. на ВРС, 49
състав, падежът на задълженията по договора е настъпил, а ответникът не е
доказал плащане на дължимото възнаграждение по чл.286 от ЗЗД и на
разходите по чл.285 от ЗЗД. От 01.01.2023г. /датата, следваща падежа на
задължението/ до 09.06.2023г. дължима на основание чл.86 от ЗЗД се явява и
претендираната законна лихва за забава върху главницата в размер на 133.33
лева /изчислена с лихвен калкулатор законната лихва е дори в по-висок
размер/;
3) Договор за заем от 12.10.2022 г. /л.39 от делото/, по силата на който
А. Г. е предоставила на Д. П. заем в размер на 550 лева с падеж на връщане до
30.10.2022 г. Изрично записано в договора е, че същият има и функцията на
разписка за предаване на сумата. Падежът е настъпил, с оглед на което за
ответника е настъпило задължението по чл.240 от ЗЗД за връщане на сумата,
но плащане по договора не е доказано от него. От 01.11.2022 г. /датата,
следваща падежа на задължението/ до 09.06.2023г. дължима на основание
чл.86 от ЗЗД се явява и претендираната законна лихва за забава върху
главницата в размер на 33,76 лева /изчислена с лихвен калкулатор законната
лихва е дори в по-висок размер/;
4) Договор за заем от 31.01.2023 г. /л.41 от делото/, по силата на който
А. Г. е предоставила на Д. П. заем в размер на 3000 лева с падеж на връщане
до 30.04.2023 г. Изрично записано в договора е, че същият има и функцията на
разписка за предаване на сумата. Падежът е настъпил, с оглед на което за
ответника е настъпило задължението по чл.240 от ЗЗД за връщане на сумата,
но плащане по договора не е доказано от него. От 01.05.2023 г. /датата,
5
следваща падежа на задължението/ до 09.06.2023г. дължима на основание
чл.86 от ЗЗД се явява и претендираната законна лихва за забава върху
главницата в размер на 33,33 лева /изчислена с лихвен калкулатор законната
лихва е дори в по-висок размер/;
5) Спогодба от 18.04.2022 г. /л.43 от делото/, с която е уговорено, че
възнаграждението за процесуално представителство по гр.д.№ 3104/2021 г. на
ВОС по договор за правна защита и съдействие от кочан № 11751, с което е
договорено адвокатът да получи възнаграждение от 7700 лева от насрещната
страна Л. В. П., ще бъде заплатено от Д. П. в срок до 31.12.2022г., като
страните се споразумяват размерт му да бъде 3000 лева. Описаният договор за
правна защита и съдействие също е приложен по делото /на л.44 /, като
същият е от 07.03.2022г. за процесуално представителство по гр.д.№
3104/2021 г. на ВОС с уговорка за безплатно представителство по чл.38, ал.2
във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Очевидно първоначалната
договорка за осъществяване на безплатно процесуално представителство е
променена между страните, като е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 3000 лева. Видно от представените документи по гр.д.№ 3104/2021
г. на ВОС адвокатът е изпълнил задълженията си, падежът на задължението по
договора е настъпил, а ответникът не е доказал плащане на дължимото
възнаграждение по чл.286 от ЗЗД в цялост, като останала дължима е сума в
размер на 2 614,71 лева.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че обжалваното
решение следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2364/21.06.2024г., постановено по гр.д. №
10809/2023г. на РС-Варна, 17 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6