Решение по дело №311/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260000
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20204330200311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

    Град Тетевен, 07.01.2021 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На  двадесет и първи декември,

През две хиляди и  двадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:   КАТЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело № 311 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. 

            Обжалвано е Наказателно постановление  № 20-0451-000789/19.10.2020г  на  Началник на РУ на МВР-Ябланица.

            Жалбодателят моли да бъде отменено наказателното постановление/“да отмените или намалите глобата…“/,като излага данни,че е получил „книжка за професионален шофьор“ през 1962г и оттогава няма никакво наказание или отнемане на точки.Пенсионер е,получава 411 лева пенсия ,наложената му глоба от 250.00 лева го лишава от нормално съществуване.Макар и изпратена в копие,от допълнителна молба в оригинал/стр.26-та от делото/към която отново е приложено копие от жалбата,именувана като „молба“, съдът прави извода,        че същата се поддържа от жалбодателя,като копието не се оспорва и от наказващият орган,а и последният в молбата/на стр.4-та от делото,е посочил,че изпраща жалбата/молбата/ в оригинал,без такъв да е приложен към изпратените материали.

Жалбодателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание, в допълнително изпратена молба,в която обяснява причините за невъзможността за явяването си в съдебно заседание,поддържа жалбата си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

Ответникът по жалбата – редовно призован,  не се представлява в съдебно заседание.В съпроводителното писмо,с което е изпратена адм.преписка на съда,изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без последствия и се потвърди наложеното наказание.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

            По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.  

От писмените и гласни доказателства-показанията на свидетелите  М.С.Д. и С.Н.К.,се установява,че на 05.10.2020г. свидетелите-полицейски служители при РУП-Ябланица,спрели за проверка водач на лек автомобил,марка „Форд ескорт“,с рег.№ хххобственост и управляван от жалбодателя М.Н.Ш..При извършената проверка било установено,че  жалбодателят не е сключил договор за застраховка „гражданска отговорност“,за притежаваното и управлявано от него МПС.В показанията си свидетелят Д. твърди,че жалбодателят заявил,че „до последно имал гражданска отговорност сключена,а тя била изтекла октомври месец,явно се бил заблудил“.

За извършеното нарушение на жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ сериен номер 889311,в който е отразена нарушена норма на чл.483,ал.1,т.1 от КТ.Актът бил подписан без възражения от жалбодателя.

В деня на проверката жалбодателят сключил договор за застраховка „гражданска отговорност“,с валидност на полицата/застраховката  до 04.10.2021 година.След сключване на  договора за застраховка,полицейските служители върнали на жалбодателя свидетелството за управление на МПС и талона на управлявания от него лек автомобил.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление/връчено на жалбодателя на дата 22.10.2020 година/,с което за извършеното нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ и на основание чл.638,ал.1,т.1,в-ка с чл.461,т.1 от КЗ,на жалбодателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250.00 лева.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата е    ОСНОВАТЕЛНА, поради  следните съображения:

Наказателно постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган,съобразно и  Заповед № 295з-340/22.02.2018г на Директора на ОДМВР-Ловеч, в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон.  

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това задължение от физическо лице се санкционира от нормата на  чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ с глоба в размер на 250.00 лева. В ал. 4 на чл. 638 от КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

От приложената с жалбата застрахователна полица №BG/22/120001241248/08.05.2020г.,издадена от ЗК „Лев Инс“-АД-София,се установява,че жалбодателят е бил изпълнил задължението си за сключване на договор за застраховка „ГО“,за управлявания от него на дата 05.10.2020г автомобил,със срок на застраховката-22.05.2020г до 21.05.2021г. Действително,от направената служебна проверка от съда за сключена застраховка „ГО“ на дата 04.10.2020г и на 05.10.2020г не се установява този договор да е валиден,респ. същият е  бил прекратен. Не се установяват обстоятелствата,поради които договорът е бил прекратен,вероятно поради неплащане в срок на съответна застрахователна премия от страна на жалбодателя,тъй като цялата премия по договора е била разсрочена на четири вноски. Очевидно този факт не е бил известен на наказващия орган,макар и свидетелят Д. да твърди,че е бил споменат от жалбодателя в момента на проверката,който е твърдял,че има сключен договор за застраховка „ГО“ и според свидетелят очевидно жалбодателят се е бил заблудил,поради изтичане на срока на застраховката.

Отделно от горното, дори да се приеме, че в случая има извършено нарушение, същото определено отговаря на условията за маловажност по чл. 28 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Няма данни прекратяването на полицата с валидност от 22.05.2020г до 21.05.2021г,в срока на действие на същата,по какви причини е станало-по вина на жалбодателя или е по външни на правоотношението между двете страни причини. Няма доказателства прекратяването на застрахователния договор да е било сведено до знанието на наказаното лице като страна по същия, а още в момента на извършената на дата  05.10.2020г проверка жалбодателят е сключил договор за застраховка „ГО“ за притежаваното от него МПС, с ОЗК „Застраховане“-АД .  Това е станало далеч преди връчването на процесното наказателно постановление и не е следствие от издаването му.

Съдът съобразява и данните за жалбодателя от приложената справка за нарушител/водач и липсата на всякакви други извършени нарушения на правилата за движение по пътищата,нито по Кодекса за застраховането.

Тези основания са достатъчни да се счете обществената опасност на жалбоподателя като изключително ниска и случаят за инцидентен, а доколкото нарушението е факт-не е спазена императивна разпоредба на Кодекса за застраховането, актът на наказващия орган следва да се счита за писмено предупреждение/по сходен казус е постановено Решение № 7 от 11.01.2019 г. на АдмС – Ловеч  по  к. а. н. д. № 288/2018 г./.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление№20-0451-000789/19.10.2020г,издадено от Началник РУ към ОДМВР Ловеч,РУ-Ябланица,въз основа на акт за установяване на административно нарушение Д889311/05.10.2020г,с което наказателно постановление за нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ и на основание чл.638,ал.1,т.1,във в-ка с чл.461,т.1 от КЗ,на М.Н.Ш. *** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган, по компетентност.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :