Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 13.06.2016 г.
Софийски
градски съд, ГО, ІV А ВС в публичното заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: СТЕЛА
КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 3758 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Д.з.” АД против
решението от 04.01.2016 г. по гр. дело № 53919/2015г. на Софийския районен съд,
142 състав, с което са уважени частично исковете му срещу „ОЗК З.“ АД по чл.
213 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД и са присъдени разноски.
В жалбата се твърди, че в частта, с която исковете са
отхвърлени за сумите съответно над 926, 94 лева до пълния предявен размер от
1458, 08 лева главница и над 46,15 лева до пълния предявен размер от 67,00
лихва за забава решението е неправилно. Необосновани били изводите на
първоинстанционния съд за действителната стойност на застрахователното
обезщетение. Тя била установена от фактурите, издадени от сервиза, извършил
ремонта, поради което без значение било заключението на вещото лице за
стойностите на труд и материали, които са действително вложени в ремонта. С
тези доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
ново, с което исковете бъдат изцяло уважени.
Въззиваемият ОЗК З.“ АД оспорва жалбите.
Софийският градски съд, в
изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и
допустимо и правилно в обжалваната част. В отговор на оплакванията по жалбата,
излага следното:
Спорът между страните е
единствено по размера на дължимото за възстановяване по реда на чл. 213 КЗ обезщетение.
Образуваната при ищеца щета е ликвидирана чрез
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 11338, 72 лева. Същото е
било определено по фактурите, издадени от извършилия ремонта на увреденото МПС
сервиз. Последният е избран от застрахователя по имуществената застраховка в
съответствие в разпоредбата на чл. 109 от Общите му условия по застраховка
„Каско“. Съгласно заключението на в.л. Д., стойността на ремонта по средни
пазарни цени към датата на
застрахователното събитие възлиза на 10276, 44 лева.
Съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Вредата не е просто паричната равностойност на
конкретната щета, а необходимата парична сума за отстраняването й. Това
означава, че когато съответната част е увредена по начин, който не позволява поправката
й ( или е икономически неизгоден), вредата е средната пазарна цена на друга
такава част. Законът - чл. 203, ал.2 КЗ, дава определение за онази стойност, която е
действителна, като я определя като такава, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество. Законът казва качество, а
не състояние т.е. определяща е пазарната цена, на която може да се купят нови (
а не оригинални) части от същия вид и качество. С оглед изложеното,
действителната стойност на ремонта на застрахованото
МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие е именно 10276,44
лева, а не платеното от ищеца. При определянето му последният се е ръководил не
от пазарните цени, а от тези на конкретно избрания от него автосервиз.
Разликата в цените на последния над средните пазарни следва да остане за сметка
на ищеца, тъй като няма законово основание последиците от неговия избор да са
за сметка на ответника. Ето защо дължимата за възстановяване по реда на чл. 213 КЗ сума е половината от
10 291, 44 лева - 10276, 44 лева
плюс 15 лева ликвидационни разноски / ищецът претендира по реда на регреса половината
от изплатеното от него/ или 5145, 72 лева. При съобразяване на частичното
плащане от 4226,28 лева, искът е основателен и доказан за 919, 44 лева. Над тази
сума претенцията на ищеца е неоснователна.
С оглед изложеното, като
намира са неоснователни оплакванията по въззивната жалба, настоящата инстанция
следва да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
На въззиваемия се следват
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по НМРАВ от 300
лева
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 04.01.2016г. по гр. дело № 53919/2015г.
на Софийския районен съд, 142 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени
исковете по чл. 213 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.З.“
АД, *** да плати на ЗАД „ОЗК – З.“, ул.*********, на основание чл.78, ал.3 вр. с
ал.8 ГПК, сумата 300 лева разноски пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: