№ 57077
гр. София, 09.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20221110118727 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание по чл.248, ал.1 от ГПК и е по молба от 21.10.2022г.,
изходяща от адв. В... като пълномощник на Е.. ЕООД, ЕИК .. и по указания на СГС, дадени
в определение с № 4183/ 30.03.2023г. по в.гр.дело с № 2717/ 2023г. по описа на СГС, с която
се желае изменение на постановеното по делото Разпореждане с № 89916/ 27.09.2022г. по
гр.дело с № 18727/ 2022г. в частта му досежно разноските.
Излага се, че присъдените в полза на длъжника по повод обезсилената на основание
чл.415, ал.2 от ГПК заповед разноски за възнаграждение на адвокат не следва да бъдат
присъждани – няма законово основание за това, и затова желае акт на съда, с който да бъде
изменено атакуването разпореждане и да не бъдат присъждани разноски на длъжника за
процесуално представителство по делото.
В срока за становище е депозирано такова, с което се оспорва молбата за изменение по чл.
248, ал.1 от ГПК чрез освобождаване на заявителя от разноски по делото.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, същата съдържа искане постановеното
по настоящото дело разпореждане да бъде изменено в частта за разноските като да не бъдат
присъждани такива като съдът намира искането за изменение в хипотезата на оспорена
заповед по чл. 410 от ГПК, указана възможност за предявяване на иск и непредявяване на
такъв, за неоснователна.
Молбата на длъжника за разноски при сторени такива би била основателна така, както е
приел съда, тъй като в случая за длъжника с връчване на издадена срещу него заповед, се
поражда и право на защита с възражение по чл.414 ГПК и съответно заповедното
производство придобива състезателен характер.
Според указанията в т.12 от ТРОСГТК 4/2013 г. на ВКС, сезираният с установителен иск
по чл.422 ГПК съд при определяне на отговорността за разноските и на двете страни, следва
да отчете както направените разходи за защита в исковото, така и в обусловилото го
заповедно производство. В хипотезите на осуетена искова защита на кредитора обаче –
непредявен иск при подадено възражение – т.е при вина на кредитора - устни състезания не
1
могат да бъдат провеждани, поради което и на длъжника следва да му се присъдят разноски
в случай, че ги е потърсил или още с възражението си по чл. 414 от ГПК, или
непосредствено след узнаването на акта за приключване на производството – в конкретния
случай разпореждането за обезсилване на издадената спрямо него заповед по чл.410 от ГПК
- в този смисъл, най-късно сезирането на съда може да бъде извършено с молба за
изменение / допълване на акта, приключващ развитието на делото – конкретното
разпореждане – в този смисъл и по подобни хипотези е формирана и задължителна практика
по реда на чл. 274, ал.3 ГПК(Определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
102/2012 г., II г. о., ГК и Определение № 745 от 19.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5032/2015 г., IV г. о., ГК.
В случая искането за присъждане на такива разноски е сторено още с възражението, по
него не се е развило исково производство и такива разноски като дължими съдът е присъдил
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 21.10.2022г., изходяща от адв. В... като
пълномощник на Е.. ЕООД, ЕИК .. с искане за изменение на постановеното разпореждане с
№ 89916/ 27.09.2022г.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2