Р
Е Ш Е Н И Е
№…………../
15.09.2017 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
– ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
При участието
на секретаря Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията
т.д.№ 55 по описа на ВОС за 2017 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.И.С., с адрес: *****************************************************,
чрез адв. С.З., с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,срещу
„СТРОЙИНКОМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район „Приморски", К.К. „Св.
Константин и Елена", ул. „67-ма", №4, ет.З, ап. 46, представлявано от
управителя А.А. К., (впоследствие е извършена промяна
по партидата на дружеството относно адреса на управление - гр.Варна, район
„Одесос", ул. „Тича" 5, № 4, ап. 10, както и относно представителството - от управителя М.А.Ц. )за
осъждане ответника
да заплати сумата от 31 700 евро, представляваща заплатената от ищцата цена по
предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж като платена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху подлежащата на връщане
сума, считано от деня на предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Излага
се в исковата молба, че на 12.09.2008г. между ищцата и ответното дружество е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж, при
задължение ищцата да закупи, а ответното дружество – да продаде право на строеж
за построяването на два апартамента, находящи се на кота
2.80м в жилищна сграда в гр. Варна, местност „Хоризонт“, УПИ I 3808, 3809
по
плана на К. К. „Чайка“, а именно – апартамент А12 с площ 52.36 кв. м. и
апартамент А18 с площ 52.35 кв. м. Твърди се, че в изпълнение на постигнатите
договорености ищцата е извършила плащане на сума в размер на 31 700.00 евро, от
които 2000.00 евро при подписване на предварителния договор на 12.09.2008 г.,
25 000 евро с банков превод от 06.10.2008 г., 2700.00 евро с банков превод
от 11.12.2008 г. и 2000.00 евро с банков превод от 05.11.2009 г. Излага се още,
че ищцата многократно е канила ответника, да му върне предоставената сума, но
последният не е сторил това. Сочи, че след справка в Търговския регистър е
установила, че управителят на дружеството
А К. е починал, а като едноличен собственик на капитала и управител е
вписана дъщеря му А.А. К.. Твърди, че се оказало, че
„Стройинком“ ЕООД не притежавала правото на
собственост върху посочените апартаменти. Сочи, че поради невъзможност от
страна на ответника да изпълни задълженията по договора, същият е развален с
писмено уведомление до управителя на „Стройинком“
ЕООД. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да
му заплати сума в размер на 31700,00 евро, представляваща предоставена му от
ищцата сума, ведно със законната лихва върху същата, считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски за производството.
С
допълнителна искова молба ищецът конкретизира, че изпълнението на
предварителния договор от страна на „Стройинком“ ЕООД
е невъзможно, тъй като недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, са
собственост на трети лица, както и поради забава на ответника, същото
изпълнение е станало безполезно, поради което има право да развали договора по
реда на чл.87, ал.2 ЗЗД , без да дава срок за изпълнение.
Навежда
се още, че с писменото уведомление от 01.03.2010 г. не е бил прекратен
предварителния договор на някое от основанията, посочени в чл.12 от раздел IV, поради което към датата на
предявяване на иска, не е изтекъл давностният срок, с който се погасява
претенцията за връщане на даденото по договора.
Ответникът
„Стройинком“ ЕООД, представлявано от управителя М.А.Ц., оспорва
предявения иск с доводи за неоснователност на същия. Счита
за недоказани твърденията на ищцата, че му е платила сумата от 31700 евро,
доколкото представените три броя документи не отговарят на изискванията на чл.
185 ГПК. Излага
съображения, че предварителният договор не е развален поради
недоказаност на настъпването на някоя от предпоставките по чл. 87, ал.2 ЗЗД, пораждащи
право на разваляне без даване на срок за изпълнение, като счита твърденията на
ищцата в тази насока за неоснователни.
Счита, че е невъзможно развалянето на предварителния договор по съдебен ред, а
чрез едностранно изявление по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, по силата на изрична клауза в
договора или по право по чл. 89, изр.1 ЗЗД, когато изпълнението стане
невъзможно. Релевира и възражение за
изтекла в полза на ответника погасителна давност на процесната сума, като се позовава
на прекратяване на договора от ищеца на 01.03.2010г. Претендира отхвърляне на
предявения исК.
С
подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
вече изразеното становище.
Противопоставя се на ищцовото твърдение, че предварителният договор не е едностранно
прекратен.
В о.с.з., ищцата,
чрез процесуалния си представител адв. З., поддържа предявените искове и моли
същите да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноски, като развива подробно
доводите си в писмени бележки.
В първото по делото
о.с.з., ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва
иска. Не изразява становище по същество.
След преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от приобщения по делото предварителен договор за учредяване на
правото на строеж от 12.09.2008г., че
ответното дружество се е задължило да продаде на ищцата право на строеж
за построяването на два апартамента, находящи се на кота 2.80м в
жилищна сграда в гр. Варна, местност „Хоризонт“, УПИ I 3808, 3809
по
плана на К. К. „Чайка“, а именно – апартамент А12 с площ 52.36 кв. м. и
апартамент А18 с площ 52.35 кв. м
срещу заплащане от нейна страна на сумата от 146 608 евро, платими по ред,
определен в договора.
Констатира се от приобщените по делото
банкови платежни документи с превод на български език /л. 52-63/ и
удостоверение от „Токуда банк“
/л. 97/, че в изпълнение на договора
ищцата е заплатила сума в общ размер на 29 700 Евро, за периода 06.10.2008г. –
05.11.2009г., като се установява от съдържанието на договора, че при
подписването му са заплатени още 2000 Евро.
Видно е от съдържанието на приобщеното
уведомление до управителя на „Стройинком“ ЕООД от
01.03.2010г., че ищцата е отправила искане за прекратяване действието на
предварителния договор, считано от датата на получаване на поканата, на
основание раздел VI, чл. 12, т. „в“, поради невъзможността си да осъществява
плащания по договора( л.43-44).
Видно от представеното с превод на
български език писмо от 01.03.2010 г. „Стройинком“
ЕООД е изразил съгласие за прекратяване на договора (л.80-81).
От заключението по приетото от съда като компетентна и безпристрастна СТЕ
се установява, че горепосоченото писмо от „Стройинком“
ЕООД от 01.03.2010 г. е действително създадено на 01.03.2010 г., 2:35 ч. РМ,
като е архивирано в папка за 2010 г. за архив изпратени писма.
От приобщената нотариална покана /л.
15-17/ е видно, че на 14.12.2016г. ищцата отново е направила постъпки за
разваляне на договора, поради пълно неизпълнение от страна на ответното
дружество и загубен интерес от ищцата за получаване на изпълнение, като
поканата е връчена на управител на ответното дружество по реда на чл. 47 от ГПК
на 21.12.2016г.
Предвид така установеното, съдът достигна до следните
правни изводи:
Сочените от ищцата обстоятелства,
очертават предмета на спора, като такъв
с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Твърденията на ищцовата страна
са, че валидно е развалила процесния договор с нотариална покана от 14.12.2016
г., поради забава на длъжника, поради което изпълнението е станало безполезно
за кредитора (ищец). Както бе указано в доклада по делото, за уважаване на така
предявения иск ищцата следва да докаже собственото си изпълнение по договора,
за да може да претендира правото валидно
да развали същия по сочения ред. Видно от приобщените писмени
доказателства /в това число и
удостоверение от „Токуда Банк“
на лист 97 от делото/ е, че освен първоначалната вноска от 2000 Евро, ищцата е
извършила следните последващи плащания: 25 000 Евро – на 08.10.2008 г.,
2 700 Евро – на 15.12.2008 г. и 2000 Евро
- на 09.11.2009 г.
Съобразно уговореното в чл. 2 от
договора, същата е дължала заплащане на сума
в размери от 2000 Евро – към датата на сключването му, за което има
признание в самия договор; 71 304 Евро – до 12.10.2008 г. и 65 973.60
Евро – до 12.03.2009 г.
Видно е от съдържанието на приобщеното
по делото писмо, че ищцата е признала към 01.03.2010 г. невъзможността си да
заплаща други суми, поради което е направила и изявление за прекратяване на
договора по взаимно съгласие, на основание чл. 12, б. „в“. Същото е достигнало
до ответника, който е изразил съгласие за прекратяване /л. 81/. Макар същото да
не е оформено като двустранно подписан анекс, изявлението е съобразено с
уговорената форма в чл. 14 от договора, както и с духа на чл. 293, ал.5 вр. ал. 4 от ТЗ, поради което следва да се приеме, че
страните са се съгласили да прекратят контракта по взаимно съгласие, макар и да
не са уточнили последиците от взаимоотношенията си. При несъмненост на
авторството на коментираните изявления, следва да се приеме, че е налице
засрещане на волята на контрагентите относно факта на прекратяване действието
на процесния контракт, като разногласията са единствено относно последиците.
Така ищцата е претендирала връщане на сумата, докато ответникът е претендирал
неустойки за забава по договора, поради неспазване на уговореният график за
плащанията. Макар тези коментирани претенции да са ирелевантни за спора, те са
показателни относно волята на страните да прекратят облигационната си връзка.
Косвен факт доказващ действителните намерения на контрагентите по договора е и
обстоятелството, че в продължение на повече от шест години те не са търсили
контакт помежду си и няма данни да са предявявали каквито и да са претенции
един към друг. Този срок е бил достатъчен да изтекат всякакви давностни срокове
по насрещните им претенции.
Съобразявайки гореизложеното, съдът
намира заявеното от ответното дружество възражение за погасяване на претенцията
по давност за основателно. Давностният срок започва
да тече от момента, в който се поражда правото на исК.
В случая, правото на иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане на даденото
на отпаднало основание, се поражда от разваляне на договора, по който е
извършена престацията и се погасява с изтичане на 5-годишна давност по
правилото на чл.110 от ЗЗД. Както се прие по-горе, процесният
предварителен договор, по който ищцата претендира връщане на дадената цена, е
бил развален на 01.03.2010г. с получаване на уведомлението за разваляне на
предварителния договор. От тогава е започнал да тече 5-годишния давностен срок
и същият е изтекъл към датата на завеждане на разглеждания в настоящото
производство иск, поради което искът с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Евентуално дори да се приеме, че
договорът не е бил прекратен на 01.03.2010 г., то нито към датата на изпращане
на нотариалната покана от м. декември 2016г., нито към датата на завеждане на
делото, ищцата е имала право да
предизвика разваляне на договора по реда на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Правото на
едностранно прекратяване на една облигационна връзка е предоставено на
изправната страна, а в процесния случай ищцата не е била такава по същия,
предвид просрочването на втората и третата вноска, за което е била уведомена с
писмо от 01.03.2010 г. (л. 81). Още повече, при отправеното от нея изявление за
прекратяване на контракта поради финансовата й невъзможност за изпълнението му,
следва да се приеме, че същата е признала собствената си неизрядност. При
липсата на представени доказателства от ищцовата страна, за изпълнението на
задълженията й за заплащане на договорените вноски (макар и със забава),
претенциите й за разваляне на договора поради неизпълнение на ответника са
несъстоятелни, поради което искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Ответникът не е претендирал разноски,
а на ищцовата страна такива не се дължат предвид резултата от спора.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.С., с адрес: *****************************************************,
чрез адв. С.З., срещу „СТРОЙИНКОМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район „Одесос", ул. „Тича" 5, № 4, ап. 10,
представлявано от управителя М.А.Ц. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД
за осъждане ответника
да заплати сумата от 31 700 Евро, представляваща заплатената от ищцата цена по
предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж, като платена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху подлежащата на връщане
сума, считано от деня на предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :