М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 2811 / 2012 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказателен състав
Русенската районна прокуратура е обвинила И.В.И. в това, че за времето 28.04.2012 г. - 05.05.2012 г.,
в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление,
на три пъти, набирал, приел и транспортирал с моторно превозно средство – лек
автомобил “Фиат Брава”, с рег.№ Р 53-97 РВ, отделно
лице – Г.А.Я.,***, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й – престъпление по чл.159а, ал.1 вр. с
чл.26 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е
внесено в съда. срещу двамата подсъдими. Счита, че престъплението е осъществено
от обективна и субективна страна. Пледира за осъдителна присъда. Моли на подсъдимия да бъде да
му бъде определено наказание над средата към максималния размер, както и да
бъде приведено в изпълнение наложеното му с предходна присъда
условно наказание.
Подсъдимият не
се признава за виновен и моли съда да го оправдае по внесеното от прокуратурата
обвинение. Защитниците му считат, че обвинението не е доказано и молят съда да
оправдае подсъдимия.
Районният съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.В.И.
е роден на ***г***, с ЕГН: **********, български
гражданин, с основно образование, женен, безработен, осъждан.
През 2007год. - 2008год.,
в гр.Русе свид.М.А. работела като проститутка. По него време се познавала с подс.И.. По – късно
двамата отишли в Гърция, където се запознали Г.А.Я., която
също проституирала. Тримата се прибрали заедно в България, а впоследствие
подсъдимия прекратил връзката си със свид.А.. След завръщането
й в гр. Русе, Я. продължила да проституира.
През месец март - април
2012год., във Второ РУП - Русе постъпила информация, че св. Я. извършвала
кражби от лица на които предлага сексуални услуги
срещу заплащане. Според постъпилата оперативна информация Я. проституирала,
като подсъдимият я принуждавал към това.
По този повод, за времето
от 09 - 11.03.2012 г. била извършена Специализирана полицейска операция по
отношение на лица, които предлагали сексуални услуги срещу заплащане, за които
имало съмнения, че извършвали кражби на злата и пари от клиентите си. В
резултат на това се установило, че свид. Я. предлагала сексуални услуги срещу
заплащане на бул. България, като била придружавана от три лица. Едното от тях
стояло в локалното платно над заведението “Сибила” с
кола, а другите двама били наблизо из храстите. Когато Г. се качвала в
превозното средство на клиент, едното от тези лица заставало плътно до превозното
средство, второто лице стояло в храстите, а третото включвало двигателя на колата
като по този начин я привеждал в готовност. В един от дните през които се
провеждала операцията, полицейските служители установили, че след второто МПС
на клиент, в което св. Я. предлагала сексуални услуги, се появил подс. И.. Той започнал да й вика “Защо не ги взе?”, след което й
нанесъл множество удари с ръце и крака. След като преустановил побоя над Я.,
подсъдимият си тръгнал, а тя останала на бул. “България”, където продължила да
проституира.
Било установено, че
подсъдимият е осъждан с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.159, ал.1 от НК, но въпреки това
продължавал да трафикира друго лице, което в случая било Я..
Така за времето от
28.04.2012 год. до 05.05.2012год. подсъдимият извършил
следното:
1. На 28.04.2012год., около
13:00 часа подс. И.В.И. и свид.Я.
излезли от дома му, който се намирал на ул.”Белмекен”
№ 6, след което се качили в л.а. “Фиат Брава” с рег. №
Р 53-97 РВ, управляван от него. С автомобила подсъдимият транспортирал Я. до
бензиностанция “Шел”, намираща се на бул. “България”,
№ 9. Там като материално отговорно лице работел св. Ц.Г.Ц.. Подс.
И. заредил гориво и влязъл с Я. в търговската част на бензиностанцията, където й
закупил презервативи. След това подс.И. откарал Я. с
автомобила до кръстовището за хижа “Приста”, където
тя слязла, а подсъдимият се отправил в неустановена в хода на разследването
посока. Я. започнала да предлага на преминаващите по пътя водачи на МПС
сексуални услуги, като им махала с ръце и правила жестове в тази насока. Така
около 15:18 часа при нея спрял св. И.Х.И., който управлявал
МПС – лек автомобил “Форд Орион” с рег № Р 52-06 ВА. След като се информирал, че цената за фелацио
е 20 лева., свид.И. поискал да получи такава услуга. Я. се качила автомобила и
му посочила накъде да кара и да спре на прикрито място. Свид.И.
й дал 20 лева, а тя му направила фелацио. След това Я. се върнала на главния път, а св.И. си
заминал.
2. На 28.04.2012год. около 20:30 часа подсъдимият и Я. отново излезли от дома му,
след което се качили в л.а. “Фиат Брава” с рег. № Р 53-97 РВ, управляван отново
от подсъдимия. Подсъдимият заредил гориво от същата бензиностанция на ШЕЛ, след
което оставил Я. да отново проституира на главния път.
3. На 05.05.2012год., около 10:57
часа подсъдимият и Я. излезли от жилището му и отново се качили в същият
автомобил “Фиат Брава”. С тях бил и С. Ю. В 10:58 часа подсъдимият привел автомобила
в движение и откарал Я. *** – София, в района до хижа “Приста”, където я оставил да предлага сексуални услуги, а
той се отправил в неизвестна посока. Около 12:12 часа до Я. спрял лек автомобил
“Рено Канго” с рег. № Р 49 08 АР, управляван от св. И.Д.. Той се информирал за тарифата на предлаганите от нея
сексуални услуги и я поканил в автомобила си, тъй като искал от нея да му
направи фелацио. След като се качила в автомобила, свид.Д.
го привел в движение и го отдалечил от главния път. През това време, тъй като
се усъмнил, че е непълнолетна той се информирал за възрастта й. Я. му обяснила, че е на 21 години, но свид.Д. не повярвал. Тогава
Я. заявила, че времето му изтекло и слязла от автомобила, след което се върнала
на главния път, където продължила да предлага сексуални услуги.
Тази фактическа обстановка
съдът приема отчасти от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите
М.А.А., А.Д.Д., И.Х.И., Н.В.С., Ц.Г.Ц., И.И.Д., Т.С.В., Т.С.С. и Е.И.И., ВДС изготвени при използване на СРС, веществено
доказателство – CD
компактдиск, съдебнотехническа експертиза на вещественото
доказателство CD
компактдиск, удостоверения за раждане, копия от наказателни постановления, справка
за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние.
На първо място по несъмнен
начин по делото се доказа, че Я. извършвала развратни действия като
проституирала на главния път Русе – София, в района на хижа “Приста” и на бул.”България”. Видно
от показанията на свид.И.И.Д., лично той на 05.05.2012
г. е възприел Я. как предлага сексуални услуги на главен път Русе – София, в
района на хижа “Приста”. Свидетелят твърди, че се договорил
с нея да му направи фелацио срещу сумата от 20 лв., но тъй като се усъмнил във
възрастта й това не се случило. Показанията му се потвърждават и от приложените
по делото ВДС, изготвени при използване на СРС, от които се установява как Я. насочва свид.Д., къде да спре. От приложените ВДС се
установява, че преди това именно подсъдимият е транспортирал Я. до това място.
От тях се установява как след като свид.Д. си заминал Я.
продължила да предлага сексуалните си услуги на преминаващите шофьори.
Обстоятелството, че Я. проституирала в района на този път се потвърждава и от
показанията на свидетеля И.Х.И. от които се
установява, че срещу сумата от 20 лева Я. му е направила фелацио. Показанията
му напълно кореспондират и с приложените по делото ВДС, изготвени при
използване на СРС. От същите ВДС-та се установява, че до мястото Я. е била
транспортирана именно от подсъдимия, като преди това заредил с гориво. Връзката
между Я. и подсъдимия И. се доказва от показанията на
свидетеля Ц.Г.Ц., който възприел
двамата като редовни клиенти. От показанията му се установява, че на 28.04.2012
г. двамата са посетили бензиностанцията, около 13:00 часа и са закупили
презервативи. Посещението им било документирано от видеокамерите на
бензиностанцията. На основание чл. 159, ал.1 от НПК, на органите на досъдебното
производство с писмо от 29.05.2012 г. бил предаден 1 бр. СД компактдиск,
съдържащ запис от охранителните камери заснели това посещение. Изготвената
техническа експертиза на файловите съдържащи се на този диск, възпроизвежда
кадри от направените копия от видеозаписите на камерите на бензиностанцията,
които напълно съответстват и кореспондират с изложеното. Изложеното дава на
съда основание да приеме, че подсъдимия е транспортирал същата до посочената
място, за да извършва развратни действия и че той добре е съзнавал това
обстоятелство. От изложените
доказателства се установява, че малко след като подсъдимият е оставил Я. в
района на хижа “Приста”, тя е предоставила сексуална
услуга срещу заплащане на свид. И.Х.И.. От приложените
по делото ВДС изготвени от използваните СРС се установява и обстоятелството, че
на 28.04.2012 год. около 20:30 часа подсъдимият и Я.
излезли от дома му, след което с л.а. “Фиат Брава” с рег. № Р 53-97 РВ, управляван
от подсъдимия, посетили същата бензиностанция на ШЕЛ. Впоследствие подсъдимият оставил
Я. да проституира на главния път.
Обстоятелството, че Я. е извършвала развратни действия, тъй като е проституирала се
установява и от показанията на свидетеля Т.С.В. –
полицейски служител. Видно от показанията му, на 20.02.2012 г. е бил на работа,
когато турският гражданин А. Т. подал до органите на
МВР сигнал, че му е извършена кражба от лице от женски пол на бул.”България”. В тази връзка след като посетил
местопроизшествието установил, че Т. е потърсил сексуалните услуги на Я. и
според него е извършила кражба на портфейла му. С оглед на подадения от турския
гражданин сигнал свидетелят е провел с него беседа, при която свид.А. Д. превеждала от турски на български и обратно е
установил изложеното. Видно от показанията му Я. била известна като
проституиращо лице на бул.”България”, заедно с други лица от женски пол. От
показанията на този свидетел, се установява, че подсъдимият му е известен и то като
лице гравитиращо покрай проституиращите лица и най-вече Я.. Пред
него тя и други лица, които предлагали сексуални услуги на бул.”България” са
твърдели, че именно подсъдимият ги е транспортирал до местата, на които те
предлагали услугите си. С оглед на изложеното се установява, че подсъдимият И.В.И. е бил наясно, че Я. проституира и редовно я
транспортирал да подходящи за това места. Изложеното досежно
случаят с турският гражданин се установява от показанията на свид.А.
Д.. От тях се установява и че Я. системно се занимава
с проституция на бул.”България”. Видно от показанията
на свид.Т.С.С. и свид. Е.И.И.
по повод на този случай и във връзка със зачестилите информации на кражби на бул.”България” от лица търсещи сексуални услуги е била
проведена специализирана полицейска операция. По време на специализираната
полицейска операция била наблюдавана Г.Я.. Установено
било, че била придружавана от три лица. Едното от тях стояло в локалното платно
над заведението “Сибила” с кола, а другите двама били
наблизо из храстите. Когато Г. се качвала в превозното средство на клиент, спрял
камион единия застава до камиона плътно, втория стоял в храстите, а третия включвал
двигателя на колата като по този начин я привеждал в готовност. Свидетелят
възприел как след като били извършени сексуални услуги на двама-трима клиенти -
водачи на камиони, се появил подсъдимия, който започнал да й вика “Защо не ги
взе?”, след което и нанесъл побой, а по-късно си тръгнал. От свидетелските
показания на този свидетел се установява, че свид. М.А.
се е тъжила в полицейското управление от подсъдимия, че я принуждавал да
проституира и краде от клиентите и обяснила, че по същия начин подсъдимият
постъпвал и с Я.. Видно от показанията на свид. М.А. подсъдимият се е запознал с Я. в Гърция, където тя
обяснила, че се занимава с проституция. Тя и подсъдимия и помогнали да се
прибере в България, в гр.Русе, където Я. продължила да
се занимава с предлагането на сексуални услуги, но отрича подсъдимият да ги е
принуждавал да вършат това.
От показанията на свид. Н.В.С. се установява, че бил собственик на
лекият автомобил “Фиат Брава” с рег. № Р 53-97 РВ. Тук съдът не
кредитира показанията на свидетеля, че не е предоставял автомобила си на
подсъдимия и че подсъдимият не е превозвал Я. до местата за проституиране, а
това е вършел той самият, тъй като същите противоречат на изложените по – горе доказателства. В тази им част показанията на този
свидетел противоречат и на обясненията на подсъдимия, с които той сам признава,
че е управлявал този автомобил.
Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия в частта им, с които се стреми да докаже, че установените по
делото контакти с Я. били за да я откаже от дейността
й на проститутка и я транспортирал до главния път Русе – София, тъй като Я.
имала на тези места среща с нейна приятелка. Същите напълно противоречат на
установеното от изложените доказателства. От тях по несъмнен начин се
установява, че Я. въобще не е имала среща с такава приятелка, че на тези места
същата е проституирала и до там е била транспортирана от подсъдимия. От
доказателствата по несъмнен начин се установява, че подсъдимият е бил напълно
наясно, че транспортира Я. до тези места за да извършва развратни действия. Нещо повече
подсъдимият сам, че е бил напълно наясно с развратната дейност на Я. като
твърди, че се стремял да я откаже от тази й дейност. С оглед на изложеното
съдът намира, че тези твърдения на подсъдимия по своята същност представляват защитна
теза, целяща да избегне наказателната отговорност.
Видно от показанията на свид.А., обясненията на подсъдимия и приложените по делото
удостоверения за раждане, подсъдимият е баща на пет малолетни деца.
От приложените по делото
копия от наказателни постановления е видно, че на Я. са били наложени множество
административни наказания глоба, за извършени нарушения, най-вече за
неизпълнение на полицейски разпореждания да напусна района на бул.”България”, тъй като с извършваната от нея дейност
отклонява вниманието на водачите на МПС и по този начин създавала опасност от
възникване на пътно-транспортни произшествия.
От справката за съдимост
се установява, че подсъдимия до момента е осъждан общо три пъти, като второто
му осъждане е било също за престъпление по чл.159а от НК.
Всички доказателства
разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е
наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, може да бъде субект на
престъплението, за което е обвинен.
От обективна срана подс.И.В.И. на за времето
28.04.2012 г. - 05.05.2012 г., в гр.Русе, в условията
на продължавано престъпление, на три пъти, транспортирал с моторно превозно
средство – лек автомобил “Фиат Брава”, с рег.№ Р 53-97
РВ, отделно лице – Г.А.Я.,***, с цел да бъде
използвана за развратни действия, независимо от съгласието й. В конкретния случай, безспорно се установява, че
през инкриминираният
период подсъдимият И. е транспортирал
Я. до посочените места за да извършва развратни действия като проституира.
Следва да се отбележи, че съгласието на Я. в този случай е ирелевантно.
Налице са предпоставките на чл.26, ал.1 от НК за квалифициране
на трите отделни деяния като едно продължавано престъпление, тъй като се касае
за еднакви по вид престъпни деяния – транспортиране
с моторно превозно средство – лек автомобил “Фиат Брава”, с рег.№ Р 53-97 РВ на
отделно лице – Г.А.Я.,***, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна
продължение на предишните.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер и искал настъпването на общественоопасните
последици от деянието. Съзнавал е, че транспортира Я. до подходящи места,
където да предлага сексуални услуги и именно с тази цел е вършел това.
Налице специалната цел, тъй
като подсъдимият е съзнавал, че транспортира Я. до тези места за да проституира
и именно с тази цел я е транспортирал до там.
Същевременно
доказателствата в насока, че подсъдимият е “набирал” и “приемал” Я. не са
достатъчни да се обоснове един несъмнен начин, че осъществил тези изпълнителни
деяния. Свид.А. отрича да е била принуждавана от подсъдимия да проституира и
краде и подобна принуда да е осъществявал по отношение на Я..
Я. се възползва от правото си по чл. 119 от НПК като съпруга на
подсъдимия да не свидетелства по делото. Наличните в тази насока доказателства
са косвени и не са достатъчни за да обосноват един несъмнен извод.
При тези обстоятелства
съдът счита, че подсъдимият
следва да да бъде оправдан в тази част от обвинението
на РРП на основание чл.304 от НПК, а в останалата – че
е “транспортирал” Я., с цел да бъде
използвана за развратни действия, независимо от съгласието й да бъде признат
за виновен
по обвинението на РРП.
При индивидуализацията на наказанието по отношение
на подсъдимия И.И., съдът отчете, че е баща на 5 малолетни
деца, за които следва да се полагат грижи за тяхното отглеждане и възпитание,
както и обстоятелството, че пострадалото в случая лице – Я., впоследствие е
сключило граждански брак с подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете, утежненото му съдебно минало, обременено с няколко осъждания за разнородни
умишлени престъпления – три на брой, едно от които за
същото престъпление. Отегчаваща е и проявената му упоритост при извършване на
престъплението, както и наличието на повече от две деяния включени в състава на
продължаваното престъпление, липсата на трудови навици, както и факта, че
инкриминираното деяние е осъществено в изпитателния срок на предходно осъждане,
за същото престъпление.
Съдът не намери многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на
които и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства
не са многобройни, нито пък изключителни по своя характер. Поради тази причина
на подсъдимия следва да се наложат определените по вид наказания в пределите на
предвидените размери за това престъпление.
С оглед изложеното и на
основание чл.159а, ал.1 вр. с
чл.26 от НК, чл.54 и чл.36 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което следва да изтърпи в затворническо
заведение от закрит тип, при строг режим.
На основание чл.59,
ал.1, т.1 от НК от така наложеното наказание следва да
се приспадне времето през което подсъдимият И.В.И. е
била задържан, считано от 11.05.2012 г.
Съдът призна подсъдимия И.В.И. за НЕВИНЕН в периода 28.04.2012 г. - 05.05.2012 г., в
гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на
три пъти, да е набирал и приел, отделно лице – Г.А.Я.,***, с
цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й
поради, което и на основание чл.304 от НПК го оправда по тази част от
обвинението на прокурора.
На основание чл.68,
ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение по отношение на
подсъдимия наказанието ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено му с Определение
от 03.02.2012 г. по ЧНД № 137 / 2012 г. по описа на Районен съд – гр.Русе, което следва да изтърпи при първоначален
строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
При този изход на делото подсъдимият
дължи в полза на Държавата сумата от 70,55 лева за направени на досъдебното
производство разноски, а по сметка на Районен съд – гр.Русе
– 20 лева, разноски на съдебното производство.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: