ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
гр. Перник, 17.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора ДИЛЯН Ст. ДЕЯНОВ
като разгледа докладваното от Бисер ЦВ. Петров Въззивно частно
наказателно дело № 20251700600113 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.436 от НПК.
С протоколно определение от 24.02.25 г. по ЧНД № 740/24 г. състав на районен
съд Перник е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Б. П. със снета самоличност и
ЕГН, за допускане на съдебна реабилитация.
Против това определение е постъпила въззивна жалба от молителя.
В жалбата и в съдебно заседание се сочи, че заложените изисквания към
осъденото лице за съдебна реабилитация, установени в чл.87, ал.1, т.2 от НК действително
изискват реално възстановяване на вредите. В случая обаче е налице абсолютна погасителна
давност, която е налице повече от 7 години, което на практика се явява предпоставка за
исканата реабилитация. Ето защо молителя счита, че са изпълнени всички предпоставки на
изискванията на закона.
Представителя на Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е
неоснователна и не следва да се уважи.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, и прецени събраните в
производството доказателства намери следното:
Фактите по делото са следните:
1. С определение влязло в сила на 31.10.2002 г., по нохд № 586/2002 г. по описа
на РС - Плевен, на молителя е определено и наложено наказание лишаване от свобода за
срок 3 /три/ месеца с три години изпитателен срок за престъпление извършено на 04.04.1999
1
г.
2. С определение влязло в сила на 08.11.2005 г., по нохд № 2854/2005 г. по описа
на СРС, на молителя е определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок 1
/една/ година с четири години изпитателен срок за престъпление извършено на 01.11.2005 г.
3. С определение влязло в сила на 17.02.2011 г., по нохд № 14833/2010 г. по описа
на СРС, на молителя е определено и наложено наказание глоба от 200 лв. за престъпление
извършено на 18.07.2010 г.
4. С определение влязло в сила на 12.08.2011 г., по нохд № 285/2011 г. по описа на
СРС, на молителя е определено и наложено наказание пробация, изтърпяно на 30.05.2012 г.
за престъпление извършено на 05.10.2010 г.
5. С определение влязло в сила на 21.12.2011 г., по нохд № 3595/2011 г. по описа
на СРС, на молителя е определено и наложено наказание глоба от 300 лв. за престъпление
извършено на 26.08.2010 г.
6. С определение влязло в сила на 01.03.2012 г., по нохд № 4107/2012 г. по описа
на СРС, на молителя е определено и наложено наказание пробация, изтърпяно на 08.12.2013
г. за престъпление извършено на 23.02.2012 г.
7. С определение влязло в сила на 19.06.2012 г., по нохд № 23632/2011 г. по описа
на СРС, на молителя е определено и наложено наказание глоба от 300 лв. за престъпление
извършено на 04.04.2011 г. и
8. С присъда влязла в сила на 03.01.2018 г., по нохд № 1036/2016 г. по описа на
РС - Перник, на молителя е определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок 4
/четири/ години за престъпление извършено в периода 30.11.2014 до 10.04.2015 г. Това
наказание е завършило с предсрочно условно освобождаване с влязло в сила определение на
04.07.2019 г. и изпитателен срок от пет месеца и 17 дни.
В бюлетина за съдимост е отразено, че молителя е реабилитиран по право /чл.86
НК/ за наказанието наложено по пункт първи по- горе, както и реабилитиран /очевидно по
чл.88а НК, тъй като липсва друго отбелязване/ за наказанията по определенията посочени в
пункт четвърти и шести по- горе. Следва да се отбележи, че с оглед на задължителните
указания дадени с ТР № 2/2018 г. на ОСНК ВКС т.1 и т.4 молителя следва да се счита
реабилитиран и по наказанията наложени по пункт трети, пети и седми посочени по- горе.
Това е така, защото видно от писмо от 27.09.24 г. на ТД НАП София абсолютната давност за
събиране на вземанията по наложените глоби е изтекла и изпълнителните дела са
прекратени, а от изтичане на давността за изпълнение е изтекъл и срока по чл.88а НК.
По отношение на наказанието наложено по пункт втори посочен по- горе.
Наложеното наказание е една година лишаване от свобода с изпитателен срок от четири
години, считано от 08.11.2005 г. Следователно изпитателния срок е изтекъл на 08.11.2009 г.
От този момент досега е изтекъл и срока на абсолютната давност, предвиден в чл.88а НК,
поради което молителя е реабилитиран по този ред и за това наказание.
2
Молителя не е реабилитиран по реда на чл.86 и чл.88а НК единствено за
наказанието наложеното му с присъда по нохд № 1036/2016 г. по описа на РС – Перник-
пункт осми по- горе. Поради това, за него, правния интерес за съдебна реабилитация е
именно за така наложеното му наказание по посоченото дело /указания с т.6 ТР № 2/2018 г.
на ОСНК ВКС/.
Известно е, че общите основания при които се допуска съдебна реабилитация по
реда на чл.87 НК са следните:
-в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъда или
намалено с работа или помилване наказание до момента на постановяване на определението
за съдебна реабилитация, молителят да не е извършил престъпление, наказуемо с лишаване
от свобода или по- тежко наказание;
-в същия срок да е имал добро поведение,
-при умишлено престъпление - да е възстановил причинените вреди.
-когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание
лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови
реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя
трябва да е изплатена.
Направените от районния съд в обжалваното определение фактически изводи
касателно доказателствения материал са правилни и те в резюме са следните:
Събраните по делото доказателства еднопосочно установяват, че тригодишният
срок по отношение наказанието наложено по нохд № 1036/2016 г. по описа на РС – Перник в
случая е изтекъл. Предвид постановеното по него условно предсрочно освобождаване, то
началото на срока започва от изтичане на определения изпитателен срок- 5 месеца и 17 дни,
течащ от 04.07.2019 г., на която дата е влязло в сила определението на САС.
При това положение до момента на постановяване на определението за съдебна
реабилитация е изтекъл срок около четири години. В същото време, видно от събраните
данни за съдебното минало на молителя, в този срок същият не е извършил престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание. Районния съд е установил, че
молителя няма постоянен адрес, не реализира доходи и няма социална дейност без да е
придал на тези факти правно значение.
Следователно, както правилно е заключил и районния съд, основните
материално-правни предпоставки за допускане на съдебна реабилитация са изпълнени.
Спора по делото е само досежно една от предпоставките, а именно изискването
относно вредите от престъпленията или това същите да са възстановени.
Макар и да са налице различни становища, в правната доктрина и съдебна
практика преобладава виждането, че изтичане на погасителната давност може да е
уважителна причина по смисъла на чл.87, ал.2 НК. В този смисъл мотивите на Решение №
367 от 13.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1397/2014 г., II н. о., НК, в което е прието следното:
3
„Възстановяването на вредите, резултат от престъпната дейност, действително е
условие за допускане на съдебна реабилитация, като това важи както за съставомерните
имуществени вреди, така и за неимуществените. То обаче не е абсолютно, като в текста на
чл.87, ал.2 от НК изрично е предвидена възможност за реабилитиране на осъдения "и без да
е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителна причина". В конкретния
случай защитата е твърдяла, а и въззивната инстанция явно не е имала основание да не се
съгласи (макар да не е изложи конкретни съображения), че вземането, произхождащо от
осъдителната присъда, е било погасено по давност с изтичането на 5 годишен срок, считано
от влизането й в сила, т. е. на 19.01.2012 г., тъй като пострадалата от престъплението не е
предприела действия за принудителното събиране на сумата. Вярно е, че осъденият би могъл
да плати задължението си и след изтичане на погасителната давност и това би било
свидетелство за добросъвестно поведение, което той не е сторил и през следващите две
години. Разпоредбата на чл.87, ал.2 от НК обаче не изисква такова поведение, а уважителна
причина. Бездействието на носителя на вземането, признато със съдебен акт (вж. чл. 117 от
ЗЗД), което е довело до изтичане на 5 годишния давностен срок и невъзможност същото да
бъде събрано по принудителен ред при направено от осъдения възражение за това, е
причина, която следва да се отчита за уважителна. Обратното би означавало при наличие на
останалите предпоставки за съдебна реабилитация такава да не може да бъде допусната
никога, ако не е налице възстановяване на вредите, макар и събирането на признатото
вземане да е станало невъзможно поради изтичане на предвидената погасителна давност“.
Именно такъв е и настоящият случай, като този състав на въззивния съд напълно
приема горните правни доводи. Към тях може да се добави единствено това, че въпроса за
допускане на реабилитация по чл.87 НК не може да се поставя и тълкува в съотношение по
или не по- благоприятен с реабилитацията по чл.88а НК. Тези правни норми предвиждат
различни хипотези и са приложими с изпълване на условията по всяка от тях независимо
една от друга. Все в този смисъл са и доводите в р.89-65- ОСНК (сб. Стр.54-55) „осъденият
следва да бъде реабилитиран и в случаите, когато задължението му за възстановяване на
причинените вреди, настъпили от извършеното престъпление, е погасено по давност, стига
да са налице и другите условия на закона за това“. В този смисъл и ТР № 75-65 г. на ОСНК.
В подкрепа на тази теза е и правната доктрина- вж. Д.Михайлов /Реабилитация по НК стр.
266/; Илия Байчев /Реабилитация по новия наказателен закон стр.34/; Р. Илкова
/Реабилитацията по българското наказателно право стр. 255 и сл./.
В конкретния случай няма спор, че петгодишния срок по чл.117 ЗЗД по
отношение на молителя е изтекъл. Няма данни за образувани изпълнителни дела. Всичко
това налага извода, че е налице изключението по чл.87, ал.2 НК и исканата реабилитация
следва да се допусне.
Молителя твърди, че живее в дом за настаняване, като сочи неговия адрес и е
безработен, тъй като съдимостта му пречи да започне работа като охранител.
Обстоятелството, че молителя е бездомен, безработен и няма социална дейност не
може да се тълкува в негова вреда.
4
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ на основание чл.87 НК по отношение
на лицето Б. Б. П. - роден на *** в *** с постоянен и настоящ адрес: *** с ЕГН:**********,
по Присъда № 372/14.06.2017 г. по НОХД № 1036/2016 г. по описа на Районен съд - Перник.
Препис от влязлото в сила определение да се изпрати на районен съд София
„Бюро за съдимост“ за отразяване на допусната реабилитация по бюлетините за съдимост на
молителя.
Бюро съдимост при СРС да отрази и реабилитациите по чл.88а НК съобразно
мотивите на настоящето определение.
Определението не подлежи на обжалване, страните уведомени за неговото
изготвяне в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5