Р Е Ш
Е Н И Е
№ 171
Гр. Нови пазар, 09.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Нови пазар, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 09.06.2020 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1124 по описа на съда за 2019 г. при секретаря Галина А., за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, както и съответните акцесорни искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба вх. № 6357 от 20.08.2019 г., подадена от „Деко-Бетз“ ЕООД, гр. София, ул. „Никола Славков“ № 37, ет. 1, офис 1, с ЕИК ********* представлявано от *** А.Б.Г., срещу „Крис-НП“ ООД, гр. Нови пазар, ул. „Иван Вълчев - Талимата“ № 12, представлявано от *** М.Х.Б.. В исковата молба се излагат твърдения, че между страните има сключени два договора за предоставяне на заем от ищеца на ответника. Първият договор за заем бил сключен на ***г. С него ищецът предоставил на ответното дружество сумата от 9500 лв. в заем и бил с падеж 30.06.2019 г. Между страните било уговорено, че заемателят дължи и законната лихва за периода на договора. Вторият договор за заем бил сключен на ***г. С него ищецът предоставил на ответника сумата от 5500 лв. в заем и падежът бил отново 30.06.2019 г. Между страните отново било уговорено, че заемателят дължи и законната лихва за периода на договора. Сумите и по двата договора останали незаплатени от ответника в уговорения срок. След проведени разговори между страните, първо било обещано плащане, но след това станало ясно, че дружеството ответник не разполага със средства да върне взетите заеми. Моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 9500 лв., представляваща главницата по договора от ***г., сумата от 680,83 лв., представляваща договорна лихва за периода ***г. – 20.08.2019 г., ведно с лихва за забава, считано от ***г. до окончателното плащане, както и 5500 лв., представляваща главницата по договора от ***г., сумата от 372,78 лв., представляваща договорна лихва за периода ***г. – 20.08.2019 г., ведно с лихва за забава, считано от ***г. до окончателното плащане. Иска се и заплащане на разноските, направени в производството.
В съдебно заседание ищеца, чрез своя процесуален представител, поддържа така предявените искове. Счита, че същите са основателни и доказани. Обръща внимание на съда, че насрещната претенция по възражението за прихващане са предявени и с възражение за прихващане и по търг. дело № ***г. на *ОС, висящо пред посочения съд, претенцията по което е за 29373,94 лв. В писмената защита твърди още, че прихващането е недопустимо, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 105 от ЗЗД – неплащането на сумите по договора за заем е непозволено деяние и прихващането се изключва от закона без съгласието на кредитора. По посочените причини моли съда да уважи исковете изцяло.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от същия. С отговора се твърди, че наистина между страните е имало сключен такъв договор за заем, но той не бил върнат, защото между страните се водели преговори за погасяване на вземането чрез прихващането му със задължения, които пък ищецът имал към ответника. Твърди, че между страните е имало сключени няколко договора за превоз, за което били издадени цитираните в отговора фактури на обща стойност 61 315, 44 лв., от които 43 293,15 лв. останали неплатени и до момента. Ответникът изрично прави възражение за прихващане на сумата по претендираната главница от 15000 лв. с насрещното задължение на ищеца към него. Оспорва дължимостта на лихвите, тъй като вината за забавата била на ищеца. При условията на евентуалност моли, ако съдът установи, че и лихвите са дължими, да се извърши прихващане и на дължимите за лихвите суми с дължимите му суми от ищеца.
В съдебно заседание ответника поддържа отговора и направеното възражение за прихващане. Не оспорва дължимостта на сумата по договора за заем, но твърди, че има по-голямо насрещно вземане, с което искат да прихванат задължението си към ищеца. Твърди, че по посоченото дело на Окръжен съд Ш. все още няма произнасяне и по тази причина не може да се приеме, насрещната претенция на ответника е намалена. Счита, че същата е доказана по основание и размер и няма пречка да бъде прихваната с вземането на ищеца. Твърди, че като се има предвид, че претенцията на ответника е по-голяма, то предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото се установи безспорно, че на ***г. ищецът „Деко-Бетз“ ЕООД, гр. София, от една страна и „Крис-НП“ ООД, гр. Нови пазар, от друга страна са сключили договор за заем, съгласно който „Деко-Бетз“ ЕООД предоставили на „Крис-НП“ ООД сумата в размер на 9500 лв. като заем, който ответното дружество е следвало да върне на 30.06.2019 г. Съгласно чл. 5 от договора заемополучателят дължи на заемателя лихва в размер на законната лихва за периода на договора.
На ***г. ищецът и ответникът са сключили втори договор за заем, съгласно който „Деко-Бетз“ ЕООД предоставили на „Крис-НП“ ООД сумата в размер на 5500 лв. като заем, който ответното дружество е следвало да върне на 30.06.2019 г. Съгласно чл. 5 от договора заемополучателят дължи на заемателя лихва в размер на законната лихва за периода на договора.
Съгласно заключението на ССчЕ размерът на законната лихва върху сумата от 9500 лв. за периода от ***г. до 20.08.2019 г. е 678,19 лв., а размерът на законната лихва върху сумата от 5500 лв. за периода от ***г. до 20.08.2019 г. е 371,26 лв.
Между страните няма спор, а и по делото не се събраха доказателства, „Крис-НП“ ООД да е изплатило каквито и да е суми по двата договора за заем.
От писмените доказателства и от назначената ССчЕ се установява безспорно, че ответникът „Крис-НП“ ООД е извършил в полза на ищеца „Деко-Бетз“ ЕООД транспортни услуги, за които са издадени фактури, както следва:
- фактура № ********** от 19.11.2018 г. на стойност 10222,39 лв.;
- фактура № ********** от 28.11.2018 г. на стойност 6833,28 лв.;
- фактура № ********** от 15.12.2018 г. на стойност 9607,14 лв.;
- фактура № ********** от 28.02.2019 г. на стойност 8694,73 лв.;
- фактура № ********** от 30.04.2019 г. на стойност 14529,88 лв.;
- фактура № ********** от 31.05.2019 г. на стойност 4131,15 лв.;
- фактура № ********** от 18.07.2019 г. на стойност 7296,87 лв.
Общата стойност на фактурите възлиза на 61315,44 лв. От тях според заключението на вещото лице са постъпили плащания в размер на 18022,39 лв., с което са погасени фактура № ********** от 19.11.2018 г. изцяло, фактура № ********** от 28.11.2018 г. за сумата от 6800 лв., както и 100 лв. от фактура № ********** от 15.12.2018 г. Неплатени са останали 43293,04 лв. Лихвата за забава върху неплатените суми по всички посочени фактури от датата на падежа им до завеждане на исковата молба на 20.08.2019 г. възлиза на 2117,29 лв.
Съгласно изцяло кредитираното заключение на вещото лице по ССчЕ се установи, че посочените фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, плащанията към бюджета за ДДС по тях са платени от страна на ответника.
От доказателствата по делото се установява, че двете дружества не са водили преговори за прихващане на насрещните задължения.
От представените писмени доказателства се установява, че в Окръжен съд Ш. има предявен иск от ответника по настоящото дело „Крис-НП“ ООД срещу ищеца „Деко-Бетз“ ЕООД. По исковата молба е образувано търг. д. № ***г. на *ОС, което има за предмет осъдителен иск от „Крис-НП“ ООД срещу „Деко-Бетз“ ЕООД за сумите по цитираните по-горе фактури, към които е прибавена и още една фактура № ********** от 30.06.2016 г., която е за сумата от 7296,87 лв. В исковата молба се твърди, че общата стойност на тези фактури възлиза на 67351,39 лв., от които твърди, че неплатени са останали 44373,04 лв., сред които 1080 по фактура № ********** от 30.06.2016 г. Изрично в исковата молба е посочено, че тъй като с възражение за прихващане по гр.д. № 1124/2019 г. на НПРС е поискано прихващане на насрещни задължения в размер на 16053,61 лв. (главници и лихви), то с исковата молба пред *ОС се претендира само остатъкът от 29373,04 лв.
Безспорно се установява, че между страните има и други висящи дела, които имат за предмет други отношения между страните.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
С исковата
молба са предявени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, както и
съответните акцесорни искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е сключил договор за заем с ответника, като докаже основните параметри на договора за заем – на кого, колко пари е дал, че ответникът се е задължил да върне парите и настъпването на падежа, както и че е предал реално сумата по заема на ответника. Не е в тежест на ищеца да доказва, че неизпълнение няма, тъй като отрицателни факти не се доказват.
В конкретния случай съдът обяви за безспорно между страните, че между тях има сключени договора за заем от ***г. за сумата от 9500 лв. и от ***г. за сумата от 5500 лв. и двата с падеж 30.06.2019 г., както и липсата на плащане по тях. Това означава, че към датата на подаване на исковата молба ответникът „Крис-НП“ ООД е дължал на ищеца „Деко-Бетз“ ЕООД сумите от 9500 лв., представляваща главница по договор за заем от ***г. и от 5500 лв., представляваща главница по договор за заем от ***г.
И в двата договора има една и съща идентична разпоредба – чл. 5, според който заемополучателят дължи на заемателя лихва в размер на законната лихва за периода на договора. Макар да не е изрично споменато, щом става дума за лихва, която се дължи през време на действие на договора, то става дума за възнаградителна (договорна) лихва. Възнаградителната лихва, както правилно е посочено и в самия договор се дължи за периода на действие на договора, т.е. от датата на неговото сключване на ***г. (по първия договор за заем) и респективно ***г. (по втория договор за заем) до датата на падежа, която е 30.06.2019 г. и за двата договора. Въпреки това обаче с исковата молба е предявен иск за договорна лихва за периода ***г. – 20.08.2019 г. (датата на подаване на исковата молба). Това означава, че към датата на подаване на исковата молба ответникът е дължал на ищеца договорна лихва единствено за периода от датата на сключване на всеки от двата договора до падежа на 30.06.2019 г. С договора е уговорено, че размерът на договорната лихва е равен на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава от датата на падежа до окончателното изпълнение. С исковата молба обаче няма предявен иск за лихва за забава за периода до завеждане на исковата молба, а само такъв от датата на завеждане на исковата молба.
Тук съдът намира за необходимо да изясни, че макар договорната (възнаградителната лихва) в двата договора да е определена на такава в размер на законната лихва, то тя трябва да се разграничава от лихвата за забава по чл. 86 от ЗЗД, която по закон е в размер на законната лихва. Договорната лихва е форма на заплащане (възнаграждение), което заемополучателят се съгласява да плати на заемодателя за услугата, че му предоставя парите си за определен период от време. Тя има за цел и да обезщети заемодателя за това, че е лишен от ползването на парите си за периода на договора. Лихвата за забава има друг характер – тя обезщетява кредиторът за забавеното изпълнение. Договорната лихва се дължи само ако страните я уговорят изрично и е в размер на уговореното между страните и само в някои случи законодателят може да определи правила, на които договорната лихва да се подчинява (както е направил това с договорната лихва при потребителските заеми), а лихвата за забава е законово определена и не зависи от волята на страните – всяко определяне на обезщетение за забава над законовата лихва представлява форма на неустойка, а не лихва по чл. 86 от ЗЗД. Договорната лихва се дължи само през периода на действие на договора, а лихвата за забава се дължи винаги след настъпване на падежа на вземането по договора.
Предвид това няма как съдът да приеме за основателно искане за договорна лихва за периода от падежа до завеждане на исковата молба дори, когато тази лихва е в размер на законната лихва и няма предявен иск за лихва за забава за този период.
Предвид това по първия договор за заем с главница 9500 лв. дължимата договорна лихва за периода ***г. (датата на сключване на договора) – 30.06.2020 г. (падежа на заема) е в размер на 543,61 лв., а по втория договор за заем с главница 5500 лв. дължимата договорна лихва за периода ***г. (датата на сключване на договора) – 30.06.2020 г. (падежа на заема) е в размер на 293,34 лв.
С оглед на всичко изложено дотук съдът приема, че към датата на завеждане на исковата молба „Крис-НП“ ООД е дължал на „Деко-Бетз“ ЕООД следните суми, както следва:
- сумата от 9500 лв., представляваща главница по договор за заем от ***г., ведно с договорна лихва за периода ***г. – 30.06.2020 г. в размер на 543,61 лв., както и лихва за забава в размер на законната лихва от 20.08.2019 г. до окончателното плащане;
- сумата от 5500 лв., представляваща главница по договор за заем от ***г., ведно с договорна лихва за периода ***г. – 30.06.2020 г. в размер на 293,34 лв., както и лихва за забава в размер на законната лихва от 20.08.2019 г. до окончателното плащане.
По възражението за прихващане:
С оглед направеното от ответника с отговора възражение за прихващане, съдът дължи произнасяне и по него.
На първо място, съдът намира за необходимо да изясни, че няма как да бъде споделено възражението, изложено в писмената защита на ищеца, че прихващането е недопустимо, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 105 от ЗЗД, тъй като неизпълнението по договорите за заем било непозволено действие. Наистина разпоредбата на чл. 105 от ЗЗД забранява прихващане без съгласие на кредитора със вземания, породени от умишлени непозволени деяния. Терминологичното тълкуване на разпоредбата обаче налага извода, че под „вземания, породени от умишлени непозволени деяния“ законодателят е има предвид обезщетения от действия, които представляват непозволено увреждане, т.е. по чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и обезщетения по други закони, които предвиждат обезщетение от особени видове неправомерни действия (напр. ЗОДОВ и др. подобни), но не и всеки вид действие, които не съответства на закона. Неизпълнението по един договор никога не може да представлява непозволено деяние, а само неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 79 от ЗЗД.
Неоснователно е и възражението, че вземанията по тази фактури вече са предявени с нарочен иск пред Окръжен съд Ш.. Установи се, че при предявяването на иска пред Окръжен съд Ш. е съобразено направеното прихващане по настоящото дело. Трябва да се има предвид и факта, че дори и да не беше съобразено прихващането, не би имало пречка да се извърши прихващането, тъй като по т.д. № ***г. на *ОС няма постановено решение. В този случай именно съдът по т.д. № ***г. на *ОС на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК щеше да е длъжен да съобрази направеното прихващане.
Няма значение за основателността на възражението за прихващане и обстоятелството, че между страните има предявени и други искове и са налице други правоотношения между страните, по които съдилищата се налага да се произнесат.
Без значение за основателността на възражението за прихващане е и обстоятелството, че двете страни не са водили преговори за прихващане на задълженията, тъй като прихващането е едностранен акт, който не зависи от волята на другата страна освен в изрично посочените в чл. 105 от ЗЗД случаи, но както бе посочено не е налице някоя от тези хипотези.
Неоснователно е възражението, че фактурите касаят стойността на полуремарке, което ищецът е продал на ответника и на гориво, което отново ищецът е продал на ответника. Ако беше така, то тогава ищецът щеше да е този, който да издаде фактурите, а не ответникът. Фактурите се издават от този, който трябва да получи плащане, а не от този, който го дължи. Освен това, това възражение противоречи на предходно такова, че тези фактури са за преотстъпени договори за транспорт.
Водно от съдържанието на фактурите става дума за извършени от „Крис-НП“ ООД транспортни услуги. Това по-скоро подкрепя твърденията на ищеца, че става дума за транспортни услуги, които са били възложени на него, но ги е преотстъпил на ответника. Това обаче означава също, че стойността на услугата се дължи именно на ответника. И ако ищецът му е възложил транспортната услуга като е прехвърлил свое задължение по договор за транспорт на ответника, то той е този, който получавайки възнаграждението за услугата е следвало да я плати на ответника. По делото няма твърдение, че тези транспортни услуги са платени на ответника от ищеца или от друго лице. Предвид това и с оглед обстоятелството, че ищецът е приел и осчетоводил фактурите, то и вземането по тях се дължи.
От всичко изложено дотук се установява, че няма пречка да се извърши прихващане между вземането на „Деко-Бетз“ ЕООД по двата договора за заем и вземането на „Крис-НП“ ООД за извършените транспортни услуги.
Видно от заключението на ССчЕ неплатената сума по фактура № ********** от 28.11.2018 г., фактура № ********** от 15.12.2018 г., фактура № ********** от 28.02.2019 г., фактура № ********** от 30.04.2019 г., фактура № ********** от 31.05.2019 г. и фактура № ********** от 18.07.2019 г. възлиза на 43293,04 лв. Вземането по фактура № ********** от 19.11.2018 г. е било изцяло погасено, поради което тази фактури не влиза в дължимото насрещно вземане на ответника срещу ищеца. Тази сума надвишава задължението на ответника към ищеца, което е в общ размер на 15836,95 лв. (главница и лихви по двата договора за заем). Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, вземането на ищеца се счита погасено за главница и договорна лихва изцяло, а лихвата за забава не се дължи дори и за периода от подаване на исковата молба до датата на направеното възражение за прихващане, тъй като законодателят е предвидил необоримата фикция вземането да се счита погасено към датата, когато прихващането е можело да бъде направено, т.е. когато и двете насрещни вземания са станали ликвидни и изискуеми, което датата на падежа на фактура № ********** от 18.07.2019 г., т.е. на 19.07.2019 г., а не датата, когато прихващането реално не направено.
С оглед всичко изложено съдът намира,ч е предявените искове от Деко-Бетз“ ЕООД срещу „Крис-НП“ ООД следва да бъдат отхвърлени поради извършено прихващане.
За разноските:
С оглед изводите на съда за неоснователност на предявените искове се налага произнасяне по направеното искане от ответника за присъждане на направените деловодни разноски.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че направените от ответната страна разноски в общ размер на 1608,32 лв. следва да бъдат присъдени за плащане от ищеца.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Деко-Бетз“ ЕООД, гр. София, ул. „Никола Славков“ № 37, ет. 1, офис 1, с ЕИК ********* представлявано от *** А.Б.Г. ***, представлявано от *** М.Х.Б., искове за заплащането на сумата в размер на 9500 лв., представляваща главницата по договор за заем от ***г., сумата от 680,83 лв., представляваща договорна лихва по договора за заем сключен на ***г., дължима за периода ***г. – 20.08.2019 г., ведно с лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 5500 лв., представляваща главницата по договор за заем от ***г., сумата от 372,78 лв., представляваща договорна лихва по договора за заем сключен на ***г., дължима за периода ***г. – 20.08.2019 г., ведно с лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното плащане, поради извършено прихващане с насрещно вземане на ответника „Крис-НП“ ООД, гр. Нови пазар, ул. „Иван Вълчев - Талимата“ № 12, представлявано от *** срещу ищеца „Деко-Бетз“ ЕООД, гр. София, ул. „Никола Славков“ № 37, ет. 1, офис 1, с ЕИК ********* представлявано от *** А.Б.Г. в размер на 43293,04 лв. за извършени транспортни услуги по фактура № ********** от 28.11.2018 г., фактура № ********** от 15.12.2018 г., фактура № ********** от 28.02.2019 г., фактура № ********** от 30.04.2019 г., фактура № ********** от 31.05.2019 г. и фактура № ********** от 18.07.2019 г., което вземане следва да се считат погасено до размера от 15836,95 лв.
ОСЪЖДА „Деко-Бетз“ ЕООД, гр. София, ул. „Никола Славков“ № 37, ет. 1, офис 1, с ЕИК ********* представлявано от *** А.Б.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „Крис-НП“ ООД, гр. Нови пазар, ул. „Иван Вълчев - Талимата“ № 12, представлявано от *** М.Х.Б., СУМАТА от 1608,32 лв. (хиляда шестстотин и осем лева и тридесет и две стотинки), представляващи направените от ответника разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова