Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на първи август през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8351/ 2016 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по молба
на И.И., действащ като баща и законен представител на И.Г. и Г.Г., уточнено
изрично с молба от 18.07.2016г., с която е отправено искане за налагане на
мерки за защита срещу домашното насилие спрямо В.Е..
В молбата се
твърди, че от фактическото съжителство между И.И. и В.Е., продължило до
13.07.2016г., са родени децата Г.Г. на почти 10 години и И.Г. и на почти четири
години. До настъпване на фактическата раздяла родителите и двете им деца са
живели заедно в жилище, находящо се в ***.
Твърди се, че
на 03.07.2016г. за времето от 7.30 ч. до 9.00 ч. сутринта, в съвместно
обитаваното жилище, находящо се в ***, г – н И. и детето И.Г. правили планове
за неделния ден. Детето изразило желание да придружи баща си до работното му
място, находящо се в с. ***, в което освен комбайни има и друга техника, към
която И. проявявал особен интерес. Разбирайки за тези планове, в присъствие и
на другото дете Г.Г., майката започнала да крещи и вика, заплашвайки бащата, че
ще съжалява, ако И. отиде с него, както и да заплашва детето с думите „повече
няма да видиш баща си”, ако тръгнеш с него. Предизвиканата агресия породила
стрес у детето, което освен, че се разплакало поискало все пак да придружи баща
си. Майката, афектирана от поведението на детето, изричайки непристойни думи,
започнала да дърпа по – малкото от децата за горната част на ръката, на която
по – късно се появило силно зачервяване. С цел да успокои двете деца, бащата
останал с тях в дома си.
На
13.07.2016г. около 17.30 ч., бащата и двете деца отново правили планове за
разходка в Морската градина и когато те станали достояние и на ответника, г –
жа Е. започнала отново да крещи и вика и да заплашва бащата, в присъствие на Г.
и И. с думите „Ако излезеш няма да го видиш повече”,
„Ще отведа детето от тук”, „Ще видиш ти”, „Ще ти взема детето”.
Разстроен от
думите на майка си, И. плачейки заявил, че иска да остане при баща си и не иска
да отиде на друго място. Думите му още повече разгневили неговата майка, която
дърпайки го за ръка го отвела в личния си автомобил, с който потеглила.
Следвайки я с друг автомобил в присъствие на Г.Г., която била много изплашена,
бащата успял да проследи г – жа Е., която паркирала своя на паркинга на „Делфинариума”. През това време по – малкото от децата
плачело. Забелязвайки го, г – жа Е. отново се качила в автомобила си, потеглила
и успяла да паркира на паркинга в кв. „Чайка”. Измъкнала плачещия И. и влачейки
го за ръката преминала през подлеза и навлязла в Морската градина. Против
волята на детето и въпреки неговото несъгласие, майката продължила да го бута и
дърпа, повтаряйки му „Няма да го видиш”. Опитът да се отскубне от ръката на
майка си бил неуспешен. Към 20.00 ч. г – жа Е. уведомила г – н И., че няма да
се прибере със сина си в дома им, от който момент с информация за детето
молителят не разполага. От този ден, детето не посещава и детска градина „***”
в гр. Варна.
Бащата на
двете деца предполага, че г – жа Е. се е установила на постоянния си адрес, а
именно: ***.
Контролиращата
страна – ДСП Варна изразява становище за неоснователност на молбата по
съображения, че влошените междуличностни отношения са провокирали конфликтите
между родителите на 03.07.2016г. и на 13.07.2016г. Постановяване на мерки по
ЗЗДН би влошили допълнително отношенията по между им, което несъмнено би
рефлектирало негативен аспект и върху децата.
С оглед
изложеното, се настоява за уважаване на молбата с предприемане на посочените в
нея мерки за защита, включително и тази по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН да бъде
определено временно местоживеене на децата при родителя, който не е извършил
насилие.
За да се произнесе по спора съдът
съобрази следното:
Молбата е подадена
от и срещу легитимирани по закон
лица съобразно чл. 3, т. 4 ЗЗДН и при спазване на преклузивния срок, установен в чл. 10, ал.1 ЗЗДН.
Към молбата по чл. 8 ЗЗДН законният
представител на децата – И.И. е приложил и дължимата по закон декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Изявленията на двамата родители и ангажираните
от страните допустими и относими доказателства
установяват следните релевантни за делото факти:
Не е спорно, че по време на фактическо
съпружеско съжителство между И.И. и В.Е., на ***г. е родено детето Г.И.Г., което
към настоящия момент е на 11 години, а на ***г. детето И.И.Г., почти
четиригодишен.
Безспорно е още, че от 2013г.
родителите и техните деца живеят в гр. Варна в къща, находяща се в ***. Издръжката на семейството до фактическата им раздяла, настъпила на
13.07.2016г., е изцяло поета от г – н И., а г – жа Е. е студентка в университет
в гр. София.
Считано от
13.07.2016г., г – жа Е. и И.Г., живеят в дома на родителите на майката, находящ
се в ***, обстоятелство, което е известно на бащата.
През деня
двете деца се обгрижват от детегледачки. Задълженията
на тази, която полага грижи за малкия И. са следните: сутрин бавачката води И.
на градина, връща се, за да свърши домакинска работа, взема го към 17.00 ч.,
връща го в дома на родителите му, храни го и след това си тръгва.
В съдебно
заседание, г – н И., действащ като баща и законен представител на Г.Г. и И.Г.
заявява, че в периода от 2013г. до 2016г., винаги през летните месеци от всяка
година, г – жа Е. напуска съвместно обитаваното жилище, вземайки със себе си
малкия И., без да уведоми неговия баща.
От петнадесет
години, г – н И. се занимава с агробизнес и към
настоящия момент поддържа висок стандарт. Така през 2014г., предоставил на г –
жа Е. сумата от 56 000 лв. за задоволяване на нейни лични нужди, както и
за нужди на децата, тъй като майката на Г. и И. „била
изключително добра” към г – н И. през посочената календарна година.
Когато г – жа Е.
напуснала жилището им през 2015г., г – н И. настоял тя да върне сумата от
56 000 лв., за което и подал сигнал в „Икономическа полиция”. Г – жа Е. се
върнала в общия им дом от страх, но и до настоящия момент, парите така и не е
върнала в „семейството”.
Единствените
пререкания между родителите, според г – н И., са възниквали поради отсъствията
на г – жа Е. от дома им, желанието й „да бъде свободна”, да посещава гр. София,
концерти и да остава в столицата през уикендите.
Пред съда г –
н И. изразява желание г – жа Е. да се върне, заедно с детето в общото им
жилище, представляващо два големи апартамента, в което Г. и И.
бъдат отглеждани съвместно от двамата си родители.
Така на
03.07.2016г. /неделя/, г – н И. желаел да вземе малкия И. в с. *** за
предстоящата жътва, тъй като детето силно се вълнувало от намираща се там земеделска
техника – комбайни и др., към които проявявал особен интерес. Отделно, придружавал
баща си всеки уикенд, когато майката отсъствала от гр. Варна. За целта, детето
си легнало рано предходната вечер.
Сутринта в
присъствието на дъщеря им Г.Г., когато майката узнала за плановете на бащата и
сина им И. побесняла, защото искала да вземе по – малкото дете в гр. *** при
нейните родители. Г – жа Е. заплашила бащата, че веднага „ще се обади на адв. Р.” /пълномощник на ответника по настоящото дело/,
както и че няма да види сина си. Започнала да дърпа малкия И. и да го облича, а
детето се разстроило, защото искало да придружи баща си и настоятелно заявила,
че „той ще дойде с мен”. Г. се стресирала и се свила в единия ъгъл на стаята.
Г – н И.
попитал детето пред неговата майка „Кажи ми къде искаш в *** или на ***”. На
въпроса детето отговорило „На ***”.
С цел да
успокои „нещата” и да разсее разплакания И., г – н И. го разходил с лодка в
комплекс „Камчия”, а към 10.00 ч. заедно с Г. и г – жа Е. посетили „Аквапарка”, с „цел туширане на напрежението”.
В тази част
изявленията на г – н И. опровергават изложеното в молбата по чл. 5 ЗЗДН, а
именно, че в този ден г – н И. е останал в дома си, заедно с двете деца.
За периода от
03.07.2016г. до 13.07.2016г., родителите не разговаряли по между си.
За времето от
10.07.2016г. до 13.07.2016г., г – н И. забелязал, че г – жа Е. изнася багажа си
– всички обувки, бельо и „хубавите си рокли”. Това било забелязано и от Г.,
която споделила пред баща си „Тати, мама май ще си
тръгва”.
На
13.07.2016г. г – н И. напуснал дома си рано към 05.00 часа сутринта и се
прибрал изморен около обяд /12.00 ч. – 13.00 ч./. Към 17.00 ч. Г. и баща й били
в една от двете дневни стаи и разговаряли, седнали на дивана. Г – жа Е. се
прибрала около 17.00 ч. и влязла направо в другата дневна. Около 17.30 ч. И.
бил доведен от детегледачката си и се присъединил към баща си и своята кака.
Г – жа Е.
искала да нахрани И., вместо бавачката, защото бързала да излезе и го
задърпала, а той искал да остане при баща си, поради което и се разплакал.
Г – н И.
предупредил Г., знаейки, че „нещо предстои да се случи” да излязат тримата /той
и двете деца/ – или в с. *** или в Морската градина във Варна. Узнавайки за
намеренията на бащата, майката заявила категорично, че ще заведе детето на
детската площадка, а г – н И. отговорил „Защо, детето иска да се разходим до ***”.
Въпреки това г
– жа Е., след като преоблякла детето, отвела И. в коридора на къщата им,
последвана от бащата и от другото дете. На входната врата г – н И. поканил
малкия И. да придружи него и сестра му, питайки го „На *** ли искаш или при
мама”. То заявила, че иска да отиде в с. ***.
Въпреки
нежеланието на И. да придружи майка си, тя го грабнала и отвела в лекия си автомобил.
Г – н И. се качил в своя автомобил, заедно с Г., следвайки този на майката,
която видимо се стресирала, че той кара след нея.
Г – ж Е.
спряла автомобила си пред „Делфинариума”, след което
потеглила без да слиза, спряла окончателно и паркирала на пазара в кв. „Чайка”.
Изтръгнала детето от автомобила и бягайки през подлеза навлязла в Морската
градина. Г. се разплакала и баща и решил да се върне в автомобила си. Около
полунощ г – жа Е. уведомила бащата, че ще остане при родителите си в гр. ***, а
той настоял да каже за какъв период от време ще остане „един, два, три, пет
месеца”, а г – жа Е. отговорила „колкото е нужно”.
Напускането на
майката от общия им дом, заставило г – н И. да ангажира още една бавачка за
двете деца за през нощта.
В съдебно
заседание, г – жа Е. оспорва изложените от бащата фактически твърдения за
извършени актове на домашно насилие.
Г – жа Е.
заявява, че не желае да се върне в общия им дом. Счита, че между родителите, е
настъпила окончателна раздяла и тя желае да упражнява родителските права по
отношение на двете деца, за което е и подала молба в съда. От една година
родителите съжителстват в една къща, но разделели, ползващи отделни спални помещения.
Г – н И. е упражнявал психически тормоз след злоупотреба с алкохол, което е и
причината за тяхната раздяла.
Сочи още, че
често взема децата и ги води в дома на своите родители – баба и дядо на Г. и И. в гр. ***, което г – н И. категорично забранява. Счита,
че те нямат право да посещават неговата къща, след като и той не го прави.
Бащата се е карал на Г., че е посещавала родителите на майка си в гр. ***,
които твърдения, не са опровергани от бащата. Семейни разходки с децата, в гр. ***
или гр. Варна, не са осъществявани никога от родителите.
Заявява
категорично, че никога не е възпрепятствала възможността на бащата да вземе И.
и да го заведе в с. ***, защото от намираща се там земеделска техника, е силно
впечатлен и заинтригуван. На 03.07.2016г. между родителите не е имало скандал и
тя не е попречила на бащата да вземе детето.
Обичайно през
седмицата, с изключение на почивните дни, за времето от връщане на детето от
детската градина до около 20.00ч – 20.30 ч., г – жа Е. извежда И. в Морската
градина – или пред „Делфинариума”, или до Зоопарка,
заедно с приятелка, с дете на възрастта на И.. След 20.30 ч. се прибират и след
къпане детето се приспива.
На
13.07.2016г. г – жа Е. нахранила И. и решила да се разходят с детето в Морската
градина, както обичайно правят след детската градина. И. поискал да отидат в
гр. ***, а майката преценила, че ще се разхождат в Морската градина.
Г – жа Е.
признава, че не е допуснала бащата в личния й автомобил, както пред дома им,
така и в „Морската градина”, тъй като е вече бил употребил алкохол, в което
състояние, е управлявал автомобила си, в който е била и дъщеря им. На паркинга
на „Делфинариума” свалила прозореца на автомобила си
и възмутена от безотговорното му поведение в ранния час около 17.30 ч.
следобед, заявила на бащата „Иване, ти си пил”.
За
установяване извършените актове на домашно насилие на 13.07.2016г., по
инициатива на молителя, са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на Р. .П.,
детегледачка на И.Г. от година и два месеца, чиито показания установяват
следните релевантни за делото факти: Обичайно, след прибиране от градина, тя го
храни, понякога и в автомобила на бащата, тъй като е злоядо. Детето е
чувствително, злоядо, лесно се разплаква, дори и когато родителите му не
удовлетворят желанията му. Едва два – три пъти преди 13.07.2016г. майката е
извеждала И. на разходка. Когато майката е в гр. София, вечер при децата,
остава друга детегледачка.
Обичайно, г –
жа *** взема И. от детска градина около 17.00 ч. и около 17.15 ч. се прибират в
дома на родителите. Когато И. се прибере винаги търси баща си и кака си. На
13.07.2016г., около 17.15 ч. малкият И. бил вече вкъщи и се присъединил към
баща си и кака си в една от двете дневни. Г – жа Е. била в другата стая,
приготвена за излизане. Свидетелят присъствал в дневната, в която било цялото
семейство, когато г – н И. се обърнал към И. с думите „Искаш ли да ходим на
разходка”. Поканата била насочена и към майката В.Е.. Тя, мърморейки и с тон
заявила, че тя решава къде да ходи с детето. Взела И., който се разплакал и
заявил, че иска да остане при баща си и при кака си и го отвела на ръце в
другата стая, за да го преоблече преди излизане. При тази, леко сконфузна ситуация, г – жа ***, била помолена да си тръгне.
На следващия
ден сутринта, Г. споделила, че вечерта майка й е тръгнала с братчето й. Те /тя
и баща й / се опитали да тръгнат с тях, „но нещо се разминали” и не могли да
излязат заедно. По – късно майката се обадила, че няма да се прибере с И.. От
13.07.2016г., г – жа ***, не е виждала И..
По време на сконфузната ситуация Г. не реагирала по никакъв начин. Във
всички случаи се е разстроила, според свидетеля, но по никакъв начин не го е
показала. Продължила е да играе на телефона си.
Показанията на
водените от ответната страна свидетели – С. И. и Н. В. установяват следните
релевантни за делото факти: на 03.07.2016г. /неделя/, явяващ се единствен
свободен ден за г – жа И., свидетелят посетил дома на семейството, за което
била преди това взета от приятелката си В.Е. и малкия И. с нейния автомобил.
Влизайки в
дома им, поздравила г – н И., който бил в кабинета си и работил на компютъра. Г.
била в стаята си и гледала филм, също на компютъра си. Нито И., нито Г., която
по – принцип била по – затворена, не били разстроени. Напротив И. бил много
спокоен и по принцип винаги придружавал майка си. В. направила кафе, което
изпили на двора, до синия пясъчник във формата на мидичка.
Детето поканило баща си, но той отказал да пие кафе на двора. Около обяд, приятелките
решили да заминат за гр. ***, придружавани от малкия И.. На обяд били
посрещнати от майката на В. в гр. Добрия. Г. отказала да отиде с тях,
заявявайки, че ще извика бавачката, за да отиде в ресторант „Хепи”.
Според г – жа И.
отношенията между И. и В. са нетърпими, щом „са стигнали дотук”. След всеки
изпит на г – жа Е. между родителите имало дразги, тъй
като г – н И. бил против обучението й в гр. София, считайки го за ненужно.
Бащата живее в единия апартамент, а г – жа Е. в другия. Отделно, не позволявал
на г – жа Е. да паркира автомобила си в двора на къщата им. Към настоящия
момент Г. вече не посещава баба си и дядо си в гр. Добрия. По – голямото дете
споделило със свидетеля, че ако отиде при баба си и дядо си, после „няма да има
парички и няма баща й после да и даде земите, а баща й й
обещал да ходи и на почивка в чужбина”, което майката не би могла да осигури.
От показанията
на г – жа В. се установява, че от месец юли 2016г. всяка вечер през седмицата,
тя и г – жа Е., заедно с техните деца, излизат заедно. На 13.07.2016г. /сряда/,
г – жа Е. позвънила на приятелката си точно в 18.05 ч. с молба да отиде до
пазара в к.к.”Чайка”, за да проверил дали всичко е наред с колата й и дали
колата на съпруга й е спряна зад нейната. Обяснила й, че бащата на детето й тръгнал
след нея, следвал я с неговия автомобил и паркирал зад нейния. Г – жа Е. била
изплашена, а малкият И., гушнат в майка си, казал три пъти „тати
беше пил и кара”. Всичко с автомобила й било наред и г – жа Е., притеснена и
разтревожена, че в колата е била и нейната дъщеря, потеглила за гр. ***. Детето
не е споделило да е било бито или дърпано от майка си.
Свидетелят
знае от г – жа Е., че малкият И. съвсем непринудено, е искал да отиде същия ден
с майка си в гр. ***, което е провокирало забележка от страна на бащата, който
не е позволяват посещения в дома на родителите на В.Е..
По – късно в
телефонен разговор е споделила, че по време на приготовленията за излизане се е
получила „разправия” защо И. „е казал, че ще ходи в ***”.
На съда е
служебно известно, че в деня на образуване на настоящото производство –
18.07.2016г., е образувано и гр.д. № 8314/2016г., по молба, депозирана от В.Е.
с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за предоставяне на родителските права по
отношение на двете деца, определяне местоживеенето им при тяхната майка,
определяне режим на лични отношения и издръжка, дължима от бащата.
При служебна
проверка в деловодната програма на ВРС съдът установи, че на 21.07.2016г. и
22.07.2016г., са образувани 4 дела за обезпечаване на бъдещ иск, предявим от И.И.
срещу В.Е. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за връщане на сумата от 56 000 лв., дадена при начална липса на
основание.
Като актове на
домашно насилие се сочат действия на родителя В.Е., съставляващи физическо,
емоционално и психическо такова над детето И.Г., извършени на 03.07.2016г. и
13.07.2016г., ограничили правото му на лична свобода, лични права и принудително
ограничаване на личния му живот, а спрямо другото - Г.Г. психическо и
емоционално насилие, извършено в негово присъствие.
За уважаване
на подадената молба, съобразно правилото за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК в процеса, е необходимо молителят да установи
действителното осъществяване на твърдените действия, съставляващи акт на
домашно насилие.
Отхвърлянето
на молбата е предпоставено от проведено от ответника
доказване, оборващо изложеното от молителя.
По изричната
разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в процеса,
декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и
на основание посочената разпоредба, съдът може да издаде заповед за защита само
въз основа на приложената декларация, но само ако липсват други доказателства.
При наличие на
други доказателства в обратен смисъл, декларацията само по себе си не може да
послужи за целите на пълното и главно доказване на твърдените от молителя факти
в молбата за извършеното от майката физическо, психическо и емоционална насилие
спрямо двете деца.
Целта на ЗЗДН
е да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите лица, чието право на
лична неприкосновеност е било нарушение, чрез налагане на съответните мерки за
въздействие спрямо нарушителя.
Въз основа на
изявленията на И.И. и В.Е. и ангажираните гласни доказателства съдът приема, че
настъпилата фактическа раздяла на 13.07.2016г. е закономерна последици от липсата
на уважение, общуване, привързаност и доверие между родителите.
На мястото на
отношенията, присъщи за родители, които живеят със своите деца в едно
домакинство, са се породили конфликти, включително и от финансов аспект, датиращи
поне от първата раздяла помежду им от 2013г. и нетърпимост, жертва на които са
станали и двете деца – Г.Г. и И.Г.. Това особено важи за по – голямото от двете
деца – Г., което предвид възрастта си възприема, съзнава и реагира нездраво
/мълчаливо/ на случващото между родителите си.
Въз основа на изложените
в молбата твърдения, съдът приема, че сутринта на 03.07.2016г. /неделя/ в
жилището, находящо се в ***, между В.Е. и И.И., е възникнал конфликт, свързан с
по – малкото от двете деца - с кой от двамата родители И. следва да прекара
неделния ден. Бащата е настоял детето да отиде с него в с. ***, а майката, с
нея в гр. ***.
Въпросът
поставен от бащата „Кажи ми къде искаш в *** или на ***”, аналогичен на въпроса
„С кого искаш да бъдеш – с мама или с татко” поставя детето в конфликт на
лоялност, заставяйки И. да направи избор.
Като свидетел
на неразбирателството между родителите си, почти четиригодишния И.Г., се е
разстроил и разплакал. В този момент и двамата родители са останали безразлични
към психическото и емоционално състояние на собствените си деца, правейки
достояние спора си пред тях, вместо насаме и начина по който Г. и И. ще възприемат поведението им, въвличайки и използвайки
ги в междуличностните си обтегнати отношения.
Твърденията на
молителя в исковата молба, в частта, с която се твърди, че през целия ден, е
останал в дома си, за да успокои най – вече И., са опровергани от собственото
му изявление в съдебно заседание, че е отвел по – малкото дете на разходка с
лодка в к.к.”Камчия” до 10.00 ч., а по – късно цялото семейство е посетило „Аквапарк”.
Доказателства,
опровергаващи развилия се диалог между родителите до 10.00 ч. на 03.07.2016г.,
не са ангажирани.
След 10.00 ч.,
въз основа на показанията на свидетеля Светлана И., които не се опровергават от
други гласни или писмени доказателства, съдът приема, че двете деца и техните
родители са останали в дома си, а след 12.00 ч. майката и детето са посетили
дома на бабата и дядото на Г. и И., в гр. ***.
На
13.07.2016г., около 17.15 ч., между родителите е възникнал конфликт, идентичен
на предходния от 03.07.2016г., при който И. отново е бил поставен пред избор с
кой от двамата си родители да прекара часовете преди лягане, по който въпрос г
– н И. и г – жа Е., за пореден път не са постигнали консенсус, факт установен и
от показанията на г – жа ***.
Поставеният в
коридора на дома им въпрос от страна на бащата „На *** ли искаш или при мама”, равнозначен
на „С татко или с мама искаш да бъдеш”, в противоречие с изложеното в исковата
молба, че разходката е касаела „Морската градина”, отново са поставили детето в
конфликт на лоялност, като отношенията между родителите са ескалирали и предвид
факта, че в предходните три дни г – жа Е. е събрала целия си багаж,
обстоятелство, което е било забелязано както от Г., така и от г – н И..
По – малкото
от двете деца се е разплакало и разстроило, включително и от последващото проследяване,
извършено от бащата, което негово поведение е предизвикало страх и стрес, както
у г – жа Е., така и у И., установяващо се и от показанията на свидетеля
Николинка Василева. Създаденият стрес е осъзнат от бащата, с оглед изявлението му в съдебно заседание.
Твърденията,
че бащата е управлявал автомобила си под въздействие на алкохол, остават
недоказани по делото.
От събрания
доказателствен материал и от изявленията на родителите може да се направи
обоснован извод, че поведението на В.Е. към децата й, дори и да се създало
негативни емоции, не би могло да се квалифицира като домашно насилие. Действията на родителя, с които другият
родител, не е съгласен, не представлява акт на домашно насилие по смисъла на
чл. 2 ЗЗДН.
За да се
приложат мерките за защита, визирани в закона, ответницата трябва да е
извършител на целенасочен волеви акт, насочен към телесната неприкосновеност,
физическата цялост на децата или към тяхната психическа или емоционална
стабилност и то по начин, който да представлява пряка опасност за живота и
здравето им.
В настоящия
случай, съдът не констатира причинно – следствена връзка между тревожното
състояние на двете деца и поведението на майката, поради което молбата следва
да бъде отхвърлена. Напротив, тревогата им е причинена от споровете между
двамата им родители в присъствие на двете деца. Действително, по отношение на
детето Г., събитията от 03.07.2016г. и от 13.07.2016г., са повлияли негативно
на психиката му. Очевидно е и че това, не се случва за първи път. Поведението
на майката спрямо по – голямото от двете деца не съставлява съзнателен акт, с
който се цели психическа и емоционална нестабилност, а по - скоро заплашителен
акт, насочен спрямо бащата.
Както съдът
вече отбеляза и г – н И., и г – жа Е., са останали безразлични към психо – емоционалното състояние на децата си, като
отговорността за поведението им следва да понесат и двамата родители.
Следва да се
подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна
защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по
отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове и
да се ползва за цели извън разума и идеята на закона и в частност на
производството по висящия спор за родителски права.
Съдът намира
за необходимо да посочи, че освен да послужи за производството по висящия спор
за родителски права, целта на молителя, която преследва, чрез подадената молба
по чл. 5 ЗЗДН, е завръщането на г – жа Е. заедно с детето в общия им дом, респ.
връщането на И.Г. в дома на баща си, чрез искането за определяне временното
местоживеене на детето, при родителят който не е извършил насилие. За постигане
на последната цел, законът е предвидил друг ред, а не този, уреден в ЗЗДН.
Противното би съставлявало злоупотреба с право, която правният ред не допуска.
Интересът на
всяко дете налага то да общува и с двамата си родители. Това е тяхно право, а децата
не следва да бъдат поставяне пред „избор”, с кой от родителите си да общуват,
чрез манипулация, подкупване, обещания и др. способи.
Когато децата
са малолетни всички решения за тяхното отглеждане и възпитание, включително и
относно общуване с близки и роднини и отговорността за последиците от тях, се
взимат от техните родители, а веднъж взети, решенията
следва да бъдат представяни като
общи.
Като не са положели необходимите
усилия да вземат съвместно решение с кой от двамата родители И. да прекара 03.07.2016г.
и 13.07.2016г., поставяйки своите приоритети и желания пред тези на своите деца,
И.И. и В.Е., са причинили най - вече емоционален дискомфорт,
демонстрирайки незрялостта си като родители.
Затова и молбата по чл. 5 ЗЗДН, като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл.
11, ал. 3 ЗЗДН при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта,
държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато
молбата е за защита на лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст.
Настоящият
случай е такъв, поради което държавна такса за производството не се дължи.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.И.Г., ЕГН **********
и Г.И.Г., ЕГН **********, действащи чрез своя баща и законен представител И.Г.И., ЕГН **********,*** срещу В.П.Е., ЕГН **********,*** за налагане на мерки за защита срещу
домашно насилие по чл. 5 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: