Решение по дело №209/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

 

2. Образувано е по Жалба на И. Г. И., [ЕГН], от с. Гелеменово, общ. Пазарджик, [улица], с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. И. В., 18, ет.2, оф. 13, адв. К. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-5313-000014 от 06.02.2024г. на началник група към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо И., на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца.

3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административно производствените правила.

Поддържа се, че издаденото на 05.05.2018г. СУМПС, отговаря на изискванията на чл.161, ал. 5 от ЗДвП, като издадено от страна членка на ЕС, което прави неприложима хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Възразява се, че в посочената заповед не са изложени мотиви относно срока на действие на принудителната административна мярка.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик не взема конкретно становище по жалбата

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен, процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. Според приобщения по делото Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1030747 от 05.02.2024г., съставен от Г. Ч., на мл. автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ към ОДМВР, Пазарджик, на 05.02.2024 г. около 23:08 часа в община Пазарджик на път Автомагистрала № А-1, км. 89+500, на паркинга при ресторант „Неджо“, посока на движение към гр. София, И. Г. И., [ЕГН], като водач на МПС, марка „Форд Транзит“ с рег. № ***, държава Великобритания, лична собственост, управлява моторното превозно средство по път отворен за обществено ползване с чуждестранно национално свидетелство ( СУМПС Великобритания № IVAN0704244IG9PH 10, издадено на 05.05.2018г., валидно до 04.05.2028г., категория В. При извършената справка с Оперативната дежурна част за граничен контрол е установено, че И. е влязъл на територията на Република България на 28.10.2023г., като пребивава повече от 3 месеца без да е подменил СУМПС с български образец.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 150 от ЗДвП.

 

7. Описаните факти в акта за установяване на административно нарушение са изцяло възприети и възпроизведени от административния орган в обстоятелствената част на № 24-5313-000014 от 06.02.2024г. Деянието отново е квалифицирано като нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 150 от ЗДвП.

При това положение, на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца.

 

8. Приобщени по делото са :

- документи за регистрация на процесното моторно превозно средство ;

- Справка за нарушител/водач И. Г. И., от която е видно, че от първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС през 1999 г. до момента, нему са издадени четири наказателни постановления; два електронни фиша и е наложена една принудителна административна мярка. От справката е видно, че на 15.02.2024 г., нему е издадено свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 13.02.2034 г.;

- Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и началник сектор „пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП;

 

IV. За правото:

 

9. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение.

В случая, както се посочи, на 15.02.2024 г. от ответната администрация е било издадено СУМПС [номер], валидно до 13.02.2034 г. с титуляр И. Г. И.. Сиреч, дори да се приеме, че е налице осъществено административно нарушение от страна на И., то след издаването на новото свидетелство за управление е преустановена възможността от продължаването или извършването на ново подобно противоправно деяние. Продължаването на действието на административната принуда след 13.02.2024 г. е фактически и правно необосновано и би превърнало принудителната мярка в наказателна санкция. Принципа на пропорционалност обаче, изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели(в този смисъл Решение на СЕС от 5 май 2022 г., BV, C570/20, EU:C:2022:348, както и Решение на СЕС от 04.05.2023 г., по дело С-97/21).

 

10. Посочи се, че с процесната заповед е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В тази насока пък, принципа за съразмерност, преценен в контекста на твърде радикалното засягане на правата, които принудителната административна мярка има за последица, очевидна налага не само да бъде определен ясен срок на нейното приложение, но изисква и излагането на конкретни съображения които го обосновават.

В този аспект, следва да бъде разбирано изричното указание на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната мярка да бъде налагана с мотивирана заповед от ръководителите на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице. Не посочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на последно посоченият нормативен текст, което лишава Съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона по аргумент на чл. 146, т.5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в конкретния случай е счел, че следва да бъде определен не друг, а точно шест месечен срок, независимо от това, че в случая той е минимално установения срок за приложение на принудата.

Доколкото наложилият мярката орган не е сторил това, Съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146 от АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове(в този смисъл, макар и във връзка с приложението на друг вид принудителна мярка - Решение № 4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009г.).

 

11. На следващо място, съобразно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Съобразно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП пък, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Двете цитирани норми от закона, предвиждат две различни материални правила за поведение. В случая, от текста на процесната заповед не става ясно, кое конкретно правило е счетено от административния орган за нарушено – дали е прието, че И. е неправоспособен водач или пък е счетено, че той управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство, което надлежно удостоверява правоспособността му, съобразно чл. 161, т. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 41 от Конвенцията за пътното движение, но пък след изтичане на тримесечния срок, чуждестранното свидетелство не е подменено с българско такова.

 

V. За разноските :

 

12. Констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те, съобразно представения списък се констатираха в размер на 1010,00лв.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-5313-000014 от 06.02.2024г. на началник група към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо И. Г. И., [ЕГН], от с. Гелеменово, общ. Пазарджик, [улица], на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик да заплати на И. Г. И., [ЕГН], от с. Гелеменово, общ. Пазарджик, [улица], сумата от 1010,00(хиляда и десет)лева, представляваща извършени разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не полежи на обжалване и протест.