№ 263
гр. Сливен, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200521 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Л. Г. К. с ЕГН ********** от гр.
Бургас, подадена чрез процесуален представител, против НП № 23-0804-004337 от
01.09.2023 год., издадено от Началник отдел в ОД на МВР – Сливен, Отдел „Охранителна
полиция“ - Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
20,00 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено НП и
претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 16.08.2023 год. бил съставен АУАН, с бл. № 0583078 против жалбоподателката за
това, че на 07.08.2023 год. около 08,09 часа в гр. Сливен, на бул. „П.Х.” пред дом № ***
управлява лек автомобил „Мазда” с рег. № *****, собственост на Т.А.С., преминава през
тротоара пред посочения адрес, като не използва най - дясната пътна лента на платното за
движение, очертана с пътна маркировка. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата
на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на
16.08.2023 год. (л. 27 от делото).
1
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-004337 от 01.09.2023
год., издадено от Началник отдел в ОД на МВР – Сливен, Отдел „Охранителна полиция“ -
Сливен, с което на жалбоподателката било наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 20,00 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 15, ал. 1 от
ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и
неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено
лично на жалбоподателката на 11.04.2024 год. (л. 26 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията
на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателката или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна
норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на
чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, да има единство между
описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните
разпоредби, които са били нарушени.
В настоящия случай съдът констатира, че в акта и в НП е посочено, че нарушението
на жалбоподателката се изразява в това, че при управление лекия автомобил е преминала
през тротоара, което е квалифицирано като нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП на пътя водачът на ППС се движи възможно най –
вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най – дясната свободна лента. Следователно е налице противоречие между
описанието на нарушението и квалификацията на същото, доколкото нито в акта, нито в НП
е посочено, че управлявания от жалбоподателката автомобил се е движил на платното за
движение.
Освен това административното наказание е наложено на основание чл. 183, ал. 2, т. 2
от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с „Глоба” 20,00 лева водач, който нарушава
правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение. В
обстоятелствената част на акта и НП не са отразени обстоятелства касаещи неправилно
разположение върху платното за движение на автомобила, управляван от жалбоподателката.
Както е посочено в акта и в НП, нарушението се изразява в преминаване през тротоара на
автомобила, за което нарушение законодателят не е предвидил административно наказание в
ЗДвП. В разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП е предвидена административнонаказателна
отговорност за паркиране на ППС на тротоари в населените места извън разрешените за
това места, но не и за преминаване.
2
Ето защо съдът намира, че е налице противоречие между описанието на нарушението
и квалификацията на нарушението, и основанието за налагане на административното
наказание, което води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава
правото на жалбоподателката да знае за какво нарушение и на какво основание е ангажирана
административнонаказателната й отговорност и да организира спрямо това адекватно своята
защита. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание
се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на
ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване
води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
За пълнота следва да се отбележи, че така описаното деяние на жалбоподателката в
акта и в НП се явява нарушение на разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 7 от Наредбата за
обществения ред на територията на Община Сливен, в която изрично е посочено, че е
забранено движението на ППС върху тротоари. В същата Наредба е посочен реда, по който
следва да се ангажира административната отговорност на нарушителя и е предвидено
налагането на административно наказание на основание чл. 57, ал. 3 от Наредбата.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателката в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на
адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък
размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован
и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з. процесуалният
представител на жалбоподателката претендира да им бъдат присъдени разноски, като
съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 4 от делото)
същите са в размер на 400,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на
3
въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в придружителното писмо (л.
24 – 25 от делото), е неоснователно.
По отношение на приложените по делото веществени доказателства – 2 броя дискове,
съдът намира, че същите следва да бъдат на върнати на административнонаказващия орган,
след влизане на решението в сила, заедно с копия от придружителните писма, с които са
били изпратени по делото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-004337 от 01.09.2023 год.,
издадено от Началник отдел в ОД на МВР – Сливен, Отдел „Охранителна полиция“ -
Сливен, с което на Л. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Бургас, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на Л. Г. К. с ЕГН ********** от
гр. Бургас, разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Веществените доказателства по делото, а именно: 2 броя дискове, ДА СЕ ВЪРНАТ
на административнонаказващия орган, след влизане на решението в сила, заедно с копия от
придружителните писма, с които са били изпратени по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4