РЕШЕНИЕ
№ 99 дата 24 януари
2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,
ІХ-ти състав,
в публично заседание на 20 януари 2020 год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
…………………….
разгледа адм. дело № 2835
по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално
подпомагане.
Предмет на оспорване е Заповед №
ЗСП/Д-А-3286/26.09.2019г. на директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – Бургас, потвърдена с Решение № 61,изх.№
02-РД06-0061/11.11.2019г.) на директора на РДСП - Бургас, с която, на К.П.Я. ***
е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия по Наредба
№ РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
Жалбоподателят Я. оспорва постановения отказ, като
възразява, че притежаваният от го лек автомобил е спрян от движение още през
1996г., а притежаваното таванско помещение е негодно да се отдава под наем, тъй
като няма ток. Посочва, че пенсията му в размер на около 300лв. не достига дори
за лекарствата му. Иска се отмяна на оспорената заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично като поддържа жалбата на
сочените в нея основания.
Ответникът
- Директор на Дирекция “Социално подпомагане” – Бургас се представлява от
юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като възразява, че по
отношение на жалбоподателя не са налице изискванията по чл.10, ал.1, т.4 от
ППЗСП.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в
предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Установява
се по делото, че жалбоподателят Я. е подал до Дирекция “Социално подпомагане” –
Бургас заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-А-3286/04.09.2019г. за отпускане на
целева помощ за отопление. Извършена е социална анкета, като в съставения за
тази цел социален доклад, в раздел ІІІ, т.3.2. е посочено, че г-н Я. притежава
втори жилищен имот, което той е декларирал като ателие от 29кв.м., находящо се
в същата жилищна кооперация, където се намира и жилището, в което живее.
При тези фактически констатации, директорът на Дирекция
“Социално подпомагане” - Поморие издал процесната Заповед №
ЗСП/Д-А-3286/26.09.2019г., с която постановил отказ за отпускане на целева
помощ за отопление. В мотивите на административния акт посочил, че не са налице условията за отпускане на
исканата помощ, тъй като не е изпълнено условието на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП,
а именно – наличие на недвижима собственост, която може да бъде източник на
доход.
При
оспорването по административен ред е постановено Решение № 61,изх.№
02-РД06-0061/11.11.2019г.) на директора на РДСП - Бургас, като горестоящият
административен орган потвърдил издадената заповед, възприемайки същите
фактически и правни доводи.
Заповедта
е законосъобразна.
По делото не е
спорно, че жалбоподателят Я., освен апартаментът, в който живее, притежава и
втори жилищен имот, представляващ ателие с площ от 29кв.м. Именно на това
фактическо основание е постановен процесния отказ за изплащане на целева помощ
за отопление, като е прието, че е налице хипотезата на чл.10, ал.1, т.4 от
ППЗСП, съгласно която лицето, кандидатстващо за целевата помощ не следва да
притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с
изключение на случаите по т.1 – основното жилище, и която допълнителна
собственост може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които
служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Жалбоподателят
възразява, че помещението е негодно за живеене поради настъпила повреда в електрическата
инсталация. Възражението съдът счете за неоснователно. За целите на
обществените отношения, свързани с отпускане на помощи, необходимо и достатъчно
условие за отказ е наличието на друг недвижим имот, без значение неговото
фактическо състояние. В този смисъл, невъзможността да се реализират
допълнителни доходи поради неотстранена повреда в елктрозахранването на този
имот, не е обстоятелство, което да преодолее поставеното условие по чл.10,
ал.1, т.4 от ППЗСП. Следващото
възражение на страната касае ниския размер на получавана пенсия и
невъзможността да се покриват текущите разходи, както и влошено здравословно
състояние, удостоверено с решение на ТЕЛК. Действително, размерът на пенсията
от 328лв. може да се счита за напълно недостатъчен за посрещане на нуждите на
жалбоподателя, но размера на дохода, както и оценката на увреждането, имат
правно значение само в контекста на сравняването му с диференцирания минимален
доход, за да се прецени дали лицето отговаря на условието по чл.9, ал.1-3 от
ППЗСП.
Нормативната забрана
по чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП е императивна и наличието на безспорно установен
факт на притежание на друг жилищен имот, е абсолютна пречка за отпускане на
целевата помощ и достатъчно основание за постановяване на обжалвания отказ.
Жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК и
чл.13, ал.6 от ЗСП, Административен съд – Бургас,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Я.
*** против Заповед № ЗСП/Д-А-3286/26.09.2019г. на директора
на Дирекция “Социално подпомагане” – Бургас, потвърдена с Решение № 61,изх.№
02-РД06-0061/11.11.2019г.) на директора на РДСП – Бургас.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: