№ 196
гр. гр.Несебър, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Административно
наказателно дело № 20222150200369 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д- 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от „С.Т.” ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
управителя И. С. срещу Наказателно постановление № 02- 0003646 от
27.07.2021г., издадено от Павлин Васков Тодоров – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.
416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин лева/ лева.
Наказанието е наложено за това, че на 14.05.2021г. в 14.30часа, в качеството
си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, в обект „Б.Х.Д.“ ,
находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, не е уредил като трудово
правоотношение това при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето Р.З.Ш., ЕГН **********.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят „С.Т.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, е останал недоволен от така наложеното му наказание. В
жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено при нарушение
на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила , което го правело незаконосъобразно и неправилно.
Моли се за цялостната му отмяна. Съставения АУАН също бил
незаконосъобразен и неправилен, за което дружеството било подало
възражение. От фактическа страна се твърди, че нарушението не е извършено.
Още по време на проверката бил представен граждански договор между
дружеството и Ш. с дата 12.05.2021г. Ш. изпълнявал задълженията си по
гражданския договор, но въпреки това бил накаран от проверяващите на ДИТ
гр. Бургас да напише и подпише декларация , че полага труд по трудово
1
правоотношение. Представения договор и писмените обяснения представени
на проверяващите не били обсъдени от актосъставителя, което било
нарушение на чл. 42, т. 8 от ЗАНН. Последното било довело до неизясняване
на значими факти в производството по налагане на наказание на дружеството
, с което било нарушено правото на защита. Цитира се съдебна практика.
Издаденото НП било неподкрепено с доказателства , че Р.Ш. полага труд по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Освен липсата на доказателства, АНО не се бил
произнесъл по подаденото възражение , което също било нарушение на
процесуалните правила. Моли се за цялостна отмяна на наложеното
наказание. В съдебно заседание наказаното дружество се представлява от адв.
Сребрева , АК Бургас. Жалбата се поддържа. Моли се за присъждане на
разноски.
Административнонаказващият орган се представлява по делото от ст.
юрисконсулт Станка Маринова Николова. Процесуалният представител на
АНО счита, че не са допуснати твърдените процесуални нарушения и
деянието е доказано от фактическа страна. Дружеството жалбоподател се
явявало работодател на лицето, установено на обекта. Трудовата дейност била
в полза на наказаното дружество. Дружеството било правилно
санкционирано. Моли се за потвърждаване на наказателното постановление и
присъждане на разноски по делото.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.05.2021г. свидетелката А. З. Д., главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Бургас, заедно с инспектор Ина Дърлянова,
извършили проверка на обект „Б.Х.Д.“ стопанисван от „С.Т.“ ЕООД.
Проверяваният обект се намирал в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър.
Проверката била рутинна, а проверявания обект бил заведение, което все още
не работело. На място проверяващите установили четири лица, като едното
избягало от обекта при пристигане на проверяващите. На останалите трима
били раздадени за попълване справки по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Две от
лицата били установени да работят в кухнята на обекта, а лицето Р.Ш. бил в
градината и почиствал с пароструйка ратановата мебел на заведението. Пред
проверяващите Ш. декларирал, че работи от същия ден – 14.05.2021г., със
заплата от 1000.00лева и работно време от 12.00- 14.30часа. След
приключваме на проверката на място , наказаното дружество било призовано
в ДИТ гр. Бургас да представи писмени доказателства. Пред проверяващите
на място в обекта не бил представен гражданския договор от 12.05.2021г., а
Ш. обяснил, че му предстои да подпише договор с дружеството, но към
датата на проверката не бил сключвал договор. В канцеларията на АНО бил
представен сочения граждански договор от 12.05.2021г., в който били
посочени задълженията на Ш.. На 10.06.2021г. бил съставен АУАН № 02-
0003646, който бил подписан от представител на проверяваното дружество ,
като последния написал, че ще депозира възражения. В законния срок било
издадено процесното Наказателно постановление № 02- 0003646 от
27.07.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН № 02- 0003646/ 10.06.2021г.,
Наказателно постановление № 02- 0003646 от 27.07.2021г., възражение вх. №
2
21060802/ 14.06.2021г., справка декларация на осн. чл. 402, ал. 1, т. 3 , чл. 402,
ал. 2 от КТ от Р.З.Ш., писмени обяснения от „С.Т.“ ЕООД, граждански
договор от 12.05.2021г. между Р.З.Ш. и „С.Т.“ ЕООД, Протокол № ПР
2115716/ 10.06.2021г. за извършена проверка, Заповед № З- 0058/ 11.02.2014г.
на изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда” гр. София,
свидетелските показания на А. З. Д..
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен
интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен
срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед
№ З- 0058/ 11.02.2014г. на изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция
по труда” гр. София. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е безспорно установено, че на 14.05.2021г. в гр. Несебър, к.к.
"Слънчев бряг", в обект заведение „Б.Х.Д.“ стопанисван от „С.Т.“ ЕООД, е
установено да полага труд лицето Р.З.Ш.. При проверката на органите на ДИТ
гр. Бургас Ш. е установен в градината на заведението да извършва трудова
дейност – почиствал е ратановата мебел с пароструйка. Пред проверяващите
Ш. е декларирал, че извършва дейност по почистване и е отбелязал в
справката – декларация, че има трудов договор. В документа , изискан от
проверяващите , Захариев е вписал , че работното му време е от 12.00 до
14.30часа, за което е следвало да получава трудово възнаграждение в размер
на 1000.00лев. Проверяващите органи са установили, че към датата на
проверката Ш. няма сключен трудов договор с дружеството. Пред
проверяващите е представен граждански договор, сключен на 12.05.2021г.
между Ш. и наказаното дружество. В него е вписано, че Ш. приема да
извърши следните дейности: измиване на прозорци, почистване на подови
настилки, почистване на рафтове, основно почистване на кухненско
помещение – машини и оборудване, посуда и кухненски рафтове и плотове.
Срокът за извършване на тези дейности е 4 работни дни, като договореното
възнаграждение е 150.00лева. Ш. , като изпълнител се задължавал да изпълни
възложената му работа в срок от 3дни от датата на подписване на договора.
Според разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение. Съответната норма на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на
труда вменява на работодателя задължението да сключи с работника писмен
договор, в който да оформи правоотношението по полагане на труд от
последния. Изрично нормата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда указва, че
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. В §1, т. 1 от ДР на КТ също е посочено , че
„работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател. В настоящия случай се
3
установи по безспорен начин , че на посочените в наказателното
постановление дата и място Ш. е полагал труд за наказаното търговско
дружество, без да има сключен писмен договор за това. Доказателствата , от
които се установява това са свидетелските показания на А. Д. и писмените
доказателства, представени с преписката на наказващия орган. Настоящият
състав изцяло кредитира показанията на свидетелката Д.. Същата лично е
установила , че Ш. и други лица полагат труд в заведение „Б.Х.Д.“.
Установеното лице само е вписало в предоставената му справка - декларация,
че полага труд. На следващо място, след проверка е установено, че към
14.05.2021г. Ш. не е имал сключен писмен трудов договор със „С.Т.“ ЕООД.
Съдът съобрази представеното копие на граждански договор и счита, че
явното му предназначение е било да се прикрие трудовото правоотношение.
Ш. е установен в момент на работа – почиствал е ратанова мебел, като е
ползвал пароструйка. Ш. сам и без да му е указвано какво да пише, е
попълнил дадената справка – декларация, която по съдържание се различава
от параметрите на гражданския договор. Има разминаване между
възложената работа по гражданския договор , където се сочи, че е уговорено
почистване , но на различни части от заведението, но не и на ратановата
мебел. На следващо място, ако към датата на извършване на дейността Ш. и
дружеството са имали сключен договор, то е следвало Ш. да знае какъв е той
и по – важното – какво възнаграждение му се дължи. В договора се сочи, че
дружеството ще заплати сумата от 150.00лева, а Ш. е вписал в справката –
декларация, че възнаграждението му е 1000.00лева, което значително се
разминава с посоченото в гражданския договор. От всичко изложено се
установяват елементите на трудовото правоотношение, за което наказаното
дружество не е съставило трудов договор с Р.Ш. и правилно е било
санкционирано.
Не са налице твърдените процесуални нарушения при издаване на АУАН
и НП. Наказващият орган е издал наказателното постановление е изложил
обстоятелства съобразени с установеното от писмените доказателства
събрани в хода на проверката. Обстоятелството, че АНО не е обсъдил
изрично постъпилото възражение не представлява зА.гане правото на защита
на наказаното дружество. Изложените в НП обстоятелства са съобразени с
представените по делото писмени доказателства.
По размера на наказанието. Следва да се посочи, че АНО правилно е
определил наказанието в размер посочен от закона. Наложено е наказание в
размер на 1500.00лева, което е към минималния размер предвиден в закона и
е правилно определено.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното
наказателно постановление да се потвърди.
По разноските. Жалбоподателят претендира разноски, но при този изхода
на делото такива не следва да му се присъждат.
Следва да се присъдят разноски в полза на административнонаказващият
орган, който е бил защитаван от юрисконсулт. До приключване на
разглеждането на делото в съдебното заседание е заявено искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
4
помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът
счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.2, т. 5 и чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 02- 0003646 от
27.07.2021г., издадено от Павлин Васков Тодоров – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на „С.Т.” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя И. С.,
за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, основание чл.
416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин лева/,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „С.Т.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя И. С., на основание чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по
труда” гр. София, сумата от 80.00лева/ осемдесет лева/ разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5