№ 69628
гр. София, 01.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110115888 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЕМ. Д. М. против Върховен
касационен съд за сумата 24000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди от постановяването на решение №* по НД №*** г. на *** г. С уточнителната молба с
вх. №***/*** г. се поддържа, че ищецът е претърпял неимущесвени вреди от
постановяването на посоченото решение, с което ВКС не се е произнесъл по предмета на
делото ,очертан в обвинителния акт , а се е произнесъл по различни и нови фактически
положения, без обвинението да е било изменяно.
Видно от изложеното от ищеца същият е останал недоволен от съдебно решение по НД
№*** г. като според него ВКС не се е произнесъл по конкретни фактически и правни
въпроси. С исковата молба по същество ищецът претендира недопустимост, респ.
неправилност на посочения съдебен акт, като действията и бездействията, които претендира
да са деликтни се изразяват в постановяване на съдебното решение.
Съдът намира предявеният иск срещу Върховен касационен съд за недопустим, Съгласно
разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, при осъществяване
на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и
гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С посочената разпоредба
е въведен принципа за т.нар. функционален имунитет на магистратите, който цели да
осигури на магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те
безпристрастно и по съвест да решават възложените им дела. В случая твърдяните като
противоправни действия се явяват служебни действия за конкретния състав на ВКС -
произнасяне по конкретно дело, поради което и спрямо тях като физически лица е приложим
функционалния имунитет, респективно за същите не може да бъде ангажирана
гражданската им отговорност. Поради това и не би могла и отговорност да се търси от
страна на Върховния касационен съд като самостоятелен субект по пътя на чл. 49 ЗЗД,
доколкото отговорността на възложителя е функционално обусловена от отговорността на
1
лицата, на които е възложена работата.
От друга страна ищецът не твърди посоченото решение да е било отменено или обезсилено,
а допустимостта и правилността му не би могла да бъде предмет на преценка в рамките на
настоящото производство, тъй като съображенията и доводи за недопустимост и
неправилност ищецът като страна в съответния процес следва да релевира в рамките на
инстанционния контрол при наличие на възможност за такъв. Ищецът не твърди и да е
претърпял вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което да е оправдан или
образуваното наказателно производство да е прекратено поради това, че деянието не е
извършено от него или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Следователно претенцията му за вреди не е такава
по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, за да се приеме за допустима.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което
исковата молба, с която е предявен следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 130 ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА с вх. №59555/25.03.2022 г., подадена от ЕМ. Д. М. против
Върховен касационен съд, по която е образувано гр.д. №15888/2022 г. по описа на СРС, 118
състав.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2