Решение по дело №10878/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2442
Дата: 14 септември 2022 г. (в сила от 14 септември 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20211100510878
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2442
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510878 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20156905/14.07.2021г. по гр.д.№ 64630/2020г. по описа на
Софийски районен съд, 33 състав ЗАД „А.“ АД, ЕИК **** е осъдено да
заплати на В. ИЛ. ДР., ЕГН **********, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ
сумата от 92,02 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор
за имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Тойота
Ярис“, с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП от 27.05.2020г. в гр.
София на ул. Кукуш №, заедно със законната лихва от 22.12.2020г. до
погасяване на задължението. Искът е отхвърлен до пълния размер от 542,03
лв., предявен като частичен от общия размер за 1065,38 лв. С решението е
разпределена отговорността за разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника – „Д.З.“ АД.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените
искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищцата В. ИЛ. ДР., ЕГН **********. Жалбоподателката поддържа,
че ответникът не бил доказал по несъмнен начин, че преди процесното ПТП
заден десен панел и праг на дясна предна врата са били увредени, тъй като в
заключението вещото лице посочва, че от снимките не може да се установи
дали процесният автомобил е бил отремонтиран качествено. При това
положение намира че всички вреди са настъпили при въпросното ПТП и
1
ответникът дължи пълната възстановителна стойност.
Ответникът по жалбата ЗАД „А.“ АД, ЕИК **** счита, че решението на
СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Сочи че съгласно
заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността на ремонта
възлиза на 1032,46 лв. и съдът правилно е определил дължимият остатък в
размер на 92,02 лв., поради което намира жалбата за неоснователна.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният
съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка
с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.
Правото на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е
имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.
Обемът на застрахователната отговорност при имущественото
застраховане, каквото е застраховка "Автокаско" се определя по правилата на
КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са свободни да уговарят
както основания за носене на отговорност, така и основания за освобождаване
от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение съобразно чл. 396
от КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна
2
увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната стойност.
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните
доказателства по делото се установява, че на 23.07.2019 г. е бил сключен
валиден договор за застраховка "Каско и Злополука" на МПС, - полица №
0306Х0493379, между ищцата В. ИЛ. ДР., ЕГН **********, от една страна,
като застрахован и ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, от друга страна, като
застраховател, с предмет лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № **** /който
е собственост на ищцата/, със срок на застрахователно покритие от 12 месеца
- от 00:00 ч. на 25.07.2019 г. до 23.59.59 ч. на 24.07.2020 г.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане - на 27.05.2020 г. е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие в гр. София, на ул. „Кукуш“ в
посока към бул. „Сливница“ преди бл. 69 с участието на горепосочения лек
автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ****, управляван от В. ИЛ. ДР., ЕГН
********** и лек автомобил „Рено Клио“ Рег. № ****, управляван от Ангел
Фенерски.
По механизма на настъпване на ПТП не се спори, а и се установява от
първоначалното и допълнителното заключение по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, което настоящият състав кредитира като пълно,
задълбочено, кореспондиращо на останалия доказателствен материал. От
заключението се установява че на Т-образно кръстовище, регулирано с
вертикална сигнализация водачът на лек автомобил „Рено Клио“ Рег. № ****
навлиза в кръстовището и удря движещият се отляво на дясно с предимство
направо лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ****. Вследствие на удара на
лекия автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № **** били причинени щети на
предна дясна гума „FALKEN 15“, предна дясна врата, заден десен панел,
задна дясна врата, десен праг, задна врата. Съгласно заключението стойността
на ремонта по средни пазарни цени възлиза на 1574,49 лв. с ДДС.
Не се спори че ищцата отправила покана до ответника по която била
образувана претенция - щета № 10120030102924. Ответникът заплатил на
ищцата във връзка с образувана щета сумата от 1032,46 лв.
Спорно във въззивното производство е дали подлежи на обезщетение от
ответника стойността на заден десен панел и на десен праг.
В допълнителното заключение по експертизата, вещото лице е посочило
че от снимковия материал се вижда, че след удара част от десен праг и задна
дясна вежда липсват. От това експертът е заключил, че на автомобил „Тойота
Ярис“, с рег. № **** преди настъпването на ПТП е бил извършен некачествен
ремонт на заден десен калник при който пространството е запълнено с кит,
който при удара се е разпаднал. На база на това вещото лице е посочило че за
3
да се изчисли стойността на ремонта на автомобила за постигане на
техническото му състояние преди ремонта е от общата стойност равняваща се
на 1574,49 лв. с ДДС следва да се извади стойността на ремонта на заден
десен панел и десен праг, който възлиза на 450,31 лв. или 1124,48 лв.
На база на гореизложеното и обстоятелството че застрахователят е
изплатил сумата от 1032,46 лв. първоинстанционният съд е присъдил сумата
от 92,02 лв.
Горните изводи на първоинстанционния съд са правилни, тъй като както
беше посочено по-горе обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. В случая
вредите настъпили по заден десен панел и десен праг се дължат на
некачествения ремонт предхождащ удара. Ако бъде присъдена стойността на
въпросните части застрахованият ще получи обезщетение, което надвишава
по стойност стойността на вещта към деня на ПТП. Това обаче е в разрез с
всички принципи в застраховането - застраховането служи за
репариране/възмездяване на вредата, а не за обогатяване на застрахования.
На следващо място следва да се държи сметка, че в общите условия към
застрахователния договор в т. 14.17 е отбелязано, че не се покриват пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС при от или в следствие на
корозия, износване, изхабяване, изтриване, умора на материала,
обезцветяване, напукване и др. подобни повреди в резултата на
експлоатационни или естествени причини. Следователно настъпилите на
заден десен панел и десен праг на автомобила не подлежат на обезщетяване
тъй като те са изключени рискове по смисъла на горната точка от общите
условия.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК право на
разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият и
ответник в производството пред първата инстанция. Съгласно разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ въззивният
съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер на 100,
00 лв. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 100, 00 лв.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА № 20156905/14.07.2021г. по гр.д.№ 64630/2020г. по
описа на Софийски районен съд, 33 състав.
ОСЪЖДА В. ИЛ. ДР., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „А.“ АД,
ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал.1 от ГПК сумата от 100 лв.
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника – „Д.З.“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5