Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430, ал.1 и чл. 432, ал.1 от ТЗ. Ищецът "П. Б. (Б.)" , ЕИК ..., седалище и адрес на уравнение град С., община С., бул."Т. А." № 26, представлявано в процеса чрез упълномощен представител юрисконсулт Д.Г. Ж.-И., твърди в исковата си молба, че по ЧГрД № .../2013 год. по описа на РС Велико Търново срещу ответника "Е. Г." О., ЕИК ... , седалище и адрес на управление гр. В.Т.., ул. "Ц. К." № 13, представлявано от законните представители С. В. Х. и С. Ф. К., по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 126 491,54 лева - просрочена главница по Договор за банков кредит; сумата 4195,93лв. - просрочена лихва за периода от 09.09.2012 год. до 28.11.2011 год.; сумата 5956,24лв. - наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 29.09.2012 год. до 07.01.2013 год. и направените по заповедното производство разноски в размер на 2732,87 лв. Срещу заповедта за незабавно изпълнение било подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което ищецът намира за неоснователно и твърди следните обстоятелства, от които произтичат неговите вземания: На 16.04.2007 година с ответника сключили Договор за кредитна линия № 110-299160/16.04.2007 год., въз основа на който ответникът получава кредитна линия в размер на 150 000 лева за срок от 36 месеца, с включени три 12 /дванадесет/ месечни периода, съгласно т. 7.1 от Договора - първи период с начало на отпускане 17.04.2007г. и дата на погасяване 17.04.2008 год., втори период - с начало от 17.04.2008г. и краен срок за погасяване 17.04.2009 год. и трети период с начало 17.04.2009г. и падеж на погасяване - 17.04.2010 год. Договорено било ползването на кредитната линия да се извършва чрез многократно усвояване и погасяване на сумите, като върху усвоената част се дължала договорена лихва, а върху неусвоената част, съгласно т. 3.2 от Договора се дължала такса ангажимент в размер на 0.50% на годишна база, начислявана ежедневно и събирана месечно на 1-во число на месеца за предходния период. В последствие по между им били подписани 7 анекса за периода от 17.04.2008 год. до 26.03.2010 год., като с Анекс № 1 от 17.04.2008 година са договорили отпадане действието на т. 7.2 и т. 7.4 от първоначално сключения договор, а с анексите от номер 2 до номер 7 включително, били променяни падежите на задължението и определяне нови срокове, като се запазвал договореният лимит на кредитната линия - 150 000 лв. Сочи се, че причината за подписването на тези анекси е затруднението, което изпитвал длъжникът /кредитополучател/ - ответникът по делото да изпълнява своите задължения на посочената падежна дата. На 29.03.2010 година бил подписан пореден анекс под № 8/29.03.2010 год. към Договор за кредитна линия № 110-299160/16.04.2007 год., по силата на който този договор бил променен от Договор за банков кредит "Кредитна линия" в Договор за банков кредит "Развитие" със същия № 110-299160/16.04.2007 год., при главница 150 000 лв. - размерът на отпуснатия кредит и срок от 120 месеца при договорена лихва, определен въз основан на тримесечния СОФИБОР плюс 5.000 пункта надбавка, като през целия период на кредита лихвеният процент не можел да пада под 10.7640% на годишна база, включително и за първия период. Връщането на кредита ще се осъществявало чрез заплащане на анюитетни ежемесечни вноски с точно определен падеж при подписан погасителен план за първите три месеца, определящ броя, размера и падежа на всяка месечна погасителна вноска. Последвало подписването на още три анекса към този договор - Анекс от 30.07.2010 год., с който се променя начина на погасяване на задълженията, като е определен 6 месечен гратисен период, през който се погасява само дължима лихва, без главница и е подписан нов погасителен плат Приложение № 2; нов Анекс от 09.02.2011 год. за промяна начина на погасяване и предоставяне на нов 6 месечен гратисен период и подписване на нов погасителен план Приложение № 1 към анекса от 09.02.2011 год.; трети Анекс от 04.01.2012 год. за определяне на нов начин на погасяване и определена 3 месечен гратисен период с подписване на погасителен план - Приложение № 1 и последен анекс от 30.05.2012 година към Договора, с който било извършено частично предсрочно погасяване на главница и се променя начина на погасяване на остатъкът от кредита чрез промяна размера на погасителните вноски, определяне на 1 месечен гратисен период и е подписан нов погасителен план - приложение №1. В резултат на последното договаряне главницата останала в размер на 128 232,22 лева. Сочи се в исковата молба, че в Раздел V от Общите условия за кредитиране, с които кредитополучателят - ответникът по делото се бил съгласил писмено и във връзка с чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, били посочени подробно обстоятелствата, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, като преценката за това била предоставена едностранно на банката. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на месечни вноски с падеж - 09.09.2012 год., 09.10.2012 год. и 09.11.2012 год. с Протокол от заседание на кредитния съвет Банката ищец на 29.11.2012 година, на основание т.35 и т. 36 от ОУ към Договора за банков кредит № 110-299160/16.04.2007 год., обявила за предсрочно изискуем целия кредит и го осчетоводила като такъв. Това обстоятелство било съобщено на ответника чрез изпращането на писмо изх. № 110/04.12.2012 година. Предвид изложените обстоятелства ищецът е оправил искане към съда в петитума на исковата молба, след като бъдат събрани и преценени доказателствата по делото, да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 126491,54 лева - просрочена главница по Договор за банков кредит; сумата 4195,93лв. - просрочена лихва за периода от 09.09.2012 год. до 28.11.2011 год.; сумата 5956,24лв. - наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 29.09.2012 год. до 07.01.2013 год. и направените по заповедното производство разноски в размер на 2732,87 лв., за които е Ýалице издадена заповед и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по ЧГрД № .../2013 година по описа на РС Велико Търново. Претендира се присъждане още в настоящото производство на - законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК до датата на предявяването на иска по чл. 422 от ГПК; законна лихва върху просрочената главница от датата на предявяването на иска по чл. 422 от ГПК до окончателното плащане на дълга, както и присъждане на направените по настоящото дело разноски в размер на 2732,87 лв. и адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък. Ответникът "Е. Г." О., ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. "Ц. К." № 13, със законни представители С. В. Х. и С. Ф. К., представляван в процеса чрез пълномощник адв. К. Г. от ВТАК, в депозираните писмени отговори по реда на чл. 367, ал. 1 и чл. 373 от ГПК, прави възражения за недопустимост на исковете, чрез които се претендира осъждане на ответника за заплащане на законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до датата на предявяването на иска и законна лихва до окончателното плащане. Оспорва по основание и размер предявения иск. Оспорва размера на претендираното задължение, посочено като главница и лихва и не отговарящо на действителното фактическо положение и това, което действително дължи. Отрича и оспорва дължимостта на претендираната наказателна лихва за периода от 29.09.2012г. до 07.01.2013 год. в размер на 5956,24 лв. Твърди, че няма основание да възникне такова задължение в негова тежест, тъй като липсва уговорка в тази насока, както при сключването на Договора за кредит, така и в последвалите анекси към него, а ищецът се позовавал на клаузи съдържащи се в Общите условия на банката за кредитиране. За последните се твърди от ответника, че не са му станали известни и той не ги е подписвал нито към момента на сключване на договора, нито към момента на подписване на анексите и не е известно кои точно Общи условия са в сила. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит. Соченият от ищеца протокол не бил валиден и от него не ставало ясно кой е взел решението кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Освен това се твърди, че незаконосъобразно и в нарушение на процедурата по чл. 60, ал.2 от ЗКИ във вр. чл. 418, ал.3 от ГПК и неправилно ищецът се позовавал на автоматична предсрочна изискуемост. Липсва уведомяване и соченото от ищеца писмо изх. № 110/04.12.2012 год. не е било връчено по надлежния ред. Счита, че с Анекс № 8 от 29.03.2010 год. страните променили вида на сключения по между им договор за кредит от "Кредитна линия" в договор за кредит "Развитие" и договорените условия по двата договора били коренно различни, поради което счита, че не дължи нищо по на Договора с № 110-299160/16.04.2007 год., на който се позовавал ищеца и въз основа на който е било издадено извлечението от счетоводните книги, послужило като основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК. Ответникът счита, че при преструктурира на кредита не била спазена Наредба №9/03.04.2009 год. и чрез подписването на Анекс № 8 от 29.03.2010 година бил заобиколен закона, което водело до нищожност на договора. Заема алтернативно становище, ако не бъде възприета тезата за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона, то следвало да бъдат приети за нищожни онези клаузи от него, свързани с определянето на лихвения процент и по-точно тези, определящи договорната лихва да не може да бъде по-ниска от 10.7640% като противоречаща на добрите нрави. По този начин се създавали условия Банката да получи лихва, която надхвърля тази, която е уговорена при подписването на Анекс № 8/29.03.2010г. Счита, че Общите условия на банката за кредитиране, на които ищецът се позовава, не са породили действие спрямо него, тъй като не са му били връчени и не са му станали известни според предвидения в закона ред. С оглед тези свои възражения и твърдения, моли съда да постанови решение, с което да отхвърлен изцяло предявения иск по чл. 422 от ГПК, ведно със законните последици от това, а да бъдат оставени без разглеждане като процесуално недопустими и да бъде прекратено производството по предявените от ищеца осъдителни искове за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на завеждане на исковата молба в съда и за законната лихва върху просрочената главница от датата на завеждането на иска до окончателното плащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен за това списък. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: От фактическа страна: Между страните по делото на 16.04.2007 година е сключен договор за банков кредит във вид на Договор за кредитна линия № 110-299160/16.04.2007 година, по силата на който ищецът „П.Б./Б./“ е предоставил на ответника „Е. Г.“ О. гр. В. Т.кредитна линия в размер на 150 000 лева за срок от 36 месеца при договорен годишен лихвен процент тримесечния SOFIBOR плюс 6.000 пункта надбавка. Паричната сума се отпуска на три периода при условията на т.7.1 от Договора - първи 12 месечен период с дата на отпускане 17.04.2007 год. и дата на погасяване 17.04.2008 год.; втори 12 месечен период с краен срок за погасяване 17.04.2009 год. и трети 12 месечен период с падеж на погасяване 17.04.2010 год. В срока на действие на договора ответникът имал право да усвоява и погасява средствата от кредитната линия многократно като към всеки един момент експозицията му по договора не може да надвишава сумата 150 000 лева и поел задължението да погасява всички усвоени суми и дължими лихви, според уговореното. Усвояването и погасяването на сумите от кредитната линия следвало да се извършва с изрично писмено заявление на кредитополучателя /ответникът по делото/ - т.4.1 от Договора. Съгласно т.3.2 от посочения договор ответникът като кредитополучател дължал такса ангажимент върху неусвоената сума от кредитната линия в размер на 0,50% на годишна база, която се начислявала ежедневно и се събирала ежемесечно на 1-во число на месеца за предходния такъв. Видно от съдържанието му в т. 8 се съдържат клаузи, съгласно които с полагането на подписите от двете страни под договора е декларирал, че е запознат с Тарифата за ЮЛ/ФЛ, Общите условия за Кредитиране и Общите търговски условия по банковите операции на„П. Б./Б./“ и безусловно ги прием. В т. 8.3 от Договора се съдържа клауза, съгласно която ответникът е уведомен и се съгласява, че всички промени в Тарифата за ЮЛ/ФЛ, Общите условия за Кредитиране и Общите търговски условия по банковите операции на „П. Б./Б./“ се обявяват от Банката чрез поставянето им в помещенията, до които клиентът има достъп и са в сила по отношение на тях от датата на поставянето им. Цитираният договор не се оспорва от ответника по делото и същият е подписан без възражения. Безспорно е установено, че между страните по делото като страни по договор за банков кредит, отпуснат като кредитна линия, са подписани следните анекси: - Анекс № 1 от 17.04.2008 година, по силата на който отпада действието на точки 7.2 и т. 7.4 от Договора. - Анекс № 2 от 07.08.2009 година с който се променя падежа и се определя такъв на 30.11.2009 год. В т. 5 от този анекс е включена клауза, свързана с приетите и одобрени от УС на Банката кредитор Общи условия от 5.12.2008 година, които заменят изцяло тези, представени при подписването на договора за кредит. Отразено е, че с подписването на този анекс кредитополучателят - ответникът по настоящото дело, е декларирал, че е запознат с новите Общи услови за кредитиране, които са приложени към анекса и ги приема и тези нови общи условия представляващ неразделна част от Договора за кредит. Съгласно т. 6 от Анекс № 2 останалата част от Договора за кредитна линия № 110-299160/16.04.2007 година и анекс № 1 /17.04.2008 година, непроменена изрично с този анекс, оставала в сила. Следва подписването на още 5/пет/ анекса към договора от 16.04.2007 година - от 23.11.2009 год., от 01.02.2010г., от 26.02.2010 год., от 22.03.2010 год. и от 26.03.2010 год., съгласно които страните договарят промяна на падежа на задължението за връщане на усвоената парична сума, без да се променя кредитния лимит от 150 000 лева. Всеки един от тези анекси е подписван преди настъпване на падежа, като останалите условия по Договора за кредитна линия се запазват. През този период ответникът като кредитополучател е изпълнявал условията по договора относно заплащането на дължимите към всяко първо число от месеца лихви върху усвоената част от кредитната линия за предходния месец и съответната такса ангажимент върху неусвоената част от нея /виж писмените заключения на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М. Б./. Освен това тези обстоятелства не се спорят от страните по делото. На 29.03.2010 година между страните по делото е подписан Анекс № 8 към Договор за кредитна линия № 110-299160/16.04.2007 година, Анекс № 1/17.04.2008 год., Анекс № 2/07.08.2009 год., Анекс № 3/23.11.2009 год., Анекс № 4/01.02.2010год., анекс № 5/26.02.2010год., Анекс № 6/22.03.2010 год. и Анекс № 7/26.03.2010 год., по силата на който те се съгласяват да бъде променя вида на Договора за банков кредит № 110-299160/16.04.2007 година от „Кредитна линия“ в договор за кредит „Развитие“, като се предоставя паричната сума от 150 000 лв., която следва да бъде върната на 120 месечни вноски, съгласно погасителен план - Приложение № 1 към договора. Договорена е лихва, определена въз основа на три-месечния SOFIBOR плюс 5.000 пункта надбавка. Съгласно т. 1.1 от Анекс № 8 тримесечния SOFIBOR, определя на всеки три месечен период и се фиксира, както следва: за първите три месеца размерът му е 4.2130% и е фиксиран към 25.03.2010г., като през целия период на срока на кредита лихвения процент не можело да бъде по-нисък от 10,7640% на годишна база, включително за първия период. Подписан бил погасителен план за първите три месеца. В Анекс № 8 от 29.03.2010 год. се съдържат клаузи относно обезпечаването на кредита, погасяването на дължими редовни лихви към датата на подписването му, свързани с кредитната линия. В т.4.4 от същия Анекс № 8 е налице клауза относно правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на задължението по коя и да е точка от него, а съгласно т. 7 всички клаузи от Договора за банков кредит, незасегнати от новия анекс, остават в сила. В т. 8 пък е налице клауза относно това, че кредитополучателят е запознат с Тарифата за ЮЛ/ФЛ, Общите условия за Кредитиране и Общите търговски условия по банковите операции на„П. Б./Б./“ и ги приема. Даден е шест месечен гратисен период, през който ответникът като кредитополучател е дължал през първите шест месечни вноски само заплащане на лихвите по кредита /виж Приложение № 1 към Договора за банков кредит - лист 17 от делото/. Анекс № 8 от 29.03.2010 година и приложеният към него погасителен план за първите три месеца са подписан от страните чрез техните надлежни представители. Няма отразени никакви възражения от страна на кредитополучателя относно съдържащите се в анекса и Общите условия клаузи. Новият Анекс № 8/29.03.2010 година, влиза в сила на 30.03.2010 година, като първа падежна дата е посочена 09.05.2010 година, когато следва да бъдат платени лихви по кредита. Следва подписването на нови три анекса - от 30.07.2010 година, от 09.02.2011 год. и 4.01.2012 година, чрез които е договорена промяна на размера на погасителните вноски и се определят нови гратисни периоди - при първите два анекса такъв от по шест месеца, а при анекса от 04.01.2012 година е определен тримесечен гратисен период, през които се определят месечни вноски, съдържащи само дължимата лихва, а главницата се включва в анюитетната вноска след тези гратисни периоди. Видно от писменото заключение на съдебно-счетоводната експертиза /допълнителното писмено заключение/ ответникът е извършвал плащания по договора за банков кредит на дължимите анюитетни вноски през тези гратисни периоди, но с известно закъснение и не на точната падежна дата. На 30.05.2012 година е подписан Анекс към Договора за банков кредит № 110-299160/16.04.2007 година, с действие от 29.05.2012година, съгласно който предсрочно се погасява част от главницата по Договора в размер на 19825.00 лева, като остава главница в размер на 128 232,22 лева., заедно с дължимата лихва в размер на три месечния SOFIBOR плюс надбавка 5.000 пункта, но не по-ниска от 10.7640% на годишна база, като връщането на кредита следва да бъде извършено на 95 вноски, при едномесечен гратисен период и подписан погасителен план за първите три месеца, като банката се е задължила при поискване от кредитополучателя да му предостави безвъзмездно план за всеки следващ период. Видно от приетите като доказателства по делото погасителни планове, както и от писменото заключение на съдебно-счетоводната експертиза графикът за погасяване на кредита според последния анекс е на падежи за първите шест месеца както следва - 09.06.2012 година - вноска в размер на 1307,14 лв., на 09.07.2012 год., на 09.08.2012 год., на 09.09.2012 год., на 09.10.2012 год. и на 09.11.2012 год. при размер на вноските за петте падежни дати по 2035,65 лв. Дължимата вноска с падеж 09.06.2012 година е погасена с плащане на 29.06.2012 година. Тази, дължима с падеж 09.07.2012 год., е погасена с плащане, извършено на 23.07.2012 година, когато по сметка на ответника в ищцовата банка е постъпила сумата 4500,00 лева и от нея за погасяване на задълженията по процесния Договор за банков кредит за отнесени 14,26 лв. - наказателна лихва за предходното задължение, 1150.24 лв. - погашение на просрочена лихва и 885,41лв. - погашение на просрочена главница. Падежиралата вноска от 09.08.2012 година в размер общо лихва и главница 2035,65 лв. е погасена с плащане на 29.09.2012 година, когато по сметка на ответника в банката е постъпила сумата от 4850,00 лева. След тази дата /29.09.2012год./ плащания от ответника по процесния кредит не са постъпвали. На 29.11.2012 год. е проведен кредитен съвет, на който след анализ на параметрите по процесния кредит, е взето решение да бъде обявено изцяло задължението по Договор за кредит № 110-299160/16.04.2007 година за предсрочно изискуемо. Последното решение е отразено в нарочно съставен протокол от 28.11.2012 година, подписан от лицата К. П. ЕУКП, Б. П. - РОУКП и К.Т.. В протокола е отразено, че се отнася за договор за банков кредит № 110-299160/16.04.2007 година - „Развитие“ с кредитополучател „Е. Г.“ О. гр. В. Т. и салдо по него - редовна главница 123 839,96 лв., просрочена главница 2651,58 лв., редовна лихва 518,39 лв. и просрочена лихва 3455,37 лв., както и наказателна лихва 115,86 лв. Изпратено било уведомително писмо до ответника по делото - писмо изх. № 110/04.12.2012 година, в което длъжникът „Е. Г.“ О. гр. В. Т. се уведомен, че поради непогасяване в срок и размер на задължението по Договор за кредит № 110-299160/16.04.2007 година, Банката е обявила вземанията си по него за предсрочно изискуеми. В писмото се съдържа и изявление, имащо характер на покана за доброволно изпълнение, но без да е даден срок за това. Това писмо е изпратено до ответника по пощата за връчване чрез обратна разписка. По делото като доказателство са приети пощенският плик и известието за доставяне с оригинално писмо, ведно с отбелязване, че писмото не е потърсено, както и протокол от 03.01.2012 година, в което е отразено, че след като писмото с известие за доставяне номер ИД PS 500000HJZM7 с адресат - Е. Г. О., е върнато в цялост, на основание чл. 62 от Общите условия за кредитиране подставят писмото в банковата поща на клиента. На 08.01.2013 година ищецът изготвя извлечение от счетоводните си книги относно задълженията на „Е. Г.“ О. гр. В. Т., възникнало въз основа на Договор за кредит № 110-299160/16.04.2007 год., в което е посочена усвоената сума в размер на 150 000 лв., просрочената главница общо в размер на 126 491,54 лв., наказателната лихва върху просрочената главница за период от 29.09.2012г. до 07.01.2013 год. - 5956,24 лв., просрочената лихва за периода от 09.09.2012 год. до 28.11.2012 год. - 4195,93 лв., което е депозирано ведно със заявление по реда на чл. 417, от. 2 от ГПК пред Районен съд - Велико Търново и е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за посочените в извлечението парични суми, както и за законна лихва върху главницата от 08.01.2013 година до окончателното плащане и разноските по делото. Заявлението е уважено и съдът е издал по ЧГрД № .../2013 год. по описа на ВТРС Заповед № 45 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.01.2013 год., като е разпоредено длъжникът „Е. Г.“ О. гр. В. Т. да заплати на „П. Б. /Б./“ гр. С. сумите: 126 491,54 лева - просрочена главница по Договор за банков кредит; сумата 4195,93лв. - просрочена лихва за периода от 09.09.2012 год. до 28.11.2011 год.; сумата 5956,24лв. - наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 29.09.2012 год. до 07.01.2013 год. и направените по заповедното производство разноски в размер на 2732,87 лв., както и законната лихва върху главницата от 08.01.2013 година - датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 2732,87 лв. - разноски направени по делото за платена държавна такса. Допуснато е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист за горните суми пари. На 08.03.2013 година срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК, подадено в предвидения двуседмичен срок от връчването на заповедта. На 14.03.2013 година на заявителя е връчено съобщение за постъпилото възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК като му е указано правото да предяви иск относно оспореното вземане. На 12.04.2013 година в Окръжен съд гр. Велико Търново е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото исково производство. Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда като безспорна, се налага следните правни изводи: Предявен е установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК от заявителя по ЧГрД № .../2013год. по описа на ВТРС против длъжника, по отношение който е поискано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т.2 от ГПК, като се иска да бъде установено съществуването на вземането по заповедта, включително и направените разноски. Същевременно в петитума на исковата молба се съдържа искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва върху претендираната главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК до датата на предявяването на иска по чл. 422 от ГПК, както и присъждане на законна лихва върху просрочена главница от датата на завеждането на исковата молба до окончателното искане. По допустимост на исковете: Предявеният иск по чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 430, ал.1 от ТЗ е допустим по отношение на искането да бъде прието за установено съществуването на вземането, за което по ЧГрД № .../2013 г. на ВТРС е издадена оспорената заповед за изпълнение - главница, наказателна лихва, просрочена лихва и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно плащане, тъй като предмет на този иск е само съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Присъдените в хода на заповедното производство разноски не са предмет на разглеждания иск, като за тях е предвиден друг правен ред за атакуването им - чл. 413, ал. 1 от ГПК. В този смисъл е и ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС от 18.06.2014 год. Ето защо това искане на ищеца е процесуално недопустимо и съдът следва да го остави без разглеждане. Процесуално недопустим е и искът, предявен като осъдителен, за присъждане на законна лихва върху претендираната главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК до датата на предявяването на иска по чл. 422 от ГПК, както и присъждане на законна лихва върху просрочена главница от датата на завеждането на исковата молба до окончателното искане. Принципно е допустимо по реда на чл. 210, ал.1 от ГПК да бъде предявено в условията на първоначално обективно съединяване с иска по чл. 422, ал.1 от ГПК и на осъдителен иск срещу същия ответник за разликата между размера на вземането, предмет на заповедта за изпълнение и пълния размер на вземането. Ищецът иска осъждане на ответника за заплащане на законна лихва от датата на подаване на заявлението, като е определил два периода - веднъж до датата на предявяването на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК и от този период до окончателното плащане. В случая обаче е предявен осъдителен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за законна лихва като последица от забавата на длъжника за период, който е включен в заповедта на изпълнение по ЧГрД № 55/2013 г. на ВТРС. Видно от диспозитива на Заповед № 45 от 11.01.2013 год. същата е издадена и в нея е включено това вземане на ищеца - за законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 08.01.2013год. до окончателното плащане на главното такова. Ето защо, съдът следва да остави без разглеждане това искане на ищеца като отделно предявен иск. Вземането за законната лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното плащане се явява част от предмета на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК, в случай че такова вземане е включвано в заповедта за изпълнение. Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането, предмет на заповедта на изпълнение, се смята предявен от датата на подаване на заявлението, откъдето следва, че при уважаване на последният като законна последица трябва да се присъди законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението, а това е и част от диспозитива на оспорената заповед на изпълнение/виж ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС от 18.06.2014 год./ Разгледан по същество предявения установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан и съдът следва да го уважи, по изложените правни съображения: Ищецът претендира своето вземане на основание сключен с ответника Договор за банков кредит, по който поради неплащане на три поредни вноски на определения им падеж и съобразно условията на договора е настъпила и обявена от банката - ищеца предсрочна изискуемост на цялото вземане, респективно на остатъкът от него, за което обстоятелство длъжникът - ответникът по настоящото дело е бил уведомен. Ответникът спори от една страна, че заповедта за изпълнение била издадена въз основа на несъщес‗вуващ Договор за банков кредит, а от друга страна - оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит. Счита също така, че не дължи наказателна лихва, която била определена само и единствено въз основа на клаузи, съдържащи се в Общите условия, които обаче не са му били предаване, за да го обвържат. Счита за нищожни и клаузите, в които е уговорена възнаградителната лихва, като противоречащи на добрите нрави. Така направените възражения от страна на ответника са неоснователни. Безспорно се установява, че между страните по делото е възникнало правоотношение, въз основа на сключен Договор за банков кредит на 16.04.2007 година, изпълващ съдържанието, така както е дефинирано в чл. 430, ал.1 от ТЗ: ищецът - „П. Б. /Б./“ се е задължила да отпусне на заемателя - ответника по настоящото дело парична сума за определена цел и при определени условия и срок, а последният от своя страна се е задължил да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според начина на отпускане на паричната сума този договор за банков кредит е от вида револвиращ кредит или т. нар. кредитна линия. Не се спори от страните съдържанието на подписания от тях писмен договор от 16.04.2007 година, уреждащ условията относно начина на отпускане, усвояване, ползване и връщане на паричната сума, както и заплащането на лихвите и таксата ангажимент върху неусвоената част от този кредит. Безспорно е обстоятелството, че и двете страни са изпълнявали своите задължения, като чрез подписването по между им на анекси /подробно описани по-горе в мотивите/ са променяли различни клаузи от договора за банков кредит, свързани най-вече с изменение на падежите, като се запазва размерът на отпуснатия кредитен лимит - 150 000 лева и договорената възнагрардителна лихва. На 29.03.2010 година между страните по делото - страни по договора за банков кредит е подписано поредно допълнително споразумение - определено като Анекс № 8, по силата на което са променили начина на отпускане на паричната сума и се договорили, че това става еднократно в размер на 150 000 лв. и това е вече усвоената сума пари. Постига се съгласие връщането на сумата да бъде извършвано чрез 120 месечни анюитетни вноски, включващи съответна част от главница и дължима месечна лихва. Размерът на договорената лихва е уговорен да се формира въз основа на тримесечния SOFIBOR плюс 5.000 пункта надбавка за разлика от преди това, където надбавката е била 6.000 пункта над тримесечния SOFIBOR, но не по-малко от 10,7640% годишна лихва. Неоснователно е възражението на ответника относно нищожност на Анекс № 8/29.03.2010г., поради заобикаляне на закона, обосновано с неспазване условията на Наредба № 9 от 3.04.2008 год. на БНБ за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банката и за установяването на специфични провизии за кредитния риск. Макар и действаща към 29.03.2010 година тази Наредба не е приложима към конкретния случай. Предметът й на регулация е посочен в чл. 1, като чл. 2 определя що е то „рискови експозиции“ като понятие, с което да борави. Анализирайки доказателствата по делото и установените факти относно изпълнението на сключения между страните Договор до 29.03.2010 година не може да бъде направен извод, че процеснят кредит преди предоговарянето му е бил рискова експозиция, напротив установява се, че задълженията по него са били изпълнявани от длъжника - ответникът по делото/заключението на съдебно счетоводната експертиза/. Кое обаче е наложило подписването на това допълнително споразумение между страните, довело промяната вида на кредита според начина на отпускането му и този на връщането на ползваната парична сума е ирелеванттно за настоящия правен спор. Промяната е настъпила и тя е валидна и годна да породи своите правни последици. Ответникът се е съгласил и от поведението му не може да се заключи, че е оспорил действителността на изявленията, включително и тези свързани с договорената възнаградителна лихва. Като длъжник по този валиден договор, породил своите правни последици, ответникът е изпълнявал задължения си, съобразно предварително подписаните погасителни планове, макар и с известни минимални закъснения до 29.09.2012 година, когато е било извършено последно плащане по негова сметка, от която са погасени дължимите вноски по банковия заем към 09.08.2012 година според предварително изготвен погасителен план. Безспорен факт е, че и след 29.03.2010 година, страните са продължили чрез подписването на анекси към договора да променят неговото съдържание, най-вече с определянето на гратисÝи периоди, определяне на нови падежи и размер на анюитетните вноски. Извършвано е предсрочно погасяване на част от главницата на 31.05.2012 г. и отново е подписан Анекс с нов гратисен период, брой и размер на погасителните месечни вноски. След извършеното последно плащане на 29.09.2012 година спира изпълнението на договора от страна на ответника. Не се спори също така, че между страните по делото са налице сключени и други договори за банков кредит, по които остатъкът от внесени парични суми по разплащателна сметка на ответника е бил отнасян, след като са бивали погасени дължимите вноски по процесния кредит с настъпил падеж. Към 29.11.2012 година е била налице забава в изпълнението на анюитеттните вноски, включващи главница и договорна лихва с падеж 09.09.2012г., 09.10.2012г. и 09.11.2012 г. и банката взема решение за обявяване на предсрочна изикуемост на процесния кредит. Ищецът се позовава на т.4.4 от анекс № 8 и чл. 35 и т. 36 от Общите условия Общите условия за Кредитиране, като уведомява ответника с изпратеното до него писмо изх. № 110/04.12.2012 год. Ответникът възразява да са настъпили правните последици на предсрочната изикуемост, като се позовава на това, че Общите условия не са му били предадени по надлежния ред и не е бил уведомен за волеизявлението на банката ищец, че е обявила кредита за предсрочно изискуем, респективно не е спазен чл. 60, ал.2 от ЗКИ. Тези две възражения на ответника също са неоснователни по следните съображения: 1.Общите условия за кредитиране, на които се позовава ищеца, действащи към настоящия договор за банков кредит, обвързват ответника. Съгласно 298, ал.1 от ТЗ търговецът може да установи отнапред общи условия за сключване от него сделки. Безспорно банката ищец се явява такъв търговец и тя е приела такива общи условия. Последните стават задължителни за другата страна, когато заяви писмено, че ги приема, а ако е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. чл. 298, ал.2 от ТЗ предвижда, че ако за действителността на сделката е предвидена писмена форма, то установените отнапред общи условия обвързват другата страна само ако са й предадени при сключването. ответникът по делото несъмнено е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, а за действителността на договора за банков кредит съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ се изисква той да бъде сключен в писмена форма. Следователно, за да обвържат ответника по делото, Общите условия за кредитиране установени отнапред от ищеца, е следвало да бъдат предадени при сключването на процесния договор. Видно тълкувайки в тяхната съвкупност разпоредбите на т.8.2 от Договор за банков кредит /кредитна линия/ № 110-299160/16.04.2007 год., т. 5 на Анекс № 2 от 07.03.2009 год. към първоначално сключения Договора и т.8.2 от Анекс № 8 от 29.03.2010 год., чрез който е променен вида на договора, както останалите анекси между страните по този договор, се налага извод, че на ответникът са били предадени Общите условия според изискванията на чл. 298, ал.3 от ТЗ и следователно същите имат обвързваща сила и са част от съдържанието на договора. Всички клаузи от тези общи условия, на които се позовава ищеца, имат сила спрямо ответника. 2. Съдът приема, че е било извършено уведомяване на ответника относно волеизявлението на Банката за обявяване на остатъкът по процесния кредит за предсрочно. Както се прие по-горе Общите условия за кредитира, относими към процесния договор за банков кредит, имат обвързваща ответника сила. Съгласно чл. 62 от тези Общи условия, с подписването на индивидуалния договор за кредити ответникът се е съгласил Банката да изпраща всички уведомления, покани за доброволно изпълнение, писма до него, с писмо с обратна разписка или като ги поставя в банковата му поща. Когато е изпратено писмо с обратна разписка и в случай, че кредитополучателят не може да бъде открит на адреса, което е удостоверено с върнатото писмо с обратна разписка, документите се считат връчени с поставянето в банковата им поща. В хода на делото се установи, че ищецът е изпратил уведомление до ищеца, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и го е поканил да изпълни доброволно, но писмото е върнато в цялост невръчено заедно с обратната разписка, катопричина за това е неоткриването на представител на длъжника на посочения от него по договора адрес на управление, който е този обявен в Търговския регистър. Съставен е протокол от 3.01.2013г. за поставяне на това писмо в банковата поща на ответника. Следователно налице е фингирано връчване на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Ответникът е оспорил и валидността на взетото решение на кредитния съвет, опорочено поради това, че от представения протокол от 28.11.2012 год. не можело да бъде установено кой е компетентен да взема това решение. Между страните не е предвидено като условие за предсрочна изискуемост, съставянето на нарочен акт на Банката, а при изпълнение на условията на 4.4 от Анекс № 8 към Договора за банков кредит № 110-299160/16.04.2007 год. и т.35 и т. 36 от ОУ за кредитиране, и по преценка на Банката при неизпълнение на задължението за плащане на която и да е сума, респективмно вноска по кредита, тя може да го обяви за предсрочно изискуемо. Необходимостта да бъде извършена преценка от Банката не е свързана със съставянето на конкретен документ за това, а следва да се приеме, че е налична с изпращане на Поканата за доброволно плащане до задължените лица. Съставянето на протокол от проведено заседание на кредитен съвет не е условие без което не може, за да настъпи предсрочна изискуемост. Основанията и предпоставките за последното се определя от страните при сключването на договора. В конкретния случай това е сторено в посочените по-горе разпоредби от договора за кредит и анексите към него и приложимите и обвързващи ответника установени от напред от ищеца Общи условия за кредитиране. От представените писмени доказателства и извършената по делото съдебно счетоводна експертиза, по която са изготвени основно и допълнителни заключения, се установява, че размерът на невърнатата главница по договора за кредит е 126 491,54 лв., начислената просрочена договорна лихва за периода от 09.09.2012 година до 28.11.2012 година - датата на обявената предсрочна изискуемост - 4195,93 лв., а този на наказателната лихва за периода от 29.09.2012 година до 07.01.2012 година е общо 5956,24 лв. Ответникът е оспорил дължимостта и липсата на основание да бъде плащана наказателна лихва, отново позовавайки се на необвързващата сила на Общите условия и това, че тази лихва е следвало да бъде уговорена изрично в договора. Относно това дали Общите условия, на които се позовава ищеца, имат обвързваща сила спрямо ответника съдът изложи по-горе мотиви и не счита за нужно да ги преповтаря. Що се отнася до това, че наказателната лихва следвало да бъде изрично уговорена в договора, съдът намира следното: по своята правна същност така претендираната наказателна лихва има характер на неустойка по смисъла на чл. 92, ал.1 от ЗЗД, приложим на основание чл. 288 от ТЗ. Съгласно Закона такава се дължи, ако е уговорена между страните. В случая ищецът отнапред е приел Общи условия за кредитиране, при които е предвидил в т. 11 от тях, че при нарушаване на сроковете за погасяване на главница и/или лихва по кредита, както и в случай на обявена предсрочна изискеумост на вземанията по кредита, то кредитополучателят дължи наказателна лихва в размер 3.50% месечно върху размера на просрочената главница до датата на пълното погасяване. Тези Общи условия както се прием по-горе имат обвързват ответника по делото на основание чл. 298, ал.3 от ТЗ и следователно стават част от индивидуалното правоотношение, възникнало от сключения между страните Договор за банков кредит. Ето защо съдът приема, че и това претендирано от ищец вземане в размер общо на 5956,24 лв., изчислен за период от 29.09.2012год. до 07.01.2013 год. - деня предхождащ този на подаване на заявлението по чл. 417, т.2 от ГПК по ЧГрД № .../2013г. на ВТРС, е валидно възникнало. Имайки предвид изложеното съдът приема, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 430, ал.1 от ТЗ положителен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. По безспорен начин се доказа съществуването на вземането на ищеца, основано на договор за банков кредит в посочения размер, за което е издадена Заповед № 45 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК от 11.01.2013 год. по ЧГрД № .../2013 година по описа на Районен съд-Велико Търново, съдържащо - сумата 126 491,54 лева - просрочена главница по Договор за банков кредит; сумата 4195,93лв. - просрочена договорна лихва за периода от 09.09.2012 год. до 28.11.2011 год.; сумата 5956,24лв. - наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 29.09.2012 год. до 07.01.2013 год., както и законната лихва върху главното вземане от датата на подаването на заявление - 08.01.2013 година до окончателното плащане. Предвид това, че съдът уважава претенцията на ищеца, то на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати ищеца в пълен размер направените по настоящото дело разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК, а именно сумата от 3002,87 лв. - платена държавна такса и разноски за възнаграждението на вещото лице. На основание чл. 78, ал.8х от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата 3799,31 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 422, ал. вр. чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 430, ал.1 от ТЗ, съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Е. Г.“ О., ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „Ц. К.“ № 13, представлявано от законните представители С. В. Х. и С. Ф. К. ДЪЛЖИ на „П. Б. (Б.)“ , ЕИК ..., седалище и адрес на уравнение град С., община С., бул. „Т. А.“ № 26, представлявано в процеса чрез упълномощен представител юрисконсулт Д. Г. Ж.-И.,сумата 126 491,54 лева /сто двадесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и един лева, петдесет и четири стотинки/- просрочена главница по Договор за банков кредит № 110-299160/16.04.2007 год. и последвалите изменения; сумата 4195,93 лв. /четири хиляди сто деветдесет и пет лева, деветдесет и три стотинки/ - просрочена договорна лихва за периода от 09.09.2012 год. до 28.11.2011 год.; сумата 5956,24 лв. /пет хиляди деветстотин петдесет и шест лева, двадесет и четири стотинки/ - наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 29.09.2012 год. до 07.01.2013 год., както и законната лихва върху главното вземане от датата на подаването на заявление - 08.01.2013 година до окончателното плащане, за което е издадена ЗАПОВЕД № 45 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК от 11.01.2013 год. по ЧГрД № 55/2013 година по описа на Районен съд-Велико Търново. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до датата на предявяването на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК и от датата на предявяването на иска до окончателното плащане, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОСЪЖДА „Е. Г.“ О., ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул. „Ц. К.“ № 13, представлявано от законните представители С.В. Х. и С.Ф. К.ДА ЗАПЛАТИ на „П. Б. (Б.)“ , ЕИК *********, седалище и адрес на уравнение град С., община С., бул. „Т. А.“ № 26, представлявано в процеса чрез упълномощен представител юрисконсулт Д. Г.Ж.-И. СУМАТАот3002,87 лв. /три хиляди и два лева, осемдесет и седем стотинки/, представляваща направените разноски по настоящото дело - платена държавна такса и депозит за възнаграждението на вещото лице. ОСЪЖДА „Е. Г.“ О., ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул. „Ц. К.“ № 13, представлявано от законните представители С. В.Х. и Ст.Ф. К. ДА ЗАПЛАТИ на „П. Б. (Б.)“ , ЕИК *********, седалище и адрес на уравнение град С., община С., бул. „Т. А.“ № 26, представлявано в процеса чрез упълномощен представител юрисконсулт Д. Г. Ж.-И. СУМАТА от3799,31 лв. /три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева, тридесет и една стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО в двуседмичен срок от връчването му на страните. На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните да се връчи препис от решението. СЪДИЯ: |