Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2019 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
На двадесет и
първи февруари Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир
Гайдаров
Съдебен секретар
: Катя Апостолова
Прокурор : Катя
Петрова
като разгледа
докладваното от съдия Атанасов
ВНОХД № 71 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Предмет на
въззивното производство е присъда № 297/15.11.2018 г. по НОХД № 2740/16 г. на
Районния съд в гр. Варна, двадесет и девети състав, с която подсъдимият М.Ф.К.
– гражданин на Република Румъния е бил признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК с наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изпълнението на което е било отложено с
изпитателен срок от 5 /пет/ години. С присъдата е била ангажирана и
гражданската му отговорност, като подсъдимият е бил осъден да заплати в полза
на гражданският ищец „Лъки транс БГ“ ЕООД сумата от 32 480 /тридесет и две
хиляди и четиристотин и осемдесет/ лева ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Въззивното
производство е образувано по жалба на адв. В.Й. *** в качеството му на служебен
защитник на подсъдимия, с която се иска намаляване на размера на определения от
съда изпитателен срок. В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата
поддържа жалбата си.
Прокурорът от
въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт .
ВОС като
въззивна инстанция намира, че не следва да взема отношение по справедливостта
на наложеното наказание доколкото при извършената по реда на чл.314 от НПК
служебна проверка констатира допуснати
съществени нарушения на процесуални правила от категорията на посочените в
чл.348 ал.3 т.1 от НПК довели до ограничаване на правата на подсъдимия и
неотстраними при въззивното разглеждане на делото.
Производството
пред първата инстанция е образувано на 01.06.2016г. по внесен от ВРП обвинителен акт срещу М.Ф.К. -
гражданин на Република Румъния за престъпление по чл.206 ал.3 пр.1 вр.
ал.1 от НК. С разпореждане на съдия – докладчик от 03.06.2016г. делото е било
насрочено за разглеждане на 15.09.2016г. с резервна дата 20.10.2016г. – като и
двете дати са извън допустимия законов три месечен срок.
Била е изготвена
молба за правна помощ до Република Румъния, отговор по която не е бил получен и
това е довело до отлагане на делото от съдебни заседания на 15.09.2016г. и
20.10.2016г.
Било е отложено
и съдебно заседание на 12.01.2017г. като е прието, че лицето е било редовно
призовано на адреса си, но не е била върната съдебната поръчка. Редовното
призоваване прието от ВРС не се споделя
от ВОС доколкото в приложената разписка на л.70 не е посочено името на лицето
приело призовката, а положения подпис дори и най-малко не наподобява подписите
на подсъдимия К. положени в досъдебното производство. С оглед на това извод
дали призоваването е било редовно не би могъл да се направи.
Съдебното
заседание на 16.03.2017г. е било отложено като е изготвена нова молба за правна
помощ до Република Румъния.
Следващото
съдебно заседание от 15.06.2017г. е било отложено за 14.09.2017г., а то за
16.11.2017г. поради неизпълнение на съдебната поръчка.
Съдебната
поръчка от Република Румъния е била върната на 30.10.2017г., като в нея е
посочено, че документите са били получени от майката на подсъдимия. Към
отговора на Районният съд в гр.Калъраш е приложена и справка за съдимостта на К.
– л.131 по делото от която се установява, че същият е многократно осъждан.
Съдебното
заседание от 16.11.2017г. е било отложено поради заболяване на съдебен
заседател.
С разпореждане
от 17.11.2017г. делото е било насрочено в разпоредително заседание за
01.02.2018г., като за трети път е изготвена молба за правна помощ.
Съдебното
заседание от 01.02.2018г. е било отложено за
05.04.2018г. поради невръщане на съдебната поръчка.
Молбата за
правна помощ е било върната на 26.02.2018г. като документите са връчени на
бащата на подсъдимия – Георге К., който
е заявил, че синът му работи в чужбина и няма как да го информира освен ако
последния не му се обади – протокол – л.197 по делото.
Съдебното
заседание от 05.04.2019г. е било отложено за 21.06.2018г. поради нередовно връчените книжа, като
подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване с мярка „Установяване на
адрес“ и за международно такова с мярка „Установяване на местопребиваване“.
Въпреки, че в
съда не са постъпили отговори от ОД на МВР – Варна и Дирекция “МОС“ за
резултатите от издирването съдът е дал ход на разпоредителното заседание, като
е счел, че са налице основанията на чл.269 ал.3 т.4 б.“А“ от НПК – лицето се
намира извън пределите на България и местоживеенето му не е известно.
Провеждайки разпоредителното заседание и обсъждайки въпросите по чл.248 ал.1
т.6 от НПК ВРС е счел, че не се налага
изменение на мярката за неотклонение „Подписка“ въпреки, че преди това лицето е
било обявено на общодържавно и на международно издирване. Възниква естествения
въпрос дали лицето е изпълнявало наложената на досъдебното производство марка
за неотклонение и на кой адрес ? В случай, че той не се намира на адреса си
съдът е следвало да прецени приложението на чл.66 ал.1 от НПК. Определението на
съда не е било обжалвано в тази му част и макар и незаканосъобразно и
немотивирано е влязло в сила.
За следващото
съдебно заседание насрочено за 05.09.2018г. подсъдимият К. не е бил призован,
въпреки, че на 20.07. и 30.07.2018г. до съда са били изпратени писма от
Дирекция „МОС“ при МВР, че обявения за международно издирване с мярка
„Установяване на адрес“ М.К. е бил установен първоначално във ФРГ, а в
последствие и в Република Унгария, като е посочил адресите на които пребивава –
писма лист 255 и 258 по делото. Въпреки, че адресът на подсъдимия е бил установен
с официални документи, съдът без да го призове е счел, че са налични
основанията на чл.269 ал.3 т.4 б.“А“ от НПК и е дал ход на делото по същество в
отсъствие на подсъдимия. Делото е продължило е на 15.11.2018г. в отсъствие на
подсъдимия като отново е получена информация от Дирекция „МОС“, че същият е
установен във ФРГ за втори път /общо трети/на 18.09.2018г. и е посочил адрес на който пребивава. В
съдебно заседание в същият ден е даден ход по същество на делото и е
постановена присъда.
ВОС намира, че не
са били налице основания делото да се разглежда в отсъствие на подсъдимия и с
това е нарушено правото му на защита.
Задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от
общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за
покриване на минимален стандарт по силата на чл.6 т.1 вр. т.3 б.“с“, „d“ и „е“ от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи челно
място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Във всяка фаза на процеса органите изпълняващи функцията на процесуално
ръководство са длъжни да гарантират правото на защита, чрез спазване на
конкретни правила, включително и на правилата на задочното производство.
Обвиняемият не е длъжен да следи какви действия е предприел прокурорът след
приключване на досъдебното разследване и в частност внесъл ли е обвинителен акт
в съда, или не. При всяко положение, съдът е длъжен да провери дали са налице
предпоставките по чл.269 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на
осъденото лице. В тази насока е и Решение № 556/12.01.2009г. по н.с.п №
604/2008г. на първо н.о. на ВКС на РБ. В
случая подсъдимия се е намирал в чужбина, което е нормално за чужд гражданин и
на три пъти е установяван от полицейски служители и е посочил адреси на които
се намира – т.е. не може да се приеме, че местоживеенето му е неизвестно и не
са били налице основания за разглеждане на делото в негово отсъствие. Това е нарушило правото на
подсъдимия да участва лично по делото и да се защити, включително и да
претендира пред прокурора за постигане на споразумение за осъждането му като
способ за приключване на наказателното производство срещу него за
инкриминираното деяние, или да се съгласи на съкратено съдебно следствие по
реда на глава ХХVІІ от НПК. Изложеното до тук
в контекста и на обстоятелството,
че съдът е пропуснал да прочете обясненията на подсъдимия дадени в хода на
досъдебното производство в присъствието на защитник за което има процесуална
възможност по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК е довело до пълна липса
на защита независимо от формалното присъствие на служебен защитник в съдебната
зала. Допуснатото нарушение е неотстранимо при въззивното разглеждане на делото
доколкото подсъдимият би се лишил от една инстанция за защита.
Наред с
това ВОС констатира още едно
самостоятелно основание за отмяна на присъдата на ВРС. Задължение на съда е да
формира фактологията по делото, а от там и правните си изводи въз основа на
факти събрани и приобщени по делото по реда на НПК. В случая в мотивите към присъдата посочвайки установеното от
фактическа страна съдът дословно е преписал изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт в частност първия му абзац сочещ запознанство на подсъдимия
с лице гражданин на Република Италия и
тяхното пристигане и действия в България. Така изложените факти са
налични единствено в обясненията на подсъдимия дадени в досъдебното
производство при проведения на 04.04.2016г.
разпит – л.205-206 по д.п., които обаче както по-горе бе посочено не са
приобщени към доказателствената съвкупност по делото. Така ВРС е приел за
доказани факти, които не са събрани по реда и правилата на процесуалния закон,
което е също съществено нарушение на процесуални правила нарушаващо правото на
защита на подсъдимия.
В заключение
следва да се отбележи, че неоснователното забавяне на делото в първата
инстанция и допуснатото първо съществено нарушение на процесуални правила
успешно биха могли да се избегнат в случай, че съдът е бил запознат и е
използвал възможностите на Закона за екстрадицията и европейската заповед за
арест, което би осигурило както провеждане на съдебното производство в разумни
срокове, така и възможност на подсъдимия да защити правата си в процеса.
При новото
разглеждане на делото следва да се прецени възможността за издаване на ЕЗА,
както и дали следва да продължава международното издирване за установяване на
адрес за каквото произнасяне се моли във всяко едно от трите писма на Дирекция
„МОС“ при МВР.
При произнасяне
по гражданския иск следва да се изискат доказателства от румънската държава
дали процесният автомобил продължава да
е задържан при тях и налична ли е възможност за ощетеното ЮЛ да си получи
вещта. Горното е необходимо за преценка на основателността на предявения
и приет за разглеждане граждански иск.
Съдебното
производство следва да бъда върнато на първата инстанция за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
По изложените
съображения ВОС приема, че са налице основания за отмяна на присъдата, тъй като
допуснатите нарушения не могат да бъдат отстранени в тази инстанция, поради
което и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 297/ 15.11.2019г. по НОХД № 2740/16
г. на Районния съд в гр. Варна, двадесет и девети състав, и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ НА ПЪРВАТА
ИНСТАНЦИЯ ОТ СТАДИЯ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: