Решение по дело №16674/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1214
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Татяна Андонова Лефтерова
Дело: 20183110116674
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Варна, 06.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Т. Л.-С.

                                           Секретар: Д.Д.                       

 

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело16674/2018 г. по описа на Варненския районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „Т.Б.“ ЕАД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, *, с която против К.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени следните искове: за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6099/14.08.2018 г. по ч.гр.д. № 12232/2018 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 320,10 лева, представляваща незаплатена цена на далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга за абонатен № *********, за периода от 01.03.2016 г., до 31.07.2016 г., на  основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 567,60 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 293,80 лева по договор за лизинг от 22.03.2016 г., за мобилен номер **********, за периода от м.08.2016 г. до м. 02.2018 г. и 273,80 лева по договор за лизинг от 22.03.2016 г. за мобилен номер **********, за периода от м.08.2016 г. до м. 02.2018 г., с абонатен № *********, на основание чл.79 вр. чл.205 ЗЗД. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Между страните по делото е налице облигационна обвързаност, възникнала въз основа на сключени между тях договори от 22.03.2016 г. По договор за мобилни услуги от дата 22.03.2016 г., сключен с ищеца, ответникът К.С.А. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0892/461263 с избрана абонаментна програма Резерв Старт 10,99 лв., и мобилен номер 0892/683513 с избрана абонаментна програма Резерв Старт 10,99 лв. Двата договора са с уговорен срок на действие до дата 22.03.2018 г., като при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел следните мобилни устройства:  мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Gold - на изплащане посредством 23 равни месечни лизингови вноски, всяка в размер на 14,69 лв., съгласно уговорен погасителен план по лизингов договор за мобилен номер 0892/461263; мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Prime White VE - на изплащане посредством 23 равни месечни лизингови вноски, всяка в размер на 13,69 лв., съгласно уговорен погасителен план по лизингов договор за мобилен номер 0892/683513. Ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера 0892/461263 и 0892/683513 е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.

За потребените от ответника мобилни услуги за периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г. ищецът издава следните фактури: фактура №********** от 01.04.2016 г. за период на потребление от 22.03.2016 до 31.03.2016 г. за сумата от 57,44 лв., платима в срок до 16.04.2016 г.; фактура №********** от 01.05.2016 г. за период на потребление от 01.04.2016 до 30.04.2016 г. за следните суми: 162,86 лв., 28,38 лв. - дължими лизингови вноски, и 57,44 лв. - дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №**********/01.04.2016 г. /общ размер 248,68 лв./, платима в срок до 16.05.2016 г.; фактура №********** от 01.06.2016 г. за период на потребление от 01.05.2016 до 31.05.2016 г. за следните суми: 21,98 лв., 28,38 лв. - дължими лизингови вноски, и 248,68лв. - дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №**********/01.05.2016 г., като общо  дължимата сума по фактурата възлиза на стойност 299,04 лв., платима в срок 16.06.2016 г. Срокът за плащане на фактура №**********/01.06.2016 г. е 16.06.2016 г. Ответникът е изпаднал в забава на 17.06.2016 г., плащане не е регистрирано, поради което на 21.06.2016 г. достъпът до услуги е преустановен.

Издадено е кредитно известие №********** от 01.07.2016 г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -7,32 лв., начислена е дължима се лизингова вноска в размер на 28,38лв., и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 299,04 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 320,10 лв., платима в срок 16.07.2016 г.

Ищецът твърди, че неизпълнението на ответника да заплати сумите по издадените фактури е обусловило правото му да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника К.С.А., считано от  21.06.2016 г., а поради предсрочното прекратяване на договора, на основание чл.12, ал.2 ОУДЛ, за предсрочно изискуеми са обявени и лизинговите вноски дължими след м.08.2016 г., като е издадена крайната фактура №********** от 01.08.2016 г. за сумата от 1277,84 лева, от която: 390,14 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 567,60 лева – незаплатени лизингови вноски и 320,10 лева -  потребени мобилни услуги от предходни три отчетни периода.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 21.06.2016 г., като същата се генерира автоматично по вградена електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на незплатени суми след изтичане на предвидените срокове по месечните фактури.

Ищецът сочи, че предсрочно изискуемите лизингови вноски са, както следва: за устройство Samsung Galaxy J5 Gold за мобилен номер 0892/461263, се дължи цена в размер на на 293,80 лв. след месец 08/2016 г. Периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски е от м.08/2016 г. до м.02/2018 г.; за устройство Samsung Galaxy Grand Prime White VE, взето във връзка с мобилен номер 0892/683513, за цената в размер на на 273,80 лв. след месец 08/2016 г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.08/2016 г. до м.02/2018 г.

Въз основа на депозирано от ищеца заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 12232/2018 г. по описа на ВРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК №6099/14.08.2018 г., за следните суми: 887,80 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 22.03.2016 г., потребени за отчетен период 01.03.2016 г. - 31.07.2016 г., мораторна лихва за забава в размер на 177,99 лева, начислена за периода от 17.08.2016 г. до 08.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.08.2018 г. В полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Въз основа на искова молба на „Т.Б.“ ЕАД е образувано настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва страните по делото да се намират в облигационни отношения, както и на ответника да са били предоставени сочените от ищеца услуги. Въвежда възражение за нищожност на клаузата за предсрочна изискуемост като противоречаща на закона и добрите нрави. Прави възражение за липса на валидно едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за лизинг, поради неосъществяване на предпоставките по чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД. В представена по делото писмена защита особеният представител на ответника въвежда допълнителни възражения, които обаче съдът не следва да съобразява, на основание чл.133 ГПК.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

            На 22.03.2016 г., между страните по делото са сключени четири договора: договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца; договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца; договор за лизинг, по силата, на който ищецът предоставя на ответника, за временно и възмездно ползване устройство – Samsung Galaxy J5 Gold за тел. номер +359*********, срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 432,87 лева, която е договорено да бъде заплатена от ответника на 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 14,69 лева, след заплащане на първоначална лизингова вноска в размер на 95 лева и договор за лизинг, по силата, на който ищецът предоставя на ответника, за временно и възмездно ползване устройство – Samsung Galaxy Grand Prime White VE с тел. номер ++359*********, срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 402,37 лева, която е договорено да бъде заплатена от ответника на 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 13,69 лева, след заплащане на първоначална лизингова вноска в размер на 87,50 лева. Тези обстоятелства се установяват от представени по делото преписи от горепосочените договори.

            Съгласно чл.1, ал.2 от договора, лизингополучателят може да придобие правото на собственост върху мобилното устройство, в случай че сключи с лизингодателя договор за изкупуване, в срок най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг, както и в случай, че условията за придобиване правото на собственост, посочени в Общите условия са изпълнени и е заплатил допълнителна вноска, която по договора за телефонен номер ++359********* е в размер на 14,69 лева, а по договора за лизинг за телефонен номер  ++359********* е в размер на 13,69 лева.

            На основание чл.1, ал.3 от договора за лизинг, ако лизингополучателят не придобие правото на собственост върху процесното устройство, същият дължи връщането му в едномесечен срок от изтичане срока на лизинговия договор. С подписване на договора, лизингополучателят потвърждава, че е получил мобилното устройство /чл.4/. По делото не са налице доказателства, а и не се твърди процесните мобилни устройства да са били върнати на оператора.

От представени по делото 2 броя декларация-съгласие от 22.03.2016 г. се установява, че ответникът е получил от ищеца екземпляр от Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е със същите и се задължава да ги спазва.

Съгласно чл. 26 ОУ, за ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. В чл.75 ОУ е предвидена възможност за оператора незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуален договор с потребител, в случай, че последният не изпълнява задълженията си по индивидуалния договор и/или ОУ.

По делото са представени и Общите условия на договор за лизинг на устройство. Съгласно чл.12, ал.2 ОУ, месечните вноски по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/и от лизингополучателя, както и в случаите на забава в изплащането на лизингови вноски.

Видно от крайната фактура №********** от 01.08.2016 г., същата е издадена за кл. № ********* и получател – К.С.А., за сумата от 1277,84 лева и срок на плащане – 16.08.2016 г. В общия размер на сумата от 1277,84 лева са включени следните компоненти: 390,14 леванеустойка за предсрочно прекратяване на договора, 567,60 леванезаплатени лизингови вноски и 320,10 лева -  потребени мобилни услуги от предходни три отчетни периода.

По искане на ищеца, по делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение, на която се установява, че за периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г. задължението на ответника към ищеца по сключените договори, възлиза на сума в общ размер на 350,10 лева. Налице са данни, че ответникът е извършвал частични плащания. Така по договор за лизинг за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Gold, ответницата е заплатила сумата от 80,31 лева, представляваща част от първоначална вноска в размер на 95 лева, като оставащите неплатени 20 бр. лизингови вноски са на обща стойност 293,80 лева. По договор за лизинг за мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Prime White VE, К.А. е заплатила сумата от 73,81 лева от първоначална вноска в размер на  87,50 лева, като неплатените лизингови вноски са 20 бр. на обща стойност 273,80 лева. 

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл. 345, ал.1 ТЗ вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД. Същите са допустими, а разгледани по същество, те са основателни.

За успешно провеждане на иска, в тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице облигационна връзка, възникнала със сключването на сочените от ищеца договори, по силата, на която операторът е предоставил на абоната – ответник в производството твърдените телекомуникационни услуги при насрещно задължение на последния да заплати същите. Следва да бъде установено действителното предаване на лизинговите вещи, периода на ползването им, както и наличието на действаща уговорка, която дава право на ищеца да претендира предсрочно изпълнение на всички лизингови вноски. В тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите правопогасяващи и правоизключващи възражения, в т.ч. и тези за плащане на дължимите суми.

Въз основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 12232/2018 г. по описа на ВРС, като по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6099 от 15.08.2018 г. В ползва на заявителя са присъдени следните суми: 887,80 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 22.03.2016 г., потребени за отчетен период от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г., мораторна лихва за забава в размер на 177,99 лева, начислена за периода от 17.08.2016 г. до 08.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2018 г. до окончателното плащане, както и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Разпореждането е съобщено на заявителя на 03.10.2018 г., който с искова молба от 02.11.2018 г., предявява претенцията си.

 

Съдът намира за безспорно установено, че със сключване на процесните договори:  договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, договор за лизинг за тел. номер ++359*********, договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и договор за лизинг за тел. номер ++359*********, между страните по делото е възникнала облигационна обвързаност, по силата, на която ищецът поема задължението да предостави на ответника мобилни услуги, за срока на действие на договорите и при условията, посочени в същите, както и да предаде на абоната за временно и възмездно ползване мобилни устройства - Samsung Galaxy J5 Gold и Samsung Galaxy Grand Prime White VE, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща както предоставените му далекосъобщителни услуги, така и лизинговите вноски за предоставените му за ползване устройства. Договорите са подписани от ответника, като в графа „за потребителя“ същият ръкописно е изписал името си. Документите, на които ищецът основава вземането си не са оспорени от ответника относно автентичността им.

Съдът намира за неоснователно възражението му въведено с отговора на исковата молба, че мобилни услуги изобщо не са му били предоставени от ищеца. Между страните по делото са сключени два договора за мобилни/фиксирани услуги, като към същите са подписани и два договора за лизинг. Ответницата е извършила две частични плащания, което сочи на признание на съществуващата обвързаност и приетите по силата на договорите задължения. От заключението на изготвената по делото съдебна експертиза се установява реалното предоставяне на далекосъобщителни услуги на абоната, от страна на оператора, като не са налице данни за пълното им плащане. Предявеният установителен иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен изцяло. Видно от крайната фактура №********** от 01.08.2016 г. ответникът дължи плащане за предходен период в размер на 320,10 лева – размер, който се потвърждава със заключението на вещото лице.

Неоснователно се явява и възражението на ответника за недопустимост на ищцовата претенция, за периода от 01.03.2016 г. до 21.03.2016 г. вкл. От представените по делото договори за мобилни услуги се установява, че отчетен период е периодът, за който се начисляват използваните услуги, месечни такси и отстъпки, съгласно условията на абонаментната програма. Този период е с продължителност един месец и започва всеки месец на една и съща дата, наречена дата на фактуриране, когато се начислява използването на мобилни услуги през последния отчетен период. В договорите за мобилни услуги е посочена дата на фактуриране първо число на всеки месец, т.е. ответникът сам се е съгласил всеки отчетен период да започва в началото на съответния месец.

Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписване на същия, лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предал мобилното устройство, поради което и предвид липсата на валидно оспорване, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде двете мобилни усторойства - Samsung Galaxy J5 Gold и Samsung Galaxy Grand Prime White VE на ответника.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е постъпило в съда на 13.08.2018 г. - далеч след изтичане 24-месечния срок на действие на договорите – 22.03.2018 г. Крайният падеж на всички лизингови вноски е настъпил, поради което ответникът дължи плащането им. По делото не се представиха или ангажираха доказателства, чрез които да се установи, че претендираните от ищеца суми са заплатени или са недължими.

При горните доводи, с оглед установеното по делото, че след настъпване на крайния падеж, както и към датата на предявяване на иска, ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на вноските за ползване на предоставените въз основа на сключените лизингови договори, мобилни устройства, за периода м.08.2016 г. - м.02.2018 г., както и не е върнал същите, то искът се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен изцяло.

В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следват сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 207,76 лева.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените от него разноски общо в размер на 807,76 лева, от които – държавна такса – 125 лева, 182,76 лева - адвокатско възнаграждение, 250 лева – депозит за вещо лице и 250 лева – депозит за особен представител.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните по делото, че К.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, *, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6099/14.08.2018 г. по ч.гр.д. № 12232/2018 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 320,10 лева, представляваща незаплатена цена на далекосъобщителни услуги за абонатен № *********, за периода от 01.03.2016 г., до 31.07.2016 г., ведно със законната лихва считано от 13.08.2018 г. до окончателното плащане, на  основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.

ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 567,60 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 293,80 лева по договор за лизинг от 22.03.2016 г., за мобилен номер **********, за периода от м.08.2016 г. до м. 02.2018 г. и 273,80 лева по договор за лизинг от 22.03.2016 г. за мобилен номер **********, за периода от м.08.2016 г. до м. 02.2018 г., с абонатен № *********, ведно със законната лихва от на основание чл.79 вр. чл.205 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 807,76 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 207,76 лева - разноски по ч. гр. дело № 12232/2018 г. по описа на ВРС.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                        

                                                                               

                                                                                      

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: