Решение по дело №169/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 389 от 22.11.2023 г., постановено по АНД № 1344 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 23-0804-003597 от 25.07.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на К. И. К. с [ЕГН] от гр. Г., за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца; на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Недоволен от така постановеното решение, касационният жалбоподател К. И. К., чрез пълномощник, го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно. Заявява, че действително с новите изменения в ЗДвП законодателят е предвидил, че за нарушения на този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН, но в случая е налице изключение, тъй като се касае за поведение на водача, което е повлияно и обективирано от външни, независещи от него причини. К. е превозвал чуплив товар, а в участъка от пътя, в който било извършено нарушението, пътната настилка била със сериозни неравности, създаващи затруднения на водачите на ППС. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен като незаконосъобразно, както и наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационната жалба Началник сектор в РУ - Сливен към ОДМВР – Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С постъпило по делото писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Излага становището си по същество, като моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на първоинстанционния съд. В случай, че насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност на същото.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че са налице условия да бъде оставено в сила решението на въззивния съд, което намира за подробно, мотивирано при изяснена фактическа обстановка.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.07.2023 г. около 11:40 часа на АМ „Тракия“ в района между 246/247 км. в посока гр. София, жалбоподателят управлявал състав от ППС - влекач „Скания“ с рег. № [рег. номер] и полуремарке „Самро“ с рег. №[рег. номер] в лентата за принудително спиране, без наличие на повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача.

Актосъставителят приел, че е извършено нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и съставил на К. И. К. АУАН с бл. № 350417 от 04.07.2023 г. В акта било отразено, че водачът бил сам в ППС, без пътници при него. В графата за обяснения/ възражения по акта, жалбоподателят отразил: „Пътната обстановка е разбита и е трудна за управление, затова управлявах в аварийната лента“. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 04.07.2023 г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП № 23-0804-003597 от 25.07.2023 г. от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 10 контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН, предвид високата обществена опасност на деянието и неговия негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 23.09.2023 г.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; в акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Приел, че доказателствената сила на АУАН не е била оборена от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Формирал е извод, според който размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. С такива изводи Районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт, при следните съображения:

С нормата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, императивно е въведена забрана за водача при движение по автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Със санкционната норма на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, за водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3, е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева.

Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации е приложил закона правилно, като е потвърдил оспореното пред него НП.

В хода на развилото се пред АНО производство, както и по делото пред първоинстанционния съд, и с жалбата до настоящата инстанция, не са заявени твърдения за наличие на техническа неизправност на МПС или здравословни проблеми на водача, довели до необходимост от движение в лентата за принудително спиране на автомагистралата. Като причина за извършване на нарушението се сочи лошото състояние на пътната настилка в участъка от пътя, в който е установено административното нарушение. С нормата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП причините, при които се допуска движение в лентата за принудително спиране по автомагистрала са изрично посочени, като доводите на касационния жалбоподател не касаят никоя от тях.

Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като констатациите в него не са оборени в хода на съдебното производство. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Законосъобразен е и изводът на районния съд, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, с налагане на изрично предвидените в законовата разпоредба административни наказания по вид и размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба в размер на 1000 лева.

Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. С нормата на чл. 189з от ЗДвП законодателят е изключил приложимостта на чл. 28 от ЗАНН за нарушение по ЗДвП. Така също предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Като е съобразил изложените обстоятелства и е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд - Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 389 от 22.11.2023 г., постановено по АНД № 1344 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен.

 

Решението не подлежи на обжалване.