Решение по дело №1545/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1374
Дата: 19 март 2024 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20241110201545
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1374
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110201545 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД, с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
,,Младост - 1“, бл.3А, ап.18, чрез упълномощен защитник срещу Наказателно
постановление № 710396 – F700098/10.08.2023г., издадено на 10.08.2023г. от
Директор на офис ,,Младост“ в ТД на НАП - София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 5, ал.4, т.1
от КСО, във вр. с чл.4, ал.1, т.1, б.,,а“ от Наредба № Н – 13/17.12.2019г. на
МФ за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е било издадено в нарушение на императивните
разпоредби на чл.34, ал.1 от ЗАНН и при нарушаване на процесуалните
правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
уважи жалбата и отмени обжалвания акт като постановен в нарушение на
закона.
1
За съдебно заседание жалбоподателят ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД, редовно
призован, се представлява от упълномощения си защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в
нейна подкрепа и претендира разноски в минимален размер.
Административно наказващият орган Директор на офис ,,Младост“ в ТД
на НАП - София, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение като се потвърди наказателното постановление.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и обсъди
доводите и възраженията на страните, приема за безспорно установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същото е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид становищата на процесуалните представители на
страните и събраните по делото доказателства, приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
На 20.03.2023г., в офис ,,Младост“ при ТД на НАП – София, находящ се в
град София, бул.,,Цариградско шосе“ № 111, при извършена проверка по
повод подадена в срок декларация образец № 1 от ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД за
периода от 01.06.2022г. до 30.06.2022г. и след направена справка в ИМ на
НАП за подаване на декларация образец № 1 за посочения период било
установено, че дружеството, в качеството си на работодател и осигурител, не
е било изпълнило задължението си по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО за подаване на
декларация образец № 1 за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, вноските
за фонд ,,Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица за периода месец
юни 2022г. в законоустановения срок. В конкретния случай за посочения
период ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД е имал задължения по чл.4, ал.1, т.1, б.,,а“ от
2
Наредба № Н – 13/17.12.2019г. на МФ за съдържанието сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица да подаде декларация
образец № 1 в срок до 25 – то число на месеца, следващ този за който се
отнасят данните, а в случая до 25.07.2022г. Процесната декларация е била
подадена на 25.01.2023г. и приета с Протокол № 22000233154378/
25.01.2023г., като нарушението е било извършено на 26.07.2022г. – датата,
следваща тази, до която търговеца е следвало да подаде декларация образец
№ 1 за месец юни 2022г. Бездействието на жалбоподателя водело до
установяване на административното нарушение и съставянето на АУАН на
20.03.2023г., въз основа на който било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради
което и съдът я прие за безспорно установена и доказана от събраните по
делото писмени доказателства.
Съгласно Справка – Данни за осигуряване по Булстат за период от 01.
01.2022г. до 31.12.2022г., както и от фактическата обстановка, описана в
АУАН и обжалваното НП е видно, че като дата на извършване на
изпълнителното деяние е била посочена 26.07.2022г. Независимо, че
авторството е било установено едва след подаване на декларация образец № 1
извън указания в подзаконов нормативен акт срок, а едва на 25.01.2023г.
съдът приема, че от този момент започва да тече срока за съставяне на АУАН.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
АУАН, въз основа на който е било издадено обжалваното наказателно
постановление е съставен били издадени от компетентните органи, и в
рамките на законоустановения давностен срок по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са съобразени с изискванията на чл.
42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН регламентира да не се
образуването на административно наказателно производство, ако не е би
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Законодателят
3
е въвел два алтернативни срока, обуславящи търсенето на административна
отговорност, като по разбиране на съда, в случая е била спазена първата
такава. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че декларацията на
жалбоподателя е била подадена 25.01.2023г., т.е. именно това е първата дата,
от която нарушителят е бил установен. Същевременно като дата на
извършване на нарушението (а не на откриването на нарушителя) е отразена
тази на 26.07.2022г. (присъствен ден), от която започва да тече вторият
алтернативно предвиден в чл.34 от ЗАНН давностен срок за погасяване на
възможността за съставянето на АУАН. Обжалваното наказателно
постановление е било съставено въз основа на акт, издаден на 20.03.2023г.,
т.е. в пределите на тримесечния срок от откриването на нарушителя. Ето защо
съдът приема, ч в случая не е налице изтичане на първия законово определен
тримесечен срок, който да обуслови преценка за последващия едногодишен
такъв от извършване на нарушението. Поради тази причина и основното
възражение на защитника на жалбоподателя за съставяне на АУАН извън
законоустановените давностни срокове по ч.34, ал.1 от ЗАНН се явява
неоснователно. Също така не следва да се сподели и оплакването, че е налице
опорочаване на административното производство, тъй като в наказателното
постановление размерът на санкцията е бил изписан със син химикал, вместо
на напечатан шрифт. Законодателят никъде не е въвел изрично изискване по
какъв точно начин следва да бъде изписано наказателното постановление,
стига да съдържа изискуемите реквизити в чл.57, ал.1 от ЗАНН. Също така се
явява неоснователно и оплакването, че липсва подпис на административно
наказващият орган, тъй като такъв е положен върху изписаните три имена и
длъжност на посочения като негов издател. По делото са налице нарочни
заповеди, с които лицето Димитър Спасов Тумбев, в качеството си на
Директор на офис ,,Младост“ в ТД на НАП – София, е бил овластен да издава
наказателни постановления.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение
,,АЛЕГРО – В“ ЕООД е извършило административно нарушение по чл. 5,
ал.4, т.1 от КСО, във вр. с чл.4, ал.1, т.1, б.,,а“ от Наредба № Н –
13/17.12.2019г. на МФ за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както
и от самоосигуряващите се лица.
4
От обективна страна нарушението е формално и се счита за извършено
чрез бездействие. Същото не се оспорва от страна на търговеца, а и намира
потвърждение от събраните писмени доказателства. Жалбоподателят е подал
изискуемата от закона декларация в срок, значително надвишаващ
предвидения в нормативен акт.
От субективна страна административната отговорност на
жалбоподателя – юридическо лице, е обективна и безвиновна.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът намира, че
административно наказващият орган правилно и справедливо е отмерил
минимално предвиденото в чл.355, ал.1 от КСО наказание за извършено
нарушение по чл.5, ал.4 за юридически лица и еднолични търговци
имуществена санкция в размер на 500 лева. Поради минимално определеното
наказание, същото не подлежи на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално
основание.
С оглед изхода на делото ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на ТД на НАП – София сумата в размер на 80.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 710396 –
F700098/10.08.2023г., издадено на 10.08.2023г. от Директор на офис
,,Младост“ в ТД на НАП - София, с което на ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД, с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ,,Младост - 1“,
бл.3А, ап.18, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 5, ал.4, т.1 от
КСО, във вр. с чл.4, ал.1, т.1, б.,,а“ от Наредба № Н – 13/17.12.2019г. на МФ
5
за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,АЛЕГРО – В“
ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
,,Младост - 1“, бл.3А, ап.18 да заплати по сметка на ТД на НАП – София
сумата в размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД, с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
,,Младост - 1“, бл.3А, ап.18, чрез упълномощен защитник срещу Наказателно
постановление № 710396 – F700098/10.08.2023г., издадено на 10.08.2023г. от
Директор на офис ,,Младост“ в ТД на НАП - София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 5, ал.4, т.1
от КСО, във вр. с чл.4, ал.1, т.1, б.,,а“ от Наредба № Н – 13/17.12.2019г. на
МФ за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е било издадено в нарушение на императивните
разпоредби на чл.34, ал.1 от ЗАНН и при нарушаване на процесуалните
правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
уважи жалбата и отмени обжалвания акт като постановен в нарушение на
закона.
За съдебно заседание жалбоподателят ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД, редовно
призован, се представлява от упълномощения си защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в
нейна подкрепа и претендира разноски.
Административно наказващият орган Директор на офис ,,Младост“ в ТД
на НАП - София, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение като се потвърди наказателното постановление.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и обсъди
доводите и възраженията на страните, прие за безспорно установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същото е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид становищата на процесуалните представители на
страните и събраните по делото доказателства, приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
На 20.03.2023г., в офис ,,Младост“ при ТД на НАП – София, находящ се в
град София, бул.,,Цариградско шосе“ № 111, при извършена проверка по
повод подадена в срок декларация образец № 1 от ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД за
периода от 01.06.2022г. до 30.06.2022г. и след направена справка в ИМ на
НАП за подаване на декларация образец № 1 за посочения период било
1
установено, че дружеството, в качеството си на работодател и осигурител, не
е било изпълнило задължението си по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО за подаване на
декларация образец № 1 за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, вноските
за фонд ,,Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица за периода месец
юни 2022г. в законоустановения срок. В конкретния случай за посочения
период ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД е имал задължения по чл.4, ал.1, т.1, б.,,а“ от
Наредба № Н – 13/17.12.2019г. на МФ за съдържанието сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица да подаде декларация
образец № 1 в срок до 25 – то число на месеца, следващ този за който се
отнасят данните, а в случая до 25.07.2022г. Процесната декларация е била
подадена на 25.01.2023г. и приета с Протокол № 22000233154378/
25.01.2023г., като нарушението е било извършено на 26.07.2022г. – датата,
следваща тази, до която търговеца е следвало да подаде декларация образец
№ 1 за месец юни 2022г. Бездействието на жалбоподателя водело до
установяване на административното нарушение и съставянето на АУАН на
20.03.2023г., въз основа на който било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради
което и съдът я прие за безспорно установена и доказана от събраните по
делото писмени доказателства.
Съгласно Справка – Данни за осигуряване по Булстат за период от 01.
01.2022г. до 31.12.2022г., както и от фактическата обстановка, описана в
АУАН и обжалваното НП е видно, че като дата на извършване на
изпълнителното деяние е била посочена 26.07.2022г. Независимо, че
авторството е било установено едва след подаване на декларация образец № 1
извън указания в подзаконов нормативен акт срок, а едва на 25.01.2023г.
съдът приема, че от този момент започва да тече срока за съставяне на АУАН.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
АУАН, въз основа на който е било издадено обжалваното наказателно
постановление е съставен били издадени от компетентните органи, и в
рамките на законоустановения давностен срок по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са съобразени с изискванията на чл.
42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН регламентира да не се
образуването на административно наказателно производство, ако не е би
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Законодателят
2
е въвел два алтернативни срока, обуславящи търсенето на административна
отговорност, като по разбиране на съда, в случая е била спазена първата
такава. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че декларацията на
жалбоподателя е била подадена 25.01.2023г., т.е. именно това е първата дата,
от която нарушителят е бил установен. Същевременно като дата на
извършване на нарушението (а не на откриването на нарушителя) е отразена
тази на 26.07.2022г. (присъствен ден), от която започва да тече вторият
алтернативно предвиден в чл.34 от ЗАНН давностен срок за погасяване на
възможността за съставянето на АУАН. Обжалваното наказателно
постановление е било съставено въз основа на акт, издаден на 20.03.2023г.,
т.е. в пределите на тримесечния срок от откриването на нарушителя. Ето защо
съдът приема, ч в случая не е налице изтичане на първия законово определен
тримесечен срок, който да обуслови преценка за последващия едногодишен
такъв от извършване на нарушението. Поради тази причина и основното
възражение на защитника на жалбоподателя за съставяне на АУАН извън
законоустановените давностни срокове по ч.34, ал.1 от ЗАНН се явява
неоснователно. Също така не следва да се сподели и оплакването, че е налице
опорочаване на административното производство, тъй като в наказателното
постановление размерът на санкцията е бил изписан със син химикал, вместо
на напечатан шрифт. Законодателят никъде не е въвел изрично изискване по
какъв точно начин следва да бъде изписано наказателното постановление,
стига да съдържа изискуемите реквизити в чл.57, ал.1 от ЗАНН. Също така се
явява неоснователно и оплакването, че липсва подпис на административно
наказващият орган, тъй като такъв е положен върху изписаните три имена и
длъжност на посочения като негов издател. По делото са налице нарочни
заповеди, с които лицето Димитър Спасов Тумбев, в качеството си на
Директор на офис ,,Младост“ в ТД на НАП – София, е бил овластен да издава
наказателни постановления.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение
,,АЛЕГРО – В“ ЕООД е извършило административно нарушение по чл. 5,
ал.4, т.1 от КСО, във вр. с чл.4, ал.1, т.1, б.,,а“ от Наредба № Н –
13/17.12.2019г. на МФ за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както
и от самоосигуряващите се лица.
От обективна страна нарушението е формално и се счита за извършено
чрез бездействие. Същото не се оспорва от страна на търговеца, а и намира
потвърждение от събраните писмени доказателства. Жалбоподателят е подал
изискуемата от закона декларация в срок, значително надвишаващ
предвидения в нормативен акт.
От субективна страна административната отговорност на
жалбоподателя – юридическо лице, е обективна и безвиновна.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът намира, че
3
административно наказващият орган правилно и справедливо е отмерил
минимално предвиденото в чл.355, ал.1 от КСО наказание за извършено
нарушение по чл.5, ал.4 за юридически лица и еднолични търговци
имуществена санкция в размер на 500 лева. Поради минимално определеното
наказание, същото не подлежи на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално
основание.
С оглед изхода на делото ,,АЛЕГРО – В“ ЕООД следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на ТД на НАП – София сумата в размер на 80.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

4