МОТИВИ по НОХД № 1917/20г. на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият А.К.С. е обвинен в извършване на престъпление по чл.123 ал.1 от НК за това, че на 12.08.2016г.
на разтоварището на гара Стамболийски - гр. Стамболийски, при извършени товаро-разтоварни работи, при управление на повдигателно
съоръжение - автокран „Краз“ с peг. № *** с товароносимост до 16 тона, като ***на трудов
договор с „***“ ЕООД - гр. Варна, притежаващ необходимата квалификация за
управление на това съоръжение, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в
нарушение разпоредбите на:
Чл.54
ал. 2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
повдигателни съоръжения /обн. ДВ, бр.73/17.09.2010 г. в сила от 18.10.2010 г.:
“Ползвателят и лицата, които управляват повдигателните съоръжения, трябва да
спазват изискванията на инструкцията за експлоатация.
Чл.63
от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения /обн. ДВ, бр.73/17.09.2010 г. в сила от 18.10.2010г.: “Лицата, които
управляват повдигателни съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 и 7 са длъжни
преди започване на работа да извършват оглед и функционални проверки на
повдигателните съоръжения и ежедневно да записват резултатите от огледите и
проверките в сменен дневник.“
Чл.75
от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения /обн. ДВ, бр.73/17.09.2010 г. в сила от 18.10.2010 г.: “Ползвателят
на повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 и лицата, които ги
управляват, не трябва да допускат:
т.2.
присъствието на хора, включително на прикачвачите, в близост до товари, които
се повдигат или спускат близо до стени, колони, складирани материали, вагони,
машини и др.;
т.4
повдигане и спускане на товари върху платформи на превозни средства в
присъствието на хора върху платформата; прикачвачи могат да се намират върху
платформите, когато товаро-разтоварните работи се извършват посредством кран с
кука, от кабината на който има добра видимост на пода на платформата и има
възможност прикачвачът да се отдалечи на безопасно разстояние от повдигнатия
товар;
т.8
използването на повдигателните съоръжения при условия и по начин, различни от
определените в инструкцията за експлоатация.
Чл.77
от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения/обн. ДВ, бр.73/17.09.2010 г. в сила от 18.10.2010г.: “Лицата, които
управляват повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 са длъжни:
т.9
да не допускат прикачвачите да теглят или дърпат товара по време на повдигането
или преместването му; за направляване на дългомерни или обемисти товари
прикачвачите да използват прътове с куки или въжета;
като
е претоварил крановата уредба над два пъти от допустимото/ с общо тегло на
товара 4340-4480 кг/ при максимално допустимо за повдигане тегло на товара до 2000 кг., което е довело до
скъсване на стрелоподемното въже /износено над допустимата норма/ и падане на
стрелата на автокрана, с което е причинил смъртта на Й. Г.Я., ЕГН:**********.
Подсъдимият А.К.С. е обвинен още и в извършване на престъпление по чл.134 ал.1 от НК за това, че на 12.08.2016
г. на разтоварището на гара Стамболийски - гр. Стамболийски, при извършване на товаро-разтоварни работи, при управление на повдигателно
съоръжение - автокран „Краз“ с peг. № *** с товароносимост до 16 тона, като ***на трудов
договор с „******“ ЕООД- гр. Варна, притежаващ необходимата квалификация за
управление на горното съоръжение, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на
разпоредбите на:
Чл.54
ал. 2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
повдигателни съоръжения /обн. ДВ, бр.73/17.09.2010 г. в сила от 18.10.2010 г.:
“Ползвателят и лицата, които управляват повдигателните съоръжения, трябва да
спазват изискванията на инструкцията за експлоатация.
Чл.63
от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения/обн. ДВ, бр.73/17.09.2010 г. в сила от 18.10.2010г.: “Лицата, които
управляват повдигателни съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 и 7 са длъжни
преди започване на работа да извършват оглед и функционални проверки на
повдигателните съоръжения и ежедневно да записват резултатите от огледите и проверките
в сменен дневник.“
Чл.75
от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения/обн. ДВ, бр.73/17.09.2010 г. в сила от 18.10.2010 г.: “Ползвателят
на повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 и лицата, които ги
управляват, не трябва да допускат:
т.2.
присъствието на хора, включително на прикачвачите, в близост до товари, които
се повдигат или спускат близо до стени, колони, складирани материали, вагони,
машини и др.;
т.4
повдигане и спускане на товари върху платформи на превозни средства в
присъствието на хора върху платформата; прикачвачи могат да се намират върху
платформите, когато товаро-разтоварните работи се извършват посредством кран с
кука, от кабината на който има добра видимост на пода на платформата и има
възможност прикачвачът да се отдалечи на безопасно разстояние от повдигнатия
товар;
т.8
използването на повдигателните съоръжения при условия и по начин, различни от
определените в инструкцията за експлоатация.
Чл.77
от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения/обн. ДВ, бр.73/17.09.2010 г. в сила от 18.10.2010г.: “Лицата, които
управляват повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 са длъжни:
т.9
да не допускат прикачвачите да теглят или дърпат товара по време на повдигането
или преместването му; за направляване на дългомерни или обемисти товари
прикачвачите да използват прътове с куки или въжета;
е
претоварил крановата уредба над два
пъти от допустимото/
с общо тегло на товара 4340-4480 кг/ при максимално
допустимо за повдигане тегло на товара до
2000 кг.,
което е довело до скъсване на
стрелоподемното въже /износено над допустимата
норма/ и падане на стрелата на
автокрана, с което е причинил три средни
телесни повреди на Т.Д.М. с ЕГН **********, изразяващи се в счупване на
костите на подбедрицата, което е причинило трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник, счупване на тялото на
четвърти поясен прешлен, което е причинило трайно затрудняване движенията на снагата и счупване
на ставния израстък на лопатката,
което е причинило трайно затрудняване движенията на горен
ляв крайник.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатите на подсъдимия обвинения. Счита че следва да
му се наложат наказания лишаване от свобода, определени в условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, чиито изпълнения да
се отложат на основание чл.66 от НК и се определи едно общо наказание. Предлага
на съда за определен срок подсъдимият да бъде лишен и от право да упражнява
определена професия, свързана с управление на повдигателни съоръжения.
По
делото са конституирани като частни обвинители наследниците на починалия Й.Я. –
майка му В.К.Я., баща му Г.П.Я., сестра му Е.Г.Я., баба му Е.Р.С. и дядо му
К.С.С.. Чрез повереника си адв.И. Д. молят на подсъдимия да се определи общо
наказание лишаване от свобода, след редуцирането му, в размер под 3 години,
изпълнението на което да не бъде отлагано по чл.66 от НК. Молят също така
подсъдимият да бъде лишен от възможността да упражнява правнорегламентирана
дейност за максимален срок, както и да бъде осъден да им възстанови направените
от тях разноски.
По настояване на подсъдимия
делото се разгледа от настоящия съдебен състав по реда на гл.27 от НПК, като бе
проведено предварително изслушване, при което С. призна вината си по така
повдигнатите му обвинения, като направи искане да
не се събират доказателства за фактите, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Чрез защитника си адв.А. и самостоятелно моли да му бъде наложено
наказание, определено в условията на чл.55 от НК, с приложение нормата на чл.66 от НК. Доколкото съдът намери направеното
самопризнание за подкрепено от събраните
по делото доказателства, производството протече по реда,
указан в горепосочената част от процесуалния
закон. А въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери и прие за
установено следното:
Подсъдимият А.К.С. е роден на
***г*** и понастоящем живее в същия град. Той е Б., български гражданин и е
семеен. Има средно специално образование, не е трудовоангажиран и не е осъждан.
През 1975г. подс.С. е завършил
СПТУ по строителна механизация „***“ в гр.Пловдив с придобита специалност
„***на багер – кран“. След завършването на средното си образование, на
24.06.1996г., той придобил и специалност „машинист крановик на мобилен кран“.
По повод тази си квалификация през месец май 2014г. С. бил нает като ***на
автокран към фирма „***“ АД, работеща по рехабилитация на ЖП участък Пазарджик
- Стамболийски. Главен изпълнител на тази дейност, възложена от НКЖИ и
строителя в лицето на спечелилата
обществената поръчка фирма ДЗЗД“***“-гр.Варна, била фирма „***“ ЕООД-гр.Варна.
От своя страна последната със споразумение от 06.06.2014г., била привлякла като
подизпълнител фирма „***“АД. С трудов договор № 22/ 09.02.2015г. С. бил
назначен на длъжност “шофьор на автокран“ в
„***“ ЕООД - гр.Варна, като за целта на 10.02.2015г. му била връчена и съответната
длъжностна характеристика. В точка 17-та от основните трудови задължения на работника, свързани със задълженията по
здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ там било записано, че изпълнява
задълженията вменени му с вътрешно-фирмените документи за ЗБУТ и пожарна
безопасност /БТ/, а в т.20 било записано, че се грижи за… здравето и
безопасността на другите лица, свързани с неговата дейност.
Вътрешноведомственият документ в тази
насока бил Инструкция № 00027, утвърдена от Управителя на фирма „---“ ЕООД -
гр.Варна от 30.09.2011г., издадена на базата на „Наредба за безопасната
експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения“ /НБЕТНПС/, приета
с ПМС № 199 от 10.09.2010г. обн. в ДВ бр.73/17.09.2010г. в сила от 18.10.2010г.
Работата с повдигателни
съоръжения е правно регламентирана дейност, която се явява и източник на
повишена опасност. Последното е така, с оглед естеството на извършваната
дейност, при която и най-малкото незнание или немарливо изпълнение водят до
създаване на опасност за живота и здравето на хората. Точно предвид тези
обстоятелства била създадена въпросната Наредба, доразвита съобразно дейността
на конкретната фирма и в цитираната горе Инструкция на фирма „****“ ЕООД -
гр.Варна. Освен посочените нормативни актове, дейността на подс.С. по
управлението и дейността на автокрана, била обвързана с възможностите на
повдигателното съоръжение посочени в Технически паспорт на крана и Инструкцията
му за експлоатация.
С оглед конкретни особености,
свързани с рехабилитирания железен път, на подсъдимия били извършени допълнителни
обучения, проведени били изпити, за което били съставени съответните протоколи
от изпитните комисии/Протокол № 3 от 17.02.2015г. и Протокол № 4 от
10.02.2016г., след което му били издадени и съответните удостоверения за
безопасна работа с крана, за работа по железния път и за ел.безопасност. При
това той е бил съответно обучен, знаел е добре нормативните изисквания свързани
с безопасната работа с управляваното от него повдигателно съоръжение, аргумент
за което са и успешно проведените от специално назначени изпитни комисии два
изпита.
Самата си дейност подс.С.
осъществявал с един доста стар автокран “КРАЗ“-КС-4561- с ДК № ****с
товароносимост до 16 тона, произведен през 1982г., който бил докаран от
гр.Варна на въпросния ЖП-участък. Кранът бил управляван само от С., който бил
длъжен още преди започване на работата си с него задълбочено да се запознае в
техническите му параметри и инструкцията за експлоатация на повдигателното
средство и при дейността си с него да ги съблюдава. На него, съгласно действащата
нормативна уредба, били възложени и ежедневните огледи и функционални проверки
на машината преди започване на работата и след приключването й, както и
текущото й обслужване, за което същият следвало да води „Сменен дневник“. За
целта той трябвало до преди всяка работна смяна да придвижи стрелата в двете й
крайни положения, за да може да види дали по стрелоподемното въже по цялата му
дължина няма прокъсвания на връхните метални нишки, след което да го смаже,
отново по цялата му дължина. С. обаче, не изпълнявал това си задължение, при
което за него останали скрити попадащите някъде в областта на ролките
междувременно появили се при интензивната експлоатация на крана прокъсвания на
въжето, аргумент за което е откритото в последствие само частично смазване на
това въже и липсата на всякакви записвания в „Сменния дневник“ от доста дълъг
период назад/посл.вписвне от 16.11.2015г./.
Периодични проверки за изправността на съоръжението трябвало да бъдат
извършвани на всеки три месеца от специално определен от работодателя служител
- различен от краниста, като за такъв бил определен - инж.В.Г.А.- ***на
ремонтно звено и транспорт, и отговорно лице по БЗУТ свързани с безопасната
експлоатация на повдигателните съоръжения.
С периодичното техническо
обслужване и необходими ремонти по крана била ангажирана сертифицираната фирма
“Автокран сервиз“ ООД - гр.Пазарджик, като самата дейност била осъществявана от
свид.Н. В.. Този свидетел от името на сертифицираната фирма започнал
абонаментното обслужване и работа с въпросния
кран от месец април 2016г., като ежемесечно машината била обследвана за
необходимата техническа годност, за което били съставяни съответните протоколи
за техническо обслужване. Последният такъв преглед на крана бил извършен на
18.07.2016г., при което отклонения от съответните параметри не били
констатирани, като обаче въпросният кран в летните месеци бил подложен на много
интензивна експлоатация. Понеже дейността на крана била източник на повишена
опасност, след като на 22.01.2014г. били сезирани, че крана идва на тяхна
територия, с проверки за техническата му годност се заел и Регионален отдел при
Инспекция за държавен технически надзор - Южна централна България/РО ИДТН/.
Поради това, че кранът бил много стар и амортизиран, регулярните проверки били на
по-кратък период – на всеки шест месеца. Първата такава проверка била на
18.03.2015г., при което били дадени препоръки за отстраняване на нередности,
една от които била за смяна на стрелоподемното въже. Със специално закупено и
сертифицирано въже изпълнено от конопена сърцевина и външни снопчета от метални
нишки, от работника по поддръжката на крана към „***“ ЕООД - гр.Варна и с
помощна на всички кранисти във фирмата, била извършена подмяна на въжето, след
което на 24.03.2015г. от свид.И.Н. била извършена проверка за изпълнение на
препоръките. При това било извършено статично натоварване и динамично изпитване
на подмененото въже, като било дадено заключение за неговата годност. За живота
и годността на такова въже нямало нарочно определени времеви критерии, като те
зависили от начина му експлоатация и обслужване. На 19.11.2015г. бил извършен
технически преглед на повдигателното съоръжение, като при това били
констатирани други неизправности, несъвместими с безопасната експлоатация,
поради което крана бил спрян от дейност. На 21.01.2016г. бил извършен нов
технически преглед, при което било констатирано, че са изпълнени дадените
препоръки, като били дадени нови такива. При следващият технически преглед на
06.04.2016г. е дадено заключение за годност на крана до 30.10.2016г.
Междуврменно в „***“АД-гр.Варна,
макар и по различно време, постъпили на работа и двамата пострадали.
Постр.Т.Д.М. постъпил във фирмата на 18.03.2016г. на длъжност „***“, а постр.Й.
Г.Я. постъпил на 12.04.2016г. на длъжност „***“. Горе-долу по същото време в
тази фирма постъпили и двама други техни съселяни от с.Синитово обл.Пазарджик –
свид.Д. И. и свид.С. Т., които били разбрали за осъществяваната дейност в
района. Поради своето познанство четиримата оформили нещо като бригада и гледали
да ходят заедно при работата на едни и същи обекти. Четиримата, независимо от
длъжностите на които били назначени, определяли изпълняваната от тях работа
като на „общи работници“, тъй като в разрез с връчените им длъжностни
характеристики, им били възлагани най-разнообразни ниско квалифицирани
дейности. Именно предвид това им използване в широк работен диапазон, както и
съобразно нуждите на осъществяваната „рехабилитация на железния път“ в
посочения участък, двамата пострадали освен първоначалния инструктаж при
започване на работата им, би следвало съгласно издадените им удостоверения
съобразно чл.58 от НБЕТНПС с № 52 за постр.Т.М. и № 53 за постр.Й.Я., да са
били допълнително обучени и инструктирани, и за изпълнение на длъжността
„прикачвач“ на товари и товарозахващащи съоръжения. За извършването на това
обучение обаче, не били издадени по съответния ред: заповед на работодателя за
провеждането му, за назначаването на комисия и за извършването на изпит, а така
получената „допълнителна квалификация“ не намерила отражение в длъжностните им
характеристики, което говори за една формалност при осъществяването на тази
обучителна дейност.
С осигуряването на безопасни и
здравословни условия на труд в „рехабилитирания участък“, в това число и с
провеждането на инструктажи и обучения за квалификация бил натоварен свид. П.
И. П., който бил назначен на длъжност “***“ във фирма ДЗЗД“***“-гр.Варна.
Същият бил изготвил План за безопасност и здраве за целия обект, както и водил
книгите за предварителен инструктаж. Ежедневните инструктажи за безопасност по
принцип се водили от техническите ръководители на съответните обекти, като
обаче на практика неправомерно се допускало технически ***на един обект, който
е от една фирма да инструктира работници, които са от друга фирма. Нещо повече,
това явно се било превърнало с практика, тъй като т.н.“бригада“ на пострадалите
и техните съселяни от Синитово, припознавали като свой технически ***„Г.“ -
свид.Г. Д. Б., който бил назначен като ***в „***“ ЕООД-гр.Варна, докато те били
назначени на работа в „ **“АД-гр.Варна, поради което така проведен инструктаж
от лице, което не е пряко свързано с работодателя на инструктираните би
следвало да е недопустим.
Така станало и на 12.08.2016г.,
когато сутринта около 08,00ч. постр.Й.Я., постр.Т.М. и свид. Д. И. /свид.Ст.Т.
този ден не бил на работа/, отново били инструктирани за деня от свид.Г.Б..
Логиката за провеждането на инструктаж от Б.била, че тримата този ден следвало
да работят с крана управляван от подс.С., който в действителност бил служител на
„***“ЕООД-гр.Варна и трябвало да има по
отношение на тях надзорни функции. След като се подписали в книгата за
инструктаж тримата-Я., М. и И., който трябвало да играят ролята на
„товарачи“/текелажници/, заедно с няколко човека от друга бригада измежду които
и свид.Х.И., инструктиран обаче от друг „технически ръководител“, тръгнали към
обект зад гарата в Стамболийски, където с крана управляван от С. започнали да
товарят ЖП-релси на един ЖП-вагон. При това тримата нямали никакво
обезопасително оборудване: каски за главите, светлоотразителни жилетки,
специализирани обувки и работни ръкавици, тъй като такива така или иначе въобще
не им били зачислявани. Това била единствената работа, която те трябвало да
свършат за деня, след което щели да бъдат освободени да си ходят. Когато обаче
свършвали това натоварване, по телефона на един от работниците се обадил друг
технически ***- свид.Г. А. Г., който бил служител на „***“АД-гр.Варна. Същият
нямал навика да контактува с „местните работни групи“, а само с тези от гр.Варна,
които били на квартира в гр.Стамоблийски. След като Г.разговарял с краниста -
подс.С., станало ясно, че кранът с товарачите трябвало да се преместят на друг
обект – в бившите складове на „Топливо“, от където трябвало да се натоварят
няколко „пачки“ с бетонови траверси на камион. Повод за обаждането на Г.Г., бил
предварителен разговор, който той имал със свид. А.- *** при „***“ ЕООД -
гр.Варна, в правомощията на който било да разпореди движението на отделните
транспортни средства. Натоварването на въпросните „пачки“ било продиктувано,
както от сгрешена преди време тяхна доставка от гр.Първомай, така и от
наличието на освободен вече транспорт в района - товарен автомобил “Скания“ с
полуремарке, управляван от свид.П. Д.. При така получената нова задача за натоварването
на траверсите, след обедната им почивка, някъде около 14ч. към мястото тръгнали
пострадалите Й.Я. и Т.М. с колата на.Й.Я., а свид.Д.И. тръгнал за там с едно
колело. С автокрана на там тръгнал и подсъдимият, който след като пристигнал на
мястото преценил как ще се извърши натоварването и се позиционирал. След него
на заден ход към „КРАЗ“-а се позиционирал и камиона “Скания“ управляван от
свид.П.Д.. Пристигналите на място товарачи и С. видели там свид.Г.Г., който им
казал какво трябва да се натовари и без да ги инструктира за новата работа си
тръгнал. Използвайки току-що придобитите знания от предната си работа с
товаренето на релсите и упътвани в новата си дейност от подсъдимия, товарачите
се разделили по двама, като свид.И. отишъл да товари заедно със свид.Х. И., а
двамата пострадали-Я. и М. останали при камиона, за да извършат разтоварването.
По това време на мястото бил и свид.А. Ч. - търговски представител на
„**ООД-гр.Варна, който наблюдавал натоварването на траверсите, защото те били
техен продукт. Тъй като и друг път наблюдавал действията на работниците на
„***“, на този свидетел, които имал познания в областта, му било направило
впечатление, че нещата не се правят както трябва-работниците нямали лични
предпазни средства, използвания от тях за товаренето „сапан“/въже за товара/
бил прокъсан, липсвала координация и организация и т.н. Така било и този път на
12.08.2016г., когато се наложило крана и камиона да си разменят първоначално
заетите места и едва след това да застанат както трябва. Работниците пак били
без предпазни средства, като при това били покачени върху платформата на
камиона и направлявали товара с голи ръце, а на всичкото отгоре в района на
товаренето имало висящ електрически кабел, което налагало неговото избягване с
допълнителни маневри от страна на краниста. Всичко това било отчетено в
негативен план от този свидетел, който мислено го сравнил с работата в тяхната
фирма, но не се намесил.
В това време С., който бил
единственият правоспособен в товаро-разтоварната дейност, имал значителен опит
в нея, а и по нормативни изисквания трябвало да осъществява надзор над
останалите при осъществяването й, се захванал да извършва товаренето. След като
се качил в кабината на крана той завъртял „стрелата“ му на ляво към купчината
траверси, където били свид.И. и свид.И.. Те закачили с метална „грайфер-щипка“
две пачки траверси от по 7бр. траверси - общо 14бр. траверси, които подсъдимият с крана повдигнал и ги
прекарал над камиона, след което ги спуснал към платформата му. В това
време двамата пострадали - Й.Я. и Т.М.
неправомерно се намирали върху платформата на ремаркето, от която поради
значителната му височина и ограничени габарити нямало възможност при нужда
безопасно да се отдалечат от товара. При това положение С., като управляващ
крана не следвало да допуска това, а
трябвало спре разтоварването, за да може те безопасно да се отдалечат. Въпреки
това обаче, разтоварването продължило, като допълнително нарушение било, че при
приближаването на товара пострадалите го посрещали от двете му страни и го
направлявали към мястото, където той трябвало да бъде поставен, но вместо както
трябва да става това – от далече с пръти с куки или с въжета - с голи ръце.
Преди товара да бъде поставен на платформата, двамата пострадали, които били
върху нея, подлагали под все още висящия товар дървени греди/трупчета/, върху
които той да стъпи. Това също не трябвало да бъде допускано от подсъдимия,
който следвало да допусне хора на платформата на ремаркето, едва след като
товарът бил вече позициониран върху нея единствено с цел да бъде откачена
„грайфер-щипката“. С първото натоварване, на платформата на полуремаркето били
поставени в по-задната му и по-близка до крана част 14 траверса на две нива,
като в най-задната част на камиона останало място за още една пачка. С второто
товарене били прехвърлени още 9 траверса, понеже горния ред не бил пълен, които
били поставени в най-задната част на камиона. При това обаче, ***му – св.П.Д.
казал, че кабината на камина се повдига, поради което тежестта трябва да бъде
преместена по-напред. Така при третото прехвърляне били стоварени във възможно
най-предно за крана положение още два реда траверси-14 бр., които не били
особено добре центровани и под тях на пода дървени греди не били поставени.
Това се наложило, тъй като за да се постави там товара, „стрелата“ на крана
трябвало да се наклони силно напред, при което машината очевидно се затруднила,
задействан бил „ОГП-прекъсвача“ за претоварване и крана дори видимо повдигнал
предницата си. Това било забелязано от свид.А. Ч., който както и това, че на
крана са спуснати само задните стабилизатори го отчел като нередно, поради
което решил да снима с мобилния си телефон. За да избегнат нови затруднения,
шофьорите на двете МПС се наложило да ги преместят едно към друго, с което да
скъсят разстоянието, на което трябвало да се премести вече положения в камиона
трети товар. След това ново позициониране С. повдигнал леко на около 20-30см.
ненаместения товар и за да осигури поставянето му в по-предно положение,
наклонил още „стрелата“ на крана. В това време двамата пострадали, отново
неправилно се намирали върху платформата на камиона, като били наведени от
двете страни на товара, за да могат, когато той дойде достатъчно напред, да
поставят под него дървените трупи и след полагането му върху пода да откачат
щипката. В следствие на силно намаления ъгъл, под който С. бил спуснал
„стрелата“ на крана и поради значителния окачен товар, върху стрелоподемното
въже била упражнена голяма сила, която то в това положение не могло да понесе,
тъй като тя надвишавала допустимото натоварване съгласно товарната диаграма на
Инструкцията за експлоатация на автомобилен кран *** над два пъти. Съгласно
същата при стрела от 10м. и обсег на куката 10м. - товароносимостта била до
2000кг., и при стрела от 14м. и обсег на куката 10м. - товаронимостта била
2000кг. В случая С. се е опитал да повдигне маса от 4340 – 4480кг., в следствие
на което стрелоподемното въже било натоварено под ъгъл спрямо товара, при кука
в максимален обсег, стрелата се е намирала под най-малък ъгъл спрямо терена и
то се скъсало. Допълнителна роля в този процес изиграло и предварителното
закъсване на различни части от това въже, което би трябвало да бъде забелязано
и отчетено при ежедневните проверки, които краниста би следвало да извършва, но
не извършвал, а резултатите да описва “Сменен дневник“, което той не правил.
Последните моменти преди
скъсването на въжето и самото му късане били заснети на видеозапис, направен с
мобилния телефон на свид.А.Ч., като при разпита му като свидетел той предал на
разследващия орган изготвен от него върху СД презапис на случилото се.
При скъсването на стрелоподемното въже „стрелата“ на крана
останала без нещо, което да я държи и под собствената си тежест и тази на
товара, който все още бил закачен за нея, паднала върху траверсите на
платформата на камиона. При движението си надолу „стрелата“, която била от
здрава и тежка метална конструкция, преди това ударила намиращите се върху
платформата на ремаркето от двата края на товара пострадали Я. и М.. Й.Я.,
който бил по-близо до кабината на камиона бил по-засегнат, а Т.М., който бил
зад товара - по-малко. В следствие на получените наранявания по тялото и
главата, постр.Й.Я. започнал обилно да кърви, като паднал в безсъзнание върху
платформата на ремаркето, а кръвта му започнала да се стича на това място.
Постр.Т. М. бил ударен от падналата стрела в главата и в лявото рамо, като от
това паднал на земята. Изпитвал силни болки в цялата лява част на тялото и в
десния си крак, който бил извит под неестествен ъгъл, а от нараняването в
главата очите му били пълни с кръв, но въпреки това не загубил съзнание.
Случилото се с падналата „стрела“
било видяно под различен ъгъл от намиращите се в близост хора. При това подс.С.
веднага слязъл от крана и отишъл към платформата на камиона, за да види как са
двамата „текелажници“/пострадалите/, но като видял, че бил скъсан и ел.кабела,
който се опитвал да избегне при натоварването, веднага тръгнал да каже да го
изключат, за да се избегне токов удар. След като се върнал при камиона
подсъдимият забелязал, че постр.Й.Я. е безжизнен и в безсъзнание, с много кръв
около мястото, където бил паднал, а постр.Т.М. бил в съзнание и дори се опитвал
да говори. А от мястото където се намирал свид.Д.И. виждал предприетото от
двамата си приятели/пострадалите/ наместване на товара. При това забелязал, че
товара е съвсем ниско над платформата, като двамата били застанали от двата му
края и с ръце го направлявали, като се били навели на долу и се намирали точно
под стрелата. В един момент този свидетел чул силен шум и трясък, като
„Камаз“-а се разтресъл и „стрелата“ паднала в ремаркето върху бетоновите
траверси там, като при това ударила двамата му приятели по главите и телата. В
следствие на това те започнали да кървят и паднали на пода на ремаркето. По
това време И. бил сам, тъй като работещия до тогава с него свид.Х. И. бил
отишъл по нужда. Стигайки до ремаркето на камиона И. се опитал да се обади на
телефон“112“, но не могъл да се свърже. В последствие разбрал, че някой друг се
е обадил, като след пристигане на първата линейка помогнал с натоварването на
по-тежко ранения Й.Я. и се качил с него да го придружи до болницата. По-леко
пострадалия Т.М., с когото дори разговарял останал да чака друга линейка. В
последствие видял, че и този пострадал бил докаран в същата болница.
От мястото където се намирал и
правил видеозапис с телефона си свид.А.Ч. не видял какво точно се е случило в
платформата на камиона, но разбрал, че се е скъсало въжето на стрелата на
крана. В следствие на опита си същият заключил, че явно инцидента е значителен
и за това спрял да снима и се обадил на телефон „112“. След това предположил,
че двамата работници, които преди това бил видял на платформата са затиснати от
стрелата и товара, за това веднага се обадил да дойде втори кран, който да ги
освободи. Отивайки на място обаче видял, че няма такава нужда, при което лично
възприел състоянието и на двамата пострадали.
В следствие на получената
информация от телефон „112“, към местопроизшествието тръгнал и полицейски екип
в състав – св.А. К. и колегата й К. Ш. -
служители на РУ на МВР-Стамболийски. Пристигайки в двора на бившето “Топливо“
свид.К.възприела натоварването и потеглянето с линейката на постр.Й.Я.. и
свид.Д.И.. След това тя установила марките и регистрационните номера на крана и
камиона, както и самоличността на техните водачи. Видяла още и положението на
товара в камиона и намиращия се още там друг пострадал – Т.М., както и
междувременно пристигналия на мястото
свид.П.П.– ***по „охрана на труда“. В следствие на съобщеното от
свид.А.К.в РУ на МВР-Стамболийски, на място била изпратена СОГ, която започнала
да извършва оглед на МП с фиксиране в протокол на всички относими към
разследваното престъпление размери. При това най-важното в случая е измереното
разстояние от центъра на кръга на крана до центъра на последно премествания
товар, което е 12метра.
На място пристигнали и
представителите на Дирекция“Инспекция по труда“ в лицето на свид.Н. Б.и на
„Инспекция по държавен технически надзор-Пловдив в лицето на свид.И.Н., които
след запознаване със ситуацията започнали да извършват проверки в рамките на
своята компетентност. В резултат на проверката свид.Б.констатирал множество
груби нарушения на правилата за безопасност на труда, който били от
най-различно естество, като били обективирани по-късно в изпратената по делото
документация. При това били съставени три АУАН, като по два от тях била
издадени НП за налагането на имуществени санкции спрямо фирмите-работодатели -
„***“ ЕООД - гр. Варна и „Транстрой Варна“ АД-гр.Варна, които наказания са
влезли в сила.
В резултат на проверката на
свид.И.Н. също били констатирани допуснати груби нарушения на правилата,
обективирани в Акт за разследване на злополука със съоръжение с повишена опасност,
предаден по-късно по искане на разследващия за прилагане по делото.
Разследване на трудовата
злополуката съобразно компетенциите им било извършено и от НОИ, като
резултатите от него са също приложени по делото.
Междувременно двамата пострадали
били откарани в МБАЛ“Св.Г.“ ЕАД-гр.Пловдив, където били настанени на лечение.
Пострадалият Й.Я., който бил приет в състояние на кома претърпял там няколко
медицински интервенции, като въпреки това на 18.08.2016г. в 13,30ч. починал.
Пострадалият Т.М., който бил в по-леко състояние, но също имал множество
наранявания по главата и тялото, както и счупвания на кости от тялото и
крайниците също останал в болница продължително време, след което бил изписан и
продължил извънболничното възстановяване на здравето.
Съобразно нуждите на
разследването на 02.02.2017г. на мястото на злополуката е бил извършен оглед на
стрелоподемно въже тип „6х19“ със стоманени външни нишки и конопена сърцевина,
намиращо се на открито на автокран „Краз“ КС 4561. При огледа били свалени двете
части на скъсаното въже, като същите били огледани и описани за наличните по
тях прокъсвания на част от металните нишки, в областите на скъсаната част и на
други места. След това, за целите на бъдещата техническа експертиза, от това
въже били отрязани части в двете посоки на скъсване на въжето.
От заключението на изготвената по
делото съдебно медицинска експертиза № 158/2016г. се установяват причинените на
постр.Я. травматични увреди, а именно: тежка
мозъчно-черепна травма с отворено проникващо многофрагментно счупване на
черепа, вътречерепен кръвоизлив, контузия на мозъка и на мозъчния ствол, оток
на мозъка, счупване на основата на черепа, счупване на две ребра вляво, излив
на кръв и въздух в лявата гръдна половина, счупване на лявата лопатка, контузия
на белия дроб. Кома. Описаните увреждания са в резултат от удар с или върху
твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се
съобщава в данните по делото. Причинено е било постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота по смисъла на чл. 128 от НК.
Според
заключението по извършената по делото съдебномедицинска експертиза №157/2016г.
на постр.М. са били причинени: контузия на главата с оток, кръвонасядане и
разкъсноконтузна рана, многофрагментно отворено счупване на телата на двете
кости на дясната подбедрица, счупване на израстъка на лявата лопатка в областта
на раменната става, счупване на тялото на 4-ти поясен прешлен. Описаните
увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по делото.
Счупването на костите на
подбедрицата причинява трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за
около 5-6 месеца. Счупването на тялото на поясния прешлен причинява трайно
затрудняване движенията на снагата за около 10-11 месеца. Счупването на ставния
израстък на лопатката причинява трайно затрудняване движенията на горен ляв
крайник за около 1,5-2 месеца, тъй като лопатката е част от раменния пояс,
свързан с горния крайник. Останалите увреждания причиняват разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От заключението на извършената по
делото съдебномедицинска експертиза на труп № 191/2016г. се установява, че на пострадалия Й. Г.Я. са били причинени: тежка
черепно-мозъчна травма, представяща се с кръвонасядане и разкъсване на меките
черепни покривки, счупване на кости на черепната основа и свод, кръвоизливи под
костите на черепа и твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под твърдата и над
меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, наличие на
въздух в черепната кухина, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, наличие на
кръв в синусите, контузии на мозъка с некроза и кръвоизливи по мозъчното
вещество, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване; гръдна травма, представяща
се с контузия на белите дробове, счупване на 3-то, 4-то и 5-то ребра вляво,
кръвонасядане на гръдната стена вляво, гноевиден излив в двете гръдни половини,
наличие на въздух в лява гръдна кухина, дискретно разкъсване на левия бял дроб;
коремна травма, представяща се с кръвонасядане на опарака на тънките черва и на
капсулата на десния бъбрек, излив на гноевидна колекция в перитонеалната
кухина; счупване на лява лопатка; кръвонасядане на тъканите на гърба;
кръвонасядания по трупа, както и охлузвания по трупа; състояние след оперативно
отваряне на главата; състояние след извършен дренаж на лявата гръдна кухина;
хипертрофия на сърцето.
Основната
причина за смъртта на Й. Г.Я. е тежката черепно-мозъчна травма, представяща се
с кръвонасядане и разкъсване на меките черепни покривки, счупване на кости на
черепната основа и свод, кръвоизливи под костите на черепа и твърдата мозъчна
обвивка, кръвоизлив под твърдата и над меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, наличие на въздух в черепната кухина, наличие на кръв в
мозъчните стомахчета, наличие на кръв в синусите, контузии на мозъка с некроза
и кръвоизливи по мозъчното вещество, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване.
Съпътстващото тежката черепно- мозъчна травма коматозно състояние, е наложило
извършването на животоспасяваща изкуствена белодробна вентилация. В резултат и
на залежаването, което е обичайно наблюдавано при пациенти с такъв вид травми,
се е развило обичайно за тези травми усложнение, а именно системно възпаление в
организма, израз на което е видното гноевидното възпаление на белите дробове, с
гноевиден излив в двете гръдни кухини, както и в перитонеалната кухина. В
резултат на това системно възпаление на органите в организма е настъпила остра
сърдечносъдова, дихателна, както и полиорганна недостатъчност, която е довела
непосредствено до смъртта на пострадалия.
Установените
травматични увреждания по трупа /изключвайки медицинските интервенции/, са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и е възможно да са получени така, както се
съобщава в предварителните сведения на експертизата. Налице е
причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания, причинени
на пострадалия, и настъпилата смърт на същия. Преценено по послесмъртните
изменения, трупът отговаря на смърт от около 2-3- то денонощие.
Видно
заключението по изготвената от Институт по металознание, съоръжения и
технологии към БАН Техническа експертиза № 577 от 06.06.2017г., при извършен
металографски, фрактографски и корозионен анализ на разрушеното въже от крана,
поради износване /претриване/ е понижена неговата товароподемност и при
последващата му експлоатация е настъпило разрушаването му. По разрушените
повърхности не са регистрирани данни за умора на материала. Няма данни за
ударно натоварване, предизвикало разрушаването. По въжето се наблюдава
повсеместно износване /претриване/, освен в разрушения участък има много скъсани и пречупени нишки, и в
неразрушените зони на въжето.
А
от заключението на изготвената по делото Техническа експертиза се установява,
че причината за падането на стрелата на автокран „Краз” с peг. № *** с кранова
уредба *** 16 т. е скъсване на стрелоподемното въже, което е било недопустимо
износено и претоварено над 2 пъти от допустимото. Последният преглед на крана преди инцидента от
„Автокран-сервиз” ООД е извършен на 18.07.2016 г., за което е съставен протокол
за техническо обслужване на крана и не е установено недопустимо нарушаване на
целостта на стрелоподемното въже. Нарушаване на целостта на въжето и частично
разкъсване на нишки е настъпило в периода от 18.07.2016г. до 12.08.2016г., което е намалило
товароносимостта на стрелоподемното въже. Имало е възможност да се установи
недопустимото износване и разкъсване на нишки на стрелоподемното въже преди
инцидента ако е извършвана редовно, ежедневно функционална проверка и оглед на
повдигателното съоръжение, което се описва в сменния дневник краниста.
Кранистът е следвало ежедневно преди започване на работа да извършва
функционални проверки и оглед на повдигателното съоръжение, като резултатите от
тези ежедневни проверки е трябвало да се описват в сменния дневник на краниста.
Лицето, управлявало повдигателното съоръжение не е извършвало тези функционални
проверки и огледи. По време на инцидента, кранистът е повдигал товар от 14
бетонови траверси с общо тегло около 4340 - 4480 кг. Съгласно товарната
диаграма и съобразно положението на стрелата на крана е имал възможност да
повдигне товар с тегло до 2000
кг., при което ще се задейства ограничителят на товарния
момент (ОГП). Техническите причини за скъсването на стрелоподемното въже са
недопустимо износване и намаляване товароносимостта на въжето и претоварване на
повдигателното съоръжение.
По
поставените им от разследващия орган въпроси, вещите лица установяват още, че
постр.Т.М. е назначен на длъжност „***” в „***” АД с трудов договор №
21/18.03.2016г. Приложена е длъжностна характеристика на „***“ с подпис и без
дата и имената на лицето, което се е запознало с тази длъжностна характеристика
(т. I стр. 96, 97, 98). На стр. 99 том I е приложена справка от НАП за прието
уведомление по чл. 62 ал. (5) от КТ за сключен трудов договор с Т.М. на
длъжност „Строител на релсови пътища” от 11.03.2016г. В тези три документа фигурират
три различни длъжности. На стр. 100 том I е приложена служебна бележка №
251/21.03 за проведен начален инструктаж на Т.М., която не е в съответствие с
приложение № 2 към чл. 12 от Наредба № РД-07- 1 16.12.2009г., няма година към
датата, няма имена, длъжност и подпис на инструктирания, няма име и фамилия на
извършилия начален инструктаж. Т.М. няма длъжностни задължения да работи като
прикачван на товари при извършване на товаро-разтоварни дейности.
Постр.Й.Я.
е бил назначен на работа в „***” АД с трудов договор № 36/12.04.2016г. на
длъжност „***”, започване на работа на 13.04.2016г. На стр. 105 и 106 от том I
е приложена длъжностна характеристика без дата на утвърждаване и влизане в сила
от Работодателя, няма дата и имената на лицето, получило тази длъжностна
характеристика. На стр. 108 е приложена служебна бележка за направен
начален инструктаж на Й.Я., която не е в
съответствие с приложение № 2 към чл. 12 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.,
няма имена и длъжност на извършилия
инструктажа, няма имена и длъжност на инструктирания. Приложената служебна
бележка е с дата 12.04.2016г., когато все още Й.Я. не е започнал работа в
нарушение на чл. 12 ал. (2) от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. В длъжностните задължения няма изисквания да
работи като прикачвач на товари при извършване на товаро-разтоварни работи.
Има
приложени удостоверения за двамата, че са преминали обучение за прикачвачи на
товари, но не е приложена Заповед на Работодателя за такова обучение, няма
протокол от комисия, провела обучението и изпит за придобиване на
правоспособност. Няма данни за извършен инструктаж на работното място на
двамата с продължителност, в съответствие с приложение № 3 към чл. 11 ал. (3)
от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. Няма данни да им е проведено обучение съгласно
изискванията на чл. 13 ал. (2) от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., и няма данни
да им е извършен периодичен инструктаж.
Кранистът
А.С. е притежавал необходимата квалификация да управлява автокран „Краз” с
товароносимост до 16 т. В длъжностната му характеристика не са вменени
задължения за ежедневни огледи и функционални проверки на крана.
Работодателят „***” АД е допуснал
до работа със съоръжения с повишена опасност лицата Й.Я., Т.М. и Д. И. без да
са надлежно обучени и инструктирани, без необходимите лични предпазни средства.
Няма разработена и утвърдена от работодателя инструкция за безопасност на труда
при извършване на товаро-разтоварни работи с повдигателно съоръжение.
На
стр. 172, 173, 174, 175 от том II са приложени копия от книга за инструктаж. Съгласно
приложение № 1 към чл. 11 ал. (5) от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. това е
книга за периодичен, извънреден и инструктаж на работното място, но в нея има
записи за извършен „първоначален” инструктаж. Такъв инструктаж не съществува.
Съгласно чл. 10 ал. (3) от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. , инструктажите по
безопасност и здраве са:
1. начален
2. на работното място
3. периодичен
4. ежедневен
5. извънреден.
Заповед № 5/16.02.2015г. (стр. 120
от том II) не е определена продължителността на инструктажа на работното място.
Работодателят не е определил длъжностите, работещите на които подлежат на
обучение в съответствие с чл. 13 ал. (2) от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.
Работодателят
„***” АД не е изпълнил своите задължения за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, с което е нарушил чл. 275 ал. (1) от КТ, чл. 14
ал. (1) от ЗЗБУТ и чл. 16 т. 1 б. „б” от Наредба № 2/22.03.2004г. Не е
предоставил на работещите необходимите лични предпазни средства, с което е нарушил чл. 284 ал. (1) от КТ, чл.
246 ал. (1) от Наредба № 7/23.09.1997г., чл. 16 т. 1 б. „д” от Наредба №
2/22.03.2004г. и чл. 4 ал. (1) т. 4 от Наредба № 12/30.12.2005г. Допуснал е да
извършват товаро-разтоварни работи лица, които не са надлежно обучени и
инструктирани в нарушение на чл. 16 ал. (1) т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 16 т. 1 б. „е”
от Наредба № 2/22.03.2004г. и чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. Не е
осигурил разработването на инструкция за безопасност на труда при извършване на
товаро-разтоварни работи с повдигателни съоръжения. Й.Я. и Т.М. са се намирали
в ремаркето, където са товарени от крана бетоновите траверси в нарушение на
изискванията на НБЕТНПС чл. 59 ал. (2) и на чл. 33 от ЗЗБУТ.
Работодателят
„*****” ЕООД, ползвател на крана, не е осигурил извършване на ефективен контрол
за спазване изискванията на -ЗЕТНПС - чл. 55 т. 3, т. 4, т. 5, чл. 56 ал. (1)
т. 2 б. „и”, т. 5, чл. 61, чл. 63, чл. 70, чл. 75 т. 3, т. 4 и т. 20. На
двамата пострадали при инцидента на 12.08.2016г. не са били предоставени други
лични предпазни средства освен ръкавици, като не са спазени изискванията на
Наредба № 3 от 19.04.2001г. Съобразно дейността, която са извършвали и
условията на работата на двамата е трябвало да бъдат предоставени следните
лични предпазни средства:
- защитна
каска за главата, удароустойчива;
- защитни
обувки с устойчиви на пробождане ходила;
- светлоотразителни
жилетки;
- предпазни
ръкавици за ръцете.
На 12.08.2016г. преди започване
на работа на Д. И., Й.Я. и Т.М., назначени на работа в „***” АД е проведен
ежедневен инструктаж от техническия ***Г. Б.на трудов договор в „***” ЕООД,
което е недопустимо. Видовете инструктажи в предприятието се извършват от
длъжностни лица от фирмата, определени от Работодателя. Извършването на
инструктажите се документира в съответните книги за инструктаж, които са
прономеровани, прошнуровани и е написано името на предприятието, а на тези за
ежедневен инструктаж се записва и наименованието на строителния обект.
След
обяд около 14 часа на 12.08.2016г. тримата се преместват на друго работно
място, за извършване на друга дейност – прикачвачи на товари при натоварване на
бетонови траверси по нареждане на техническия ***Г. А.Г.на трудов договор в
„***” АД. Съгласно чл. 16 ал. (1) т. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. и в
съответствие със Заповед № 5/16.02.2015г. (стр. 120-124 от том II) на Д.И.,
Й.Я. и Т.М. е трябвало при промяна на работното място, на организацията на
работа и на технологичния процес да им се направи извънреден инструктаж от прекия
технически ръководител. На стр. 80 от том I е приложен трудов договор на
П.И.П.за работа в ДЗЗД „***” като „Координатор по Безопасност и здраве”. В
трудовия му договор и приложената длъжностна характеристика (стр. 82 том I) без
дата и име, никъде не е записано, че ще извършва някакви инструктажи и то на
лица на трудов договор в други предприятия. Случаят е парадокс, защото П.И.на
трудов договор към Строителя не може да бъде „Координатор по безопасност и
здраве за етапа на строителството” по следните причини:
1. Координаторът по безопасност и
здраве за етапа на строителството:
- се определя на Възложителя на
строително-инвестиционния проект (в случая НКЖИ) съгласно чл. 5 ал. (1) от
Наредба № 2/22.03.2004г.;
-
от името на Възложителя контролира спазване на плана по безопасност и здраве
към проекта и на общите изисквания за осигуряване безопасност на труда;
-
контролира строителите на обекта за спазване КТ, ЗЗБУТ и осигуряването на ЛПС
на работещите на обекта (при това положение ако е от състава на някой от
строителите има конфликт на интереси);
- възнаграждението
му се заплаща от Възложителя;
- няма
нормативно изискване Строителят да има в състава си на трудов договор
правоспособен „Координаторът по безопасност и здраве в строителството”.
Съгласно чл. 24 от ЗЗБУТ Работодателят трябва да определи т.н. длъжностно лице
по безопасност и здраве при работа (длъжностно лице по БЗР);
-
трябва да има техническа компетентност в областта на проектирането т. е. да е
правоспособен проектант, да е правоспособно лице с квалификация и професионален
опит в строителството и безопасното изпълнение на СМР, доказани съответно с
диплома, лицензи, удостоверения и др. за изпълнение задълженията по чл. 11 от
Наредба № 2/22.03.2004г. (чл. 5 ал. (2) от Наредбата).
Всички
тези пропуски и нарушения са били
констатирани и при проверките от Инспекция по труда, от НОИ и от ДАМТН, което
свидетелства за ниско ниво на вътрешнофирмена организация за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в „***” ЕООД гр. Варна и „***” АД и са
допринесли да се случи трудовата злополука. Автокран „Краз” представлява
съоръжение с повишена опасност по смисъла на Закона за техническите изисквания
към продуктите, а в Наредбата за условията и реда за издаване на лицензни на
лица за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и
за реда за водене на регистър на съоръжения с повишена опасност и за реда за
водене на регистър на съоръженията, в приложение № 1 има подробен списък на
съоръженията с повишена опасност, които подлежат на технически надзор. Експлоатацията на СПО представлява
дейност с повишена опасност.
Видно
от заключението по изготвената по делото Допълнителна съдебно-техническа
експертиза се установява, че техническият ***на обекта съгласно чл. 26 от
Наредба № 2/22.03.2004г., изпълнява и контролира спазването на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, провежда инструктаж по здравословни и
безопасни условия на труд на ръководените от него работници. Съгласно чл. 24 от
същата наредба, техническият ***отстранява работещите, които не използват
осигурените им лични и предпазни
средства или са в нетрезво състояние. Съобразно дейността, която са извършвали
пострадалите Й.Я. и Т.М., във връзка с изискванията на Наредба № 3/19.04.2001г.
е трябвало работодателят да им предостави следните лични предпазни средства:
защитна каска за главата удароустойчива; защитни обувки с устойчиви на
пробождане ходила; светлоотразителни жилетки; предпазни ръкавици за ръцете.
Такива лични предпазни средства обаче, не са им били предоставени съгласно
дадените свидетелски показания.
А
видно от заключението на изготвената по делото Допълнителна съдебномедицинска
експертиза № 386/2018г. се установява, че съобразно дадената вече по делото СМЕ
на труп № 191/2016г. се касае за множествена травма причинена на пострадалия
Й.Я., най-тежко представена в областта на главата. Установената тежка
черепно-мозъчна травма по своя характер е високо енергийна, като са налице
множество травматични увреждания по черепа и по мозъчните структури. Ползването
на защитно облекло, и по-конкретно каска, би намалило до определена степен
травматичните увреждания в областта на главата, но този вид предпазно облекло
не е в състояние да защити напълно главата от тях. Тя би могла да намали
локалните увреждания на мястото на директния удар, но дори самата тя има
определен предел на устойчивост и степен на защита. Касае се за множествена
травма, която е причинена с голяма кинетична енергия, която не би могла да бъде
избегната от наличието на такъв тип предпазно средство. По време на инцидента
пострадалият не е бил с поставена такава каска, поради което характера и
естеството на травмите, които биха се получили при наличието на такава, са само
от хипотетично естество. Наличието на предпазна каска, не би прекъснало причинно-следствената
връзка с последвалата смърт.
Според
заключението на изготвената по делото Допълнителна комплексна
инженеро-техническа и техническа по безопасност на труда експертиза се
установява, че кранът се е намирал в режим на претоварване. Кранистът е
предприел действия за извеждане на крана от режим на претоварване, като е
повдигнал товара на 20 см.
от пода на каросерията и е предприел повдигане на стрелата във вертикална
посока нагоре със стрелоподемното въже. В този момент се скъсва стрелоподемното
въже. Повдигнатият товар пада от височина двайсетина сантиметра в ремаркето на
точката, над която е бил повдигнат под действието на земното притегляне. В
случая имаме свободно падане на едно тяло. При падане от височина около двайсет
сантиметра няма как товарят да се измести, а е паднал на точката, над която е
бил повдигнат. След скъсването на стрелоподемното въже стрелата също пада
надолу към ремаркето, при което въжето, с което е окачен товарът се отхлабва и
не оказва влияние върху свободното падане на товара.
Автокрановете
са съоръжения с повишена опасност, които подлежат на държавен технически
надзор. На 12.08.2016г. представители на ИДТН Регионален отдел - гр. Пловдив са
извършили проверка във връзка със станалата злополука с въпросния автокран
„Краз” на място на разтоварището на гара Стамболийски. А.С. е на трудов договор
към „***” ЕООД. П.П.е на трудов договор в ДЗЗД „***” и няма как да извършва
инструктаж на лица на трудов договор в други предприятия. П.П.е назначен на
длъжност „***” (каквато длъжност съществува в Националната класификация на
професиите и длъжностите ПСПД-2011). В приложената по делото длъжностна
характеристика никъде не е записано, че ще извършва някакви инструктажи на лица
на трудови договори в други предприятия.
А
Т.М. и Й.Я. са на трудови договори в „***” АД. Сутринта на 12.08.2016г.
ежедневен инструктаж им е направен от Г. Б., което е недопустимо, защото е на
трудов договор към „***” ЕООД. Преди обяд на 12.08.2016г. А.С., Т.М. и Й.Я. са
извършвали натоварване на жп релси с автокрана на вагони. Следобед са насочени от Г. Г.да отидат на
разтоварището на гара Стамболийски и да натоварят един товарен автомобил с
бетонови траверси. Съгласно чл. 16 ал. (1) т.З от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.
на Д.И., Й.Я. и Т.М. е трябвало при промяна на работното място, на
организацията на работа и на технологичния процес да им се направи извънреден
инструктаж от прекия им ръководител. Видовете инструктаж в едно предприятие се
извършват от длъжностни лица от фирмата, определени със Заповед на
работодателя, сутринта на 12.08.2016г. на Д.И., Й.Я. и Т.М. реален инструктаж
не е извършван, а само са се подписали в книгата за инструктаж.
Съдът възприема и кредитира
изцяло така представените заключения, като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област и същите неоспорени от
страните.
За да постанови присъдата
си съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната по-горе фактическа
обстановка. Същата се установява от събраните гласни и писмени доказателства,
които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимия самопризнания. Събраните
по делото доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, установяват една непротиворечива
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от
прокурора, а именно: от Т.1 - протокол за оглед на местопроизшествие/л.3/,
фотоалбум/л.6/, протокол за доброволно предаване/л.34/, справка съдимост
/л.36/, епикриза и др.медицинска док-я/л.67-77/, трудови договори и длъжностни
характеристики/л.80,82,84,85,90,91,96,97,/ свидетелство за
правоспособност/л.95/, удостоверение/л.110/, договор за техническо
обслужване/л.111/, протокол за техн.обслужване/л.118, 127/; от Т.2 – протоколи
за извършена проверкал/л.3,5/, актове за устан.адм.нарушения/л.7,10/,
пълномощни/л.10,13,17/, гаранционен протокол/л.23/, дог-р за
техн.обслужване/л.24-28,40-49/, акт и ревиз.акт/л.31-35,37/, трудови договори и
длъжностни характеристики/л.50,176,72,73,79,135-141,65,66,128-130,132-134/,
док. за правоспособност и св-ва/л.55-57/, сл.бележка и нач.инструктаж/58-65/,
уд-е и сл.бележка инструктаж и заповед/л.68,74,156,157/, протокол от НОИ и
зап.тр.злополуки/97-108,112/, заповед за разсл./л.110,108/,
деклар.труд.злополука и протокол/114,116,118/, заповед инструктаж/л.120-127/,
епикризи/143,147/, ревиз.акт/153/, съобщение за смърт/л.154/,
заповеди/л.158-159/, споразумение заосигуряване ЗБУТ/л.160/, оценка на
риска/л.166/, списък раб./л.172-175/, акт за труд.злополука/л.178/; от Т.3 –
мед.документация; от Т.4- протокол за оглед на местопроизшествие/л.1/,
фотоалбум/л.4/, удостоверение за насл./л.18/, акт за смърт/л.21/,
АУАН/л.28-57/, протокол за оглед ВД/л.150/; от Т.5 – удостоверение кран/л.6/,
дог-р за техн.обсл.и ремонт/л.7/, разреш.за експлоатация/л.10/, акт за
техн.освидетелстване/л.11/, паспорт кран/л.14/, товарна диаграма/л.38/,
заповед/л.97/, дл.хар-ка/л.100/; от Т.6 – инструкция за безопасна работа с
автокран/л.3/, док-я «***» и пр-л за техн.обслужване кран/л.11-20/, гаранционен
протокол/л.21,22/, дог-р за техн.обслужване/л.25/, пр-л за месечни
проверки/л.44/, нареждане за провеждане обучение/л.119/, инструкция за
безопасна работа с автокран и в електрифициран ЖП участък/л.121,126/; от
Т.7-техническа експертиза; от Т.8 – уд-е за родствени връзки/л.57/, справка
съдимост/л.62/, характеристична справка /л.63/; от Т.9 - експертизи, от тези
приложени в хода на съдебния процес – 2бр.АУАН от ДАМТН, от заключенията по
експертизите, от показанията на свидетелите
в протоколи по ДП 231/16г. на ОслО при ОП-Пловдив, както и от
обясненията на самия подсъдим.
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието
предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му,
мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството му. В хода на
делото подсъдимият С., самостоятелно и чрез защитника си, прави опит да
омаловажи стореното от него престъпно деяние, споделяйки за лошата и донякъде
за липсата на организация от страна на ръководството на дружествата по
отношение на инструктажи, техническо обслужване и относно предпазните средства,
както и за едва ли не нечовешко отношение към работниците – пряко ангажирани в работния
процес. Действително данните по делото сочат на редица допуснати нарушения от
страна на ръководството на ангажираните в проекта дружества, за които обаче,
както правилно отбелязва и представителят на държавното обвинение, са понесли
административнонаказателни санкции. Отделно от това, в отношение по
установяване причинноследтвената връзка с крайния резултат в дирене на
персонална наказателна отговорност, вещото лице Ц. по Допълнителната СМЕ №386/18г. категорично посочва,
че касаещият множествена травма случай,
причинена с голяма кинетична енергия, не би могла да се избегне дори с ползване
на задължителните предпазни средства, в случая каска. Подсъдимият С. споделя и
за лошите условия, при които е полагал своя труд в работа над 12 часа с крана и
за свое предишно напускане. Започвайки отново работа обаче, както твърди дори
«за една порция храна», самият той съзнава и отговорността, която поема при
работа с крана, при задължение за спазване нормативните изисквания във връзка с
дейността си като източник на повишена опасност.
При така посочената
по-горе фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123 ал.1 от НК и на това по чл.134 ал.1 от НК поради това, че на 12.08.2016г. на разтоварището на гара
Стамболийски в гр.Стамболийски, при извършени товаро-разтоварни работи, при
управление на повдигателно съоръжение - автокран „Краз“с peг. № *** с товароносимост
до 16 тона, като ***на трудов договор с „***“ ЕООД - гр.Варна, притежаващ
необходимата квалификация за управление на горното съоръжение, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност и в нарушение на разпоредбите на: чл.54 ал.2 от Наредба за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения
/обн.ДВ бр.73/17.09.2010г. в сила от 18.10.2010г.: »Ползвателят и лицата, които
управляват повдигателните съоръжения, трябва да спазват изискванията на инструкцията
за експлоатация»; чл.63 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия
надзор на повдигателни съоръжения /обн.ДВ бр.73/17.09.2010г. в сила
от18.10.2010г.: “Лицата, които управляват повдигателни съоръжения по чл. 2 ал.1
т.1 - 4 и 7 са длъжни преди започване на работа да извършват оглед и
функционални проверки на повдигателните съоръжения и ежедневно да записват
резултатите от огледите и проверките в сменен дневник.“; чл.75 от
Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения /обн.ДВ бр.73/17.09.2010г. в сила от
18.10.2010г.: «Ползвателят на
повдигателните съоръжения по чл. 2 ал.1 т.1 - 4 и лицата, които ги управляват,
не трябва да допускат:
т.2. присъствието
на хора, включително на прикачвачите, в близост до товари, които
се повдигат или спускат близо
до стени, колони, складирани материали, вагони, машини и др.;
т.4 повдигане
и спускане на товари върху платформи
на превозни средства в присъствието на хора върху
платформата; прикачвачи могат да се
намират върху платформите, когато товаро-разтоварните работи се извършват посредством
кран с кука, от кабината на
който има добра видимост на пода на
платформата и има възможност прикачвачът да се отдалечи
на безопасно разстояние от повдигнатия
товар;
т.8 използването на
повдигателните съоръжения при условия и по начин, различни от определените в
инструкцията за експлоатация”; чл.77 от Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения /обн.ДВ
бр.73/17.09.2010г. в сила от18.10.2010г.: « Лицата, които управляват
повдигателните съоръжения по чл.2 ал.1 т.1 - 4 са длъжни:
т.9 да
не допускат прикачвачите да теглят или дърпат
товара по време на повдигането
или преместването му; за направляване
на дългомерни или обемисти товари
прикачвачите да използват прътове с куки или въжета;
е претоварил крановата
уредба над два пъти от допустимото/ с общо тегло на товара 4340-4480 кг/ при
максимално допустимо за повдигане тегло на товара до 2000 кг., което е довело до
скъсване на стрелоподемното въже /износено над допустимата норма/ и падане на
стрелата на автокрана, с което е причинил смъртта на Й. Г.Я. с ЕГН:**********.
И
поради това, че на 12.08.2016г. на разтоварището на гара Стамболийски в
гр.Стамболийски, при извършване на товаро-разтоварни
работи, при управление на повдигателно съоръжение- автокран „Краз“с peг. №*** с товароносимост до 16 тона, като ***на трудов
договор с „***“ЕООД- гр. Варна, притежаващ необходимата квалификация за
управление на горното съоръжение, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в
нарушение на разпоредбите на: чл.54 ал.2 от Наредба за безопасната експлоатация
и техническия надзор на повдигателни съоръжения /обн. ДВ бр.73/17.09.2010г. в
сила от 18.10.2010г.: „Ползвателят и
лицата, които управляват повдигателните съоръжения, трябва да спазват
изискванията на инструкцията за експлоатация”; чл.63 от Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения /обн. ДВ
бр.73/17.09.2010г. в сила от18.10.2010г.: “ Лицата, които управляват
повдигателни съоръжения по чл.2 ал.1 т.1 - 4 и 7 са длъжни преди започване на
работа да извършват оглед и функционални проверки на повдигателните съоръжения
и ежедневно да записват резултатите от огледите и проверките в сменен
дневник.“; чл.75 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
повдигателни съоръжения /обн. ДВ бр.73/17.09.2010г. в сила от 18.10.2010г.: “
Ползвателят на повдигателните съоръжения по чл.2 ал. 1 т.1 - 4 и лицата, които
ги управляват, не трябва да допускат:
т.2.
присъствието на хора, включително на прикачвачите, в близост до товари, които
се повдигат или спускат близо до стени, колони, складирани материали, вагони,
машини и др.;
т.4
повдигане и спускане на товари върху платформи на превозни средства в
присъствието на хора върху платформата; прикачвачи могат да се намират върху
платформите, когато товаро-разтоварните работи се извършват посредством кран с
кука, от кабината на който има добра видимост на пода на платформата и има
възможност прикачвачът да се отдалечи на безопасно разстояние от повдигнатия
товар;
т.8
използването на повдигателните съоръжения при условия и по начин, различни от
определените в инструкцията за експлоатация”; чл.77 от Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения /обн.ДВ
бр.73/17.09.2010г. в сила от 18.10.2010г.: “Лицата, които управляват
повдигателните съоръжения по чл.2 ал.1 т.1 - 4 са длъжни:
т.9
да не допускат прикачвачите да теглят или дърпат товара по време на повдигането
или преместването му; за направляване на дългомерни или обемисти товари
прикачвачите да използват прътове с куки или въжета;
е претоварил крановата уредба над два пъти от
допустимото/ с общо тегло на товара 4340-4480 кг/ при максимално допустимо за
повдигане тегло на товара до 2000
кг., което е довело до скъсване на стрелоподемното въже
/износено над допустимата норма/ и падане на стрелата на автокрана, с което е
причинил три средни телесни повреди на Т.Д.М., ЕГН: ********** изразяващи се в
счупване на костите на подбедрицата, което е причинило трайно затрудняване
движенията на долен десен крайник, счупване на тялото на четвърти поясен
прешлен, което е причинило трайно затрудняване движенията на снагата и счупване
на ставния израстък на лопатката, което е причинило трайно затрудняване
движенията на горен ляв крайник.
Престъпленията са сторени по
непредпазливост. С. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но съобразно посочените по-горе нормативни разпоредби е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди и предотврати.
Предвид
на по-горепосочената правна квалификация и съобразявайки се с целите на
специалната и генерална превенции, както и с нормата на чл.373 ал.2 от НПК, при
задължението да се наложи наказание при условията на чл.58А от НК, съдът
намери, че наказанието което следва да понесе подсъдимият е необходимо да се
определи при превес на смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Като такива се преценят чистото му съдебно минало, добрите му
характеристични данни, семейното му положение, неформално съжаление за
стореното и такова, чистосърдечно и многократно поднесено от него към близките
на пострадалия Й.Я. в съдебната зала. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете множеството нарушени от него норми при извършване на
престъпленията. Най-справедливо в случая е да му бъдат определени наказания
лишаване от свобода в условията на чл.54 НК, чийто размер съдът прецени от 3
години за това по чл.123 ал.1 от НК и от 9 месеца за това по чл.134 ал.1 т.2 от НК. А след редуцирането им с 1/3 се постанови налагане на подсъдимия на
наказание от 2 години лишаване от свобода за престъплението по чл.123 ал.1 от НК и в размер от 6 месеца за това по чл.134 ал.1 от НК. В случая не се
констатира да са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, за
да бъде уважена претенцията на защитника на подсъдимия С. по определяне
наказанието в условията на чл.55 от НК.
На
основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подс.С. едно общо, най-тежкото
наказание в размер от 2 години лишаване от свобода.
Съдът
намери за най-справедливо в случая да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК,
тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното общо
наказание лишаване от свобода. От данните по делото се установиха условията, в
които С. е изпълнявал трудовите си ангажименти, при повсеместно пренебрегване
правните норми от страна на ръководство и технически ръководители към дружествата,
ангажирали се в изпълнение на проекта. В дългогодишната му работа като ***това
деяние се явява инцидентно, а както сам подсъдимият споделя, то е дало и
отражение върху психиката му и след случилото се вече не помисля за такава
работа и избягва контакти с хората. При това съдът постанови отлагане
изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 4 години, считан от влизане
присъдата в сила, намирайки за неоснователно искането на повереника на частните
обвинители в тази връзка за реално изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
На
основание чл.160 ал.1 вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимият С. бе лишен от право
да упражнява професия, свързана с управление на товаро-подемни машини за срок
от 3 години, считан от влизане присъдата в сила.
Взе
се отношение по веществените доказателства по делото, като се постанови
унищожаване на двете части от скъсаното стрелоподемно въже, книгите за
ежедневен, начален и периодичен
инструктаж, както и ревизионната такава на ПНО Автомобилен кран
КС4561-А, а относно намиращия се в Т.4 по делото СД, се постанови да следва същото.
Подсъдимият бе осъден и да
заплати по сметка на ОД на МВР-Пловдив направените по делото разноски в размер
от 3 352.60 лева, а на частните обвинители В.К.Я. и Г.П.Я. сумата от
2 100 лева като разноски за упълномощаване на повереник.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане на
установения в страната правов ред.
Предвид на гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: