МОТИВИ към Присъда № 260089/11.06.2021г. по НОХД 501/2020г. по описа на РС-Б
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от БРП по досъдебно производство 431 ЗМ-228/2018 г. по описа на РУ
С при ОД на МВР-Б, вх. № 7597/2018
г. и пор.№ 2442/2018 г. по описа
на Районна прокуратура-Б срещу С.Ю.Т. с
ЕГН: ********** за това, че на 28.08.2018 г., в гр. С, на централен плаж
пред заведение „E“, във ФСПМ гр. С и в спешен медицински център на УМБАЛ гр. Б,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, които по своето естество се отличават с
изключителен цинизъм и дързост, и са съпроводени със съпротива срещу органи на властта,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, отзовали се по сигнал за
масово сбиване във и извън заведението, с което е нарушен обществения ред, а
именно полицейските служители К.Б.
/старша полицай група „Охранителна полиция”
при РУ-С към ОДМВР-Б/, Г.Р. /младши автокнтрольор
в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „ПП” към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - П, командирован при РУ
на МВР - С/, Х.Н. /мл. инспектор - служител в ЗЖУ гр. Б/ и Н.С. /мл. инспектор
- служител в ЗЖУ гр. Б/, като не съдействал за извършване на полицейска
проверка по повод получения сигнал, съпротивлявал се на опитите им да установят
самоличността му и да изяснят факти от значение за проверката, и бидейки гол до
кръста, демонстрирал агресивно поведение със заплашително жестикулиране и с
плюене по служебния полицейски автомобил, както и с отправяне на обиди, закани
и псувни по техен адрес: „Какви сте шматки“, „Майка ви ще еба“, „Ще правя
каквото си искам“, „Нищо не можете да ми направите“, „Ще правя каквото си
искам, вие нищо не можете да ми направите“, „Ще взема ножките и всички от
заведението и полицаите ще ви ръчкам“, „За нищо не ставате“, „Аз Ви плащам
заплатите“, „Да умрете дано“, „Деца да нямате“, „Боклуци, майка Ви да еба“
„Дърти баби смотани и лелки умрели“, „Смотаняци, да пукнете дано“ - престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
Представителят на държавното обвинение поддържа така
внесения обвинителен акт в цялост, с който е повдигнато обвинение на Т.. Излага
подробно фактите, които са доказани според него, като
изтъква, че същите се установяват по един несъмнен начин от доказателствената
съвкупност. Намира, че е безспорно доказано, че Т., макар да е пострадал от
хулиганските действия, е проявил дълго помнена от свидетелите агресия и
циничност, надхвърлящи всякакви граници на допустимост, срещу полицейски
служители и медицински лица, като ги е обиждал, псувал и злепоставял. Прокуратурата
излага твърдение, че неговото поведение било възмутително, оскърбително и
аморално, защото накърнявало грубо утвърдените обществени нагласи и засягало
реда за дължимото обществено спокойствие, поради което заслужавало да бъде
наказано. Представителят на БРП сочи, че е установено по несъмнен начин, че
подсъдмият се е съпротивлявал срещу полицейските органи, което му поведение не
било кратковременно. По отношение на приетата съдебно психиатрична-психологична
експертиза излага становище за нейната обективност, като приема, че същата
действително съдържа заключение за понижен фрустрационен праг у подсъдимия, вследствие
на травматични увреждания, който обаче прокуратурата не намира, че следва да
бъде отчитан като смекчаващо обстоятелство.
В обобщение, наблюдаващият прокурор моли съда да
признае Т. за виновен в извършване на престъплението, което му е вменено с
депозирания обвинителен акт, и да му бъде наложено справедливо наказание. При
определяне на същото, като смекчаващи обстоятелства, намира, че следва да се
отчетат младата му възраст, както и семейната и трудовата му ангажираност. Като
обстоятелство, което завишава обществената опасност на неговата личност,
изтъква това, че процесното деяние е извършено в изпитателния срок на предходно
осъждане. Държавното обвинение посочва, че следва да се отчете в полза на
подсъдимия и продължителността на наказателния процес, която се дължи на
прични, стоящи извън поведението на Т.. Воден от всичко това, прокурорът
предлага на съда да определи на подсъдимия наказание при приложение на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца, като бъде
постановено същото да се изтърпи при първоначален общ режим. Прави искане да се
приложи чл.68 от НК и да се приведе в изпълнение наказанието, наложено на Т. по
предходно осъждане, в рамките на изпитателния срок на което е осъществил
процесното деяние. Алтернативно, представителят на БРП посочва, че ако бъде
направено искане от страна на защитата за определяне на наказание при условията
на чл.55 от НК и това искане бъде уважено, то спрямо Т. да се наложи наказание
пробация за максималния период от 3 /три/ години с приложение на двете
задължителни мерки, както и някоя от другите мерки, а именно или поправителен
труд, или безвъзмезден труд.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв.Х. ***, намира за частично доказана фактическата
обстабовка така, както е изложена в обвинителния акт. Излага подробно и
аргументирано становище относно приетата от негова страна за установена
фактическа обстановка, от която прави извод за недоказаност на онези факти от
обективна и субективна страна, наличието на които е необходимо условие за осъдителна
присъда по повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. На първо
място посочва, че е доказано по несъмнен начин единствено, че подс.Т. е псувал някои от полицейските служители и
медицински лица, но това поведение на Т. изпълвало от обективна и субективна
страна нарушението по чл.1, ал.3 от Указа за борба с дребно хулиганство, а не
соченото от прокуратурата углавно престъпление. Защитата набляга на
обстоятелството, че липсва квалифициращият признак деянието да е осъществено
със съпротива на орган на властта или да се отличава с изключителен цинизъм или
дързост. Акцентира на обстоятелството, че пристигналите на място полицейски
служители, вместо да започнат да разпитват някои от другите присъстващи на място
лица, те са се отправели именно към подсъдимия, който очевидно не е бил в добро
физическо състояние вследствие на нанесения му непосредствено преди това побой.
Според адв.Х., това обстоятелство обосновава съмнение
в достоверността на показанията на св.Й.. На следващо място, намира, че не е
установено по безспорен начин подсъдимият да е бил освен вербално агресивен и
физически такъв спрямо полицейските органи и медицинския персонал, тъй като
плюенето на кръв от Т. по полицейските коли се дължало на отделяне на кръв от
устаната му кухина поради нанаяне на средна телесна повреда върху него, както и
че е нямало как да ръкомаха срещу полицейските органи, тъй като е бил
обездвижен с белезници. На последно място изтъква, че от назначената в съдебна
фаза експертиза, се установявало, че изричането на непристойните ругатни и
обиди не е било извършено умишлено, а е било реакция на това, че е бил обявен
за престъпник. В заключение моли, подзащитният му да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.325, ал.1 от НК и да бъде оправдан по
по-тежко наказуемия състав, като му бъде определено и наложено наказание
пробация.
Подсъдимият Т. се присъединява към казаното от
неговия защитник и моли спрямо него да бъде проявено снизхождение и да не му
бъде налагано наказание лишаване от свобода.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият С.Ю.Т. е с ЕГН: ********** и е роден на ***
***. Той е българин, с българско гражданство, неженен, с основно образование,
работи като стъклар и с настоящ адрес:***.
В края на месец август 2018 г. подсъдимият Т. бил в гр.С заедно
със своята приятелка св.А.А. и брат си св.В.Т.. В
нощта на 27-ми срещу 28-ми август същата година последните трима заедно с
техния общ приятел – св. В.К., празнували рождения ден на св.Т.. Първоначално
били на заведение „Б.”, като в по-късните часове на нощта посетили намиращия се
на централния плаж на гр.С бар „E”, където си поръчали бутилка водка и
продължили да се забавляват. По неясни причини и в по-късните часове на нощта
се развило пререкание между подсъдимия и неустановени в хода на делото лица,
което прераснало в скандал, който се пренесъл извън границите на нощното
заведение, в което се намирали подсъдимият и неговата компания. В резултат на
така развилите се словесни нападки между Т. и неизвестните лица, избухнало
масово сбиване между тях. В резутат на това сбиване подсъдимият получил телесни
увреждания, няказателното производство по повод на което е било спряно с
прокурорски акт.
Ситуацията довела и до сигнализиране на
компетентните органи на Спешен телефон 112, в резултат на което на мястото на
инцидента били изпратени два полицейски патрула. В първия влизали св.К.Б.
/старши полицай група „ Охранителна полиция“ при РУ С към ОД МВР – Б/ и св.Г.Р.
/младши автоконтрольор в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „ПП“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД МВР П, командирован при РУ МВР С/, а във втория св.Х.Н.
/мл. инспектор-служител в ЗЖУ гр. Б/ и св.Н.С. /мл. инспектор - служител в ЗЖУ
гр. Б/. При пристигането им на място, същите установили, че масовото сбиване
било вече преуставено. Там заварили подсъдимия и още няколко лица, сред които
неговите приятели, управителят на бал „E” – св.Й., и служител в същото
заведение – св.Д.И.. Т. бил гол до кръста, превъзбуден и с окървавено лице.
Тъй като били изпратени на сигнал за масово сбиване в
гр.С на централен плаж пред заведение „E, подаден им чрез ОДЧ, полицейските
служители се опитали да извършат проверка за изясняване на случая. При снемане
самоличността на лицата в хода на проверката за изясняване на обстоятелствата
обаче, подсъдимият Т., който все още бил необлечен в горната част на тялото, с
окървавено лице, превъзбуден и миришел на алкохол, вместо да окаже необходимото
съдействие на полицейските служители започнал да буйства и да се държи
агресивно към тях, като им пречел да установят самоличността му. Неколкократно
ги обиждал, като използвал следните изрази „Какви
сте шматки“, „Майка ви ще еба“, „За нищо не ставате“, „Аз ви плащам заплатите“.
Едновременно с вербалната агресия, той започнал да жестикулира срещу тях и
да замахва в опит да ги удари, като плюел по полицейския автомобил на ЗЖУ-гр.Б.
Така демонстрираното от негова страна поведение, което не преставало въпреки
предупрежденията на полицаите, наложило фиксирането му с белезници. Свидетелите
В.К. и В.Т. се застъпили за него, като обяснили на полицаите, че подс.Т. е бил пребит от непознато лице след скандал в
заведението, но при все описанията и съвместните опити на двамата свидетели заедно
с полицейските служители – Р. и Б., това лице да бъде установено така и не било
разпознато от тях сред присъстващите и сред посетителите на заведението.
Предвид
физическото състояние на подсъдимия, той бил откаран от свидетелите С. и Н. до
ФСМП-С, където продължавал с вербалната си агресия спрямо полицейските органи и
която се пренесла и върху преглеждащото го медицинско лице – св.Евгений Г.. Тъй
като последният след промиване на раните на подсъдимия установил, че било необходимо
да му се направи рентген, с какъвто в службата не разполагали, посъветвал Т. да
бъде откаран до болница в гр.Б. С оглед на това, той бил транспортиран с
линейка. В нея, предвид продължаващото вербално агресивно поведение и
непрекъснатите закани, се качил да го придружи св.Р., а св.Б. ги придружил със
служебния им автомобил.
По
време на транспортирането му, а впоследствие и при приемането му за преглед в
СМЦ гр.Б, подс.Т. не преставал да обижда
присъстващите лица и съпровождащите го полицаи и вербално, и с движения,
станали достояние и възмутили включително и медицинския персонал, тъй като
крещял: „Да умрете дано“, „Деца да
нямате“, „Боклуци, майка ви да еба“ „Дърти баби смотани и лелки умрели“,
„Смотаняци, да пукнете дано“.
След
прегледа на Т. в УМБАЛ гр. Б, същият бил задържан в РУ на МВР - С за срок до 24
часа, като било образувано и настоящото досъдебно производство.
В
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд беше допусната и
назначена съдебно психиатрична - психологична експертиза. Според същата,
състоянието на подсъдимия преди и по време на инцидента било повлияно от
алкохолно опиянение, въпреки което е могъл да разбира свойството и значението
на думите и действията си и е могъл да ръководи постъпките си. Медицинските
лица описват Т. като личност, чиято структура се характеризира с повишена
способност към демострация в поведението, стремеж към лидерство и жажда за
постоянно внимание към собствената персона. Според тях, Т. бил емоционално
лабилен, като се отличавал със самочувствие, лекомислие и самостоятелност.
Често, за да провери своята самоувереност, сам предизвиквал конфликт срещу
собствената си личност, но се защитавал активно. Умеел да лъже с невинно
изражение и можел лесно да заблуди околните. Същият сочат, че бил склонен към
аморални постъпки, поради повишена раздразнителност, като лесно избухвал в гняв
и раздразнение при противопоставяне срещу него. Вещите лица описват Т. като
човек, който трудно понасял дисциплината, а в живота имал импулсивно поведение
със ситуативно обусловени изблици на физическа агресия, непокорство и лоши
отношения с авторитетни фигури, като имал слаб самоконтрол. Според експертите,
действията на други лица са предизвикали неговото самочувствие, предизвиквайки
силно раздразнение у него. Според заключението на експертизата, в контекста на
снижен фрустрационен праг, състоянието на подсъдимия вследствие получените от
него травматични увреждания, би могло да повлияе на поведението му към
полицаите и медицинския персонал.
Така изложената фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал, обективиран в
гласните доказателствени средства - и по-конкретно частично от обясненията на подсъдимия С.Т.; от
показанията вцялост на свидетелите Евгений Г., К.Б., Г.Р., Х.Н., Н.С., И.Й. и Д. М., дадени от тях неосредствено пред
настоящата инстанция /в проведени съдебни заседания на 14.05.21 г. и 11.06.21
г./, както и приобщените части от показанията на същите свидетели, дадени от
тях в хода на досъдебното производство /а на св.Й. и при предходен съдебен
състав/ чрез прочитането им на основание чл.281 от НПК. Съдът отчете вцялост и
приобщените чрез прочитането им показания на свидетелите В.К., В.К., Д.И., С.М.
и П.К. и частично от показанията на свидетелите В.Т., А.А.
и Т.И..
При изграждане на фактическите си изводи съдът
отчете и следните писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за съдимост
/л.19 от СП/, заверени копия на писмени документи от други досъдебни
производства /л.128-136 от СП/, Заповед за задържане от 28.08.2018 г. /л.50 от
ДП/, протокол за обиск /л.51/, медицински документи от СМЦ към УМБАЛ-гр.Б
/л.53-54 от ДП/, отговор от Дирекция „НС112”, „Районен център 112” – Б, ведно с
протокол за изготвяне на веществени доказателства /л.85-96 от ДП/, отговор от
ЗСМП –Б, ведно с медицински документи /л.98-104 от ДП/, документи от ОД МВР-Б и
ОД-МВР-П касателно длъжностите, заемани от свидетелите
Б., Р алчев, С. и Н. /л.117-151 от ДП/, както и от заключението
на изготвената съдебно психиатрична - психологична експертиза.
Показанията на свидетелите Евгений Г., К.Б., Г.Р., Х.Н.,
Н.С., И.Й., Д.И., Д. М., В.К., В.К., П.К. и С. М. са логични, последователни, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те допринасят
за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията при
извършването на деянието, включително такива, които го предшестват или са
реализирани постфактум, като установяват отделни елементи от състава на
престъплението - времето на неговото осъществяване, мястото, начина, по който е
извършено, обекта на посегателството, неговото авторство. Следва да се отчете,
че е минал дълъг период от време, поради което и се наблюдават липса на спомени
за някои факти у част от тези свидетели. Затова и съдът прочете показанията им,
дадени от тях в досъдебното производство и при разглеждане на делото при
предходен съдебен състав, като намира, че те допълват тези, дадени
непосредствено пред настоящия състав и уточняват факти, по отношение на които
има липса на спомени.
Показанията на четиримата полицейски служители са
подробни, последователни и логични, като същите излагат твърдения за липса на спомени
единствено касателно съдържанието на отправените от подсъдимия обидни реплики,
което за настоящия състав е нормално предвид периодът от време, който е изминал
от тогава. Те са категорични, че при пристигането си на централния плаж пред
заведение „E” в гр.С, където са били изпратени по сигнал за масово сбиване,
такова не е имало. На място са заварили подсъдимият и ще няколко лица от
неговата компания, както и част от персонала на заведението. Свидетелите
посочват, че при пристигането им подс.Т. е бил видимо
неадекватен, като е миришел на алкохол, бил е гол до кръста с окървавено лице.
Те обаче не са констатирали масов бой. В тази насока са и показанията на св.К.,
прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.4 от НПК. Същият посочва, че
когато е излязъл навън, е видял подсъдимият да стои прав с окървавена уста,
като крещял и обиждал наобикалящите го хора, които, когато видели св.К. и св.В.Т.,
са се разпръснали и едва след това на мястото на ицидента са пристигнали двата
полицейски автомобила.
Свидетелите Б., Р., С. и Н. заявяват, че при опит да
установявят обстоятелствата по случая, са получили срещу тях физическа и
вербална агресия, изходяща от подсъдимия. Той отказал да им съдейства,
съпротивлявал се на опитите им да установят самоличността му. Т. се държал
агресивно и замахвал срещу тях, като плюел по служебния автомобил на ЗЖУ-Б, с
който пристигнали св.С. и св.Н.. Съдържанието на самите обиди и псувни,
отправени по техен адрес, а именно „Какви сте шматки“, „Майка ви ще еба“, „За
нищо не ставате“, „Аз ви плащам заплатите“, „Да умрете дано“, „Деца да нямате“,
„Боклуци, майка ви да еба“ „Дърти баби смотани и лелки умрели“, „Смотаняци, да
пукнете дано“, се изясни след приобщаване на показанията им в тази им част на
основание л.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК чрез частичното им прочитане.
Демонстрираната вербална и физическа агресия спрямо
органите на реда, които се опитвали да изяснят ситуацията, се потвърждава и от
св. И. Й. и св. Д.И., които били
служители на заведението, пред което се разиграла случката. Показанията на св.Й.,
дадени от него пред Районен съд-Б в настоящия му състав, бяха допълнени с тези,
дадени от него пред предходния такъв, както и в досъдебното производство. След
внимателния им прочит и анализ обаче, съдът намира, че те не си противоречат, а
напротив в една част са по-детайлни и описват по-подробно инкриминираната
случка, поради което съдът приема възраженията на защитата в тази насока за
неоснователни.
Отчетените вцялост при формиране на крайните
фактически изводи на съда показания на свидетелите М. и Г., способстват за
изясняване на обстоятелствата около демонстрираното агресивно и арогантно
поведение на подсъдимия срещу полицаите, което се е пренесло и върху
медицинския персонал, както и за неговото физическо състояние. Те категорично
посочват, че Т. бил окървавен, раздразнен и през цялото време не спирал да
обижда и заплашва, като се държал агресивно.
Св.К. пък посочва, че е изпробвала на 29.08.2018 г. младо
момче в сградата на РУ- С за употреба на алкохол, резултатът от което бил
положителен, а именно – 0,29 промила. Макар да не посочва името на това момче,
за съда е без съмнение, че става въпрос за подсъдимия, който и не отрича тези
факти.
На следващо място, следва да бъдат обсъдени
обясненията на подсъдимия, които освен доказателствено средство са и средство
за защита. В този смисъл е необходимо да бъдат анализирани и съпоставени с
останалия доказателствен материал. Като цяло трябва да бъде обърнато внимание
на обстоятелството, че обясненията на Т. не отричат осъществяването на някои
правнорелевантни факти, а именно, че на въпросния ден и място той действително
е бил там. Съдебният състав приема за достоверни и отговарящи на
действителността обясненията и в частта, в която подсъдимият посочва, че е бил
там заедно със свидетелите А., Т. и К., както и че му е нанесено телесно
увреждане, което пък беше установено от медицинската документация и свидетелските
показания.
Той обаче твърди, че не се е държал агресивно към
полицейските служители, като не ги е обиждал, плюел по служебен автомобил,
както и не е замахвал срещу тях, като дори се е опитвал да им съдейства при
изясняване на конкретните обстоятелства по случая, което по същество е отричане
да е осъществил хулигански действия, които му се вменяват. Съдът обаче по-горе
в своите мотиви изложи подробно защо прие, че подсъдимият Т. е извършил тези
хулигански действия, както и въз основа на кои гласни доказателсвени източници
се опря за да достигне до тези свои фактически изводи. С оглед на това, съдът
намира тези твърдения на подсъдимия за изложени с единствено с цел да избегне наказателната отговорност,
поради което в тази им част те се явяват средство за защита. Такива по своето
естество са и неговите обяснения, в частите, в които той се опитва да обясни
раздразненото си състояние, а именно че е бил нападнат безпричинно от св.Й. и
лице на име Краси, което работело като охранител в бара, както и че не той, а
полицаите се държали агресивно към него. Агресивно поведение не се установи да
е имало спрямо подсъдимия от органите на реда, като св.И. (л.15 гръб) изричо
посочва, че никой от полицаите не е посягал или удрял подсъдимия, а напротив -
те са се държали спокойно през цялото време. Свидетелите Т. и К. също не са
могли да намерят и посочат лицата, нападнали подсъдимия след обиколка на
заведението, направена заедно със свидетелите Б., Р. и Й.. Това води до
единственият извод, че не св.Й. и охраната от заведението са нападнали
подсъдимия, тъй като те са били там през цялото време, а не са били посочени от
св.Т. и св.К. като нападатели.
Обясненията му в тази им част се подкрепят
единствено от показанията на св.А., но последните са изолирани от останалия
доказателствен материал. В тази връзка следва да се посочи, че съдебният състав
кредитира показанията на свидетелите А., Т. и И. в часта им единствено, че на
28.08.2018 г. са били на мястото, където се е осъществил инцидентът, както и че
подсъдимият е получил телесно увреждане. Показанията и на тримата свидетели в
останалата им част, съдът не взе предвид, тъй като не само че не са подкрепени
от останалия доказателствен масив, а и са вътрешнопротиворечиви.
Подсъдимият твърди, че е тръгнал да се прибира
заедно със св.А. и св.И., като е решил да се върне до заведението, в което до
преди това са били, за да провери дали неговият брат и св.К. нямат някакъв проблем, когато е
бил нападнат и пребит от св.Й. и неустановено лице по делото. Св. А. пък
посочва, че е тръгнала да се прибира заедно с подсъдимия, когато той е бил
нападнат от неизвестни лица. Последната никъде не споменава, че заедно с тях е
била и св.И.. За присъствието на св.И. освен самата тя и подсъдимият никой друг
от свидетелите не споменава, което поставя доза съмнение истинността на факта
дали тя действително е била там. Св.Т. пък посочва, че заедно с брат си и
неговата приятелка А. са тръгнали да се прибират, когато брат му е бил нападнат
от 4-5 човека. Всичко това идва да покаже, че версиите и на тримата-
подсъдимият, св.А. и св.Т. са разнопосочни относно едни и същи факти, които
макар и да не са от предмета на доказване, разколебават досоверността им и
сочат на извода, че са изложени единствено с цел да подкрепят защитната версия
на подсъдимия.
Единствено св. А. посочва, че едно от лицата,
нанесли удари на подсъдимия, било по-рано в заведението на съседно до тяхната
маса сепаре, като отправяло заплашителни физиономии към нейната компания. Това
обстоятелство не се установява от другите показания или други доказателствени
източници. Като отново единствено и само тя посочва, че при пристигането на място
на органите на полицията, последните са разтървали биещите се. Всички останали
свидетели посочват, че при пристигане на органите на реда, боят е бил
преустановен вече. Тези различия отново разколебават истинността на нейните
показания.
Воден от горните мотиви, съдът кредитира гласните
доказателствени средства в сочените части, като подробно изложи мотиви за това.
За да достигне до изводите си относно фактическата
страна, съдът в пълнота кредитира всички събрани писмени доказателства по
делото, от които се установяват различни факти и обстоятелства. От справката за
съдимост се установява, че подсъдимият Т. е осъждан, като в изпитателия срок,
определен му по това осъждане, е извършил процесното деяние. По делото са
приобщени и заверени копия на прокурорски актове по други досъдебни
производства, свързани с процесните факти, видно от които те са били спрени.
Извод за нанесени телесни увреждания на подсъдимия непосредствено преди той да
осъществи процесното деяние може да се обоснове и от медицинските документи.
Съдът
кредидира и изготвената по делото съдебно психологична-психиатрична експертиза,
от която могат да се направят изводи за личността на подсъдимия. От
най-съществено значение е изводът на експертите, че действията на други лица са
предизвикали самочувствието на подсъдимия, предизвиквайки силно раздразнение у
него. В контекста на снижен фрустрационен праг, състоянието на Т., вследствие на получените от него травматични увреждания,
би могло да повлияе на поведението му към полицаите и медицинския персонал.
Всички така изложени факти се установяват от
конкретно посочените доказателствени източници по несъмнен начин.
От правна
страна съдът намира следното:
С
оглед приетата по-горе за установена фактическа обстановка, съдът намира, че на
28.08.2018 г., в гр. С, на централен плаж пред заведение „E“, във ФСПМ гр. С и
в спешен медицински център на УМБАЛ гр. Б, подсъдимият Т.
извършил непристойни действия - не съдействал за извършване на полицейска
проверка по повод получения сигнал за масово сбиване, извършвана от полицейските служители К.Б. /старши полицай
група „ Охранителна полиция“ при РУ С към ОД МВР - Б, Г.Р. /младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „ПП“ към отдел „Охранителна полиция“
при ОД МВР П, командирован при РУ МВР С, Х.Н. /мл. инспектор-служител в ЗЖУ гр.
Б/ и Н.С. /мл. инспектор - служител в ЗЖУ гр. Б/; съпротивлявал се на опитите
им да установят самоличността му и да изяснят факти от значение за проверката,
и бидейки гол до кръста, демонстрирал агресивно поведение със заплашително
жестикулиране и с плюене по служебния полицейски автомобил, както и с отправяне
на обиди и псувни по техен адрес: „Какви
сте шматки“, „Майка ви ще еба“, „За нищо не ставате“, „Аз ви плащам заплатите“,
„Да умрете дано“, „Деца да нямате“, „Боклуци, майка ви да еба“ „Дърти баби
смотани и лелки умрели“, „Смотаняци, да пукнете дано“, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по
чл. 325, ал. 1 от НК.
Посочените
противоправни и противообществени действия са били извършени от подсъдимия на
публично място и пред множество лица, поради което и в случая същите следва да
бъдат квалифицирани като такива, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото и в частност към служителите на МВР, които
упражняват дейност по опазване на обществения ред и точно по този повод са били
пред заведението. Подсъдимият е осъществил непристойното си поведение на
обществено място на плажа пред заведение, посетено от много хора. Демонстрирал
е, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение
в присъствие на органи на реда и се отнася към тях с явно пренебрежение.
Несъгласието с действията на служителите на МВР не може да бъде основание за неговото
неприемливо поведение.
От
субективна страна съдът намира, че подсъдимият е осъществил престъплението по
чл. 325, ал.1 от НК при форма и вид на вината „евентуален умисъл”. На първо
място, Т. е демонстрирал своето несъгласие с неговото задържане и с мерките,
предприети от служителите на МВР по опазване на обществения ред и установяване
на обстоятелствата около инцидента, но това е станало по един недопустим начин.
Той е знаел, че чрез отказа да съдейства на полицейските служители да
осъществят проверка по случая, оказването на съпротива при опит да бъде
установена самоличнотта му и демонстрираното агресивно поведение чрез
заплашително жестикулиране, плюене по служебните полицейски автомобили и
отправяне на обиди и псувни по полицейските служители, са непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и спокойствие и изразяват явно неуважение към обществото
и служителите на МВР в частност. Т. е предвиждал, че неговите действия ще
станат достояние на всички хора, които са били пред заведението, но се е съгласил
и примирил с това, поради раздразненото състояние, в което се е намирал.
В
частта на обвинението относно отправените закани спрямо полицейските служители К.Б.,
Г.Р., Х.Н. и Н.С. чрез изразите „Ще правя каквото си искам“, „Нищо не можете
да ми направите“, „Ще правя каквото си искам, вие нищо не можете да ми
направите“, „Ще взема ножките и всички от заведението и полицаите ще ви ръчкам“,
съдът призна подсъдимия Т. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда,
тъй като не се установи по несъмнен начин той да ги е изричал.
Съдът
прие и че извършените от Т. хулигански действия не са съпроводени със съпротива
срещу органи на власт. При установената от кредитираните доказателства
фактическа обстановка деянието следва да се квалифицира като престъпление „хулиганство”
по алинея първа на чл.325 от НК. Налице са всички обективни и субективни
елементи от състава на това престъпление. Т. грубо погазил установения ред и е
изразил явно неуважение към обществото, тъй като е демонстрирал пълно
пренебрежение към принципите и нормите на приличие и поведение спрямо
полицейски служители. Той е проявил нагло самочувствие на човек, който не се
интересува от закона и е в състояние да унижи органите, които са призвани да
охраняват приложението му. Тези му действия са възмутили присъстващите
граждани, които са възприели поведението му като недостойно.
За
да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията
си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е започнало преди
намесата на органите на властта и да продължава и при тяхната намеса, като
допълнителният белег е, че вече прераства в съпротива срещу тях. В случая подсъдимият
е започнал и е продължил деянието си все спрямо органите на властта, с които
действия е осъществено и самото хулиганство. Ако се приеме, че с действията
спрямо полицейските органи - буйстване, псуване, обиждане, замахване към тях,
несъгласие да му се поставят белезници и плюене на техния автомобил, е
осъществен квалифицирания състав на „хулиганство” по чл. 325, ал. 2 от НК, то
не става ясно с кои действия е осъществен неговия основен състав.
По
делото не се установи и изключителен цинизъм и дързост в процесните действия и
реплики на подсъдимия. С оглед характера, естеството и насочеността им и с
оглед емоционалното и физическото състояние на подсъдимия към момента на
процесния инцидент, тези негови действия и реплики не могат да бъдат
квалифицирани като изключително дръзки и цинични, тъй като същите не се
отличават с особени и извънредни наглост и безсрамие, не нарушават изключително
грубо установените обществени отношения и целта им не е била да бъде брутално
скандализирано обществото, да се наруши общественият ред и да се демонстрира
превъзходство над служителите на реда. С оглед на задължителните указания,
дадени в Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС, прокуратурата не е изложила
факти, различни от тези, които изпълват основния състав на престъплението по
чл. 325, ал. 1 от НК, и които да сочат на тези квалифициращи обстоятелства.
Незаконосъобразно е прието от нея, че с действията си, насочени „не към кого да
е, а към органи на реда” е осъществен квалифицирания състав на престъплението „хулиганство”
по смисъла на чл. 325, ал. 2 от НК. Грубото нахалство и тежкото оскърбление,
посочени в раздел II, точка 2 на посоченото ППВС, като критерии за наличие на
квалифициращия белег на престъплението, трябва да се извличат от
характеристиката на самите действия на дееца, а не от обекта, към който са
насочени те. В настоящия казус такива не се констатират - /Решение № 169 от 4.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1145/2011 г., III н.
о., НК, докладчик съдията Павлина Панова по идентиен казус/.
По
изложените съображения на съда, посочените по-горе, действията на подсъдимия
следва да бъдат квалифицирани като хулигански по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК,
но не и като такива по чл. 325, ал. 2 от НК, тъй като предвид характера и
насочеността на поведението на подсъдимия, както и предвид подбудите и мотивите
за това поведение и степента и интензитета на засягане на обществени отношения,
тези действия - макар и явяващи се дръзки, не се явяват изключително дръзки и
цинични такива по см. на чл. 325, ал. 2 от НК. Ето защо по причината за
възникването им, по насоченост и по интензитет установените действия на
подсъдимия по време на конфликта между него и полицейските служители обуславят
единствено квалификация на деянието на подсъдимия като такова по чл. 325, ал. 1
от НК. С оглед изложеното подс. Т. беше признат за невиновен за това, че
деянието му по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост,
както и да е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред, отзовали се по сигнал за масово
сбиване във и извън заведението, с което е нарушен обществения ред, поради
което и на осн. чл. 304 от НПК бе оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК.
По вида и
размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 от НК, тъй като намери, че в случая не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до приложението на чл.55 от НК.
Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия Т. обстоятелство, съдът отчете обремененото
му съдебно минало, а като смекчаващи обстоятелства - сравнително младата му
възраст към дата на осъществяване на деянието, трудовата му ангажираност и
семейния му статус.
Воден
от обществената опасност на подсъдимия, който не се отличава като лице с висока
такава, съдът в настоящия му съдебен състав намира, че адекватно би било да
бъде определено наказанието пробация, като съвкупност от мерки за контрол и
въздействие, както следва:
-
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА,
която да се изпълнява чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
-
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 12
/ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА;
- „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ от 150
/сто и петдесет / часа годишно за срок от 1 /една/ година.
Наред с наказанието пробация, при посочените пробационни
мерки, съдът, на основание чл. 54 от НК, наложи на подсъдимия и наказание
обществено порицание което да бъде изпълнено чрез публикуване на диспозитива на
присъдата на сайта на Община Пловдив за срок от 1 (ЕДИН) МЕСЕЦ,
Съдът
счита, че така индивидуализираната санкция в пълнота би могла да постигне целите по чл.
36, ал.1 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Т. и наред с това ще въздейства върху същия предупредително.
От друга страна, подсъдимият няма да бъде препятстван да упражнява трудова
дейност и ще може да продължи да се грижи за детето и семейството си. Освен
всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите
на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По разноските:
По
делото има доказателства за сторени разноски в размер на 1293,42 /хиляда двеста
деветдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ лева, направените в хода на
съдебното производство
за изготвена експертиза и разходи за явяване на свидетели. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, когато съдът признае подсъдимия за
виновен, следва да му възложи и сторените в хода на производството разноски.
Ето защо съдът осъди Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Б сума в размер на 1293,42
лева, представляващи направените по делото в хода на съдебното производство
разноски, както и сумата от 5,00 лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се
стигне до издаването на такъв
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.