Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261448
гр. Пловдив, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на 12.04.2021 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9647 по
описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба на Х.А.Л.
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за
присъждане на сумата в размер на 600 лева, представляваща част от общо недължимо платена сума в размер на 1639.54
лева по договор за потребителски кредит № .... от 05.02.2014 г., извършени през
периода 13.05.2015 г. до датата на последното плащане по договора, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.08.2020 г. до окончателното плащане.
Твърди се, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № .... от 05.02.2014
г., по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. По силата на договора
на ищцата бил отпуснат кредит в размер на 1500 лева, която сума била усвоена от
последната. В договора била уговорена фиксирана договорна лихва в размер а
542.59 лева или 56 % - годишно. Предвиден е и ГПР в размер на 138.40 % . В
договора били уговорени и различни такси, а именно: такса за оценка на досие в
размер на 75 лева, такса за администриране на кредита – 274.95 лева и такса
„Домашно посещение“ в размер на 747 лева.
Общия размер на дължимите от ищцата плащания по договора възлизал на
3139.54 лева. Счита, че сключения договор за заем се явява потребителски по
смисъла на ЗПК. Излагат се доводи, че договорът е недействителен, тъй като са
нарушени изискванията за минимално-необходимото съдържание на договора за
кредит, предвидени в чл.11, ал.1 ЗПК, като в договора не са посочени условията
за прилагане на лихвения процент /чл.11, ал.1, т.9 ЗПК/; счита, че предвидения
в договора ГПР не отговаря на законовите изисквания – не са включени всички
вземания в него, което било нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, към договора
няма изготвен и приложен погасителен план – нарушение по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК,
счита, че в договора не било предвидено коректно право на отказ от договора от
потребителя, което било нарушение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Предвид изложените
съображения, счита, че договора за кредит е недействителен при което
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Всичко платено
над заеманата сума е недължимо платено. Наред с това, счита, че клаузите които
уреждат допълнителни такси, а именно такса за оценка на досие, такса за
администриране на кредита и такса „Домашно посещение“, са недействителни,
поради противоречието им със законна, а именно
чл.10а ЗПК. С оглед изложеното е предявен иска. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която оспорва
същата по основателност. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземането на ищцата. Счита, че давностният срок е започнал да тече от
05.02.2014 г. и е изтекъл на 05.02.2020 г., а исковата молба е подадена след
изтичане на давностния срок – на 06.08.2020 г. Наред с това се излагат доводи и
за неоснователност на твърденията на ищцата за порок в договора, водещ до
неговата недействителност. Счита, че в договора е предвидено минимално
необходимото съдържание, предвидено в чл.11 ЗПК. В договора е уговорен фиксиран
лихвен процент. В договора е посочен общ размер на ГПР, в него има и погасителен
план. Счита, че не са недействителни и оспорените клауза с предвидени такси.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За да бъде
уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че е
платил на ответника сума в размер на 600
лева над заемната сума в размер на 1500 лева по договор за потребителски
кредит № .... от 05.02.2014 г., както и недействителност на договора за кредит
и клаузите в него на посочените в исковата молба основания. По възражението за
изтекла давност на ответника следва да докаже обстоятелства, водещи до спиране
и прекъсване на давността. Ответникът следва да
докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидни клаузи за такси за
оценка на досие, такса за администриране на кредита и такса „Домашно
посещение“, основание за задържане на платените суми над заемната сума, както и
че в договора за кредит е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9, т. 10,
т.11, т.20 от ЗПК. По възражението си за изтекла давност следва да докаже
изтичане на предвидения в закона период.
С Определение от 12.10.2020 г.
като безспорно между страните е отделено, че са сключили
договор за потребителски кредит № .... от 05.02.2014 г. с посоченото от ищеца
съдържание, в който са уговорени такси за оценка на досие, такса за
администриране на кредита и такса „Домашно посещение“ , така както е посочена
като съдържание в исковата молба, по която ищецът е заплатил
сума в размер на 1639.54 лева над заемната сума в размер на 1500 лева.
От представена от ответника
справка за извършени от ищеца плащания по договора за кредит /л/.59/ се
установява, че за периода 12.02.2014 г. до 25.06.2017 г. ищецът е заплатил сума
в общ размер на 2579.54 лева, от които 1148.87 лева – главница, 519.58 лева – договорна
лихва, 61.25 лева – такса за оценка на досие, 227.34 лева – административна
такса и 622.50 лева – такса услуга Кредит у дома.
С молба от 23.02.2021 г. /л.65/
ищецът уточнява претенцията си, като прави и изменение на размера на иска си по
реда на чл.214, ал.1 ГПК от 600 лева на 649.27 лева, от които недължимо платена
лихва в размер на 190.52 лева, недължимо платена такса за оценка на досие в
размер на 31.25 лева, недължимо платена такса за администриране на кредита в
размер на 116.25 лева и 311.25 лева, недължимо платена такса „Домашно
посещения“, които плащания са извършени за периода от 14.06.2015 г. до 25.06.2017
г.
С Протоколно определение от
12.04.2021 г. /л.72/ съдът е допуснал по реда на чл.214, ал.1 ГПК изменение в
размера на претенцията на ищеца, така както е поискано.
Безспорно между
страните е обстоятелството, че ответникът „Файненшъл
България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между
страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното
сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Ищцът обосновава недължимост на
посочените суми, поради недействителност на договора за кредит.
По доводите
за недействителност на договора за кредит
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22, вр. с чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в него не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент, като не е посочен начинът на изчисляване на
възнаградителна лихва и как се разпределя същата в погасителните вноски.
Съдът не споделя възражението
на ищеца в тази насока, доколкото видно от договора за кредит страните са
уговорили фиксиран лихвен процент за целия срок на договора от 56 % и като фиксирана парична сума в размер на 542.59 лева за целия срок на договора, разпределена в седмичните погасителни
вноски. В закона няма изискване при фиксирана лихва, същата да бъде изрично
отделена като самостоятелна величина в погасителния план. След като лихвата е определена във фиксиран, непроменяем размер, то и
същата е определена към момента на сключване на договора върху цялата главница
за срока на договора.
В договора е изрично е посочено
конкретен размер на ГПР от 138.40 %. Описано е как е формиран Годишният процент
на разходите, а именно сбор от такса за оценка на досие, такса за
администриране на кредита и фиксирания лихвен процент. Посочена е и общо
дължимата по договора сума в размер на 3139.54 лева, включваща всички плащания
по договора, главница, възнаградителна лихва, такса оценка на досие, такса за
администриране на кредита и такса за услуга „Домашно посещение“. С оглед
изложеното не е нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На следващо място съдът не
споделя възражението на ищеца, че договорът е недействителен доколкото няма
представен погасителен план. Видно от договора за кредит в него е инкорпориран
погасителен план, посочени са броя на вноските, как се плаща вноските –
седмично, падеж на вноските - сряда, посочено е кога е първото плащане, както и
размерът на вноските, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.11 ЗПК.
Както сам посочва ищецът в
договора в чл.14 е предвидено право на потребителя да се откаже от договора,
като в този случай дължи плащането на кредита в 3-дневен срок. В договора е
посочено, че под „кредит“ се разбира главницата по договора б. „А“ от същия в размер на отпусната сума от 1500
лева.
Съгласно трайно
установената съдебна практика на ВКС /Решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че
за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т.
1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, подписан от заемателя, предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита /чл. 10 от договора/, право да получи погасителен
план за извършени и предстоящи плащания /чл.12 от договора/, право да се откаже
от договора /чл.14/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация
е удостоверено в чл.27, от договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на
всяка страница от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че
договорът е валидно сключен.
По отношение на валидността на
клаузата за възнаградителна лихва,
Следва да се посочи, че процесният
договор за кредит е сключен преди приеманате на чл.19, ал.4 ЗПК, който лимитира
размерът на възагардаителна лихва в размер до 50 %, ако е единственият разход
по договра. Преди приемането на тази разпоредба е констатнта практиката на ВКС,
че възнгарадителна лихва по потребителски кредит е недействителна, ако надхвърла два пъти
законната лихва по обезпечен кредит и три пъти по необезпечен.
В случая в договора е уговорена
възнаградителна лихва в размер на 56 % годишно, която представялва повече от
1/3 от отпуснатия кредит.
С оглед изложеното настоящият
състав счита, че размерът на годишния лихвен процент от 56 % противоречи на
добрите нрави, тъй като е необяснимо висок съобразно разходите, които прави
заемодателя, както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба.
По отношение на валидността на клаузите за такса оценка на досие, такса
администриране на на кредита и такса „Домашно посещение“:
Уговорената в договора клауза за
оценка на досие и администриране на кредита са свързани с усвояването на
кредита, начисляването на такси за това противоречи на добрите нрави, доколкото
с уговарянето на такива се цели допълнителна печалба за кредитора, наред с
възнаградителната лихва, без реално кредиторът да прави разходи на стойност,
посочените такси. Същите представялват чиста печалба за кредитора, наред с
възнаградителната лихва. Уговарянето на такива клуази противоречи на принципа
на добросъвестността и справедливостта в договарянето на страните и с тях се
цели неоснователно обогатяване за кредитора.
Същото се отнася и за клаузата такса
за „Домашно посещение“. По делото не се установи, че ответникът реално е
предоставил тази услуга и е предоставил кредита и е събирал седмичните вноски
от дома на потребителя.
Още повече от самият договор, чл.27 е
видно, че не е изпълнено задължението на кредитора по тази услуга да предостави
кредита в дома на потребителя, доколкото с подписване на договора потребителя
декларира, че му е предоставен кредита в пълен размер, по мястото на сключване на
договора
Тази такса отново е уговорена с цел
сигурна и гарантира допълнителна печалба за кредитора, без той да прави каквито
и да било разходи. Доколкото изначално няма намерение да изпълнява тази услуга.
Още повече клаузата е
уговорена като условие за сключване на
договора, което се разбира от разпоредбата на чл. 26 от договора, в която е
посочено, че потребителят може да се откаже от тази клауза във всеки един
момент като дължи пълното плащане на кредита, преди настъпване на падежа.
С оглед всичко изложено с
уговарянето и на тази клауза се макърняват основни принципи в договоранято за
добросъвестност и справедливост. За престация, която не му се предоставя,
потребителят дължи такса, равняваща се на 50 % от отпуснатия кредит, което
противоречи на добрите нрави.
С оглед всичко изложено съдът
приема, че клузите за възнаградителна лихва, такса оценка на досие, такса за
администриране на кредита и такса за услуга „Домашно посещение“ са нищожни,
противоречащи на добрите нрави. Като нищожни клаузи, платеното по тях подлежи
на връщане от кредитора.
Претенцията на
ищеца е за връщане на сума от 649.27 лева, от които недължимо платена лихва в размер
на 190.52 лева, недължимо платена такса за оценка на досие в размер на 31.25
лева, недължимо платена такса за администриране на кредита в размер на 116.25
лева и 311.25 лева, недължимо платена такса „Домашно посещения“, които плащания
са извършени за периода от 14.06.2015 г. до 25.06.2017 г.
Между страните е безспорно че
сумите са платени от ищеца за посочения период.
В срока за отговор ответникът е
направил своевременно възражение за изтекла погасителна давност за част от
вземанията.
Съгласно Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г., Пленум на ВС при
неоснователно обогатяване, в първия предвиден в чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, състав –
даване без основание, погасителната давност започва да тече от деня
на получаването на престацията.
В чл.110 ЗЗД е предвидено, че вземанията, за
които със закон не е предвиден друг срок, се погасяват с изтичане на 5-годишна
давност, която разпоредба съдът намира, че е приложима по отношение на вземенията,
престирани като платени без основание, какъвто е настоящия случай, доколкото в
закон не е предвиден друг срок.
Исковата молба е подадена на 06.08.2020 г.,
на която датата е прекъсната давността за вземанията, като сумите, платени до
05.08.2015 г. и подлежащи на възстановяване са погасени по давност.
В случая престацията по нищожната клауза е
получена от ответника на части, като част от погасителна вноска по заема.
Възражението е основателно за част от
претенциите, а именно за 21.49 лева за възнаградителна лихва, платена от ищеца
в периода 14.06.2015 г. до 18.07.2015 г., 2.50 лева – такса оценка на досие,
платена в периода 19.06.2015 г. до 18.07.2015 г., 7.99 лева – такса за
администриране, платена за периода 14.06.2015 г. до 18.07.2015 г. и 12.45 лева
– такса „Домашно посещение“, платена за периода 12.07.2015 г. до 18.07.2015 г.
или общ размер на погасените по давност вземания е 44.43 лева.
Ищецът не доказа да е прекъснал давността
по-рано от предявяване на иска, поради което искът ще се отхвърли до размера на
посочените суми.
С оглед изложеното искът ще се уважи за
сумата в общ размер а 604.84 лева, от които 28.75 лева, недължимо платена такса
за оценка на досие, 108.26 лева, недължимо платена такса за администриране на
кредита, 298.80 лева – недължимо платена такса Домашно посещение и 169.03 лева
– недължимо платена възнаградителна лихви, платени в периода 25.08.2015 г. до
25.06.2017 г., предявен като частичен от обща сума в размер на 1639.54 лева,
като за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 649.27 лева,
искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност, а именно за
21.49 лева за възнаградителна лихва, платена от ищеца в периода 14.06.2015 г.
до 18.07.2015 г., 2.50 лева – такса оценка на досие, платена в периода 19.06.2015
г. до 18.07.2015 г., 7.99 лева – такса за администриране, платена за периода
14.06.2015 г. до 18.07.2015 г. и 12.45 лева – такса „Домашно посещение“,
платена за периода 12.07.2015 г. до 18.07.2015 г.
Като законна последица от
уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.08.2020 г. до окончателното
плащане.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на
разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева
– платена държавна такса и 400 лева, платено адвокатско възнаграждение, за
реалното плащане на което са представени доказателства. Общо направени разноски
от ищеца са в размер на 450 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се
присъди сума в размер на 419.21 лева,
съразмерно уважената част от претенцията.
Ответникът претендира разноски в размер на 300 лева, платено адвокатско
възнаграждение, но не е представил доказателства за заплащане на такова, поради
което разноски не следват да се присъждат.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от П.Д. – у., ДА ЗАПЛАТИ НА Х.А.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в общ размер на 604.84 лева,
платена без основание по договор за потребителски кредит №.... от 05.02.2014
г., от които 28.75 лева, недължимо платена такса за оценка на досие, 108.26
лева, недължимо платена такса за администриране на кредита, 298.80 лева –
недължимо платена такса Домашно посещение и 169.03 лева – недължимо платена
възнаградителна лихви, платени в периода 25.08.2015 г. до 25.06.2017 г.,
предявен като частичен от обща подлежаща на връщане сума в размер на 1639.54
лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.08.2020 г. до окончателното плащане, както и да заплати сума в размер на 419.21 лева – нразноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 649.27 лева, поради
погасяване на вземанията по давност, а именно за 21.49 лева за възнаградителна
лихва, платена от ищеца в периода 14.06.2015 г. до 18.07.2015 г., 2.50 лева –
такса оценка на досие, платена в периода 19.06.2015 г. до 18.07.2015 г., 7.99
лева – такса за администриране, платена за периода 14.06.2015 г. до 18.07.2015
г. и 12.45 лева – такса „Домашно посещение“, платена за периода 12.07.2015 г.
до 18.07.2015 г.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП