Определение по дело №2320/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 806
Дата: 28 февруари 2020 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20193100502320
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

               /              2020г.

                                              

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с., в закрито заседание в състав :

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ :          КОНСТАНТИН ИВАНОВ  

                                                                ИВАН СТОЙНОВ  мл.с.

Разгледа ч.гр.д.№ 2320/ 2019г.,

докладвано от председателя на състава

и взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК .

Образувано е по частна жалба от  Д.П.П., предявена от пълномощника адвокат Д.Я., срещу определение № 13853 / 23.10.2019г. по гр.№ 9159 / 2019г. на Районен  съд –Варна, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено определение № 11937 / 13.07.2019г. в частта му за разноските и в полза на ответника „Енерго-Про-Продажби“ АД е присъдена сумата 360лв.-адвокатско възнаграждение. Оспорва определението като неправилно, със следните доводи: - към датата на постановеното прекратителното определение уговореният между ответника и процесуалния му представител  адвокатски хонорар не е бил заплатен;  липсва валидно заявено искане за разноски; направеното с отговора на исковата молба е „ на общо основание“ ,без конкретизиран размер  и уточнение спрямо ищците; доказателства за заплащане на адвокатски хонорар са представени за първи път  с молбата по чл. 248 от ГПК. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение на искането за присъждане на съдебни разноски срещу Д.П..

В срока за отговор е депозирано становище от „Енерго-Про-Продажби“ АД, чрез адвокат В.М., за неоснователност на частната жалба. Счита, че правото на разноски в случаите по чл.78, ал.4 ГПК може да се реализира единствено с молбата по чл.248 ГПК , като по отношение на това искане не е предвидена преклузия ,според ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/ 2012г.ОСГТК . Искането за разноски е релевирано с отговора на исковата молба, а направеното по чл.248 от ГПК е валидно заявено и доказателствата са своевременно представени. Моли определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото частно производство.

Разглеждащият състав, съобразно приложените доказателства,  констатира:

Образуваното исково производство е по установителен иск на Иван Валентинов Петков и Д.П.П. срещу „Енерго-Про-Продажби“ АД, за недължимост на претендирано от ответника вземане в размер на 551.56лв. начислено по фактура с дата 03.06.2019г. Становище за недопустимост, поради липсата на правен интерес от търсената по този ред защита от ищеца Д.П.П., е изразено с писмения отговор.

С влязло в сила определение № 11937/ 13.09.2019г.производството по иска на Д.П. срещу „Енерго-Про-Продажби“ АД е прекратено,на основание чл.130 от ГПК.

От дружеството е депозирана молба чл.248, ал.1 ГПК за допълване по искането за разноски , на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, към която са приложени- списък по чл.80 от ГПК и фактура за  заплатено адвокатско възнаграждение от 360лв. с ДДС.

Насрещната страна е възразила за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар при условие, че надхвърля минимално установения в Наредба №1 към чл.36 от ЗА. Оспорила е искането като необосновано, поради предстоящи процесуални действия с участието на другия ищеца и липсата на конкретно искане спрямо ищеца, по отношение на който производството е прекратено.   

С постановеното  определение №13855 / 23.10.2019г.по реда на чл. 248, ал.1 ГПК  са присъдени в полза на дружеството съдебни разноски в поискания размер от 360лв., на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Изложени са мотиви за неоснователност на възражението по чл. 78, ал.5 ГПК предвид задължителния минимум- чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба 1/ 2004г. 

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество- неоснователна.

Определението за прекратяване на съдебното производство по отношение на ищеца Д.П. е постановено след администриране на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК,  с оглед представен писмен отговор и възражение за недопустимост.

При този резултат за ответната страна възникна основание да търси разноските, направени по прекратеното дело/ за посочената част, съгласно чл.78,ал.4 от ГПК.

Това право е упражнено при условията на чл. 248 от ГПК. С молбата е представен списък по чл.80 от ГПК за размера на разноските, кореспондиращи със съдържанието на договор за правна защита и съдействие № 16510/ 02.08.2019г. за процесуално представително във връзка с предявеният от Д.П. иск, които не са оспорени от ищеца с отговора по чл. 248, ал.2 от ГПК.

Постановеното по това искане определение е правилно и законосъобразно.

С изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.П.П., представляван от адвокат Д.Я., срещу определение № 13853 / 23.10.2019г. по гр.№ 9159 / 2019г. на Варненски районен съд, постановено на  основание чл.248 ГПК във връзка с чл.78, ал.4 ГПК.

 Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                    2.