№ 9060
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110150604 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.235 ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от ЗАД „............ АД, ЕИК ..................
против ЗК „................. АД, ЕИК ................, с предявен иск с правно основание чл.411 КЗ
вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 788,99 лв., представляваща застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по полица № 1012010000533, със срок на застрахователното
покритие от 29.01.2020 г. до 29.01.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
30.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 46 лв. за периода от 22.01.2021 г. до 29.08.2021 г.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран
в полица № 1012010000533, е заплатил на застрахования сума в размер на 773,99 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за л.а. "............." рег. № .......... настъпили
вследствие на ПТП от 21.10.2020 г., по вина на водача на л.а. ".............." рег. № .........,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Ищецът
изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на сумата, но плащане не
последвало. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по договор за имуществена
застраховка. Оспорва застрахованият при ответника водач да има вина за ПТП. Твърди,
1
че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ищеца лек автомобил,
който не се е съобразил с разпоредбата на чл. 48 ЗдвП, съгласно която на кръстовище
на равнозначни пътища водачът на ППС е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или се приближават от дясната му страна. Оспорва
претенцията като завишена. Моли съда да отхвърли исковите претенции и да му
присъди разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД:
За основателност на предявения иск по чл. 411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи пълно и главно сключването от ищеца на описания в исковата
молба застрахователен договор за имуществена застраховка със съответните клаузи за
покриване на реализирания риск, в срока на който е настъпило процесното ПТП, и
неговия механизъм; причинените вследствие на ПТП щети на застрахования при
ищеца автомобил и наличие на причинно-следствена връзка с пътнотранспортното
произшествие, причинено по вина на водача, чиято гражданска отговорност е
ангажирана от ответника, размера на причинените щети и плащането на обезщетението
в полза на увреденото лице.
В тежест на ответника е да докаже наличие на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства, както и плащане.
Между страните не се спори, че на 21.10.2020 г. в гр. София е реализирано ПТП с
участието на л.а. „.............“ с рег. № .......... и л.а. „..............“ с рег. № ........., към датата
на което за автомобил „.............“ с рег. № .......... е била валидна имуществена
застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, както и че към същата дата
гражданската отговорност на водача на автомобил „..............“ с рег. № ......... е била
застрахована при ответното дружество. Не се спори, че ищецът е обезщетил
застрахования при него собственик на автомобил „.............“ с рег. № .......... за
реализираната щета по автомобила със застрахователно обезщетение в размер на
773,99 лв.
Посочените безспорни между страните обстоятелства се установяват и въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за
ПТП (л. 9), полица за имуществена застраховка „Каско“ (л. 11), платежно нареждане по
щета № .......... за сумата от 773,99 лв. (л. 18).
За установяване на механизма на ПТП са разпитани свидетелите М.А., водач на
л.а. „.............“ (л. 56-57), и Др. М., водач на л.а. „..............“ (л. 78).
Свидетелката А. информира, че при настъпването на процесното произшествие се
е движела в посока към УМБАЛ ..........“. Поддържа, че след като навлязла в
2
находящото се преди бариерата на болницата кръстовище, оформено чрез малко
триъгълно островче, автомобилът „.................“ е ударен от водача на таксиметров
автомобил „................ идващ отдясно. Заявява, че изчаквала портиера да вдигне
бариерата на болницата, и съответно тя да продължи пътя си навътре.
Свидетелят М. твърди, че е бил навлязъл в кръстовището, както и че се е изнесъл
за ляв завой, когато бил ударен от автомобила „.................“. Поддържа, че автомобилът
„.................“ се е движел със скорост от около 30-40 км/ч. Признава, че при попълване
на двустранния констативен протокол с другия водач е заявил, че е виновен за
настъпването на произшествието, но впоследствие преосмислил позицията си, тъй
като неговият автомобил се явявал десностоящ.
По делото е прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото
лице се установява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „..............“, който при маневра за
десен завой не е осигурил безопасна дистанция, вследствие на което удря странично в
дясна част спрелия л.а. „.............“. Вещото лице посочва, че водачът на л.а. „.............“ е
бил спрял, изчаквайки вдигането на бариерата пред него, като при така създалата се
ситуация не е имал техническата възможност да избегне настъпването на ПТП. При
доклада си в проведеното на 25.05.2022 г. открито съдебно заседание вещото лице
заявява, че от техническа гледна точка не е възможно л.а. „.............“ да се е движил със
скорост от 30-40 км/ч при реализиране на произшествието, тъй като в такъв случай би
навлязъл в двора на болницата след сблъсък с бариерата. Също така, видно от
съдържанието на представения по делото двустранен констативен протокол,
свидетелят М. като водач на л.а. „..............“ се е подписал под скица на
произшествието, съобразно която първият навлязъл в кръстовището автомобил е л.а.
„.............“. Ето защо, съдът кредитира показанията на свидетелката А. като
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, включително на
заключението на вещото лице и на представения двустранен протокол за ПТП. От
друга страна, поради противоречието им с посочените доказателства, съдът не дава
вяра на показанията на свидетеля М. в частта им досежно описания механизъм на ПТП.
Въз основа на кредитираните показания на свидетелката А., на констативния
протокол за ПТП и на кредитираното от съда заключение на съдебноавтотехническата
експертиза (л. 63-74) се установява, че процесното ПТП е на 21.10.2020 г., около 7.40
часа, като водачът на „................. Ц 4“ с рег. № .......... изчаква пред входната бариера на
болница ..........“, намираща се на ул. „............ в град София. В същото време, водачът на
лек автомобил „..............“ с рег. № ......... навлиза в кръстовището с маневра за десен
завой, вследствие на което удря намиращия се на кръстовището лек автомобил
„.............“ с рег. № ........... Предвид това, се установява, че причина за настъпване на
3
произшествието е поведението на застрахования при ответника водач на МПС. Това
поведение е противоправно и представлява нарушение на задълженията на водача,
нормирани в чл. 20 от ЗДвП, съобразно който водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, да избират скорост на
движение, съобразена с пътните условия, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай
се установи, че л.а. „.............“ е бил навлязъл вече в кръстовището, находящо се пред
УМБАЛ ..........“, а водачът му е бил в процес на изчакване да бъде пропуснат през
бариерата на болницата. Предвид това, водачът на л.а. „..............“ е следвало при
възприемане на тази ситуация да намали скоростта на движение на управлявания от
него автомобил, да спре и да изчака кръстовището да се освободи от л.а. „.............“,
преди да предприеме маневра за завой.
Въз основа на заключението на САТЕ се установява, че в резултат на този
механизъм на произшествието са настъпили увреждания по имуществено
застрахования при ищеца л.а. „.............“, изразяващи се в отразените щети в описа,
изготвен от представители на ищеца в качеството му на застраховател (л. 13-14).
Отговорност за репариране на тези вреди носи водачът на л.а. „..............“, а
ответникът като застраховател на тази гражданска отговорност има задължение да
заплати обезщетение на увредения собственик, съответно на суброгиралия се в
неговите права застраховател. Съгласно утвърдената съдебна практика
застрахователите отговарят за обезщетение, съизмеримо с действителната стойност на
вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната
претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното
обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски – чл.
411 КЗ. Установява се от заключението по САТЕ, че стойността на ремонта по пазарни
цени на части и труд възлиза на 1757,14 лв. Ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в по-малък размер, а именно – сумата от 773,99 лв. По отношение на
претендираните ликвидационни разноски в размер от 15 лв. съдът намира, че същите са
в обичаен размер.
С оглед на изложеното процесният регресен иск следва да се уважи в пълния му
предявен размер за сумата от 788,99 лв., представляваща сбора от заплатеното
застрахователно обезщетение (773,99 лв.) и направените ликвидационни разноски (15
лв.).
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателност на претенцията за лихва за забава в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главното вземане, както и изпадането на ответника в забава за
неговото заплащане. Съгласно чл. 412, ал. 3 вр. ал. 1 ЗК застрахователят по
„Гражданска отговорност“ изпада в забава в срок от 30 дни от представянето на всички
4
доказателства по регресната претенция на застрахователя по имуществена застраховка.
В процесния случай ищецът е поканил ответника с писмо, получено от последния
на 21.12.2020 г. (л. 20-21). Предвид основателността на главната искова претенция,
ответникът е изпаднал в забава считано от 22.01.2021 г. Ето защо, на ищеца се следва
претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
22.01.2021 г. до 29.08.2021 г. (датата, предхождаща предявяването на исковата молба).
Съдът определи на основание чл. 162 ГПК, че законната лихва върху претендираното
застрахователно обезщетение от 788,99 лв. възлиза на претендираната от ищеца сума в
размер на 46 лв., с оглед на което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да се уважи
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски възниква
единствено за ищеца.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски за сумата от общо 525
лв., от които 100 лв. за платена държавна такса, 225 лв. депозит за САТЕ, 100 лв.
депозит за свидетели и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от съда. Тези разноски му се следват изцяло на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „................. АД, ЕИК ................, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „............ АД,
ЕИК .................. на основание чл. 411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 788,99 лева
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № .......... за вредите,
причинени на л.а. „.............“ с рег. № .......... вследствие на ПТП, настъпило в гр. София
на 21.10.2020 г. в резултат на виновно противоправно поведение на водач на л.а.
„..............“ с рег. № ......... със застрахована гражданска отговорност при ЗК „.................
АД“, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 46 лева обезщетение за забава върху
главницата за периода от 22.01.2021 г. до 29.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „................. АД, ЕИК ................, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „............ АД, ЕИК .................. сумата от 525 лева, представляваща
разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6