Решение по гр. дело №2507/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1700
Дата: 18 септември 2019 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20194430102507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.Плевен, 18. 09. 2019  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

      Плевенският районен съд, тринадесети  граждански състав, в открито съдебно заседание на   единадесети септември през  две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при   секретаря Галя  Николова, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА  гр.  д.  № 2507   по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:

               Иск с правно основание чл. 415  от ГПК.

               Делото е образувано по подадена искова молба от   А.з.с.н.в. ЕАД, със седалище и адрес на управление *** - ***, с ЕИК ***, представлявано от ***,  против М.  К.  Ц. с ЕГН **********,***, ж. к.  ***, с посочено правно основание чл.415 от ГПК и цена на иска  1042, 10 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано  ч.  гр. д    8828  / 2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение.  Ищецът е предявил  иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да  признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден на  ПлРС.

                В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

                          За ищеца,  редовно призован, не се явява представител.

                    Ответникът,    редовно призован, не се явява и не се представлява.

                По делото е безспорно, че съдът е разпоредил длъжникът М.К.Ц. с ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на кредитора  А.З.С.Н.В.  ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** - ***, следните суми: сумата от 490,09лв,  представляваща главница; сумата от 66,52лв.,  представляваща договорна лихва за периода от 09.03.2016г. до 06.07.2016г.;  сумата от 118,54лв.,  представляваща неустойка за периода от 06.05.2016г. до 06.07.2016г.; сумата от 77,50лв.,  представляваща сума за такса разходи за събиране за периода от 06.06.2016г. до 06.07.2016г.; сумата от 120 лв.,  представляваща сума за такса разходи за дейност на служител; сумата от 125,89 лв.,  представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2016г. до 07.12.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до окончателното изплащане, както и сумите от 25,00лв. –платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсулстско възнаграждение.

Вземането произтича от задължение по договор за кредит Бяла карта.       Ответникът  не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с. з. и не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването  в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

Твърдението, че претендираната в исковата молба сума  не е изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от ответника за заплащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това обстоятелство е върху ответника, който не е предприел никакви процесуални действия за опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78,  ал. 1 от ГПК , ответникът следва да заплати разноските по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 50  лв. за юрисконсултско възнаграждение.

         Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, че М.  К.  Ц. с ЕГН **********,***, дължи   да заплати на кредитора А.з.с.н.в.  ЕАД, със седалище и адрес на управление *** ***, с ЕИК ***, представлявано от *** и ***,  сумата от 1042, 10 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до окончателното изплащане, както и сумите от 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсулстско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК, М.  К.  Ц. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ  н.  А.з.с.н.в. ЕАД, със седалище и адрес на управление *** - ***, с ЕИК ***, представлявано от ***,    разноските по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 50  лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: